Решение № 1558 от 22.11.2022, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1558 гр. Варна, 22.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 44 СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Валентин Пушевски при участието на секретаря Мария Ст. Миланова като разгледа докладваното от Валентин Пушевски Административно наказателно дело № 20223110202880 по описа за 2022 година установи, че производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на В. К. Д., с ЕГН: **********, с адрес: с. Кичево, общ. Аксаково, обл. Варна, ул. „Двадесета“ № 3 срещу Наказателно постановление № 11 – 4076 от 18.05.2011 г., издадено от Зам. Директора на ТД на НАП гр. Варна, с което на жалбоподателката Д., на основание разпоредбата на чл. 355, ал. 2 от Кодекса за социално осигуряване, й е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 250 лева (двеста и петдесет лева) за това, че на 27.04.2011 г. в ТД на НАП гр. Варна при извършена проверка по подадена декларация за регистрация на самоосигуряващо се лице се е установило, че В. К. Д. е започнала дейност като собственик на „КТ 8789“ ЕООД, с ЕИК: 201394322, считано от 01.04.2011 г., като лицето е следвало да подаде декларацията в компетентната териториална дирекция на НАП – ТД на НАП гр. Варна в седемдневен срок от настъпване на новото обстоятелство, т.е. до 08.04.2011 г., а декларацията за регистрация на самоосигуряващо се лице за започване на трудова дейност от 01.04.2011 г. е подадена на 27.04.2011 г. – нарушение на разпоредбата на чл.

1, ал. 2 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица.

1

Жалбоподателката В. К. Д. намира издаденото наказателно постановление за незаконосъобразно, с един основен аргумент в защита на своята позиция, а именно, че е изтекъл давностния срок за ангажиране на административно – наказателната й отговорност за извършеното нарушение, доколкото самото то е осъществено през 2011 г. Поради тази причина отправя молба за отмяна на процесното наказателно постановление.

В проведеното на 12.10.2022 г. открито съдебно заседание по НАХД № 2880 по описа за 2022 г. на Варненския районен съд, жалбоподателката В. К.

Д. не се явява лично, не изпраща и процесуален представител, който да изрази становището й в дадения ход на делото по същество.

Въззиваемата страна Зам. Директорът на ТД на НАП гр. Варна също не се явява лично и не изпраща процесуален представител, който да изрази позицията му в дадения ход на делото по същество, по време на проведеното на 12.10.2022 г. открито съдебно заседание по НАХД № 2880 по описа за 2022 г. на Варненския районен съд.

От фактическа страна, съдът приема за установено следното:

На 27.04.2011 г. Светослав Гичев Славов – инспектор по приходите в ТД на НАП гр. Варна извършил проверка по подадена от В. К. Д. декларация за регистрация на самоосигуряващо се лице, по време на която установил, че В.

К. Д. е започнала дейност като собственик на „КТ 8789“ ЕООД, с ЕИК:

201394322, считано от 01.04.2011 г., като лицето не е изпълнило задължението си да подаде декларацията в компетентната териториална дирекция на НАП – ТД на НАП гр. Варна в седемдневен срок от настъпване на новото обстоятелство, т.е. до 08.04.2011 г., а декларацията за регистрация на самоосигуряващо се лице за започване на трудова дейност от 01.04.2011 г. е подадена на 27.04.2011 г.

Приемайки, че с това свое поведение жалбоподателката Д. е нарушила разпоредбата на чл. 1, ал. 2 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица, на 27.04.2011 г. инспектор Славов съставил акт за установяване на административно нарушение, с който санкционирал жалбоподателката за нарушение на посочената нормативна разпоредба.

В предвидения в разпоредбата на чл. 44, ал. 1 от ЗАНН срок постъпило писмено възражение срещу съставения АУАН, което било разгледано от 2 административно – наказващия орган, но след като било преценено за неоснователно, на 18.05.2011 г. Зам. Директорът на ТД на НАП гр. Варна, приемайки идентична фактическа обстановка, като тази изложена в обстоятелствената част на АУАН, издал наказателно постановление, с което на основание чл. 355, ал. 2 от Кодекса за социално осигуряване, наложил на В. К. Д. „глоба“ в размер на 250 лева за нарушение на разпоредбата на чл. 1, ал. 2 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица.

По отношение на доказателствата и от правна страна, съдът намира за установено следното:

Жалбата срещу наказателното постановление е подадена в установения в чл. 59, ал. 2 от ЗАНН срок, от надлежна страна, срещу акт, който подлежи на обжалване, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, съдът я намира за основателна, поради следните съображения:

На първо място следва да се подчертае, че жалбоподателката Д. не оспорва фактическата обстановка, изложена в обстоятелствената част на АУАН и издаденото въз основа на него наказателно постановление, поради което и съдът не вижда някакъв смисъл да обсъжда събраните в хода на административно – наказателното производство писмени доказателства.

Основният акцент, който се поставя във въззивната жалба е, че нарушението е било извършено през 2011 г., като давностния срок за ангажиране на административно – наказателната отговорност на жалбоподателката за процесното нарушение, според нея самата, вече е изтекъл.

Съдът се солидаризира с тази позиция. Според Тълкувателно решение № 1/15 г., постановено по тълк. д. № 1/2014 г., ОСНК на ВКС и ОСС на Втора колегия на Върховния административен съд, разпоредбата на чл. 11 от ЗАНН препраща към уредбата относно погасяване на наказателното преследване по давност в Наказателния кодекс. Доколкото за процесното нарушение е предвидено наказание „глоба“, абсолютният давностен срок, предвиден в разпоредбата на чл. 81, ал. 3 от НК възлиза на четири години и шест месеца, считано от момента на извършване на нарушението. В случая нарушението е довършено на 08.04.2011 г., при което следва да се приеме, че абсолютният 3 давностен срок е изтекъл на 09.10.2015 г.

Поради тази причина и с оглед изричното възражение на жалбоподателката В. К. Д., че административно – наказателната й отговорност не следва да бъде ангажирана поради изтичане на давностния срок, според съда Наказателно постановление № 11 – 4076 от 18.05.2011 г., издадено от Зам. Директора на ТД на НАП гр. Варна, следва да бъде отменено.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 2 вр. 1 от ЗАНН, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 11 – 4076 от 18.05.2011 г., издадено от Зам. Директора на ТД на НАП гр. Варна, с което на В. К. Д., с ЕГН: **********, с адрес: с. Кичево, общ. Аксаково, обл. Варна, ул.

„Двадесета“ № 3, на основание разпоредбата на чл. 355, ал. 2 от Кодекса за социално осигуряване, й е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 250 лева (двеста и петдесет лева) за това, че на 27.04.2011 г. в ТД на НАП гр. Варна при извършена проверка по подадена декларация за регистрация на самоосигуряващо се лице се е установило, че В. К. Д. е започнала дейност като собственик на „КТ 8789“ ЕООД, с ЕИК: 201394322, считано от 01.04.2011 г., като лицето е следвало да подаде декларацията в компетентната териториална дирекция на НАП – ТД на НАП гр. Варна в седемдневен срок от настъпване на новото обстоятелство, т.е. до 08.04.2011 г., а декларацията за регистрация на самоосигуряващо се лице за започване на трудова дейност от 01.04.2011 г. е подадена на 27.04.2011 г. – нарушение на разпоредбата на чл. 1, ал. 2 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица.

Решението подлежи на касационно обжалване в 14 – дневен срок от получаване на съобщение за изготвянето му пред Административен съд – Варна.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________ 4