Решение № 260 от 06.07.2023, Районен съд - Дупница

РЕШЕНИЕ

№ 260 гр. Дупница, 06.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, II-РИ СЪСТАВ НО, в публично заседание на двадесет и девети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Маргарита Алексиева при участието на секретаря Росица К. Кечева като разгледа докладваното от Маргарита Алексиева Административно наказателно дело № 20231510200598 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 23-5310-000166 от 16.03.2023 г., издадено от Началник група в ОДМВР - гр. Кюстендил, група КПДГПА Кюстендил, с което на Л. А. М., с адрес: гр. Д., ул."О.П." № ***, с ЕГН **********, на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП, е наложено административно наказание ,,глоба“ в размер на 200 лв. и ,,лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца, за нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.

Жалбоподателят в жалбата си и чрез упълномощения от него процесуален представител – адв. С. излага доводи, че наказателното постановление е неправилно и незаконосъобразно поради противоречие с материалния и процесуалния закон и моли за неговата отмяна.

Въззиваемата страна редовно призована не се явява и не се представлява. В съпроводителното писмо към АНП изразява становище за неоснователност на жалбата и прави възражение за прекомерност на евентуално претендираните разноски.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното от фактическа страна:

На 13.10.2022 г., около 08:10 ч. на път ПП-1, Е-79 км. 321+750 м., с посока на движение към гр. София, жалбоподателят управлявал лек автомобил, марка и модел "Ф.Г." с рег.№ ******, собственост на П.Й.. Жалбоподателят бил спрян за проверка от свидетелите Н. и Т., полицейски служители при ОДМВР - гр. Кюстендил, група КПДГПА. След извършена от тях справка с РСОД и ОДЧ било установено, че МПС е с прекратена регистрация, на 21.09.2022 г., по реда на чл. 143, ал. 15 от ЗДвП. За така установеното нарушение свидетелят Н. съставил на нарушителя АУАН, подписан от него и от свидетеля Т., като актът бил подписан от жалбоподателят, на който бил връчен и препис срещу подпис. Прокурор при Районна прокуратура - гр. Кюстендил е постановил постановление за прекратяване на досъдебно производство вх. № 4029/2022 г., ДП 1578/2022 г. по описа на РП-Кюстендил, ТО Дупница и ДП № 672/2022 г. по описа на РУ гр. Дупница за престъпление по чл. 345, ал. 2 от НК. Също така постановил препис от постановлението да се изпрати на Сектор ,,ПП – КАТ“ към ОДМВР Кюстендил за налагане на административно наказание на Л. А. М. по чл. 140, ал. 1 вр. с чл. 175, ал. 3 от ЗДвП. След връщане на материалите при АНО, същият въз основа на постановлението на РП-Кюстендил за 1 прекратяване на досъдебното производство с дата 16.03.2023 г., е издал обжалваното НП № 23-5310-000166 от 16.03.2023 г., издадено от Началник група в ОДМВР - гр. Кюстендил, група КПДГПА Кюстендил, с което на Л. А. М., с адрес: гр. Д., ул."О.П." № ***, с ЕГН **********, на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП, е наложено административно наказание ,,глоба“ в размер на 200 лв. и ,,лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца, за нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП. От постъпилото по делото писмо рег. № 348000-6602/21.06.2023 г. от Началника на РУ-Дупница се установява, че на 21.09.2022 г. регистрацията на лек автомобил ,,Форд Галакси“ с рег. № СО 7564 ВТ е служебно прекратена на основание чл. 143, ал. 15 от ЗДвП – нерегистрирано МПС в срок от датата на придобиването му. Собственик на процесния автомобил е Д.Г.В., с дата на придобиване на същия – 20.07.2022 г., видно от приложената по делото справка за собственост на ППС.

Гореописаните обстоятелства съдът приема за установени от събраните гласни и писмени доказателства, вкл. служебно изисканите такива, прочетени и приети по реда на чл.

