Определение № 953 от 05.08.2025, Окръжен съд - Стара Загора

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 953 гр. С.З., 05.08.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – С.З., I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на пети август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Даниела К. Телбизова-Янчева

Членове:

Николай Ил. Уруков

Атанас Д. Атанасов като разгледа докладваното от Николай Ил. Уруков Въззивно частно гражданско дело № 20255500500503 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл.274-279 от ГПК вр. с чл.248 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на К. Е. С. с ЕГН **********, от гр. С.З., ул.

„****** чрез адв. Д. М. от САК против Определение № 1453 от 19.05.2025 г., постановено по гр.д. № 3866/2023 г. по описа на Старозагорския районен съд, с което е оставена без уважение молбата на ищеца К. Е. С. за изменение на решение № 30 от 13.01.2025г., постановено по гр. дело № 3866/2023г. по описа на РС – С.З., в частта относно разноските, като неоснователна.

Частният жалбоподател счита, че обжалваното определение е неправилно и незаконосъобразно. Моли да бъде отменено въпросното определение, като моли настоящия въззивен съд да измени постановеното решение в частта за разноските.

Въззивният съд, след като обсъди оплакванията в частната жалба и материалите от първоинстанционното дело, намери за установено от фактическа страна следното:

Първоинстанционното производство е образувано по искова молба от К. Е.

С. с ЕГН **********, от гр. С.З., ул. „****** чрез адв. Д. М. от САК срещу „С.-К.“ АД, гр. Ш. представлявано от С.Н.Т., с която е предявен иск с правно основание чл.22 от ЗПК и частичен иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 във вр. с чл.23 от ЗПК.

С определение от с.з. проведено на 31.07.2024 г. по искане на жалбоподателя- ищец в първоинстанционното производство е назначена съдебно- икономическа експертиза, която е възложена на в.л. Г.Д.К.. За изпълнение на експертизата съдът е определил депозит от 200 лева, вносим по сметка на РС-С.З. в 3-дневен срок от получаване на призовката с препис от настоящото определение, и представяне в същия срок по делото на платежния 1 документ, удостоверяващ внасянето му.

На 02.08.2024г. е получена вносна бележка за внесения депозит в размер на 200 лв.

В с.з. проведено на 17.10.2024 г. съдът е приел заключението на в.л. К. и му определил възнаграждение общо в размер на 870 лева, платимо, както следва: 200 лева от внесения от ищеца депозит, като задължава същият, в едноседмичен срок от датата на проведеното с.з., да довнесе по сметка на Старозагорския районен съд, и представи в същия срок по делото, документ за разликата от 670 лева до пълния размер на определеното от съда възнаграждение за вещото лице.

С Решение под № 30 от 13.01.2025г. постановено по гр.д. № 3866/2023г. по описа на Старозагорския районен съд, съдът е обявил иска по чл. 22 от ЗПК на К. Е. С. против „С.-К.“ АД за недействителен, поради неспазване на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 и 20 ЗПК, сключеният между „С.-К.“ АД, от една страна, като кредитор, и К. Е. С., от друга страна, като потребител договор за потребителски кредит предоставен от разстояние № 919407/06.01.2023 г., отхвърлил като неоснователен, предявеният от К. Е. С., частичен иск по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, във вр. с чл. 23 ЗПК, за осъждането на „С.-К.“ АД, да му заплати сумата от 50 лева за главница от съдебно предявена част от недължимо платена, поради недействителност на същия договор за потребителски кредит предоставен от разстояние № 919407/06.01.2023 г., неустойка, и законна лихва върху тази главница от 26.09.2023 г. до изплащането й и е осъдил „С.-К.“ АД да заплати на К. Е. С., сумата от 321.75 лева за разноски по делото, съразмерно с уважената част от исковете и да заплати на Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“, с Булстат *****, с адрес гр. С., бул. ***********, представлявано от адвокат Д. М. М., сумата от 146.32 лева за адвокатско възнаграждение за оказано по делото безплатно процесуално представителство по чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА на ищеца К. Е. С., съразмерно с уважената част от исковете.

В срока за обжалване на решението е постъпила Молба с вх. № 2817 от 28.01.2025г. от ищеца К. Е. С. чрез адв. Д. М. по чл. 248 от ГПК, с която е направено искане за допълване на решението в частта за разноските. В същата се моли съда да присъди адвокатско възнаграждение в размер на 480,00 лв. с вкл. ДДС, вместо присъдените 146,32 лв. с вкл. ДДС и да присъди допълнителни разноски в размер на 670,00 лв. относно дадените указания в протоколно Определение от 17.10.2024 г. съгласно уважената част от иска.

В срока по чл.248, ал.2 от ГПК няма постъпил отговор от ответното дружество „С.-К.“ АД и не е взел становище по молбата.

С Определение под № 1453/19.05.2025г. по гр.дело № 3866/2023г. по описа на РС- С.З., съдът е отхвърлил изцяло молбата от 28.01.2025 г. на пълномощника на ищеца К. Е. С., за изменение, в посочения в нея смисъл на постановеното по делото решение с № 30/12.01.2025 г., в частта му за разноските.

При така установените обстоятелства съдът направи следните правни 2 изводи:

Частната жалба е допустима, тъй като е подадена от процесуалнолегитимирано лице, в предвидения срок за обжалване, срещу подлежащия на инстанционен контрол съдебен акт.

