Решение № 109 от 06.06.2023, Районен съд - Сливница
- Съд
- Районен съд - Сливница
- Дело
- Гражданско дело 307/2022
- Вид
- Решение № 109
- Подписан
- 06.06.2023
- В сила
- 06.06.2023
- Състав
- Мариана Митева Маркова
Цитирани разпоредби
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.329, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.143, ал.1 · Семеен кодекс
- чл.49, ал.1 · Семеен кодекс
- чл.49, ал.4 · Семеен кодекс
- чл. 53 · Семеен кодекс
- чл. 56, ал.1 · Семеен кодекс
- чл.59, ал.2 · Семеен кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 109 гр. Сливница, 06.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВНИЦА, V-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шести февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Мариана М. Маркова при участието на секретаря Галина Д. В. като разгледа докладваното от Мариана М. Маркова Гражданско дело № 20221890100307 по описа за 2022 година
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.49, ал.1 СК, чл. 56, ал.1 СК, чл.59, ал.2 СК, чл.143, ал.1 СК.
Ищецът И. Е. А. претендира да бъде прекратен сключеният с ответницата И. В. А. на 23.06.2018 г. граждански брак, на него да бъде предоставено упражняването на родителските права по отношение на роденото по време на брака непълнолетно дете Е. И.ов А., да бъде постановено местоживеенето му да е на адреса на бащата, на ответницата да бъде определен режим на лични контакти с детето, същата да бъде осъдена да заплаща издръжка на детето в минималния предвиден в закона размер, чрез неговия баща и законен представител, както и на ищеца да бъде предоставено ползването на семейното жилище, намиращо се в гр. .............. Моли да бъде постановено след прекратяване на брака ответницата да продължи да носи предбрачното си фамилно име Н.
Ищецът твърди, че с ответницата са сключили граждански брак на 23.06.2018 г. От брака си имат родено едно дете, което е непълнолетно. Отразено е в исковата молба, че в началото на брака отношенията им били добри. Семейството живяло в наследствена къща на ищеца в гр. Сливница, ул. „Освобождение № 2. Посочено е, че проблемите помежду им започнали след като приключил отпускът по майчинство на ответницата и тя се върнала на работа, която напуснала след около месец, заявявайки, че не може да работи. Ищецът твърди, че ответницата започнала да посещава нощни заведения, първоначално само през уикендите, но с течение на времето - все по-често. Започнала да прекарва много време извън дома им, а когато се прибирала, била в неадекватно състояние в резултат на употреба на алкохол. Ищецът забелязал, че ответницата се отчуждила от него и детето, и станала раздразнителна. Започнала да не се прибира от петък до неделя всяка седмица, а след като се 1 приберяла, два - три дни била неадекватна. Отразено е, че ответницата поддържала контакти с хора с лоша репутация в града. Освен това започнала да посещава казино и да харчи там ограничените средства от семейния бюджет. Ищецът изтъква, че ответницата направила опит да посети психолог, но само веднъж, след което продължила с този начин на живот. От своя страна ищецът работел, за да осигури издръжката на семейството, а ответницата оставяла детето на грижите на своите родители, преди да започне да посещава детска градина. Отразено е в исковата молба, че опитите на ищеца и близките на ответницата да поговорят с нея, довели до нейното отчуждение и раздразнителност. В резултат на това отношенията между страните се обтегнали изключително много. Ищецът заявява, че от началото на годината той полага всички грижи по отглеждането на детето, като получава помощ от родителите на ответницата. Посочва, че тя напуснала семейното жилище и заживяла със свой приятел. При тези съображения ищецът моли предявените от него искове да бъдат уважени. Моли да бъдат постановени привременни мерки в този смисъл.
Претендира разноски.
