Решение № 773 от 17.02.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 773 гр. София, 16.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Любомир Василев

Членове:

Темислав М. Димитров

Виктория М. Станиславова при участието на секретаря Донка М. Шулева като разгледа докладваното от Любомир Василев Въззивно гражданско дело № 20231100500068 по описа за 2023 година

Производството е по чл.258 –чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.

В. гр.д. №68/2023 г по описа на СГС е образувано по въззивна жалба на СДВР ЕИК ******* гр.София срещу решение №20058565 от 20.09.2022 г постановено по гр.д.№64029/2019 г на СРС , 52 състав , в частта , с която въззивникът е осъден да заплати на основание чл.178 ал.1 т.3 ЗМВР във вр.чл.187 ал.5 т.2 ЗМВР и чл.86 ЗЗД на В. Г. К. ЕГН ********** от гр.София сумата от 972,40 лева възнаграждение за положен извънреден труд за периода 01.11.2016 г – 01.11.2019 г , ведно със законната лихва от 01.11.2019 г до окончателното заплащане на сумата ; сумата от 68,03 лева лихви за забава върху посочената главница за периода 01.02.2017 г – 01.11.2019 г ; както и в частта за разноските .

Въззивникът излага доводи за неправилност на решението на СРС , тъй като не трябва да се прилага НСОРЗ и не е налице празнота в нормативната уредба по ЗМВР и издадените въз основа на него наредби . ЗМВР не установява различна продължителност на труда положен през деня и нощта . С решение от 24.02.2022 г по дело С-262/20 СЕС е посочил , че е обосновано различно третиране на служители от системата на МВР и на други държавни служители по отношение на нощния труд .

Въззиваемата страна не е подала писмен отговор на въззивната жалба. С молба от 10.02.2023 г оспорва същата.

Въззивната жалба е допустима. Решението е връчено на въззивника на 23.09.2022 г и е обжалвано в срок на 04.10.2022 г .

1

Налице е правен интерес на въззивника за обжалване на решението на СРС в посочената част .

След преценка на доводите в жалбата и доказателствата по делото, въззивният съд приема за установено следното от фактическа и правна страна :

За да уважи частично исковете СРС е приел , че ищецът е работил при ответника по служебно правоотношение за процесния период и е полагал труд и през нощни часове . В приложимата Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г не съществува норма за преобразуване на часовете нощен труд с коефициент 1,143 . ЗМВР препраща към КТ и е приложим чл.9 ал.2 НСОРЗ предвиждащ преизчисляване на положения нощен труд с коефициент 1,143 . За размера на вземането за главница и лихви СРС е кредитирал приетата от него ССЕ .

Решението на СРС е неправилно в обжалваната част . Видно от заключението на ССЕ изслушана пред СРС процесната сума от 972,40 лева обезщетение за извънреден труд е получена след преизчисление на положения нощен труд с коефициент 1,143 .

Според настоящия съд това е незаконосъобразно . Съгласно чл.187 ал.1 ЗМВР нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8-часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица. Според чл.187 ал.3 ЗМВР работното време на държавните служители в МВР се изчислява в работни дни - подневно, а за работещите на 8, 12 или 24-часови смени - сумирано за тримесечен период. При работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. Трудът с 8-часова продължителност, полаган от работещите на смени държавни служители в интервала от 22.00 до 6.00 часа е нощен.

Нормата на чл.187 ЗМВР се явява специална спрямо общите правила в КТ . ЗМВР въвежда еднаква продължителност на работното време на служителите в МВР през деня и през нощта от 8 часа в сравнение с чл.140 ал.1 КТ , според който нормалната продължителност на седмичното работно време при 5-дневна работна седмица, през нощта е 35 часа. Това различие се обуславя от функциите, вменени с чл.2 ал.1 ЗМВР на служителите от МВР .

Извънреден е трудът, полаган от служителя по разпореждане или без такова, но със знанието и без противопоставянето на работодателя и който труд попада извън установеното за служителя работно време по график. Нормата на чл.187 ал.7 ЗМВР ограничава извънредния труд, който не може да надвишава 70 часа на тримесечен период и 280 часа годишно, а разпоредбите на, ал. 5 и ал. 6 указват как следва да бъде възмезден положеният от служителя извънреден труд. Правото на изплащане на допълнително възнаграждение за нощен труд е регламентирано в чл. 179 ал.2 ЗМВР , според който размерът на допълнителните възнаграждения за нощен труд се определя със заповед на Министъра на вътрешните работи, докато размерът на допълнителните възнаграждения за извънреден труд е определен в самия закон - за служителите, работещи на смени, се компенсира с възнаграждение за извънреден труд в размер на 50% увеличение върху основното месечно възнаграждение /чл.187 ал. 6 ЗМВР/.

