Решение № 687 от 09.06.2025, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 687 гр. Пловдив, 09.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Светлана Ив. Изева

Членове:

Радостина Анг. Стефанова

Светлана Анг. Станева при участието на секретаря Петя Ф. Цонкова като разгледа докладваното от Светлана Ив. Изева Въззивно гражданско дело № 20245300503340 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Образувано по въззивна жалба на „********* чрез пълномощника адв.Б.Д. против решение № 3960/10.10.2024г.,постановено по гр.д.№ 19465/21г.по описа на ПдРС,10-ти гр.с.,с което е осъдено „************ да заплати на „********** на осн.чл.79,ал.1 от ЗЗД в ъ в вр.с чл.195,ал.1,п р .п ъ р в о о т ЗЗД и чл.86,ал.1 о т ЗЗД, сумите от: 9810,98 евро,представляваща продажна цена на върната /рекламирана/ поради недостатъци стока;

1458,02 евро,представляващи обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за времето от 19.06.2020г.до 06.12.2021г.,ведно със законната лихва върху главницата,считано от завеждане на делото - 07.12.2021г. до окончателното заплащане,както и разноските по делото.

В жалбата са изложени доводи за неправилност на решението и се иска отмяната му и постановяване на друго,с което да се отхвърлят изцяло предявените искове.Претендират се разноски.

Въззиваемата страна- „***********,дружество регистрирано във ************,чрез пълномощника си по делото адв.Г. Д. е изразила становище за неоснователност на въззивната жалба по подробни съображения,изложени в писмен договор.Иска атакуваното решение да бъде потвърдено.Претендира разноски пред настоящата инстанция.

ПдОС,след проверка на обжалваното решение съобразно правомощията си по чл.269 от ГПК и преценка на събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл.12 от ГПК и след като обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и 1 правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срок,изхожда от легитимирана страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт,поради което се явява процесуално допустима.

Ищецът ********* твърди,че през месец май 2020г. е направил заявка пред ответното дружество „**********за закупуване,наред с други стоки,на 25 000 броя двуслойни маски на стойност 10 500 евро, съгласно поръчка № 247/20.05.2020г.Продажната цена била заплатена предварително с нареждане от 08.05.2020г.Стоката била доставена,но при доставката било установено,че същата е с недостатъци,което наложило ищецът да направи рекламация.Рекламацията била приета и стоката-върната на продавача,който я приел чрез свой представител на 10.06.2020г.Вследствие на приетата рекламация между двете дружества било извършено прихващане на дължими суми,след което ответник ът издал кредитно известие / К И / от 19.06.2020г.След извършеното прихващане на взаимни задължения,дружеството ответник дължало на купувача връщане на сумата 9810,98 евро,представляваща заплатената за върнатата стока цена по договора от 20.05.2020г.Относно тази сума се твърди,че ответникът е в забава,считано от 19.06.2020г. – деня на издаване на кредитното известие и съответно се претендира за времето от тази дата до предявяването на иска обезщетение за забава върху дължимата сума в размер на 1458,02 евро.

Ответникът не отрича,че между страните е имало търговски отношения,не оспорва и наличието на сключен договор.Поддържа,че рекламацията се е отнасяла само за част от артикулите,както и че същата била приета,въпреки че ответникът я считал за неоснователна.Във връзка с рекламацията били издадени кредитни известия,сумите по които били платени.Ответникът обаче твърди,че кредитно известие № 58/19.06.2020г.,на което се позовавал ищеца,било дублирано-издадено втори път,въпреки че за същите стоки по това кредитно известие вече било издадено друго-КИ № 59/19.06.2020г.Именно поради това дублиране КИ № 58/19.06.2020г.било анулирано.Отделно от това оспорва връщането на стоките,описани в КИ № 58/19.06.2020г.,тъй като приемо-предавателния протокол за това бил подписан от лице,неовластено да представлява отв.дружество,като за тези действия ответникът узнал едва при получаването на препис от исковата молба.