В едномесечния срок от получаване на исковата молба ответницата е депозирала писмен отговор по реда на чл.131 от ГПК, с който оспорва предявените искове. Предявила е и насрещни искове с правно основание чл.49, ал.1 СК, чл. 53 СК, чл.59, ал.2 СК, чл.143, ал.1 СК. Също желае бракът й с ищеца да бъде прекратен като дълбоко и непоправимо разстроен, но по негова вина, на нея да бъде предоставено упражняването на родителските права по отношение на непълнолетното дете, местоживеенето на детето да бъде определено на нейния адрес, на ищеца да бъде определен режим на лични контакти с детето, както и да бъде осъден да му заплаща ежемесечна издръжка чрез нея, да бъде постановено след прекратяване на брака тя да носи предбрачното си фамилно име.
Ответницата оспорва изложените в исковата молба твърдения. Твърди, че поведението на ответника е довело до дълбокото и непоправимо разстройство на брака.
Посочва, че преди и по време на брака е работила по трудово правоотношение (с изключение на прекъсване от два месеца, когато се е регистрирала в Бюрото по труда), включително и по време на ползването на отпуск за отглеждане на дете, за да може да осигурява необходимите средства за издръжка на семейството. Заявява, че едновременно с това учи като студент по специалност „Бизнес администрация“. Изтъква, че поведението и отношението на ответника към нея и семейството им коренно се е променило след смъртта на баща му. Той изпаднал в депресия, започнал да употребява алкохол и да упражнява спрямо нея психически тормоз, като я злепоставял пред близки и приятели, разпространявал неистини за нея. Същевременно ищецът напълно спрял да полага грижи за детето и в редките случаи, когато се налагало да го гледа, той го водел при родителите на ответницата, тъй като непрекъснато бил в нетрезво състояние. Освен това често отсъствал от дома им за повече от три дни, тъй като посещавал мотосъбори. Ответницата твърди,че е изтеглила кредит и е извършила основен ремонт на семейното жилище, и е закупила лек автомобил.
Заявява, че по време на семейния живот с ищеца, винаги тя се е грижила за осигуряването на финансова издръжка на семейството и нормална семейна среда, за отглеждането и 2 възпитанието на детето, като е разчитала на помощта на своите родители. Ответницата смята за напълно неприемлива безпричинната агресия и психическия тормоз, налаган над нея и детето от страна на ищеца. Посочва, че след фактическата раздяла между страните, ищецът я е изгонил от семейното жилище и от тогава не й разрешава да вижда и контактува с детето, което, предвид възрастта му, неминуемо ще се отрази негативно. Освен това, разпространявал в гр. Сливница лъжливи твърдения, че тя злоупотребява с алкохол, че употребява наркотични вещества и посещава казино, в резултат на което ответницата не може да си намери работа в града. Ответницата счита, че притежава необходимия родителски капацитет да упражнява родителските права по отношение на роденото по време на брака дете, тъй като разполага с нужните условия и средства, подкрепяща среда и е напълно запозната с всички негови хигиенни, хранителни и други нужди. При тези съображения ответницата моли предявените срещу нея искове да бъдат отхвърлени. Отправя искане да бъдат уважени предявените от нея насрещни искове за прекратяване на брака, предоставяне на нея на родителските права, определяне на местоживеене на детето при нея, определяне на режим на лични контакти на бащата с детето и осъждане на бащата да заплаща издръжка, постановяване тя да носи предбрачното си фамилно име. Моли да бъдат постановени привременни мерки в този смисъл. Претендира разноски.
В съдебно заседание на 06.02.2023 г. страните са представили споразумение по чл.49, ал.4 СК, което молят да бъде одобрено и в което подробно са уредили личните и имуществените си отношения, упражняването на родителските права по отношение на детето, ползването на семейното жилище и фамилното име, което ще носи ответницата.
Отправят молба към съда за промяна на основанието на предявения иск от такъв по чл.49, ал.1 СК в такъв по чл.49, ал.4 СК.
В съдебно заседание ищецът, чрез адв. К., поддържа предявения иск за прекратяване на брака.
В съдебно заседание ответницата, чрез адв. С., също изразява становище за прекратяване на брака като дълбоко и непоправимо разстроен.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, прие за установено следното:
Видно от удостоверение за граждански брак (оригинал) № 9 от 23.06.2018 г., издадено от Община Сливница, въз основа на акт за граждански брак № 9 от 23.06.2018 г., е, че страните са сключили граждански брак на 23.06.2018 г. в гр. Сливница.