Разгледана по същество жалбата е частично основателна поради следните съображения:

С оглед изхода на спора, разрешен с постановеното по делото решение, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на ищеца са дължими направените по делото разноски съразмерно уважената част на иска. Същевременно, разпоредбата на чл. 38, ал. 2 от ЗА въвежда задължение за съда да определи адвокатско възнаграждение при представителство, осъществявано безплатно при условията на ал. 1 на същия текст, като съгласно препращащата норма на чл.

38, ал. 2 от ЗАдв, то следва да е в размер не по-малък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 ЗАдв.

Справедливият и обоснован размер на възнаграждението се определя от фактическата и правна сложност на делото и извършената от адвоката работа.

Въпреки че чл. 36, ал. 2 изр. 2 от ЗАдв. препраща към размерите, определени съобразно Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за възнагражденията за адвокатската работа, настоящият съдебен състав приема, а това се приема и в съдебната практика на съдилищата въобще, че определените по правилата на Наредбата възнаграждения, само в зависимост от защитавания интерес, невинаги са справедливи и обосновани, ако не се отчита фактическата и правна сложност на делото и извършената от адвоката работа.

По въпроса обвързан ли е съдът от предвидените в Наредба № 1/2004 г. размери на адвокатските възнаграждения е постановено решение на СЕС от 25 януари 2024 г. по дело C438/22 г., с което е прието, че чл. 101, § 1 от ДФЕС във връзка с чл. 4 § 3 от ДЕС следва да се тълкува в смисъл, че ако се установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на посочените разпоредби, националният съд е длъжен да откаже да я приложи. Изрично е посочено, че при наличието на изброените ограничения не е възможно позоваването на легитимни цели, както и, че националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба спрямо страната, осъдена за разноски, включително и когато предвидените в тази наредба минимални размери отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги. Решенията на Съда на Европейския съюз по преюдициални запитвания са задължителни за всички съдилища, по силата на чл. 633 от ГПК, поради което цитираното следва да бъде съобразено и от настоящия състав като се приеме, че предвидените в наредбата минимални размери на адвокатските възнаграждения не са обвързващи за съда, а могат да служат единствено като ориентир при определяне на справедлив размер на адвокатското възнаграждение.

При определяне размера на адвокатското възнаграждение първоинстанционният съд е съобразил вида на спора, броя на предявените 3 искове, вида и количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото. При цялостната преценка на посочените показатели въззивният съдът намира, че разноските за адвокатско възнаграждение са правилно определени и същите не следва да се увеличават.

Въззивният съд не споделя първоинстанционното становище относно отхвърлената претенцията в молбата от 28.01.2025 г. по първоинстанционното дело за претендираните 670 лв. разноски, представляващи възнаграждение на вещо лице, за които е представена вносна бележка от жалбоподателя-ищец на 27.01.2025 г.

В тази насока настоящата инстанция намира, че ищецът е внесъл определеното му допълнително възнаграждение от 670 лв. разноски, представляващи допълнително възнаграждение на вещо лице, за които е представена и съответната вносна бележка от жалбоподателя-ищец на датата 27.01.2025 г. по сметката на СТРС. Макар и със закъснение и извън срока даден от първостепенния съд, въззивната инстанция намира, че тези разноски са реално извършени и заплатени от жалбоподателя-ищец.

Съгласно разпоредбата на чл.78, ал.1 от ГПК (1) Заплатените от ищеца такси, разноски по производството и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, се заплащат от ответника съразмерно с уважената част от иска.

Освен това въззивният съд намира, че този срок, даден от РС-С.З. е инструктивен и не е от характера на преклузивните такива, поради което същите реално направени и заплатени от жалбоподателя разноски по делото за заплатеното от него и допълнително възнаграждение от 670 лв. разноски, на вещото лице, за които е представена и съответната вносна бележка от жалбоподателя-ищец на датата 27.01.2025 г. Предвид на размера на уважената и отхвърлената част от иска, размерът на дължимите от ответника на ищеца разноски възлиза на сумата от 636,50 лева.

Предвид гореизложеното Окръжен съд - С.З. намира обжалваното определение за частично неправилно, поради което следва да бъде отчасти отменено, съответно и частично потвърдено в останалата му част.

Водим от горните мотиви и на основание чл.278, ал. 4 от ГПК и чл.271, ал.1 пр.ІI-ро от ГПК Старозагорски окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ отчасти Определение с рег.№ 1453 от 19.05.2025 г., постановено по гр.д. № 3866/2023 г. по описа на РС- С.З., В ЧАСТТА МУ, с която е оставено ез уважение молбата на К. Е. С., за изменение на решение № 30 от 13.01.2025 г., в частта му за разноските, досежно сумата от 636,50 лева, представляваща разноски за възнаграждение за вещото лице по съразмерност, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ИЗМЕНЯ

Решение

№

30/13.01.2025г.,

4 постановено по гр.д.№

3866/2023г. по описа на РС- С.З. в частта му за разноски, както следва:

ОСЪЖДА „С.-К.“ АД с ЕИК ******, със седалище и адрес на управление гр. Ш., пл. „Оборище“ № 13Б, представлявано от С.Н.Т., да заплати на К. Е. С. с ЕГН ********** от гр. С.З., ул. „******** съразмерно с уважената част от исковете, сумата от 636,50 лева /шестотин тридесет и шест лева и 50 ст./, представляваща разноски за вещо лице по съразмерност на уважената част от иска.

ПОТВЪРЖДАВА Определение с рег. № 1453 от 19.05.2025 г., постановено по гр.д. № 3866/2023 г. по описа на РС- С.З., в останалата му обжалвана част.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване в двуседмичен срок пред по-горен съд съгласно чл.274, ал.4 във връзка с чл.273 от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5