Решение № 479 от 31.01.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 479 гр. Пловдив, 31.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Величка З. Запрянова при участието на секретаря Таня Г. Ангелова като разгледа докладваното от Величка З. Запрянова Гражданско дело № 20225330109400 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 341, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 344, ал. 1 ГПК.

Ищците В. С. К. и П. Г. Д. са предявили срещу И. К. Х. - Н. иск за делба на поземлен имот с идентификатор № ****, находящ се в гр. П., район Ц., ул.

„В. К.“№ *, с площ от 206 кв.м., ведно с находящите се в имота сграда с идентификатор № ***, със застроена площ от 41 кв.м., брой етажи – 2, с предназначение – жилищна сграда еднофамилна; сграда с идентификатор № ***, със застроена площ от 11 кв.м., брой етажи – 1, с предназначение – жилищна сграда еднофамилна и сграда с идентификатор № ***, със застроена площ от 11 кв.м., брой етажи – 1, с предназначение – селскостопанска сграда.

В исковата молба се излагат твърдения, че първоначално процесният имот е бил собственост на Й. И. Й., която го е придобила по силата на договор за покупко – продажба от *** г., обективиран в нотариален акт № ***, том *, дело № *** г. на Нотариус при Пловдивски народен съд. След нейната смърт по силата на саморъчно завещание, вписано в СВ при РС Пловдив, с вх. Рег.

№ *** г., акт № ***, том *, дело № *** г., същият бил придобит от М. К. Н., А. Н. М. и ответницата И. К. Х. – Н. при квоти, както следва: 80/222 идеални 1 части за М. Н., 80/222 идеални части за А. М. и 62/222 идеални части за И. Х.

А. М. също оставила саморъчно завещание и по силата на същото след смъртта притежаваните от нея идеални части от процесния имот били придобити от нейната майка В. А. М. Ищците от своя страна на *** г. придобили притежаваните от В. А. М. и М. К. Ненкова идеални части от същия имот по силата на договори за дарение и покупко – продажба, обективирани съответно в нотариален акт № **, том *, вх. рег.№ **, дело № ** г. и нотариален акт № **, том *, вх. рег.№ **, дело № *** г. по описа на СВ при АВ гр. П. при квоти 157/222 идеални части за В. С. К. и 3/222 идеални части за П. Г. Д.. Поради непостигане на съгласие между съсобствениците как да се ползва, управлява и разпореди имота, се предявява исковата претенция за допускане и извършване на съдебна делба на посочените в исковата молба поземлен имот и построени в него три сгради, между страните и при квотите, както следва: 157/222 идеални части за В. С. К.; 3/222 идеални части за П. Г.

Д. и 62/222 идеални части И. К. Х. – Н.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на искова молба от И. К. Х.

- Н., с който се излагат съображения за допустимост, но неоснователност на предявения иск. Излагат се съображения, че ищците са съсобственици на идеални части от описания поземлен имот с идентификатор № ***, но не и на построените в имота сгради с идентификатори №№ ***; № *** и № ***, тъй като със завещанието, оставено от Й. И. Й. на заветниците М. Н. и А. М. са прехвърлени единствено идеални части от поземления имот, но не и от жилището на завещателката, което било завещано единствено на ответницата.

Възразява се, че постройката с предназначение „селскостопанска сграда“ с идентификатор № *** е рухнала и не съществува, поради което не следва да бъде допускана до делба.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Съдът е сезиран с иск за делба с правна квалификация чл. 34, ал. 1 от ЗС.

Не е спорно, а и от приетите по делото доказателства се установява, че първоначално процесният имот е бил собственост на Й. И. Й., която го е придобила по силата на договор за покупко – продажба от *** г., обективиран 2 в нотариален акт № ***, том *, дело № *** г. на Нотариус при Пловдивски народен съд /л. 12/.