От представеното по делото заверено копие от удостоверение за раждане № 4120191777, издадено въз основа на акт за раждане № 1777/26.09.2019 г., съставен в Столична община, район „Красна поляна“, се установява, че детето на страните – Е. И.ов А. е роден на 20.09.2019 г.
При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:
Предявеният иск е с правно основание чл.49, ал.4, във вр. ал.1 от СК.
Безспорно е установено между страните, а и е доказано от приложените към делото доказателства, че ищeцът и ответницата са сключили граждански брак на 23.06.2018 г., по време на който имат родено едно дете, малолетно.
3
Установява се, че страните не живеят заедно и не се интересуват един от друг. Бракът им е формален и лишен от съдържание. Съдът намира предявения от ищеца иск за основателен и доказан. Между страните липсват нормалните съпружески отношения особено през периода, през който са разделени и не живеят заедно. Липсва чувство за семейна общност, което прави брака им дълбоко и непоправимо разстроен. Той съществува само формално, без да е изпълнен с предписаното от закона съдържание. Липсват усилия и желание за запазване на брачната връзка.
С оглед на правното основание на предявения иск – чл.49, ал.4 СК страните са представили споразумение съгласно изискванията на същата разпоредба, като са поискали съдът да не се произнася по въпроса за вината при прекратяване на брака. От представеното споразумение е видно, че страните са уредили личните и имуществените си отношения, упражняването на родителските права по отношение на роденото по време на брака малолетно дете, местоживеенето на същото, режимът на лични контакти на детето с родителя, който не упражнява непосредствено родителските права, в следния смисъл:
Страните са постигнали съгласие родителските права по отношение на детето Е. И.ов А., с ЕГН **********, да се упражняват от бащата И. Е. А. – ЕГН **********, като майката И. В. А. се задължава да изплаща месечна издръжка на детето си – Е. И.ов А. в размер на 195 /сто деветдесет и пет/ лева, чрез неговия баща и законен представител И. Е. А., до настъпване на основания за изменение или прекратяване на издръжката.
Страните са постигнали съгласие местоживеенето на детето Е. И.ов А., с ЕГН **********, да бъде при бащата И. Е. А. – ЕГН **********, на адрес: гр. ..............
Страните са постигнали съгласие майката И. В. А. – ЕГН **********, да има право да осъществява лични контакти с детето Е. И.ов А. по следния начин:
Всеки първи и трети петък, събота и неделя от месеца, от 20.30 часа в петък до 19.00 часа в неделя /с преспИ.е/;
Един месец през лятото, когато бащата не е в платен годишен отпуск, като по общо разбирателство между страните, този период да се ползва и на части;
През пролетната ваканция на детето /обикновено от 01 до 10 април/ - първата половина от ваканцията /обикновено от 01 до 05 април/ - при бащата, а втората половина /обикновено от 06 до 10 април/ - при майката;
Всяка четна година детето да прекарва Великденските и Коледните празници с бащата, съответно: всяка нечетна година да ги прекарва с майката;
Всяка нечетна година детето да прекарва Новогодишните празници с бащата, съответно: всяка четна година – да ги прекарва с майката;
Личните празници на детето да бъдат и с двамата родители, а при невъзможност, този въпрос да бъде уреден по общо съгласие между тях;
Извън посочените случаи, майката да има право да взима детето по обща уговорка между двамата родители, като уведоми бащата поне пет дни предварително за намерението си и за срока за осъществяване на лични контакти с детето.
Страните са постигнали съгласие семейното жилище, представляващо недвижим имот, находящ се в гр. ............., собственост на И. Е. А., за в бъдеще да се ползва от И. Е. А., 4 като И. В. А. го е напуснала.
Страните заявяват, че движимите вещи, придобити по време на брака, са поделени помежду им, преди подписване на споразумението, като всеки от тях е получил личните си вещи.
Страните не претендират издръжка един към друг, след прекратяването на брака им.
Страните са постигнали съгласие, след прекратяване на брака И. В. А. да продължи да носи брачното си фамилно име – А..