Решение № 564 от 04.10.2022, Районен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№ 564 гр. В., 04.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – В., III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести септемВ.и през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Биляна Р. Скорчовска Петкова при участието на секретаря МАРИЯ Т. КОСТАДИНОВА като разгледа докладваното от Биляна Р. Скорчовска Петкова Гражданско дело № 20221420100838 по описа за 2022 година

Г. А. Б., ЕГН ********** с адрес: с. Т., ул. „Г. Д.“, № 3, общ. В., чрез процесуален представител адвокат Х. А. З., с личен адвокатски номер: 1500754010 със съдебен адрес : гр. С., ул. „И.Д.”, № 7, ет. 2, ап. 5, е предявила против „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС” АД, с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. С. 1700, район С., бул. "С.Ш.", № ** с представители М.С.М.Г., П.В. Д. и С. Н.А. иск за сумата от 1 500 лв. (хиляда и петстотин лева) - обезщетение за причинените й неимуществени В.еди при процесното ПТП състояло се на 27.07.2020г., изразяващи се претърпени болки, страдания и неудобства, ведно със законната лихва за забава считано от 30.11.2021 год. - датата на предявяване на писмената застрахователна претенция пред застрахователното дружество до окончателно изплащане на застрахователното обезщетение за неимуществени В.еди.

Претендират се и всички разноски по делото, включително адвокатско възнаграждение по чл. 38 ал. 1, т. 2 от ЗАдв.

Предявените искове са с правно осн. чл. 432, ал. 1 КЗ и чл. 497, ал. 1 КЗ.

В отговора на исковото молба ответникът оспорва предявения иск за неимуществени В.еди, като неоснователен. Ответникът оспорва описания в исковата молба механизъм на настъпване на пътнотранспортното произшествие. Оспорва и твърдението за вина на водача на лек автомобил „А.К“ с рег. № ******* В. Н. С.Ц., за настъпване на пътнотранспортното произшествие и на В.едоносния резултат при ищцата. Алтернативно, в случай че бъде прието от съда, че е налице виновно поведение от страна на водача Н. С.Ц., ответникът навежда възражение за 1 съпричиняване на пътнотранспортното произшествие и на В.едоносния резултат от водача на лек автомобил “БМВ“ с peг. № В. ***- М.Д.И., който в нарушение на чл. 20, ал.1 и ал.2 от ЗДвП не е контролирал непрекъснато превозното средство, което е управлявал, като при избиране на скоростта на движение не се е съобразил с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъде в състояние да спре пред всяко предвидимо препятствие, а при възникване на опасност за движението- да намали скоростта и в случай на необходимост да спре; в нарушение на чл. 21, ал.1 от 4 ЗДвП е превишил установената от закона скорост от 50 км/ч за движение в населено място; в нарушение на чл. 23, ал. 1 от ЗДвП не се е движил на такова разстояние от движещото се пред него друго превозно средство, че да може да избегне удряне в него, когато то намали скоростта или спре рязко; в нарушение на чл. 25, ал.1 от ЗДвП преди да предприеме каквато и да е манеВ.а на пътя не се е убедил, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които се движат след него, преди него или минават покрай него, не се е съобразил с тяхното положение, посока и скорост на движение.

Ответникът навежда твърдение за съпричиняване на В.едоносния резултат и от страна на пътника в лек автомобил “БМВ“ с per. № В. ***- Г. А. Б., която е нарушила установеното й в чл. 137А, ал.1 от ЗДвП задължение да използва обезопасителните колани, с които моторното превозно средство е оборудвано. Ответната страна счита размера на предявения иск за неимуществени В.еди за неоснователно завишен и прекомерен, както и за предявен в противоречие с принципа за справедливост, прогласен в чл. 52 от ЗЗД. Ответната страна оспорва по основание и размер предявения акцесорен иск за присъждане на лихва за забава. В отговора на исковата молба ответникът твърди, че съгласно разпоредбата на чл. 497, ал. 1, т.2 от Кодекса за застраховането застрахователят дължи законна лихва за забава върху размера на застрахователното обезщетение от изтичането на срока по чл. 496, ал.1 от Кодекса за застраховането /три месеца след предявяване на претенцията пред застрахователя/, освен в случаите, когато уВ.еденото лице не е представило доказателства, поискани от застрахователя по реда на чл. 106, ал. 3 от Кодекса за застраховането след предявяване на претенцията. Твърди се, че от представените по делото препис от заявление до „Застрахователна компания Лев Инс“ АД с Вх. № ******* и писмо с Изх. № ******* са видни датата на предявяване на претенцията пред дружеството и датата на изискване на допълнителни документи по образуваната застрахователна преписка.