С обжалваното решение първоинстанционният съд е приел от фактическа страна, че между ищеца „********** и ответника „********** са били налице трайни търговски отношения,при които ответникът е продавал и доставял на ищеца различни видове стоки,съгласно подадени заявки.Приел е,че през м.май 2020г. дружеството ищец е заявило доставка на текстилни изделия 25 000 бр.– маски с ластик, с артикулен № 91015-двуслойни от плат,по 10 в опаковка с единична цена от 4,24 евро или общо за 10 600 евро,като за поръчката била съставена от ответника проформа фактура № 1/07.05.2020г.,в която била отразена заявка за два аксесоара,единият от които- 25 000бр. от артикул № 91015 и 25 000бр.от друг артикул с № 91013.Ответникът издал и фактура № 14/07.05.2020г. относно доставката на така заявените два вида аксесоари на обща стойност 20 750 евро,от които 10 500 евро за артикула с № 91015.На 08.05.2020г.ищцовото дружество платило по банков път на ответника сумата от 20 825 евро с посочено основание – проформа фактура Р000000001.

Районният съд подробно е коментирал показанията на разпитаната в производството пред него свидетелка Е. П. А.,които е кредитирал като подкрепени и от другите събрани по делото доказателства.Според тези показания свидетелката е била посредник на ищцовото дружество при намиране на доставчици в България,като в тази връзка е влязла в контакт с ответника през м.април 2020г,чрез управителя на дружетвото С.Р. „********* ООД,при посредничеството на свидетелката,започнало да възлага на ответника поръчки за различни видове и количества маски.Отношенията между страните се развивали в периода април декември 2020г.,като ищецът намирал клиенти в ФРГ,след което предварително уговаряли с ответника количествата и видовете на стоката,а след това му подавали поръчка.Според 2 свидетелката управителят на ответника искал да му се превежда предварително по възможност цялата сума по поръчката,което довело до предплащане на голяма част от поръчките.След изпълнението на отделните поръчки оставали малки суми, които се застъпвали с предплащанията по новите поръчки.Процедирало се стоката да бъде доставяна направо на клиентите на ответника,като в случай,че била с недостатъци,той изпращал на дружеството-ищец съобщение за рекламацията и снимки на неотговарящите на поръчката стоки.

Свидетелката А. заявява,че през месец май 2020г.имало голяма поръчка за 50 000бр.маски,разпределени в пакети по десет броя всеки,като по-голямата част от тази поръчка била предплатена.По тази поръчка постъпили възражения от клиента,придружени със снимков материал, от който се виждало,че стоката не отговаря на договореното.Веднага след получаване на сигнала от клиента свидетелката се свързала с управителя на ответника,обяснила му в какво се състои проблема и му били изпратени снимките на стоката.Свидетелката сочи,че ответника приел рекламацията и казал да му върнат количествата.След описването на стоката,предмет на рекламацията,ищецът я изпратил на ответника със спедиция,организирана от свидетелката при непрекъснат контакт с управителя Р.и Е.А. - служител на дружеството ответник. Пратката съдържала и други маски, но основната част била рекламираните 50 000 броя,обособени в 5000 бр.пакети по десет броя всеки.Свидетелката,след уточняване с отв.дружество къде да бъде доставена рекламираната стока,получила информация и за лицето,което ще я получи-Н.,(фамилията свидетелката не помни),но за него знаела,че е зет на управителя.В показанията си А. заявява,че при проверка на съответствието на спедираната стока с документите,от представителя на ответника не е предявено възражение на спедитора.След това ответникът изпратил на свидетелката две кредитни известия № 58/19.06.2020г.и № 59/19.06.2020г.,и двете за от по 10 600 евро.С оглед нежеланието на управителя на „*********“ЕАД да връща пари чрез банков превод,се стигнало до уговорка за приспадане на сумите по кредитните известия от бъдещи поръчки.След това доставките между дружествата продължили,докато в един момент поръчките намалели,а след това престанали и към този момент една сума във връзка с кредитните известия в размер на 9800 евро останала невъзстановена.