2

В нормата на чл.187 ал. 9 ЗМВР изрично е предвидена делегация на Министъра на вътрешните работи да определи реда за разпределянето на работното време, за неговото отчитане и за компенсирането на работата на държавните служители извън установеното редовно работно време /така в решение №55 от 07.04.2015 г. по гр. д. № 5169/2014 г. на ВКС, III ГО/. Действително с чл.31 ал.2 от Наредба №8121з-407 от 11.08.2014 г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР е било предвидено при сумиране отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между 22,00 ч. и 06, 00 ч. за отчетния период да се умножават по 0,143. Полученото число се сумира с общия брой отработени часове за отчетния период. Тази наредба обаче е неотносима за процесния период , тъй като същата е отменена с Наредба №8121з-592/25.05.2015 г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, режима на дежурство, време за отдих и почивките на държавните служители в МВР, отменена с Решение № 8585/11.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 5450/2016 г. /обн. ДВ 59/29.07.2016г/. В чл.3 ал.3 от приложимата Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г е посочено , че служителите в МВР може да полагат труд през нощта между 22.00ч до 6.00ч, като работните часове не следва да надвишат средно 8 часа за всеки 24-часов период, което съответства на чл.187 ал.3 ЗМВР. Положеният ношен труд се остойностява в съответствие със Заповед №8121з-791/28.10.2014 г. на Министъра на вътрешните работи, в която в т. 1 е посочено, че за всеки отработен нощен час или част от него, на служителите се заплаща допълнително възнаграждение в размер на 0, 25лв. В т.5 от същата заповед е посочено, че допълнителните възнаграждения по т. 1, 2 и 3 се отчитат в часове и се изплащат след представяне в съответните финансови звена на протоколприложение № 5 към чл. 32, ал. 1 и чл. 33 от Наредбата № 8121з-407/11.08.2014 г.

Следователно положеният нощен труд ако е в рамките на установеното работно време от 8 часа не се явява извънреден и затова следва да се заплаща като нощен по определената в заповедта на Министъра на вътрешните работи тарифна ставка. Не е налице празнота в ЗМВР и издадените въз основа на него наредби , която да налага субсидиарното приложение на КТ, а още по-малко на подзаконовите нормативни актове, приети въз основа на КТ, и поконкретно нормата на чл.9 ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, приета с ПМС № 4/17.01.2007 /НСОРЗ/ за преобразуването на часовете нощен труд с коефицент 1,143. Нормата е неприложима за служебните правоотношения по ЗМВР. С новия и специален закон нормалната продължителност на дневното и нощното работно време е еднаква - 8 часа.

Не е възпроизведена изрично в приложимите наредби нормата на чл.31 ал.2 от Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014 г , а напротив законодателят се е отказал от въпросното преизчисляване .

Според решение №197 от 07.10.2019 г по гр.д.№786/19 г на ВКС , IV ГО при работата на смени (дежурства) работното време на държавните служители в МВР се отчита по специален ред, което прави недопустимо аналогичното приложение на ЗДСл или КТ и 3 конвертиране на часовете труд положен през нощта в дневни часове с коефициент 1,143. В исторически план посоченият коефициент 1,143 е определен в Писмо изх. № 94-НН198/29.08.2011 г. на МТСП, което се явява задължително предписание за всички работодатели по трудови правоотношения. Същото е издадено от МТСП в качеството му на орган, осъществяващ контрола по спазването на трудовото законодателство "когато нормалната продължителност на дневното работно време е 8 часа /чл. 136, ал. 3 КТ/ и нормалната продължителност на нощното работно време е 7 часа /чл. 140, ал. 1 КТ/, съотношението е 8ч/7ч, т.е. коефициентът за превръщане на нощните часове в дневни е равен на 1,14285 или приблизително 1,143. Целта на този коефициент е да определи така възнаграждението на работника или служителя, че когато той работи 7 часа през нощта, да получава трудово възнаграждение за 8 часа.

Следователно, превръщането на нощните часове в дневни, съгласно НСОРЗ, е установено с цел увеличаване заплащането на нощния труд, а не за заплащане на извънреден труд по смисъла на чл.143 ал. 1 КТ. В конкретния случай няма основание да се извършват преизчисления с коефициент 1,143 заради полагане на нощен труд от ищеца , респ.да се достига до резултат на положен извънреден труд.

Решението на СРС трябва да се отмени в обжалваната част и исковете да се отхвърлят .

Разноски пред СРС и СГС се дължат само от ищеца , като пред СРС трябва да се присъди на ответника допълнителен размер . Ответникът не дължи разноски на ищеца и на съда .

По изложените съображения , СЪДЪТ

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение №20058565 от 20.09.2022 г постановено по гр.д.№64029/2019 г на СРС , 52 състав , в частта , с която СДВР ЕИК ******* гр.София е осъдена да заплати на основание чл.178 ал.1 т.3 ЗМВР във вр.чл.187 ал.5 т.2 ЗМВР и чл.86 ЗЗД на В. Г. К. ЕГН ********** от гр.София сумата от 972,40 лева възнаграждение за положен извънреден труд за периода 01.11.2016 г – 01.11.2019 г , ведно със законната лихва от 01.11.2019 г до окончателното заплащане на сумата ; сумата от 68,03 лева лихви за забава върху посочената главница за периода 01.02.2017 г – 01.11.2019 г ; и сумата от 289,33 лева разноски пред СРС ; както и да заплати по сметка на СРС 297,38 лева държавна такса и разноски за експертиза ; и вместо него ПОСТАНОВЯВА :

ОТХВЪРЛЯ исковете на В. Г. К. ЕГН ********** от гр.София да се осъди СДВР ЕИК ******* гр.София да му заплати на основание чл.178 ал.1 т.3 ЗМВР във вр.чл.187 ал.5 т.2 ЗМВР и чл.86 ал.1 ЗЗД сумата от 972,40 лева възнаграждение за положен извънреден труд за периода 01.11.2016 г – 01.11.2019 г , ведно със законната лихва от 01.11.2019 г до окончателното заплащане на сумата ; и сумата от 68,03 лева лихви за забава върху посочената главница за периода 01.02.2017 г – 01.11.2019 г

ОСЪЖДА В. Г. К. ЕГН ********** от гр.София да заплати на СДВР ЕИК ******* гр.София допълнително сумата от 31,78 лева разноски пред СРС и сумата от 100 лева 4 разноски пред СГС .

Решението не подлежи на обжалване .

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5