Решение № 313 от 06.12.2024, Окръжен съд - Монтана

РЕШЕНИЕ

№ 313 гр. Монтана, 05.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА, ВТОРИ ВЪЗЗИВННОГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Аделина Тушева

Членове:

Таня Живкова

Албена Миронова при участието на секретаря СИЛВИЯ Л. ГЕОРГИЕВА като разгледа докладваното от Албена Миронова Въззивно гражданско дело № 20241600500429 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид:

Производство по чл. 258 и сл. от ГПК

Образувано е по въззивна жалба, подадена от О Л БУЛСТАТ 000320840, с адрес: гр. Л , ул. „хххх№ ххх, представлявана от Цх Ц – кмет, чрез адв. Л. А., МАК, против Решение № 227/23.07.2024 год., по гр.д. № 1938/2023 год. по описа на РС Лом, с което е уважен предявеният положителен установителен иск за собственост и съдът е ПРИЗНАЛ ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответника Ох Л , че ищците Г. Б. П., ЕГН ********** от гр. С и П. Б. Ц., ЕГН ********** от гр. С , на осн. чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗС са собственици по силата на наследствено правоприемство и давностно владение, продължило повече от 10 години на следния недвижим имот: лозе с площ от 695 кв.м., находящо се в гр. Л , местността „хххх представляващо ПИ с идентификатор хххх съгласно кадастралната карта и кадастрални регистри на гр. Л , одобрени със Заповед № эээ/26.01.2009г. на изпълнителен директор на АГКК, който е при съседи поземлени имоти с идентификатори: х,ххххххх,хххххххх х х1 и 2хх2ххххх Така постановеното решение е обжалвано от О гр. Л. чрез адв. Л. А., МАК, с изложени доводи за незаконосъобразност и съществени нарушения на съдопроизводствените правила и на материалния закон. Жалбата е подробно мотивирана.

1

В жалбата се поддържа, че първоинстанционният съд не е обсъдил и преценил в съвкупност събраните по делото доказателства. Неправилно е приел представеният от ищците Нотариален акт за дарение на недвижим имот № ххх т. ххх д. № 893/1971 год. на Ломски районен съдия П Т за годно писмено доказателство, тъй като той, макар и официален документ не съдържа достатъчно данни, идентифициращи наследодателят им Б А Ц.

(липсват ЕГН и данни от документ за самоличност). Не са отразени и данни за имота, предмет на нотариалния акт – описани са само площ, местност, начин на трайно ползване и съседи. Не е посочен номер на имот и така не може да се извърши преценка за идентичност. Представената с отговора на исковата молба Заповед № 115/08.10.2008 год. на Директора на ОД З – М с която е одобрено Протоколно решение № 2/06.10.2008 год. на нарочна комисия по чл.

19, ал. 2 ЗСПЗЗ, включващо и землището на гр. Л като в приложението процесният имот е отразен под № 229 посочен с № по КВС № хххх площ от ххх кв.м. и начин за трайно ползване: Лозе, с начин на възстановяване: стари реални граници. След като не било подадено заявление за възстановяване – т.е. имотът останал непотърсен, съгл. чл. 19, ал. 1 ЗСПЗЗ, той представлявал „остатъчен фонд“ и се придобивал от общината. Затова неправилно първоинстанционният съд е приел за доказана от ищците идентичността на процесния имот – ПИ с идентификатор хххх, с придобития от тях по наследство и давност. Като допълнителен аргумент сочи, че ищците не са декларирали находяща се в претендирания да е техен имот сграда и не са променили статута на имота, нито са заплащали данъци за нея, което счита за относимо към доказването на владението и намерението за своене.

В тази връзка счита, че съдът неправилно е оставил без уважение искането на въззивника да бъде допусната повторна СТЕ и така е нарушил правото му на защита.

Моли съда да отмени атакуваното съдебно решение като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, немотивирано и постановено в противоречие с материалния закон и неправилно, както и да отхвърли изцяло исковата претенция като неоснователна и недоказана.