283 от НПК, вр. с чл. 84 от ЗАНН. В производството е разпитано длъжностното лице при АНО – Н. Т. - свидетел при установяване на нарушението и съставяне на акта на М., който потвърждава в показанията си и след предявяване на АУАН изцяло фактите описани в акта.

Същият заявява, че за всички автомобили, които са със служебно прекратена регистрация контролните органи – актосъставителя и свидетеля по акта разбират след извършване на проверка с техническо средство и справка с РСОД. Водачът не е знаел, че служебно е прекратена регистрацията на автомобила, защото носел у себе си застраховка ,,Гражданска отговорност“, документ за преминат технически преглед, както и талона на автомобила.

Съдът приема с доверие неговите показания, тъй като същите са достатъчно последователни, еднопосочни, като ясно и логично описват относимите към предмета на делото обстоятелства и предприетите служебни действия спрямо жалбоподателя при извършената проверка. Казаното от свидетеля се подкрепя изцяло и от наличните писмени доказателства, които съдът приема с доверие.

При така установените факти, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е допустима – подадена е от легитимиран правен субект, в законовия преклузивен срок и срещу акт подлежащ на въззивен съдебен контрол, като съдът притежава териториална и материална компетентност за разглеждането й. Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Съдът констатира, че АУАН и наказателното постановление са издадени от компетентни органи - АУАН е бил съставен от младши автоконтрольор в съответствие с чл.

189, ал.1 ЗДВП и приложената заповед № 8121з515/14.05.2018 г. на Министъра на вътрешните работи, а атакуваното НП е издадено от орган, надлежно упълномощен съгласно същата заповед. Обжалваното НП е издадено по реда на чл. 36, ал.2 то ЗАНН, въз основа цитираното прокурорско постановление, като НП е съставено в предвидената от закона писмена форма и съдържание, при спазване на установения ред и в сроковете по чл. 34, ал.1 и ал. 3 ЗАНН. Спазена е и законово регламентираната процедура по връчването му, като в същото се съдържат повечето от изискуемите съобразно разпоредбата на чл. 57 ЗАНН реквизити - дата и място, лица, посочена е правната квалификация. Въпреки това е налице допуснато съществено нарушение на процесуалните правила относно дължимото описание на нарушението и обстоятелствата, при които е било извършено, по смисъла на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН.

Релевантните за обективната съставомерност на нарушението признаци не са описани по ясен и конкретен начин. При описанието на нарушението дадено в АУАН и възпроизведено идентично в текста на НП е посочено, че процесният автомобил, който е бил с поставени регистрационни табели е бил със служебно прекратена регистрация, на основание чл. 143, ал. 15 от ЗДвП, на 21.09.2022 г., като според доказателствата това е станало, защото автомобилът не е бил пререгистриран в срок след закупуването му от новия собственик. При преглед на цитираната разпоредба се установява, че същата предвижда задължение за пререгистрация на МПС от новия собственик в двумесечен срок. В същото време според текста на чл. 143, ал.1 от ЗДвП - Пътно превозно средство се регистрира на името на неговия собственик по поставения от производителя идентификационен номер на превозното средство. Моторни превозни средства от категория М2, М3 и N3, както и превозни средства със специално предназначение с изключение на къмпинг-автомобили, къмпинг-ремаркета, бронирани автомобили и превозни средства, достъпни за инвалидни колички, се регистрират само от юридическо лице, едноличен търговец или от физическо лице, регистрирано като земеделски стопанин по реда на Закона за подпомагане на 2 земеделските производители. Поради това в описанието на нарушението според АУАН и НП липсва надлежно посочване, от кого /орган от системата на МВР или някакъв друг държавен орган/ е била служебно прекратена регистрацията на процесния лек автомобил, които обстоятелства не могат да се извеждат за пръв път едва от събраните по АНП и служебно от съда в хода на въззивното производство писмени доказателства - справки.

