Решение № 991 от 27.06.2023, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 991

**** 27.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: М. Г. Димитрова при участието на секретаря Мирослава В. Монова като разгледа докладваното от М. Г. Димитрова Гражданско дело № 20234520100906 по описа за 2023 година за да се произнесе съобрази:

Производството е образувано по иск с правно основание чл. 3 т. 4 вр. чл.

4 от ЗЗДН и подлежи на разглеждане по реда на чл.12 и сл. от ЗЗДН.

Образувано е по искова молба от Е. С. В., ЕГН **********, от гр. *****, като майка и законен представител на малолетната А.И.В.., ЕГН ********** на *****, чрез адв. И. И., против И. С. В., ЕГН **********, от *****, БАЩА на пострадалата, като моли на основание чл. 8 ал. 1 т. 2 вр. чл. 10 и чл. 18 ал. 1 от ЗЗДН да се наложат мерки по чл. 5 ал. 1 т. 3 от ЗЗДН за защита срещу оказваното от него домашно насилие, изразяващо се в допускане на удари с ръка върху тялото на пострадалата му дъщеря от малолетните деца К.А.А, ЕГН ********** на ***** и К.А.А, ЕГН ********** на *****, родителските права върху които се упражняват от съжителката му М.И.Ц ЕГН**********, както и липса на родителски контрол и надзор от извършителя над малолетната му дъщеря при игра с люлки и допускане на опасен за живота и здравето й удар в тилната област на главата на детето, както и психически тормоз и закана да не казва от къде са й нараняванията, като моли да се издаде и Заповед за незабавна защита с мерките по чл. 5 ал. 1 т. 3 от ЗЗДН.

Ответникът И. С. В. счита иска за недопустим. Относно обстоятелствата, 1 на които се обосновава иска го счита за неоснователен и го оспорва изцяло.

Оспорва твърденията за упражнено домашно насилие спрямо детето А. И. В..

Оспорва твърдението, че на детето А. от предходен период са нанесени травми. Оспорва твърдението, че е неглижирал задълженията си като родител, в резултат на което при игри се нанасят телесни повреди на детето. Моли да се отхвърли иска като неоснователен.

Разпитана в съдебно заседание свидетелката М.Ю Г. – баба на детето по майчина линия заявява, че в момента живее в гр. ***** и един път в седмицата се вижда с дъщеря си и с внучката си А., като заедно с дядото на А. идват в **** Знае за инцидент, който се е случил с детето през месец февруари тази година. Случаят е станал след като са започнали мерките за взимане на детето от г-н В.. Инцидента станал след 09-ти февруари. Дъщеря й се обадила по телефона и й казала, че бащата е взел детето от градина на 09.02.2023 г. Когато бащата върнал детето на майка й на *****, отново й се обадила и се оплакала, че А. била със синини по горната лява част на бедрото и ребрата. Свидетелката заявява, че след този инцидент внучката й е много страхлива и започнала да бяга от тях, не идвала да ги прегърне, а просто ги поглеждала и бягала, за да се скрие. Видяла крака на детето и видяла, че синините са започнали да стават жълто-синкави, започнали да преминават.

Отначало, когато се опитвала да я попита нещо свързано с инцидента тя не казвала нищо, отговаряла: "не знам". След това, като поиграли баба й и дядо й с нея, тя се отпуснала и казала, че голямото и по-малкото дете, на жената, с която живее баща й, са я нападнали удряли, били, ритали. Детето е казало на баща си: "тате те децата ме тормозят", той и отговорил "оправяй се". След това, тя започнала да спи лошо. Трябвало да има някой при нея, лампата да бъде оставена да свети през нощта и когато ходи до тоалетна някой да я изпраща. Тя споделила, че баща й е казвал: "ти няма да казваш, какво става тук", демек там където А. е била, защото след това: "няма да те взема, няма да играеш с децата и няма да си намериш приятели". Детето искало да ходи при баща си, казвала: „Аз искам да ходя при него, но той не ме иска". Знае, че дъщеря й е водила внучката й в "Спешно отделение", защото А. се оплакала, че я боляло там, където са я ударили. Не крачето, а ребрата. Детето не е споделило веднага с майка си, какво се случва, споделила й е след някой друг период. Страха от това да спи сама, да ходи до тоалетна сама, го имало и сега.

