Решение № 4710 от 29.12.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4710 гр. София, 29.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 9-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ВЕЛИЗАР СТ. КОСТАДИНОВ при участието на секретаря МАДЛЕНА Ц. РАДЕВА като разгледа докладваното от ВЕЛИЗАР СТ. КОСТАДИНОВ Административно наказателно дело № 20251110216372 по описа за 2025 година

I.). СЪДЕБНОТО ПРОИЗВОДСТВО пред въззивната инстанция е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

ОБРАЗУВАНО Е ПО ВЪЗЗИВНА ЖАЛБА срещу издаден

ЕЛЕКТРОНЕН ФИШ (ЕФ) за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от Закона за пътищата с № 8506081237 от 21.01.2023г. н а АГЕНЦИЯ ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА, с който на Г. П. Х., с ЕГН:

********** е наложено административно наказание „ПАРИЧНА ГЛОБА“ В РАЗМЕР НА 2500.00 (ДВЕ ХИЛЯДИ И ПЕТСТОТИН) ЛЕВА за административно нарушение на основание чл.102, ал.2 от ЗДвП и на основание чл.187а, ал.2, т.3 вр. ал.3 вр. чл.179, ал.3б от ЗДвП за незаплатена такса по чл.10, ал.1, т.2 и чл.10б, ал.5 от Закона за пътищата в размер на 146.00 лева.

ИНВОКИРАТ СЕ ПОДРОБНИ СЪОБРАЖЕНИЯ против обжалваният санкционен акт. Твърди се, че процесния електронен фиш е неправилен и незаконосъобразен, като постановен при съществени процесуални нарушения на императивните съдопроизводствени правила на ЗАНН и при колизия с материалния закон. Релевира се и довод за недоказаност на твърдяното, като извършено, административно нарушение по възведения административнонаказателен състав. Извършва се позоваване на изтекла погасителна давност.

Изтъкват се съображения за незаконосъобразността на процедурата по ЗАНН и ЗДвП - в цялостния й вид.

1

В СЪДЕБНО ЗАСЕДАНИЕ ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ Г. П. Х., редовно призован, се явява лично. Излагат се допълнителни аргументи от него пред съда за твърдяната основателност на депозираната въззивна жалба. НЕ СЕ ПРЕТЕНДИРАТ РАЗНОСКИ.

ВЪЗЗИВАЕМАТА СТРАНА е редовно призована и уведомена за настоящото наказателно производство, като се представлява лично от процесуален представител - ЮРИСКОСУЛТ Д. Д. с представено надлежно пълномощно по делото. Излагат се допълнителни аргументи пред съда за твърдяната неоснователност на депозираната въззивна жалба.

ПРЕТЕНДИРАТ СЕ РАЗНОСКИ.

II. ) . ВЪЗЗИВНИЯТ СЪД в качеството си на последна инстанция по фактите, след като обсъди на основание чл.14 от НПК всестранно, обективно и пълно доводите на страните и събраните по делото писмени доказателства и гласни доказателствени средства, въз основа на закона и вътрешното си убеждение, НАМИРА ЗА УСТАНОВЕНО СЛЕДНОТО:

III.). ВЪЗЗИВНАТА ЖАЛБА е депозирана на 28.10.2025г. чрез входящ номер, в законоустановения преклузивен срок на основание чл.59, ал.2 от ЗАНН, от процесуално легитимирана страна, с обоснован и доказан правен интерес, срещу санкционен акт по ЗАНН и по ЗДвП – електронен фиш, подлежащ на законов съдебен контрол, връчен на 22.10.2025г. с обратна разписка приложена в преписката към ЕФ - на лист 9 от делото, пред и от родово, местно и функционално компетентен районен съд като въззивна инстанция на основание чл.59, ал.1 от ЗАНН, като жалбата е редовна от външна страна с посочване на изискуемите по закон реквизити, ПОРАДИ КОЕТО СЕ ЯВЯВА ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА.

IV.). РАЗГЛЕДАНА ПО СЪЩЕСТВО - ВЪЗЗИВНАТА ЖАЛБА Е

ОСНОВАТЕЛНА.