Всичко това съществено ограничава правото на защита на жалбоподателя, който дори не е собственик, а само водач на МПС, да оспори компетентността на този орган и въобще обстоятелствата, при които е била прекратена регистрацията на автомобила управляван от него. Извън гореизложеното на самостоятелно основание съдът намира наказателното постановление, предмет на настоящия съдебен контрол и за материалноправно незаконосъобразно, тъй като е издадено на основание твърдения за извършено нарушение на неприложима според съда материалноправна норма – чл. 140, ал.1 от ЗДвП. Съгласно текста на чл. 140, ал. 1, изр. 1 от ЗДвП по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. От друга страна в разпоредбата на чл. 145, ал.2 ЗДвП законодателят е създал задължение за приобретателя на регистрирано пътно превозно средство в срок до един месец от придобиването му да регистрира същото в службата за регистрация на пътни превозни средства по поС.ния адрес или адрес на регистрация на собственика, освен когато пътното превозно средство е придобито от търговец с цел продажба. Съгласно чл. 143, ал. 15 ЗДвП, цитиран в АУАН и НП: служебно, с отбелязване в автоматизираната информационна система, се прекратява регистрацията на регистрирано пътно превозно средство на собственик, който в двумесечен срок от придобиването не изпълни задължението си да регистрира превозното средство.

Аналогично е и съдържанието на чл. 18б ал. 1, т. 10 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. съгласно който по чл. 143, ал. 15 от ЗДвП се извършва прекратяване на регистрацията по чл.

18, т. 2 на регистрирано пътно превозно средство на собственик, който в двумесечен срок от придобиването не изпълни задължението си да регистрира превозното средство. Налице е драстично разминаване в описанието на хипотезите на двата вида нарушения, относно срока за пререгистрация на процесното МПС – двумесечен според описанието дадено в АУАН и НП и едномесечен според цитираната относима и приложима специална законова норма – чл. 145, ал. 2 ЗДвП. Задължението, което се твърди, че не е изпълнил жалбоподателят е именно такова по чл. 145, ал. 2 от ЗДвП, което следва да се санкционира по реда на чл. 177, ал. 6 от ЗДвП, а не с неправилно приложената от АНО санкционна норма на чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП. Специалната норма на чл. 145, ал. 2 ЗДвП дерогира приложението на общата такава, каквато е чл. 140, ал.1 от ЗДвП.

Съгласно текста на чл. 6, ал. 1 ЗАНН, административно нарушение е това деяние което нарушава установения ред на държавното управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред. С оглед на това нарушението, както в случая е описано в НП, би било изцяло несъставомерно от субективна страна, защото липсват по делото каквито и да било доказателства, че жалбоподателят като водач е бил наясно с /съзнавал е/ извършената служебна дерегистрация на управлявания от него на посочената дата чужд лек автомобил. Няма данни например да е било предварително иззето или изобщо да не му е било предадено от собственика свидетелството за регистрация на автомобила. Няма доказателства или дори твърдения и да са били снети предварително поради служебната дерегистрация регистрационните табели на процесния автомобил или да са изпращани каквито и да е писма или съобщения относно дерегистрацията до собственика на това МПС, а още по-малко до жалбоподателя като водач на МПС. Подобни действия на контролните органи, конклудентно или непосредствено биха информирали жалбоподателя като водач, че управлява МПС, което не е надлежно регистрирано по съответния законов ред. За да се ангажира административнонаказателната му отговорност от субективна страна водачът следва ясно да съзнава, че управлява МПС, чиято регистрация е вече обективно прекратена от компетентните контролни органи на пътна полиция, т.е. трябва да е налице проявен пряк умисъл. В случая за него обективно е налице изначална липса на знание за относимо фактическо обстоятелство и това не се дължи на непредпазливост. В тази насока са и изводите подробно изложени в ТП № 2/05.04.2023 г., на ОСС от НК на ВКС и I и II колегии на ВАС, което разисква прекратяването на регистрацията на МПС, по реда на чл. 143, ал.10 от ЗДвП, но незнанието на субекта и в двата случая е абсолютно идентично и касае едно и също обективно фактическо обстоятелство, а именно служебно прекратяване на регистрацията на управляваното МПС.