Решение № 195 от 05.02.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 195 гр. София, 05.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-2, в публично заседание на втори февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Атанас Маджев при участието на секретаря Габриела М. Владова Боботилова като разгледа докладваното от Атанас Маджев Търговско дело № 20231100902046 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.365 и сл. ГПК вр. чл.694 ТЗ.

То е образувано по искова молба с вх. № 101488/03.11.2023 г., която е подадена от ищеца НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ, с адрес – гр. София, ул. ****, срещу „П.“ ЕООД, с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление – гр. София, р-н „Средец“, ул. ****, Бизнес център, офис 3, като с нея са предявени за разглеждане искове при квалификацията на чл. 692, ал. 2, т. 1 ТЗ за установяване, че приетите в производството по несъстоятелност открито спрямо „П.“ ЕООД, с ЕИК **** публични вземания на държавата в размер на общо 161 998,09 лв., от които 128 916,84 лв. – главница и 33 081,25 лв. – лихви се ползват с ред на удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ, доколкото са обезпечени с наложени обезпечителни мерки – запори вписани в ЦРОЗ под № 2022123053027, под № 2021060702194, под № 2022101701226 и под № 2022101800725.

Ищецът посочва, че производството по несъстоятелност срещу „П.“ ЕООД, с ЕИК **** е открито с решение № 420 от 24.06.2023 г., постановено по т.д. № 397 по описа за 2022 г. на СГС, като същото е вписано по партидата му водена в ТР на 30.06.2023 г.

Поддържа се, че с молба от 24.07.2023 г. НАП е предявило за приемане и удовлетворяване в производството по несъстоятелност на „П.“ ЕООД публични вземания с общ размер от 161 998,,09 лв. На 30.08.2023 г. по електронната партида на „П.“ ЕООД в ТРРЮЛНЦ е обявен списък на приетите вземания на кредитори на търговеца, предявени в сроковете по чл. 685, ал. 1 ТЗ, в които са включени публични вземания предявени с цитираната молба на НАП. Тези вземания били приети от синдика в пълния им размер, но при предвиден ред на удовлетворяване по чл. 722, ал.

1, т. 6 ТЗ, съответно лихвите начислени след датата на РОПН по реда на чл. 722, ал. 1, т. 9 ТЗ. В срока по чл. 690, ал. 1 ТЗ ищецът- НАП сочи да е упражнил възражение срещу определената от синдика поредност на удовлетворяване на предявените и приети публични вземания в размер на сумата от 161 998,09 лв. Допълва се, че с определение от 19.10.2023 г. постановено от съда по несъстоятелността на основание чл. 692, ал. 4 ТЗ възражението на НАП било оставено без уважение, а съставения от синдика списък на приетите вземания бил одобрен без да се направят изменения по 1 отношение възприетия ред за удовлетворяване на вземанията на НАП отнасящи се до сумата от 161 998,09 лв. Ищецът сочи, че основание за възникването на публичните му вземания в размер на сумата от 161 998,09 лв. /републикански и местни данъци, осигурителни вноски и ТБО, както и начислени лихви върху тях/ предявени за удовлетворяване в производството по несъстоятелност на „П.“ ЕООД са подадени справки-декларации по ЗДДС, декларации- образец 6 по ЗДДФЛ, декларации – образец 6 по КСО/. Поддържа се, че тези вземания имат характера на обезпечени такива по смисъла на чл. 722, ал.1, т. 1 ТЗ защото за тях от публичен изпълнител при НАП са били наложени запори, което е било направено чрез издаването на три броя постановления за налагане на обезпечителни мерки от 19.01.2021 г., 17.06.2021 г., 12.12.2022 г., респективно от частен съдебен изпълнител е бил наложен запор по изпълнително дело 232/2022 г. Сочи се, че тези запори са били вписани от ищеца в ЦРОЗ под № 2022123053027, под № 2021060702194, под № 2022101701226 и под № 2022101800725 и го снабдявали с привилегията да получи удовлетворяване на вземанията си в размер на 161 998,09 лв. по реда на чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ. Прави пояснение, че според нормата на чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ кредитор, чието вземане е обезпечено със запор, вписан в ЦРОЗ има право на предпочитително удовлетворяване при разпределение на суми, получени при реализация на обезпеченото имущество. В този смисъл е поискал по реда на чл. 694, ал. 2, т. 1 ТЗ това му право на предпочтително удовлетворяване да бъде установено по съдебен ред.