Претендират се и съдебни разноски за въззивната инстанция.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговоххх чрез пълномощникът им адв. Н. А., МАК, с изложени доводи за нейната неоснователност.

В отговора на въззивната жалба въззиваемите считат жалбата за неоснователна, а решението за правилно, законосъобразно и съобразено с доказателствата по делото. Доводите на въззивника считат за неоснователни.

Молят съда да остави жалбата без уважение и да потвърди атакуваното решение.

При въззивното разглеждане на делото не са искани и допускани доказателства.

В откритото съдебно заседание въззивникът не се представлява. С писмена молба пълномощникът, адв. Л. А., МАК не възразява делото да се 2 разгледа в нейно отсъствие, като поддържа жалбата и по изложените в нея съображения моли да бъде отменено обжалваното решение и исковата претенция бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана. В случай, че доводите за допуснати съществени процесуални нарушения се преценят като основателни – първоинстанционното решение да бъде отменено и делото – върнато за ново разглеждане от друг съдебен състав на РС Лом.

Претендира разноски, като представя списък по чл. 80 ГПК.

Въззиваемите се явяват лично и с адв. Н. А., МАК, който оспорва жалбата като неоснователна, намира обжалваното решение за правилно и моли да бъде потвърдено. Претендират разноски. Въвеждат възражение за прекомерност на разноските на въззивника за процесуално представителство.

Настоящият съдебен състав, като прецени направените в жалбата оплаквания, доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

Въззивната жалба е подадена от надлежна в производството страна в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Съображенията на МОС за това са следните:

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението и по допустимостта му в обжалваната част.

Правилността на решението се проверява с оглед наведените във въззивната жалба доводи. Обжалваното решение е валидно и допустимо, а разгледано по същество е правилно.

Пред първоинстанционния съд е предявен иск с правно основание основание чл. 124, ал. 1 от ГПК: да се признае за установено по отношение на Община Л бл. М че ищците Г. Б. П., ЕГН ********** и П. Б. Ц., ЕГН **********, двамата от гр. С са собственици на лозе с площ от хххкв.м., находящо се в гр. Л , местността ххх представляващо ПИ с идентификатор ххх съгласно кадастралната карта и кадастрални регистри на гр. Л , одобрени със Заповед № РД-18-5/26.01.2009г. на изпълнителен директор на АГКК, който е при съседи ПИ с идентификатори: ххх, хххх, ххх хххтанови атакуваното решение ЛРС след анализ на доказателствата по делото събрани пред него е приел, че процесният имот не е от категорията на имотите, собствеността върху които подлежи на реституция по реда на ЗСПЗЗ. Няма доказателства и имотът да е бил отнет от собствениците му. Установено, че имотът никога не е бил отнеман от собствениците му, които са го владели, поради което по отношение на този имот не се прилага разпоредбата на чл. 19 от ЗСПЗЗ, предвиждаща, че незаявените за възстановяване земеделски земи преминават в управление на Общината, а след изтичане на 10 години стават общинска собственост.

Въз основа на гореизложеното ЛРС е приел, че ищците са установили по делото, че спорният имот е тяхна собственост и е уважил изцяло исковата претенция.

Така направените изводи като краен резултат напълно се споделят и от настоящата инстанция по следните съображения:

Предявен е иск с правно основание чл. 124 от ГПК за установяване 3 право на собственост върху недвижим имот, придобит по наследство и давност.

Съгласно чл. 77 от ЗС правото на собственост се придобива чрез правна сделка, по давност или по други начини определени в закона.

В исковата си молба ищците са посочили, че те са законни наследници на Б А Ц.. По силата на нотариален акт за дарение на недвижим имот № ххх, томхх, дело № 893/1971г., издаден от Районен съд гр. Лом наследодателя им бил собственик на процесното лозе, находящо се в землището на гр. Л , местността хххх, с площ отхххх кв.м. След влизане в сила на кадастралната карта и кадастрални регистри на гр. Л и землището му, одобрени със Заповед № РД-18-5/26.01.2009г. на ИД на АГКК, този имот представлява поземлен имот с идентификатор хххх Процесният имот, макар и земеделски такъв по своето предназначение, не е земеделска земя по смисъла на чл. 2 от ЗСПЗЗ, поради което не е подлежал и не подлежи на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ и съответно е изключен от приложното поле на чл.19 от разпоредбите на същия закон. Въпросният имот към момента на обобществяване на земеделските земи в страната е бил частна собственост и е останал такава.

