Решение № 128 от 25.03.2024, Районен съд - Костинброд

РЕШЕНИЕ

№ 128 гр. Костинброд, 25.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КОСТИНБРОД, III-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Стефан М. Стойков при участието на секретаря Албена Вл. Арсова като разгледа докладваното от Стефан М. Стойков Гражданско дело № 20231850100414 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Делото е образувано по искова молба, предявена от ищеца К. А. Г. от гр. С., представлявана от пълномощник /син/ Г. Д. Г., с която се иска осъждане на ответника СРС да й заплати обезщетение за причинени неимуществени вреди, настъпили вследствие нарушаване на правото й за разглеждане и решаване на гр.д. № 26211/2018 г. по описа на по описа на СРС 24-ти състав в разумен срок.

Претендира сумата от 10 000 лева за причинени неимуществени вреди.

Твърди, че по искова молба, заведена при ответника на 24.04.2018 г. е образувано гр.д. № 26211 от 2018 г. по описа на ответника 24-ти състав, като във връзка с издаване на придружително писмо за вписване на ИМ е приложена комбинирана скица за идентичност на УПИ и поземлен имот, представляващ реална част от посоченото УПИ.

Твърди, че с разпореждания от 09.07.2018 г., от 05.11.2019 г., от 20.10.2020 г. и от 17.05.2021 г. отново са дадени указания за представяне на комбинираната скица за индивидуализиране на имота.

Твърди, че с разпореждане от 07.02.2022 г. е дадена последна възможност за индивидуализиране на имота, и след уточнения от 15.02.2022 г. исковата молба е върната, което е потвърдено от СГС с определение от 13.04.2022 г., но с определение от 14.06.2022 г. на касационната инстанция, делото е върнато на ответника за продължаване на съдопроизводствените действия.

В съдебно заседание ищцата не се явява. Представлява се от своя роднина. Поддържа 1 иска. Ангажира писмени доказателства.

В срока за отговор ответника подава такъв, с който оспорва предявения иск.

Изтъква висока натовареност на съдебния орган, че не е налице причинна връзка между срока за разглеждане на делото и твърдените неимуществени вреди.

Счита, че липсват доказателства за претърпени вреди от действия или бездействия на ответника.

Твърди регулярно разглеждане на делото, както и затруднения в периода 2020-2022 г. във връзка с извънредна епидемиологична обстановка.

Оспорва размера на вредите и ги определя като завишени.

Претендира разноски.

В съдебно заседание ответника СРС не изпраща представител. Писмено иска делото да се гледа без да присъства негов представител. Претендира разноски и представя списък без да е заявена конкретна стойност на възнаграждение по Наредба за заплащане на правната помощ.

РП Костинброд изразява становище за основателност на отговора на ИМ.

Искът е допустим. Налице е неприключило производство, поради което не е необходимо провеждане на процедура по глава трета "а" от Закона за съдебната власт.

При разглеждане на приложените копия от производството по основното дело пред ответника, както на отделните частни граждански дела и администрирането на жалбите по тях съдът намира следното от правна и фактическа страна.

Производството по гр.д. № 26211/2018 г. по описа на по описа на СРС 24-ти състав е образувано по искова молба на К. Г., подадена на 24.04.2018 г., като към този момент е предявен иск за собственост.

Към момента на изпращане на копията от материалите по делото – 14.08.2023 г., липсват данни от тези материали да е завършена процедурата по проверка на исковата молба и да е поставено начало на процедура по чл. 131 от ГПК, като е приложена заповед на административен ръководител от която може да се предположи, че през м.11.2022 г. делото е преразпределено на друг състав – 48-ми.