С определение от 15.06.2023 г. съдът на основание чл. 694, ал. 4 ТЗ е конституирал като страна в производството – Е. Т., в качеството й на назначен синдик на „П.“ ЕООД.

След надлежно уведомяване по реда на чл. 50, ал. 2 ГПК на ответника – „П.“ ЕООД, че разполага с процесуално право да подаде писмен отговор по ИМ не се констатира в пределите на срока по чл. 367 ГПК такова право да е било упражнено от упоменатата ответна страна.

От синдика – Е. Т. на 29.11.2023 г. е подаден писмен отговор по исковата молба, с която са предявени искове по реда на чл. 694 ТЗ. Позицията на синдика е, че исковете са упражнени в уредения от ТЗ процесуален срок от легитимирано лице, което разполага с правен интерес, което ги прави допустими. По същество обаче смята, че тези искове са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени от съда. Вярно е, че нормата на чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ урежда ред на отчитане на основания, които пораждат привилегии, но не може да създаде такова предимство, ако не е налице друго материалноправно основание, което да обуславя предпочитане на даден кредитор.

Отбелязва се, че сама по себе си тази норма не създава привилегия, нито дава право на предпочтително удовлетворяване, защото е необходимо да се отчитат различните правни характеристики на ипотеката и залога, респективно на запора и възбраната.

Последните две не осигуряват привилегия за вписалия ги кредитор, а единствено относителна недействителност на извършените от длъжника разпореждания с имущество след тяхното налагане – чл. 452 ГПК, чл. 206 ДОПК. Подобни привилегии от запор или възбрана не са уредени от законодателя и в чл. 136 ЗЗД и чл. 194 ДОПК.

Изтъква се, че чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ трябва да се тълкува винаги във връзка с чл. 193 ДОПК и привилегията по този текст се свежда само до възможността за постъпления от осребряване на имущество, върху което има наложени запор или възбрана, и удовлетворяване на кредитора, в чиято полза е наложена обезпечителната мярка, но в производството провеждано от публичния изпълнител по реда на ДОПК. След изтичане на 6-месечния срок установен в нормата на ДОПК и предаване на неосребреното имущество от публичния изпълнител на синдика тази привилегия става неприложима. Това разбиране се потвърждава и от обстоятелството, че към момента на влизане в сила на нормата на чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ /през 2005 г./ не е била приета 2 нормата на чл. 26, ал. 3, т. 11 ЗОЗ /през 2007 г., но към момента отменена/, която единствено е предвиждала служебно вписване по реда на ЗОЗ на наложена възбрана или запор върху имущество в производството по реда на ДОПК, поради което се налага извод, че волята на законодателя е била редът за удовлетворяване на така обезпечените вземания да бъде по чл. 722, ал. 1, т. 6 ДОПК След отмяната на чл. чл.

26, ал. 3, т. 11 ЗОЗ, считано от 30.12.2016 г. вписването в ЦРОЗ на запор, наложен по ДОПК не би могло да създаде в полза на кредитора привилегия по чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ, за каквато ищецът претендира да разполага с ИМ. Вписването на запор наложен по реда на ДОПК се ползва само и единствено с оповестителна функция – противопоставимост на останалите вписвания, тъй като единствено вписването на учреден особен залог /чл. 2, ал. 1 ЗОЗ/ и обстоятелствата по чл. 26, ал. 2 ЗОЗ са изрично уредени като конститутивни. Според всичко това материалния закон не признава привилегия на наложено по инициатива на кредитор обезпечение чрез запор и възбрана, а единствената привилегия която следва от наложена по реда на ДОПК обезпечителна мярка е правото на държавата при открито производство по несъстоятелност и в рамките на 6 месеца от откриването му да реализира имуществото, върху което са наложени мерките по реда на ДОПК /чл. 193/, но дори и в този случай вписването на мерките в ЦОРЗ не създава за държавата привилегия за предпочтително удовлетворяване на публичните вземания. По тези съображения синдикът формулира искане за постановяване на решение, с което предявения иск за установяване на право на удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ да бъде отхвърлен, поради неговата неоснователност.