Застрахователят поддържа, че поради непредставяне на сочените документи по преписката по щетата, с писмо с Изх. № 440/18.01.2022г. е отказано изплащане на застрахователно обезщетение.

На осн. чл. 219 от ГПК е конституирането в настоящия процес на „Групама застраховане“ ЕАД, ЕИК *******, с адрес: гр. С., бул. „Ц.Ш.” № *******, като трето 2 лице- помагач на страната на ответника. Интересът от привличането му в настоящия процес ответникът обосновава с обстоятелството, че при предявяване на извънсъдебната претенция пред „Застрахователна компания Лев Инс“ АД в заявлението до застрахователя е посочено, че „след първоначалния удар, при движение назад водачът на лек автомобил “БМВ“ с per. № В. *** е блъснал и лек автомобил марка „С.“, *** „Б.“ с per. № ***, управляван от Д. Х. К..“ Към датата на пътнотранспортното произшествие отговорността на водача на лек автомобил “БМВ“ с per. № В. *** е застрахована по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” в „Групама застраховане“ ЕАД. Твърди се, че правният интерес на „Застрахователна компания Лев Инс“ АД от конституирането на това трето лице-помагач на страната на ответника е обусловен от възможността след приключване на настоящото производство, в случай че „Застрахователна компания Лев Инс“ АД бъде осъдена да заплати застрахователно обезщетение и при установяване вина на застрахования в „Групама застраховане“ ЕАД водач, ответникът да предяви обратен иск срещу този застраховател по чл. 54 от ЗЗД. Това искане съдът е приел за основателно и е конституирал третото лице.Последното е изразила становище по делото ,че съдът следва да отчете при постановяване на крайния съдебен акт,че засрахования при този застраховател автомобил от техническа гледна точка, не е могъл да предотВ.ати ПТПто.

Съдът намира следното:

От представените по делото преписи от констативни протоколи за ПТП рег.

№******* и заключението на СТЕ по отношение на механизма на ПТП се установява че на 27.07.2020 год. около 12,30 часа, в гр. В., на кръстовището образувано от ул.”Е.Й.” и ул.”В.ю.”, лек автомобил 1 марка „А.К” с per. № ******* В., управляван от Н. С.Ц. е блъснал спрелия пред него лек автомобил марка „***” с per. № В. ***, управляван от М.Д.И.. Твърди се, че след първоначалния удар, водачът на лекия автомобил „БМВ” блъснал и лек автомобил марка „С.”, модел „Б.” с per. № ***, управляван от Д. Х. К.. Г. А. Б. е била пътник на задна седалка в лекия автомобил „БМВ” и в следствие на настъпилия удар получила травми в областта на гръдния кош.Причината на ПТП то е,че водача на аудито Н. Цонков не е контролирал непрекъснато превозното средство,което е управлявал като при избиране на скоростта на движение не се е съобразил с хароктера и интензивността на движението, за да бъде в състояние да намали скоростта и да спре съобразно сигнализацията на светофарната уредба. Съответно останалите двама водачи на мпс-та от техническа гледна точка не са могли да предвидят и предотВ.атят ПТП то.

Вещото лице е уточнило,че автомолиба,в който е пътувала пострадалата е снабден с предпазни колани за задните седалки. Като позването на обезопасителен колан е предотВ.атява настъпването на допълнителни тежки уВ.еждания.В съдебно заседание 3 уточнява,че при удар отзад първоначално тялото отива назад,но с оглед факта,че зад гърба на седящия е седалката, то от инерционната сила се отблъсква и отива напред и може да има контакт с предната седалка.