След образуване на делото през 2018 г., с отделни разпореждания са давани указания за отстраняване на нередовности по ИМ, както следва: на 09.07.2018 г. и отговор по него на 23.07.2018 г., на 01.10.2018 г. и отговор по него на 09.10.2018 г., на 28.02.2019 г. и отговор по него на 08.04.2019 г., на 09.05.2019 г. /ръкописно/ и отговор по него на 07.06.2019 г., на 08.07.2019 г. /ръкописно/ и отговор по него на 16.07.2019 г., на 05.11.2019 г. и отговор по него на 07.11.2019 г., на 12.06.2020 г. и отговор по него на 23.06.2020 г., на 11.08.2020 г. за вписване и отговор от АВ на 24.08.2020 г. за отказ /има данни за изпращане на делото на СГС по жалба срещу отказа за вписване/, на 20.10.2020 г. и отговор по него на 22.10.2020 г., на 17.05.2021 г. и отговор по него на 03.06.2021 г., на 14.06.2021 г. /ръкописно/ и отговор по него без входяща дата върху който има ръкописно разпореждане от 01.11.2021 г. за 2 изискване на у-ние за насл., на 07.02.2022 и отговор по него на 15.02.2022 г.

Ищцата е освобождавана от задължение за заплащане на държавни такси както за ИМ, така и някои от частните жалби.

Делото е спряно на 02.12.2021 г. поради смърт на ответник /макар и да няма процедура по 131/, като данни за негови наследници са представени на 15.12.2021 г. и делото е възобновено на 07.02.2021 г.

По делото е подадена молба по чл. 255 от ГПК на 22.06.2021 г. , като с определение от 05.07.2021 г. на СГС е оставена без уважение.

Исковата молба е върната с определение от 03.11.2020 г., което е отменено с определение от 10.12.2020 г. на СГС като след обжалване е отменено Исковата молба е върната с разпореждане от 28.02.2022 г., което е потвърдено с определение № 3355 от 13.04.2022 г. на СГС, но с определение от 14.06.2022 г. на ВКС по ч.гр.д. № 1580/2022 г. е отменен съдебния акт на въззивната инстанция и делото върнато на ответника за продължаване на съдопроизводствените действия.

Исковата молба е вписана и отговора за това е постъпил по делото на 18.08.2022 г., а по жалбата срещу отказа за вписване от м.08.2020 г. е налице произнасяне на СГС от 30.09.2020 г., без да е разгледана по същество, при което са дадени указания за администриране и преценка на СРС за продължаване на срокове.

Няма данни за извършени действия след връщане от ВКС на 01.07.2022 г.

При тези факти установени без противоречия от представените преписи на материалите по производството, за което е направено оплакването от ищцата, съдът намира, че може да се направи несъмнен извод за нарушаване правото на разглеждане на делото в разумен срок. От момента на предявяване на ИМ до момента на получаване на препис от делото по настоящото са изминали пет години и четири месеца, като производството се намира /според представеното/ на етап проверка на ИМ, което е прекомерно и неразумно от гледна точка на срок за начална процедура по разглеждане на една гражданска претенция.

Без значение са възраженията на ответника за затруднения с противоепидемичните мерки, след като производството до този момент е без проведени открити заседания. Без съществено значение е също така и натовареността на съдебния орган, която е факт.

Няма база за преценка дали делото е с правна и фактическа сложност след като не е достигнато до обективни факти и доказателства, а все още се преценяват твърдения за такива.

Може да се отбележи съществен принос на ищцата за забавянето на производството.

Този принос на първо място произтича от формулиране на различни претенции, някои от които объркани и недопустими и различни от заявения спор за собственост в първата молба. В хода на производството са заявени ревандикационни претенции към две страни по сделка за продажба на недвижим имот, формулиране на искания за нищожност на нотариални актове за продажба поради твърдение, че продавача не е собственик, искания за 3 отмяна на нотариални актове за сделки, предявяване на инцидентен установителен иск, искания за установяване местонахождение на лице и други подобни.