Тя сега й казвала: "бабо, ела с мен до тоалетна, бабо не изгасяй крушката". В 2 края на месец февруари 2023 г. свидетелката чула, че детето е започнало да бълнува, викало "недей, недей, боли ме". Не се стряскала, но бълнувала на глас. Преди този инцидент тя не се страхувала, не бълнувала, тя казвала:

"мамо или бабо изгасете лампата, аз ще спя така". Тя спяла на изгасена крушка или на пуснат телевизор, а понякога светвали крушка на друго място.

Заспивала нормално. Да, тя обичала да се катери по катерушки, да кара колело, да играе, да скача, но самото дете е казало, че те са го наранили. Не се е случвало да лъже. Не я е виждала със синини друг път, след като майка й я е взимала от детска градина. Когато е била при баба си не е падала, освен да си удря коляното. Случвало се е докато си играе да пада. А. е споделила, че и двете деца са я удряли, но не казала, защо са го направили. Предполага, че за играчки или за друго нещо. А. в повечето случай си давала играчките.

Разпитана в съдебно заседание свидетелката М.И.Ц заявява, че в момента гледа две деца от предишния си брак, това което е родено от съвместното им съжителство с И., както и А., когато е при тях. И. взел детето след постановяването на привременни мерки от *****. Когато я взел трябвало да я преоблекат, защото били на рожден ден и при събличането й той забелязал, че тя има синина на крака, с големина на монета от два лева. Баща й пипнал синината с пръст и я попитал къде се е ударила? Тя отговорила: "не знам" няколко пъти, след това я попитал: "боли ли те", детето отговорило: "не" и продължило да тича в стаята. Не са констатирали други наранявания. За времето от *****., когато А. била при тях, никой не я е удрял. Относно падането, тя падала редовно, тичала, скачала, играела. Тогава били поканени на два рождени дни заедно с А.. Свидетелката споделя, че А. е много будно и живо дете. Не се страхувала от това да се удари с цел да се научи. Карала колело, тротинетка, научила се да си кара колелото без помощни гуми.

Споделя, че е много игрива, много динамична, много активна. Големият й син К. бил на ***** малко по висок от А., докато малкия ***** бил на ***** подребен, по-слаб и по малък. А. винаги си играела с момчетата много добре и се разбирали, намирали си общи занимания. Редяли пъзели, тичали, гоненици, криеници, редяли конструктори, хранели бебето, даже това им било любима игра да хранят бебето. По никакъв начин не се оплаквала да я боли синината, единственото нещо, което предприели е да я намажат с кремче, което помага за синините. Не е имала оток към онзи момент. Всичко било нормално синина от падане, удряне. През следващите две седмици, когато А. била при тях, не е 3 страняла от момчетата, не се е оплакала по някакъв начин, че я игнорират.

Дори обратното играело двамата с по-малкия понеже са по-привързани един към друг и страняли от големия, от което той се оплаквал, но А. никога не била отделяна от останалите деца. Не й е направило впечатление А. да бълнува, не се е променило поведението на детето. Тя отново тичала, скачала, играела си. Коренно й се променяло поведението, когато трябва да я върнат на майка й, тя винаги плачела, когато стане време за връщане, винаги се налагало да я успокояват и да я умоляват. Всеки път с уговорки, че следващата седмица пак ще я вземат. Свидетелката предполага, че А. не иска да се връща при майка си, защото при тях й харесва, има деца, има с кого да играе. Когато трябвало да върнат А. на майка й на ***** поведението й било същото, каквото е всеки път, когато я връщат, отново с уговорки при слизането от колата. Не е забелязала друга синина по тялото на детето освен тази, с която я взели от детската градина. Когато била при тях А. спяла в детската стая, в която спели и тримата. Свидетелката с баща й и бебето спели в спалнята. Свидетелката споделя, че отношенията между А. и баща й са изключително интересни. Той я разбирал и тя винаги го слушала независимо от това, че той й говорел с едно спокойствие. Дори той бил човека, който й разрешавал повечето неща, а свидетелката като майка се притеснявала, че ще падне, че ще се удари. Той й казвал: „ти ще паднеш“ и тя отивала при него и му казвала: „тате, ето аз паднах, обаче станах“. Отношенията им винаги били прекрасни и свидетелката, недоумявала какви точно са тези техни отношения на баща и дъщеря. Имали някаква силна връзка по между си, която никой друг не може да изгради с нея. Изпълнявала всичко, което й каже баща й.

