Решение № 422 от 19.05.2021, Административен съд - Пазарджик

АДМИНИСТРАТИВЕН

СЪД ПАЗАРДЖИК

РЕШЕНИЕ

№ 422 / 19.5.2021г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН

СЪД ПАЗАРДЖИК, ХІ състав в открито заседание на двадесет и първи април през две хиляди двадесет и първата година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ

: ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ :

ГЕОРГИ ПЕТРОВ

СВЕТОМИР БАБАКОВ при секретаря АНТОАНЕТА МЕТАНОВА и участието на прокурора ЖИВКО ПЕНЕВ, като разгледа докладваното от съдия Петров к.н.а. дело № 182 по описа на съда за 2021 год., за да се произнесе взе предвид следното:

І. За характера на производството, жалбите и становищата на страните:

1. Производството е по реда на Глава Дванадесета от Административно процесуалния кодекс във връзка с чл. 63, ал. 1, изр. второ от ЗАНН.

2. Образувано е по жалба на С.П.Б., ЕГН **********, с адрес ***, срещу Решение № 4 от 06.01.2021г., постановено по н.а.дело № 20205220201469 по описа на Районен съд Пазарджик за 2020 г., с което е потвърдено Наказателно постановление № 20-0340-001253 от 14.09.2020 г. издадено от Началник Районно управление Септември към Областна дирекция на МВР, Пазарджик, с което за нарушение на чл. 104б, т. 2 от Закона за движението по пътищата, на основание чл. 175а ал. 1 пр. 3 от Закона за движението по пътищата е наложена глоба в размер на 3 000 лева и лишаване от право да управлява МПС за 12 месеца.

3. Жалбоподателят твърди, че никога не е нарушавал установения ред и конкретно, правилото на чл. 104б, т. 2 от Закона за движението по пътищата. Счита, че административно наказващия орган не е изяснил напълно фактите и обстоятелствата по случая, като това нарушение на процесуалните правила е повлияло върху съдържанието на оспореното постановление. Според жалбоподателя, ако това нарушение не бе допуснато, то констатациите и изводите на административно наказващия орган биха били различни.

В допълнение към жалбата рег. № 3103 от

01.04.2021г., Б. твърди, че е бил нередовно призован за съдебното заседание проведено от първоинстанционния съд на 09.11.2020г. Твърди, че призовката за въпросното съдебно заседание е била връчена на сестра му, която е пропуснала да го уведоми за получаването ѝ. Твърди, че сестра му е пропуснала да го уведоми в срок, поради здравословни проблеми с детето ѝ.

В пледоарията по същество, процесуалния представител на жалбоподателя сочи, че Б. и неговата сестра, която е получила наказателното постановление живеят на един и същи адрес гр. Септември, бул. „България“ № 101, но към момента в който е получено постановлението, Б. се е намирал в чужбина.

Твърди се, че всъщност призовката за съдебното заседание пред първоинстанционния съд е получена от А. Х., който е съпруг на сестрата на жалбоподателя и живее на същия адрес бул. „България“ № 101. Според процесуалния представител на Б., свидетелите на инцидента са чули свистене на губи и рев на мотори, а след това са видели два автомобила, които се движат паралелно един до друг с висока скорост. Счита се, че съобразно тези обстоятелства, са налице данни за нарушение на чл. 104б, т. 1 от ЗДвП, но не и данни за „дрифт“, тоест не са налице данни за принудителното извеждане от баланс на процесния автомобил.

Възразява се, че при 120-140 км/ч, както е посочил единият от свидетелите, няма как да се случи „дрифт“. Иска се първоинстанционното решение да бъде отменено, а делото върнато за ново разглеждане, респективно да се отмени процесното наказателно постановление

4. Ответната Областна дирекция на МВР, гр.

Пазарджик, Районно управление Септември не взема конкретно становище по касационната жалба.

5. Участвалият по делото прокурор, представител на Окръжна прокуратура Пазарджик дава заключение, че в случая не се установява наличието на твърдените касационни основания, поради което обжалваното решение следва да бъде оставено в сила. Сочи се, че касационния жалбоподател е имал достатъчно време да организира защитата си. Счита се за несъмнено установен факта, че жалбоподателя е управлявал автомобил в състезание с друг автомобил и са извършвали така наречения „дрифт“, явление което се разпространява все повече и е изключително опасно, а тази тенденция е наложително да бъде спряна. Според прокурора, случая не може да бъде квалифициран като маловажен, по смисъла на чл. 28 от ЗАНН.

ІІ. За допустимостта :

6. Жалбата е подадена в рамките на предвидения за това преклузивен процесуален срок и при наличието на правен интерес, поради което същата се явява ДОПУСТИМА.

ІІІ. За фактите :

7. Районен съд Пазарджик е бил сезиран с жалба, предявена от С.Б., срещу НП № 20-0340-001253 от 14.09.2020 г. на Началник РУ Септември към ОДМВР, Пазарджик, с което за нарушение на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП, на основание чл. 175а ал. 1 пр. 3 от ЗДвП, нему е наложена глоба в размер на 3 000 лева и лишаване от право да управлява МПС за 12 месеца.

8. Същото е издадено въз основа на Акт за установяване на административно нарушение серия GA № 256222 от 08.09.2020г., съставен от Н. К. П., на длъжност младши автоконтрольор в РУ Септември към ОДМВР, гр. Пазарджик. Обективираните в акта констатации се свеждат до следното:

На 08.09.2020г., около 01:30часа, в гр.