Заявяването на различни и недопустими претенции произтича от една страна от факта, че ищцата не ползва услугите на лице с юридическа правоспособност, а се представлява от свой роднина, което без съмнение е една от причините за забавяне на производството по делото, като от друга страна в тази насока и ответника не е предприел действия дори и по даване на изрични указания, че може да се ползва правна помощ, нуждата от каквато по скоро е била по-скоро налична още при предявяване на исковата претенция. Освобождаването на ищцата от задължение за заплащане на такси по делото и по различните обжалвания е индикация за затрудненото материално положение и обуславя интерес за правосъдието да се предостави правна помощ с цел осигуряване на пълна възможност за лицето да защити и заяви защита на правата си.

Следва да бъде отбелязано, че макар и продължително провеждане на първоначалните действия по делото е налице своевременно произнасяне на съдебния състав с отделни забавяния в периоди след отговор на отделни разпореждания с указания и следващото указание, както и своевременно отговаряне на указанията от ищцата, но както бе отбелязано тези отговори не изпълняват основната цел на този начален етап от производството – надлежно формулиране на претенция, изложение на факти, обозначаване на страни и изпълнение на специалните изисквания, в случая вписване на ИМ.

С тези аргументи и изводи настоящия съд намира, че е налице забавено - извън разумното, разглеждане на делото, образувано пред ответника по искова молба на К. Г., при което отчитайки и цитираните факти за забавяне на производството, които могат да се вменят в отговорност на ищцата и нейния представител, настоящия съд намира, че справедливото обезщетение за цитираното забавяне, за което следва да бъде ангажирана безвиновната отговорност на ответника е в размер на сумата от 1 000 лева, в какъвто размер следва да бъде уважена претенцията и боде отхвърлена за разликата над тази сума до пълния размер от 10 000 лева.

По отношение на лихвата за забава съдът намира за неоснователно заявеното в съдебно заседание искане за присъждане на законна лихва от 24.04.2018 г. /това не е изменение на иска/. Няма задължение, което да е с възникнала изискуемост на дата 24.04.2018 г., когато е подадена исковата молба и образуването на следващата дата на гр.д.

№ 26211/2018 г. по описа на по описа на СРС.

Законна лихва може да се претендира от предявяване на исковата молба, по която е образувано производството по настоящото дело – 29.12.2022 г. /първоначално пред СРС/, и от този момент е основателно искането за присъждане на законна лихва, а следва да се отхвърли претенцията за такава за периода от 24.04.2018 г. до 29.12.2022 г.

Ищцата не е заявила искане за присъждане на разноски и не е направила такива – освободена е от задължение за заплащане на държавна такса.

Предвид изхода от делото е основателно искането на ответника за присъждане на 4 такива. Липсва списък, като ответника е представляван от юрисконсулт, за който минималното възнаграждение е в размер на 100 лева съгласно наредба за заплащане на правната помощ. Съразмерно с отхвърлената част от исковата претенция в полза на ответника следва да бъде присъдена сумата от 90 лева.

Предвид всичко изложено съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА ОТВЕТНИКА - СРС, ЕИК ****, със седалище: гр. С., бул. „Г.” № 23 ДА ЗАПЛАТИ НА ИЩЦАТА – К. А. Г., ЕГН ********** сумата от 1 000 /хиляда/ лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, настъпили вследствие нарушаване на правото й за разглеждане и решаване на гр.д. № 26211/2018 г. по описа на по описа на СРС 24-ти състав в разумен срок, ведно със законна лихва върху тази сума от 29.12.2022 г.,

КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за главница за разликата над сумата от 1 000 /хиляда/ лева, до пълния размер на претенцията от 10 000 /десет хиляди/ лева, както и претенцията за законна лихва за периода от 24.04.2018 г. до 29.12.2022 г.

ОСЪЖДА К. А. Г., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на СРС, ЕИК **** сумата от 90 /деветдесет/ лева за направени разноски по делото, съразмерно с отхвърлената част от исковете.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Софийски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Препис от решението да се връчи на страните и РП.

Съдия при Районен съд – Костинброд: _______________________ 5