Решение № 124 от 20.05.2025, Окръжен съд - Кюстендил

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 124 гр. Кюстендил, 20.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, IV СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Веселина Д. Джонева

Членове:

Елисавета Г. Деянчева

Мина Цв. Павлова при участието на секретаря Мая Др. Стойнева като разгледа докладваното от Веселина Д. Джонева Въззивно гражданско дело № 20251500500061 по описа за 2025 година

Производството е по реда на Глава Двадесета „Въззивно обжалване“, чл.258 и сл. от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/.

Делото е образувано по в ъззивна жалба с вх.№256/09.01.2025г., подадена от Община С.б., ЕИК ********, с адрес: гр.С.б., ул.„*********, депозирана чрез кмета К.Г.Г. и насочена срещу решение №663/17.12.2024г., постановено от Районен съдДупница по гр.д.№1423/2024г. по описа на този съд.

С първоинстанционния съдебен акт Дупнишкият районен съд е признал за установено, на основание чл.54 ал.2 от ЗКИР, по отношение на ответника Община С.б., Булстат: ********, с адрес: гр.С.б., ул.„*********, че ищецът А. С. М., с ЕГН **********, с адрес: гр.С., ж.к.„*********************, е собственик на реална част от поземлен имот с идентификатор *** по КККР, одобрени със заповед РД18-15/19.02.2008г. на изпълнителния директор на АГКК, неправилно заснета като част от имот с идентификатор *** по КККР, одобрени със заповед РД-1815/19.02.2008г. на изпълнителния директор на АГКК, която реална част е означена в сив цвят и се намира между точки 5-а-б-в-г-д-3-е от комбинираната скица на вещото лице инж.Д.Х., която комбинирана скица, приподписана от съдебния състав, представлява неразделна част от съдебното решение и се намира на л.115 от гр.д.

№1423/2024г. по описа на РС-Дупница. Със същото решение ДнРС е осъдил Община С.б., Булстат: ********, с адрес: гр.С.б., ул.„********* да заплати на А. С. М., с ЕГН **********, с адрес: гр.С., ж.к.„********************* сторените по делото разноски, а именно: 60 лева – държавни такси, 1100 лева – разноски за експертиза и 1800 лева – адвокатско възнаграждение.

1

С въззивната жалба първоинстанционното решение се обжалва изцяло, с оплаквания за незаконосъобразност, неправилност и необоснованост. Твърди се, че предявеният от въззиваемия иск бил недопустим, незаконосъобразен и необоснован, доколкото приложените към исковата молба документи за собственост не касаели същия. Изразява се становище за липса на правен интерес от предявяване на иска от страна на въззиваемата страна. Подчертава се, че ищецът не бил собственик на процесната част от имота. Сочи се, че същият при предявяване на иска по чл.54 ал.2 от ЗКИР следвало да проведе пълно и главно доказване по отношение собствеността на претендираната част от имота, но по делото липсвали доказателства за това. Отбелязва се, че въззиваемият не разполагал с титул за собственост и не твърдял друг начин за придобиване на процесния имот. Твърди се, че предявеният иск представлява установителен такъв за собственост към настоящия момент, като се сочи, че нито към момента на изготвяне на кадастралната карта, нито към настоящия момент ищецът е установил правото си на собственост, поради което като необосновано и абсурдно се окачествява приетото от съда, че ищецът е бил собственик на имота преди изготвяне на кадастралната карта. Сочи се, че ищецът е придобил имот по КК, а не по регулация, този имот не включвал процесните части и според т.4 от ТР №8/23.02.2016г. по тълк.д.