Изслушан в съдебно заседание бащата В., заявява, че в протоколите на ОЗД, се твърди, че телесните повреди са нанесени от *****, от по-малкият.

Ударил я с бумеранг. Въпросният бумеранг бил дунапренен. На *****, когато върнал А. на майка й, тя била в прекрасно настроение, страшно много се забавлявала в дните, когато била при тях. В момента, в който осъзнала, че трябва да я върне на майка й започнал страшен рев пред входа и му казала:

„тате аз не искам при майка ми, искам при теб“, при което ищцата станала свидетел, след като я чакала пред входа. Видяла как А. го прегърнала и той я успокоявал. Обяснил на детето, че не може така, че все пак трябва да отиде при майка си, че тя също я обича и й липсва, че другата седмица пак ще я вземе и едни такива уговорки всеки път. Тогава конкретно много плакала.

4

Когато влязла във входа при нея, г-жа В. се обърнала към него и го попитала:

„Защо ми правиш тези номера?“. Той попитал: „Какво правя?“. Детето си изразявало чувствата. По никакъв начин не можел да й въздейства как да реагира и дори не искал, все пак е майка. Той искал детето да има прекрасни отношения, както с него така и с нея. Сигурен е, че тя обича и двамата и така до другата седмица. Следващата седмица, като я взел, детето отново било в прекрасно настроение. Ходили на зоологическа градина, пътували до ***** Просто си изкарала чудесно. Не се е оплаквала, че нещо я боли нито по някакъв начин е имала някакви страхове и такива бълнувания, които описали свидетелите й. Перфектно здраве, нищо не е забелязал. Била жизнерадостна, весела, пълна с енергия. Бащата споделя, че с А. имат много специална връзка, като баща и дъщеря. Още като била бебе майка й му звъняла почти всеки ден докато бил на работа и му казвала: „детето плаче от няколко часа“.

Карал я да й даде телефона да чуе как плаче и й казвал: „детето има колики, гладна е…“, винаги знаел какво й има и я усещал. Винаги е било така и до ден днешен е така. Само като я погледнел, знаел как се чувства тя. Имат много силна изградена връзка и няма никакъв шанс да позволи дори косъм да и падне от главата й, без значение кой е, камо ли да я малтретират. Счита го за абсурдно.

Изслушана в съдебно заседание майката В., заявява, че на нея й се наложило да ходи до Спешно отделение, защото детето било синьо. Имало синини по крака, имало синини по ребрата. От начало я попитала: „От къде са ти тези синини?“ Тя отговорила, както обикновено: „не знам, не ме питай, не помня“, след което я питала по-настоятелно и тя й отговорила: „не мога да ти кажа, защото тати ми каза да не ти казвам какво се случва там“. Тогава майката решила да я заведе в Спешно отделение, за да я видят какво се случва със самото дете. От там ходила и в Съдебна медицина. Преди това ходили да й се направи рентген. В момента тя била стресирана и не искала да споделя с майка си нищо. Майката преди време за друг случай направила конферентен телефонен разговор с г-н В. и детето му обяснявало: „тате ти беше там, ти видя“ и той казал: „не е вярно“ и тогава А. му казала: „не, вярно е“. Баща й и казал: „не, не е вярно, щом ще лъжеш, аз няма да те взимам повече и няма да идваш тук и няма повече да играеш с тези деца“. По принцип, когато майката предлагала на детето да звъннат на баща й и да го попитат какво се случва и той да каже и той е бил там, но тя казвала: „не моля те, недей да му звъниш, 5 защото когато му се обадим той ще каже, че не е така и няма да ми повярва“.

Конкретно за този случай й казала, че „К. я е ударил с ръка“. Това го казала и пред социалните. Не знае, защо я е ударил.