Септември, на бул. „България“ в посока към центъра, С.П.Б. управлява собствения си лек автомобил „…“ с рег. № …., като движейки се по бул. …., умишлено извършва рязко завиване в страни и преднамерено извежда управляваното от него МПС извън контрол, което довежда до загуба на сцепление на гумите с пътната настилка.

Деянието са квалифицирано, като нарушение на чл.

104б, т. 2 от ЗДвП.

Акта е връчен лично на нарушителя на

08.09.2020г., без да са вписани забележки или възражения от него.

8. Това описание на противоправното деяние и неговата правна квалификация са изцяло възприети и възпроизведени от административно наказващия орган в процесното наказателно постановление, като на основание чл.

175а, ал. 1, предл. трето от ЗДвП, са наложени прежде посочените административни наказания.

Според нарочно съставената разписка, наказателното постановление също е връчено лично на С.П.Б. на 05.10.2020г., без да са направени възражения или забележки във връзка с връчването.

9. По административно наказателната преписка и съответно по първоинстанционното дело са приобщени :

- Докладна записка рег. № 340р-13755 от 08.09.2020г. до Началника на РУ Септември, съставена от мл. инспектор Ю. в която подробно е описан процесния инцидент с лек автомобил „….“ с рег. № ….., управляван от Б. и лек автомобил „….“ с рег. № …., управляван от К. Б. Я. ;

- Възражение от Б. рег. № 340000-5453 от

09.09.2020г., в което заявява, че не е извършил нарушението ;

- Докладна записка рег. № 340р-14332 от 18.09.2020г. до Началника на РУ Септември, съставена от мл. инспектор Н. П. в която са посочени данните, описани в акта за установяване на административно нарушение ;

- Сведение от 14.09.2020 г. от мл. инспектор И.

С., в което също подробно е описан процесния инцидент ;

- Докладна записка рег. № 340р-14335 от 18.09.2020г. до Началника на РУ Септември, съставена от инспектор В. И., съставена въз основа на проверка, извършена по повод възражението подадено от Б.

- Справки за нарушител/водач С.П.Б. с отбелязани две издадени наказателни постановления, включително процесното ;

- Заповед № 8121з-515 от 14.05.2018 г. на

Министъра на вътрешните работи, с която са определени органите, на които са предоставени правомощия да осъществяват контролни функции по ЗДвП.

10. В хода на първоинстанционното производство е разпитан като свидетел, служителят съставил акта за установяване на административно нарушение, който в показанията си подробно е описал обстоятелствата при които е установено административното нарушение. Посочил е, че жалбоподателя С.Б. е бил предупреден преди започване на дежурната смяна от П., именно във връзка с опитите да прави „дрифт“ с автомобила.

Посочените в акта за установяване на административно нарушение свидетели Ю. и С., също са били разпитани в хода на първоинстанционното производство, като подробно са описали обстоятелствата свързани с инцидента. Ю. е заявил „…

Имаше дрифтове, но те бяха преди да започне да ги следва патрулния автомобил …….Същият ден, лично аз и колегата Н. П. го видяхме(става реч за Б. – пояснението наше) да се движи не съобразно правилата за движение и го предупредихме да не превишава скоростта за населеното място…“. Свидетеля С. е посочил, че „….След не повече от десет минути същите коли с въртежи, свистене на гуми, дрифтове, едни до други в порядъка на един километър така се движеха един до друг с висока скорост….“.

11. За да постанови обжалвания в настоящото производство резултат, първоинстанционния съд е приел, че при съставяне на акта за установяване на административно нарушение и издаване на наказателното постановление, не се констатира наличието на допуснати процесуални нарушения от категорията на съществените, които да налагат отмяна на последното по отношение на описаното нарушение.

Прието е, че приобщените по делото доказателства установяват по несъмнен начин осъществяването на процесното административно нарушение от страна на Б..

Според първоинстанционния съд, от данните по делото се констатира, че мл. инспектор Ю. и мл. инспектор С. са били на установъчен пункт в улица, пресечна на бул.

„България“ в гр. Септември и непосредствено са възприели движението на автомобила, управляван от жалбоподателя и успоредно движещ се на него автомобил, които са се движили с висока скорост, рязко завивайки встрани и в единия от завоите на булеварда, с висока скорост, с въртежи и свистене на гуми, тоест те описват именно една от специалните техники на шофиране, т.нар.

„дрифт“. Преценено е, че тези твърдения са напълно еднопосочни и убедително възпроизвеждат точно такава техника на управление, при която водачът напълно преднамерено извежда управляваното превозно средство извън контрола си чрез рязко завиване встрани, довеждащо до загуба сцеплението на задните гуми на автомобила с пътната настилка, като движението на автомобила се осъществява напречно на завоя и е изцяло под влияние на тежестта му и инерционния момент.

Счетено при това положение е, че административно наказващия орган, правилно е приложил и санкционната норма на чл.175а ал.1 предл. трето от ЗДвП, която е относима към нарушената разпоредба и е наложил предвидените във фиксиран размер кумулативни санкции- глоба в размер на 3 000 лева и лишаване от правоуправление за срок от 12 месеца.

Според решаващия съд, случаят не може да се квалифицира като маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН, доколкото самият законодател е определил по-високата обществена опасност на това деяние, именно с цел да се осуети създаването на опасност за участниците в движението при ползване на пътищата за цели подобни на преследваната от жалбоподателя, като за този род нарушения са предвидени санкции в твърд фиксиран размер. Отчетена е високата степен на обществена опасност на дееца, като е отбелязано, че жалбоподателят нееднократно е бил предупреждаван именно заради това, че управлява по пътищата отворени за обществено ползване автомобила с висока скорост, участвайки в гонки и изпълнявайки различни автомобилни техники.

ІV. За правото :