№8/2014г. ОСГК на ВКС на установяване подлежи наличието на несъответствия между отразеното в одобрената кадастрална карта и действително притежаваното от ищеца право на собственост. Наред с твърдението за недоказаност принадлежността на правото на собственост в патримониума на ищеца, жалбоподателят поддържа, че е придобил собствеността върху процесната част от имота по давност, с твърдението, че повече от петнадесет години Община С.б. е владяла и ползвала необезпокоявано, непрекъснато и неоспорвано от никого тази част от улицата, с намерението да използва и поддържа имота като свой, потвърждение за което е наличието на изготвен инвестиционен проект за реконструкция на ул.„********“, гр.С.б., предвиждащ изразходване на средства от държавния бюджет или Европейско финансиране и с предложеното изменение се нарушавали площите и обхвата на проекта. Тоест, според жалбоподателя, налагал се изводът, че Община С.б. е придобила процесните 44 кв.м. като част от улица и по давност, като била осъществила изискванията на чл.79 от ЗС, респективно – ищецът или С.М. (или нейни правоприемници) са изгубили правото на собственост по реда на чл.99 от ЗС, тъй като не владеели и ползвали процесната част от имота повече от 15 години, което било безспорно доказано от събраните по делото свидетелски показания.

Иска се отмяна на атакуваното решение и отхвърляне на предявения иск като неправилен, незаконосъобразен, недоказан и необоснован. Претендират се разноски.

В законоустановения срок по чл.263 ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от насрещната страна А. С. М. ЕГН **********, действащ чрез пълномощника си адв.Д. И.. В отговора се излага становище за неоснователност на въззивната жалба и правилност на атакуваното решение. Твърди се, че необосновано въззивната страна е поддържала, че районния съд не е обсъдил наличието на правен интерес от иска и възражението за липса на титул за собственост на процесната част.

Поддържа се, че въззиваемата страна има правен интерес от предявяване на иска, като се твърди, че въззиваемият бил придобил имота чрез дарение от своя баща и своя чичо, които придобили имота по наследство от тяхната майка С.М.. Излагат се подробни доводи в подкрепа на застъпваната теза, като се акцентира на твърдението, че за поземлен имот с идентификатор №***, находящ се в град С.б. е била допусната грешка по отношение на нанесените граници и площ в КК. Твърди се, че 2 първоначално въззиваемият се опитал да поправи грешката по административен ред в рамките на административно производство пред АГКК, в което Община С.б. не е заявила възражения, че въззиваемият не бил собственик на процесните 44 кв.м. поддържа се, че същите са му били дарени, ведно с целия имот, като в противен случай би се стигнало до положение, в което тази площ да съществува самостоятелно, без да отговаря на изискванията за това. Обръща се внимание и на застъпения в първоинстанционното производство факт, че последователно при издаване на скици за имота след 05.04.2023г. Община С.б. е сочела въззиваемия за собственик на целия имот - УПИ XXVIII-916, кв.46 от Регулационния план на град С.б., който кореспондирал с Поземлен имот с идентификатор № ***, находящ се в град С.б.. Изтъква се, че наименованието и идентификаторът на поземления имот са основни индивидуализиращи белези, а не неговата площ и граници, които подлежат на промяна. В отговора се излагат и аргументи за неоснователност на възражението на въззивната страна относно придобиването на процесните 44 кв.м. по давност, като се изразява съгласие с доводите на съда в тази посока. Възразява се ответникът по иска да е владял процесната площ, за което се препраща към показанията на разпитаните свидетели. Сочат се констатации и изводи на вещото лице по назначената съдебно – техническа експертиза, които установяват верността на поддържаната от ищеца теза.

Излагат се юридически доводи и се обобщава извод, че по делото е доказано, че процесната част от имота е била заснета погрешно и в кадастралната карта и кадастралните регистри била посочена като част от съседен общински имот с идентификатор № ***, поради което предявеният иск по чл.54 ал.2 от ЗКИР се явявал основателен. Моли се оставяне без уважение на подадената въззивна жалба и потвърждаване на първоинстанционното решение като правилно, законосъобразно и мотивирано. Претендират се разноски за въззивна инстанция.

Окръжен съд-Кюстендил, след като се запозна с въззивната жалба и отговора, както и с материалите от първоинстанционното производство, намери, че въззивната жалба е подадена в срок от страна, която има право и интерес от обжалването, срещу съдебен акт, който подлежи на възззивна проверка, поради което същата се явява допустима и следва да бъде разгледана.