V.). ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА (“ipso facto” – извод от самият факт; “res ipsa loquitur” – фактите говорят сами за себе си ):

Установява се от материалите от административно-наказателното производство, че предмет на въззивно обжалване е издаден ЕЛЕКТРОНЕН ФИШ (ЕФ) за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от Закона за пътищата с № 8506081237 от 21.01.2023г. н а АГЕНЦИЯ ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА, с който на Г. П. Х., с ЕГН: ********** е наложено административно наказание „ПАРИЧНА ГЛОБА“ В РАЗМЕР НА 2500.00 (ДВЕ ХИЛЯДИ И ПЕТСТОТИН) ЛЕВА за административно нарушение на основание чл.102, ал.2 от ЗДвП и на основание чл.187а, ал.2, т.3 вр. ал.3 вр. чл.179, ал.3б от ЗДвП за незаплатена такса по чл.10, ал.1, т.2 и чл.10б, ал.5 от Закона за пътищата в размер на 146.00 лева.

Н а 21.01.2023г. в 15:48 часа е установено с устройство № 20141, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от Закон за пътищата (ЗП), намиращо се на път А-2 км 6+804 с посока Нарастващ километър, че ППС – товарен автомобил - „МАН 18.272“ 2 с рег. № ******, управляван от свидетеля В. Г. Ч., с технически допустима максимална маса 18000, брой оси 2, екологична категория Евро 0, без ремарке, се е движило по А-2 км 6+804 в Столична Община, като за посоченото ППС не е била заплатена дължимата пътна такса от 146.00 лева в пълният й размер, събраозно категорията на превозното средство; като е била заплатена по-малка по размер такава от дължимата в съотношението й със съответните замервания спрямо ППС и неговите елементи. Било е предвидено в съставения ЕЛЕКТРОНЕН ФИШ (ЕФ) за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от Закона за пътищата с № 8506081237 от 2 1 . 0 1 . 2 0 2 3 г. н а АГЕНЦИЯ

ПЪТНА

ИНФРАСТРУКТУРА, че жалбоподателят Х. е могъл да се освободи от административно-наказателната отговорност, ако заплати т.нар. „компесаторна такса“ в размер на 450.00 лева.

Такава не е била заплатена.

VI.). ИЗЛОЖЕНАТА ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА се установява от събраните по делото писмени доказателства, прочетени по реда на чл.283 от НПК вр. чл.84 от ЗАНН, както и от показанията на свидетеля В. Г. Ч. Съдът кредитира събраният в цялост по делото писмен доказателствен материал.

Съдът няма основания да се съмнява по никакъв начин в достоверността на показанията на свидетеля В. Г. Ч. Показанията на свидетеля В. Г. Ч., изложени пред съда в условията на устност и лична непосредственост, не са заинтересовани, преднамерени или умишлени. Те са обективни, безпристрастни и независими във висока степен. Фактите по делото се установяват от друг безспорен доказателствен източник - и това са свидетелските показания по делото и събраните писмени доказателства.

Писмените доказателства по отделно и в тяхната съвкупност са свързани с предмета на доказване по делото; изясняват обективната истина; явяват се и неоспорени от страните, поради което следва да бъдат кредитирани.

Доказателствената стойност на събраните писмени доказателства е висока и достоверна в значителна степен, съгласно принципите на процесуалния закон.

Доказателствената релевантност (правна значимост) на кредитираните доказателства по делото обуславят извеждането на фактическите обстоятелства от предмета на доказване в производството като пълни, последователни, изчерпателни и детайлни. По делото не се установява противоречив писмен доказателствен материал. Спорът като цяло е по правото, а не по фактите и/или по събраната доказателствена съвкупност.

Поради еднопосочността и непротиворечивостта на писмените доказателства по делото, съдът не следва да излага още по-подробни допълнителни съображения на основание чл.305, ал.3 от НПК – “per argumentum a contrario”.

VII.). ОТ ПРАВНА СТРАНА (“ipso jure” – поради смисъла на правото):

ВЪЗЗИВНАТА ИНСТАНЦИЯ НА СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД

НАМИРА, ЧЕ съгласно Решение на СЕС от 9 февруари 2012 г. по дело „M.

U“ C-210/10, т. 23 „при липса на хармонизация на законодателството на Съюза в областта на санкциите, приложими при неспазване на условията, 3 предвидени от установен в това законодателство режим, държавите-членки са компетентни да изберат санкции, които според тях са подходящи. Те въпреки това са задължени да упражняват компетентността си при спазване на правото на Съюза и на неговите общи принципи, а следователно и при спазване на принципа на пропорционалността“.