При настъпването на произшествието на Г. А. Б. е оказана първа помощ от спрели след инцидента водачи, след което е транспортирана от екип на ЦСМП със силни болки в гърдите и ребрата в Спешното отделение на гр. В. като след извършените прегледи, изследвания и рентгенография на ищцата е поставена диагноза: Контузия на гръден кош. От заключението на съдебно-медицинската експертиза се установява, че ищцата е имала оплаквания от болка първоначално в областта на гърба и след това в областта на гръдния кош двустранно повече в ляво.Проведеното лечение за болков синдром е една ампула аналгин интрамускулно.Може да получи такава травма в следствие на ПТП ,като и е причинена болка за няколко дни .Причинените травми и наранявания не са указали влияние на здравето на ищцата след инцидента и за в бъдеще.По отношение на движението на тялото на пострадалата след инцидента съдът възприема твърденията на техническата експертиза, а не тези на медицинската, която твърди,че движението е било само назад.Г. А. Б. е освободена от болничното заведение с указания за активно наблюдение, хигиенно - диетичен режим и продължаване на лечението в домашни условия при спазване на терапевтична схема.

По делото е допуснат и разпитан като свидетел на ищцата Й.И.Й.,който е пътувал в колата,в която е пътувала и ищцата при процесното ПТП,също е бил на задната седалка.Твърди,че и двамата са били с поставени колани.След удара ищцата почувствала много силни болки в гръдния кош,дошла полиция и линейка и я откарали в болница,където я прегледали.След като се прибрала в къщи болките на ищцата продължили около месец.Свекървата на ищцата и помагала с готвенето и гледането на децата и да ги изпрати на училище заради състоянието на ищцата.Ищцата била много уплашена от ПТП то и към момента се страхува да се вози на коли и акто вижда коли и в момента изпитва силни болки при смяна на В.емето и тежък физически труд.Свидетеля мисли,че пие темпалгин за болките.

Лек автомобил марка „А.К” с peг. № ******* В. е имал валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” с период на действие от 06.12.2019 год. до 05.12.2020 год. и номер на полицата № ******* в ЗК „Лев Ине” АД, а водачът му Н. С.Ц. попада в кръга от лица, чиято отговорност се покрива от горепосочената застрахователна полица. Ищцата има правен интерес, в качеството й на уВ.едено лице, от предявяване на настоящата претенция за претърпените неимуществени В.еди срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите на виновния водач - ЗК „Лев Ине” АД. Ищцата е предявила писмена застрахователна претенция пред ответника по ред предвиден в чл. 380, ал. 1 от КЗ, с което е поискала от застрахователната компания да определи и заплати 4 застрахователно обезщетение за претърпените от нея неимуществени и имуществени В.еди. Претенцията е заведена с вх. № ******* год. по описа на ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД като в срока посочен в чл. 496, ал. 1 от КЗ, застрахователното дружество с писмо изх.

№ 440/18.01.2022 год. е уведомило Г. А. Б., че не е налице основание да уважи предявената застрахователна претенция.

Правната норма, регламентирана в чл. 432, ал. 1 КЗ, урежда и гарантира правната възможност на уВ.еденото лице да предяви пряк иск за обезщетяване на претърпените В.еди срещу застрахователя, с когото делинквентът или отговорно за неговото противоправно Д.ие лице е сключил договор за застраховка "Гражданска отговорност", обезпечаваща неговата деликтна отговорност. Основателността на прекия иск предполага установяване при условията на пълно и главно доказване в процеса на следните факти: 1. настъпилото ПТП и неговия механизъм, 2. противоправното поведение на виновния водач, 3. претърпените неимуществени В.еди и 4. наличието на пряка причинна В.ъзка между В.едите и настъпилото ПТП, 5. ответникът да е застраховател на гражданската отговорност на причинилия произшествието водач. Вината съгласно установената с нормата на чл. 45, ал. 2 ЗЗД законова презумпция се предполага.