Ищецът не се е възползва от възможността да подаде допълнителна искова молба в срока по чл. 372 ГПК.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа следното:

От извършена служебна справка по партидата на „П.“ ЕООД, с ЕИК **** в Търговския регистър се установява, че спрямо него с Решение № 420 от 24.06.2023 г. по т.д. № 397/2022 г. постановено от Апелативен съд – София е обявена неплатежоспособността му, като е прието, че същата е с начална дата – 27.07.2020 г. и е открито производство по несъстоятелност. За временен синдик на дружеството е назначена – Е. Т.. С определение от 15.12.2023 г. за постоянен синдик на „П.“ ЕООД е назначен - Р. И. Т., като същия е встъпил в това си качество.

С молба изх. № М-24-28-1783/27 от 24.07.2023 г. Националната агенция за приходите е предявила за приемане с цел удовлетворяване в производството по несъстоятелност на „П.“ ЕООД публични вземания към него в общ размер на сумата от 161 998,09 лв., от които 128 916,84 лв. – главница и 33 081,25 лв. – лихви.

На 30.08.2023 г. в ТРРЮЛНЦ по партидата на „П.“ ЕООД е обявен списък на приети вземания, в чието съдържание са включени като необезпечени предявени от Националната агенция за приходите с цитираната по-горе молба публични вземания в размер на сумата от общо 253 545,48 лв., като сред тях присъстват и такива в размер на 161 998,09 лв., за които се поддържа наличие на обезпеченост с оглед вписан запор по реда на ЗОЗ в ЦРОЗ.

На 08.09.2023 г. по пощата и в пределите на разписания съгласно чл. 690 ТЗ срок кредиторът НАП е упражнил писмено възражение, с което е поискал да се внесат промени в изготвения от синдика списък на приети вземания предявени в срока по чл.

685, ал. 1 ТЗ, състоящи се в това относно публични вземания в размер на сумата от общо 161 998,09 лв., от които 128 916,84 лв. – главница и 33 081,25 лв. – лихви да бъде предвиден ред за удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ, съответно че същите са 3 обезпечени с вписани по реда на ЗОЗ в ЦРОЗ запор.

С определение от 19.10.2023 г. постановено по т.д. № 1033/2021 г. състав на СГС е одобрил на основание чл. 692, ал. 4, вр. ал. 2 ТЗ, списък на предявени от кредиторите и приети от синдика вземания на кредиторите на „П.“ ЕООД обявен в ТР – АВ на 30.08.2023 г., като е оставил без уважение възражение с вх. № 81417/08.09.2023 г. на кредитора – НАП за включване на привилегия по чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ при удовлетворяване на вземанията в размер на сумата от общо 161 998,09 лв., от които 128 916,84 лв. – главница и 33 081,25 лв. – лихви.

От ищеца е представена и приета за доказателство по делото справка за вписвания по партида в ЦРОЗ открита на името на „П.“ ЕООД, като от същата са видни осъществи вписвания на договори за залог в полза на „ОББ“ АД, „РАЙФАЙЗЕНБАНК /БЪЛГАРИЯ/“ ЕАД и Г.И.П., както и разпореждания за служебно вписване на запори на имущество по реда на чл. 4 ЗОЗ по искане на ТД на НАП – София под № 2021060702194, под № 2022101701226 и под № 2022101800725.

При тази фактическа обстановка настоящият съдебен състав, намира от правна страна следното :

Поставените за разглеждане искове са упражнени от носителя на това процесуално право в установения преклузивен по смисъла на чл. 694, ал. 6 ТЗ срок, а именно в рамките на 14 дни, считано от обявяването на определението на съда по несъстоятелността постановено по смисъла на чл. 692, ал. 4 ТЗ след надлежно упражнено възражение по чл. 690, ал. 1 ТЗ и в тази връзка настоящия състав ги възприема за допустими и подлежащи на разглеждане по същество.

Касае се за искова защита в пределите на която от Държавата в качеството й на кредитор с прието вземане чрез НАП е заявено искане за установяване, че определена част от приетите й публични вземания в производството по несъстоятелност провеждано спрямо „П.“ ЕООД следва да бъдат определени за обезпечени и ползващи се с ред на удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ, поради вписани по реда на ЗОЗ на 06.07.2021 г., 17.10.2022 г., 18.10.2022 г. и 30.12.2022 г. запор в ЦРОЗ по инициатива на кредитора - НАП.