Когато по правото на Съюза не се съдържат по-точни правила за определяне на националните санкции, „санкционните мерки по национално законодателство не трябва да надхвърлят границите на подходящото и необходимото за постигането на легитимно преследваните от това законодателство цели, като се има предвид, че когато има избор между няколко подходящи мерки, трябва да се прибегне до най-малко обвързващата и, че причинените неудобства не трябва да са несъразмерни по отношение на преследваните цели“ (т.24 от същото решение).

Когато правна уредба от правото на Съюза препраща към националните разпоредби, по силата на член 4, параграф 3 от ДФЕС относно принципа за лоялното сътрудничество, се определя спрямо държавите-членки същите да вземат всички мерки, които са годни да гарантират обхвата и ефективното действие на правото на Съюза, като за тази цел, запазвайки дискреционната си власт по отношение на избора на такива мерки, те трябва да гарантират, че при всички положения придават на санкцията ефективен, пропорционален и възпиращ характер. В тази насока е Решение от 7 октомври 2010 г, дело S.

M. S., C-382/09, т. 44 и Решение на СЕС от 9 февруари 2012 г. по дело „M.

U“ C-210/10.

В чл.179, ал.3б от Закона за движение по пътищата е въведена по законодателен ред наказуемост за собственик или ползвател на пътно превозно средство от категорията по чл. 10б, ал. 3 от Закона за пътищата, за което изцяло или частично не е заплатена дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата, включително в резултат на невярно декларирани данни, посочени в чл. 10б, ал. 1 от Закона за пътищата, с налагане на наказание глоба в размер 2500.00 лева, а ако собственикът или ползвателят са юридическо лице - с имуществена санкция в размер 2500.00 лева.

Същото е възприето и в разпоредбата на чл. 187а, ал.2, т.3 от ЗДвП, според която ако собственикът на пътното превозно средство юридическо лице или едноличен търговец, е допуснал движението на пътното превозно средство, без да са изпълнени задълженията по установяване размера и заплащане на съответната такса по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата, му се налага имуществена санкция, която за нарушение по чл. 179, ал. 3б е в размер на 2500.00 лева; за нарушение по чл. 179, ал. 3а в размер на 1800.00 лева, а за нарушение по чл.179, ал.3 - в размер 300.00 лева.

Националният законодател е възприел, че при неизпълнение на задължение за установяване размер и заплащане на дължима тол-такса, и при незаплащане на компенсаторна такса по чл. 10, ал.2 от Закона за пътищата, която да освободи от административно-наказателна отговорност виновните водачи на превозни средства, респективно собственици или ползватели, допуснали неизпълнение на посоченото задължение, то същите следва да 4 подлежат на административно-наказателна отговорност с налагане на наказание във горепосочения фиксиран в закона размер, а именно посочения от 300.00 лева за нарушение по чл. 179, ал.3 от ЗДвП; 1800.00 лева за нарушение по чл.179, ал.3а от ЗДвП и 2500.00 лева за нарушение по чл.179, ал.3б от ЗДвП, а съответно юридическите лица собственици или ползватели на МПС, допуснали движение на ППС при неизпълнение на посочените задължения, следва да понесат имуществена санкция в посочения абсолютно определен размер.

Предвидените в нормите на чл.179, ал.3, ал.3а и ал.3б от ЗДвП и чл. 187а, ал.2 от ЗДвП размери на административно наказание, респективно размери на имуществена санкция, не могат да бъдат изменени (намалени) от съда, разглеждащ въпроса за законосъобразността на наложеното наказание, в зависимост от вида, характера и тежестта на нарушението.

Съдът също не може да определи по-леко по вид наказание, като съгласно законодателната уредба не може да приеме и че деянието може да представлява маловажен случай, поради законовата забрана на чл. 189з от ЗДвП независимо, че конкретните му особености може да водят на извода, че предвид липсата или незначителността на вредните последици или поради други смекчаващи обстоятелства, е налице маловажен случай на административно нарушение.

Съгласно Решение на СЕС от 22 март 2017г. по съединени дела С – 497 /15г. и С-498/15г., разпоредбата на чл.9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на съвета от 17 юни 1999г. не допуска при преценката за съразмерността на наказанията, национална правна уредба да предвижда налагане на глоба или имуществена санкция във фиксиран (абсолютен) размер за нарушенията на правилата относно задължението за предварително установяване и заплащане на размера на таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера и тежестта им и независимо от предвидената евентуална възможност за освобождаване от административно-наказателна отговорност при заплащане на т.нар.