От събраните в хода на производството доказателства, ценени в контекста на наведените оплаквания в жалбата и доводите срещу нея, въззивният съд приема за установено следното от фактическа страна:

РС-Дупница е бил сезиран с предявен от А. М. срещу Община С.б. иск с правно основание чл.54 ал.2 от ЗКИР, с който ищецът е претендирал да бъде признато за установено по отношение на ответника, че М. е собственик на реална част от поземлен имот с идентификатор *** по КККР, одобрени със заповед №РД-1815/19.02.2008г. на изпълнителния директор на АГКК, с адрес на поземления имот: гр.С.б., ул.„********“ ***, с площ от 447 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 m), предишен идентификатор: няма, номер по предходен план: 916, квартал 46, парцел XXVIII, при съседи по скица: ***, ***, ***, с площ на частта от около 44 кв.м., която поради грешка неправилно е била заснета като част от съседен поземлен имот с идентификатор ***, собственост на ответната община.

От приетите пред първата инстанция доказателства (пред въззивната инстанция нови доказателства не са приобщавани) се установява, че ищецът А. С. М. е внук по бащина линия на С.Х.М., б.ж. на гр.С., починала на ******г.

Приживе С.М., по силата на протокол за одобрена съдебна спогодба от 3

17.03.1981г. по гр.д.№357/1981г. на Станкедимитровския районен съд и нотариален акт за право на собственост върху недвижим имот, придобит по делба и давност ******, дело №416/1981г. от 24.03.1981г., е била собственик на парцел IV-645 в квартал 78 по плана на гр.С.б., с площ от 482 кв.м., при съседи: от две страни улици и К.Д..

След смъртта си С.Х.М. е оставила за свои наследници съпруга си М. С.и М.

(починал на ******г.) и двете си деца- С. М. С. и А. М. С..

С нотариален акт за дарение на недвижим имот №*****, нот.д.№76/2023г. от 05.04.2023г. се установява, че С. М. С. и А. М. С. са дарили на ищеца А. С. М. собствеността върху поземлен имот с идентификатор ***, адрес на поземления имот: гр.С.б., ул.„********“ ***, площ: 447 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 m), предишен идентификатор: няма, номер по предходен план: 916, квартал 46, парцел XXVIII, при съседи по скица: ***, ***, ***.

Не е спорно, че ответникът е собственик на съседния на дарения на ищеца имот, а именно – на поземлен имот с идентификатор ***, адрес на поземления имот: гр.С.б., ул.„А. С.“, площ: 8480 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: за второстепенна улица, предишен идентификатор: няма, номер по предходен план: няма, за който е била представена скица №15-723334-15.07.2024г., издадена от СГКК-гр.Кюстендил.

От приетото в производството пред РС-Дупница заключение с вх.

№12646/25.11.2024г., изготвено от в.л.инж.Д.Х. по назначена съдебно-техническа експертиза е било установено, че по отношение на процесния обхват са били одобрени следните планове: регулационен план, одобрен със Заповед №4415 от 11.09.1956г. и регулационен план, одобрен със Заповед №1031 от 16.07.1982г. Съгласно регулационния план от 1956г., имотът е заснет като парцел IV-645 в квартал 78, с площ от 482 кв.м., като е било предвидено изграждането на тротоар около него. Вещото лице е посочило, че съгласно този план, спорната реална част е представлявала частта между бордюрната и улично-регулационната линия (тротоара). Съгласно действащия регулационен план, одобрен със заповед №1031 от 16.07.1982г. имотът представлява УПИ XXVIII-916, в кв.46 с площ от 550 кв.м. и около него не е предвиден тротоар, като регулационната граница между имотите съвпада с бордюрната линия от предходния регулационен план от 1956г. Установено е още, че по плана от 1982г. към УПИ XXVIII-916 в кв.46 има придаваеми площи– от имот с пл.№917 и от имот пл.

№914.

Представено е заявление с вх.№1094/09.04.1985г. от С.М. до председателя на ОбНС-гр.С.б. за уреждане на регулационните сметки.