Никога не е бил включван под каквато и да е форма в блоковете на ТКЗС, не е бил отнеман или одържавяван в никоя от хипотезите на чл. 10 от ЗСПЗЗ, поради което и не е подлежал на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ. Релевира се, че липсва правно основание процесният имот да бъде включен в земеделските земи по чл. 19 от ЗСПЗЗ, още по-малко да бъде актуван като частна общинска собственост. Имотът е бил владян от наследодателя на ищците непрекъснато, явно, открито и необезпокоявано като негов имот от придобиването му до момента на смъртта му в продължение на около 30 години. Преди това бил владян по същия начин и от неговия праводател. След смъртта на наследодателя им, ищците твърдят, че са продължили владението върху имота по същия начин, като продължават да го владеят и към момента открито и спокойно като техен имот.

От приложеният към делото Нотариален акт №ххх т. ххх, д. № 893/02.12.1971 год. на П Т , Ломски районен съдия, А Ц. К дарил на сина си Б А Ц. следния свой недвижим имот: от лозето, находящо се в района на гр. Л , м. С от 2 дка с къща, до съседи: лозарски път, С К р. Д и Б М – САМО 668 кв.м. лоз, до конкретни съседи: лозарски път, собствено, а сега И А р. Д и Б М От тогава, през 1971 година имота се владее от наследодателя на ищците, а след това и от тях.

Горното се потвърждава и от показанията на свидетелите Б Г Б., на 59 години, С Б И на 80 години и Г Д Ц на 79 години, и тримата без родство се установява, че имотът е на ищците по наследство. Свид. Ц е ходил там още като дете, играли са си на реката. Бащата на ищците се грижел за имота още през 1957 год. Никога този имот не бил в ТКЗС и друг не е имал претенции към него. Сега лозето го поддържа П., който си идва от С когато времето е хубаво. От север имота граничи с р. Д Имотът се явява последен от землището на гр. Л след него започвало землището на с. Д Л Във връзка с установяване на идентичността на процесния имот, ПИ 4 с идентификатор ххх по делото е назначена и съдебно-техническа експертиза.

Изготвилото заключението по нея вещо лице Е И Н /л. 98 – 100/ от делото категорично установява, че имотът, придобит с Нотариален акт № 34, т. ххх, д. № 893/02.12.1971 год. на П Т Ломски районен съдия, е идентичен с имот с индентификатор ПИ с идентификатор ххх–лозе в м. С с допустима разлика в площта от 27 кв. м.

Имотът е идентичен с ПИ с идентификатор хххх, както и с част от имот № 239012 – основният имот, от който са образувани имотихххи № ххх Съседите на имота също са идентични.

В съдебното заседание вещото лице е уточнила, че до категоричния си извод за идентичност между претендирания и описания в документа за собственост на наследодателя на ищците имот е достигнала чрез сравняване на съседи по КВС, кадастър, нот.акт и чрез извършен оглед на място. Разлика в площта по нотариален акт и според кадастралната карта действително съществува, но тя е в рамките на допустимото отклонение. Има ивица между имота, предмет на делото и река Д Ивицата е имот № ххх и при оглед на място представлява ивица с дървета и процесният имот достига до нея, а не непосредствено до реката. Тази ивица се залива от водите на реката при повишено пълноводие.

Това експертно заключение е оспорено по делото, като първоинстанционният съд е отказал да допусне повторна СТЕ, приемайки, че вещото лице е отговорило обективно и компетентно на поставените въпроси, а в съдебното заседание е допълнило заключението си с пояснение как са формирани категоричните му изводи.

МОС намира заключението на вещото лице обосновано и обективно и следва да се кредитира при постановяване на решението.