По делото са приети писмени доказателства,в това число извлечения от сметки и фри,товарителници и приемо-предавателен протокол от 10.06.20г.,подписан за приемащия ответник от Н. К. /във връзка с връщането на рекламираната стока/,КИ № 58 и 59/19.06.20г.,ф-ри № 14 и 21,договор за услуга от 01.01.16г.,с който е възложено на Е. А. от ищеца да му сътрудничи във връзка с търговската му дейност в България.

Изготвена е първоначална и допълнителна ССЕ с вещо лице М.М.,също подробно обсъдена от първостепенния съд.

По отношение на възприетата от районния съд фактическа обстановка следва да се посочи, че въззивният съд е обвързан от онези фактически изводи, за които във въззивната жалба и отговора към нея липсват оплаквания,т.е. настоящата инстанция не може да приеме за установена различна фактическа обстановка без нарочни възражения в този смисъл от страна на жалбоподателя и/или въззиваемата страна.

Въз основа на анализ на събраните доказателства ПдРС е стигнал до извод за основателност на претенциите.Позовавайки се на ССЕ,съдът е приел,че общата сума на извършените от ищеца към ответника плащания - 170 543,61 евро надвишава стойността на доставените стоки,като разликата съответства на исковата сума 9810,98 евро,която представлява невъзстановената сума дължима за върнатата стока.Намерил е за неоснователно възражението на ответника,че лицето, получило върнатата поради рекламация стока не е било упълномощено да я получи,за което излага подробни мотиви.

Като недоказано е прието и твърдението на ответника,че е налице дублиране на кредитни известия, поради което едното от тях било анулирано,доколкото ответникът не 3 представил доказателства за редовно водено счетоводство.Като основателен е уважен и искът за обезщетение по чл.86, ал.1 ЗЗД в размер на 1458,02 евро .

Настоящата инстанция намира изводите на районния съд за правилни и законосъобразни.Същите са подробни,почиват на изяснена и обстойно анализирана фактическа обстановка,отговорено е на всички направени от ответника възражения.Поради което въззивният съд на осн.чл.272 от ГПК препраща към мотивите на първоинстанционния съдебен акт.

В жалбата се излагат доводи за неправилност на решението в няколко насоки.На първо място въззивникът счита,че не се е доказало от ищеца да са му доставени точно определено количество стоки,че същите конкретно индивидуализирани стоки са страдали от недостатъци,че тези стоки с недостатъци са върнати на ответника и че те са именно тези конкретни стоки са били заплаени от ответника.

Тези доводи не се възприемат от настоящата инстанция.

По отношение на твърдяната от жалбоподателя доставка на конкретно определени количества и видове стоки от ответника на ищеца следва да се отбележи,че процесната стока,предмет на спора,е достатъчно точно индивидуализирана в проформа фактура № 1/07.05.20г. и ф-ра № 14 от същата дата,приложени по делото,с артикулен № 91015.

По отношение на недостатъците на стоката-ищецът се е възползвал от правото си на рекламация по чл.193,ал.1 от ЗЗД,която е извършил в срока по чл.194,ал.1 от ЗЗД,т.е.веднага след забелязване на недостатъците.Ответникът в отговора си не отрича,че е приел рекламацията.От доказателствата по делото е видно,че е направена рекламация за няколко вида стоки,не само за процесната,като по отношение на останалите артикули ищецът няма претенции за възстановяване на платената продажна цена,доколкото сумата е прихваната извънсъдебно от други поръчки между страните.От показанията на св.А. се установява,че прихващането на сумите по рекламациите от бъдещи плащания по нови поръчки е започнало по инициатива именно на управителя на отв.дружество.В един момент обаче се е оказало,че продажната цена за част от рекламираните стоки не е прихваната,доколкото стойността на новите поръчки не е била достатъчна.Останалата неразплатена сума е именно в размер на продажната цена на рекламираните 25 000бр.маски с артикулен № 91015.