Й. И. Й. е оставила саморъчно завещание от датата *** г., вписано в СВ при РС Пловдив, с вх. Рег.№ *** г., акт № **, том *, дело № *** г. /л. 17/, с което се е разпоредила с посочения имот, с оглед на своята смърт, в полза на М. К. Н., А. Н. М. и ответницата И. К. Х. – Н. при квоти, както следва: 80/222 идеални части за М. Н., 80/222 идеални части за А. М. и 62/222 идеални части за И. Х. - . От представеното по делото удостоверение за наследници на завещателката /л. 32/ се установява, че същата е починала на *** г.

Не е спорно по делото, че А. Н. М. е починала след завещателката, като също е оставила саморъчно завещание, вписано в СВ при РС Пловдив, с вх.

Рег.№ ***г., акт № **, том *, дело № *** г. /л. 16/, с което е завещала цялото си движимо и недвижимо имущество на своята майка В. А. М.

М. К. Н. се е разпоредила с идеални части от правото на собственост върху процесния имот, като с договор за дарение от *** г., обективиран в нотариален акт № **, том *, вх. рег.№ ***, дело № *** г. по описа на СВ при АВ гр. Пловдив /л. 10/ е прехвърлила на ищеца П. Г. Д. 3/222 идеални части, а на ищеца В. С. К. 77/222 идеални части от поземлен имот с идентификатор № ****, находящ се в гр. П., район Ц., ул. „В. К.“№ *, ведно с находящите се в имота сграда с идентификатор № **** – жилищна сграда еднофамилна; сграда с идентификатор № *** – жилищна сграда еднофамилна и сграда с идентификатор № ***– селскостопанска сграда.

На същата дата В. А. М. се е разпоредила с идеални части от правото на собственост върху процесния имот, чрез договор за покупко – продажба, обективиран в нотариален акт № **, том *, вх. рег.№ **, дело № ** г. по описа на СВ при АВ гр. Пловдив /л. 11/, в полза на ищеца В. С. К., като му е прехвърлила собствеността върху 80/222 идеални части от поземлен имот с идентификатор № ***, находящ се в гр. П., район Ц., ул. „В. К.“№ *, ведно с находящите се в имота сграда с идентификатор № *** – жилищна сграда еднофамилна; сграда с идентификатор № *** – жилищна сграда еднофамилна и сграда с идентификатор № *** – селскостопанска сграда.

Основният спорен въпрос в производството е каква е била действителната воля на Й. И. Й., обективирана в саморъчно завещание, вписано в СВ при РС Пловдив, с вх. Рег.№ *** г., акт № **, том *, дело № *** 3 г. /л. 17/ и по конкретно дали по силата на същото ответницата И. К. Х. – Н. е станала едноличен собственик на построената в имота жилищна сграда.

Съдът намира, че отговора на този въпрос е отрицателен по следните съображения.

При обследване съдържанието на саморъчното завещание оставено от Й. И. Й. се установява, че завещателката е използвала израза „от парцел 222 кв.м.“ при обозначаване на съответните идеални части, които е пожелала да получат М. К. Н., А. Н. М. и ответницата И. К. Х. – Н., като е изброила приобретателките по завещанието в посочената поредност. Непосредствено след това, на същия ред /завършващ с идеалните части от „парцела“, оставени на ответницата И. Х. - Н./ завещателката е изписала „собственото си жилище с дворно място от 222 кв.м.площ“. Преди изписването на цитирания текст липсва израз „както и“, за да се счете, че завещателката е имала предвид да остави на ответницата нещо различно от посочените идеални части от „парцел“. В същото време посочването не само на „собственото си жилище“, а целия израз, с който си е послужила: „собственото си жилище с дворно място от 222 кв.м.площ“ налага извод, че в действителност завещателката е обозначила с използвания в завещанието израз „парцел“ „собственото си жилище с дворно място от 222 кв.м.площ“, като след обозначаване на съответната идеална част за всяка от приобретателките е започнала да описва, какво включва „парцела“. В този смисъл даденото от ответницата тълкуване на завещанието би довело до вътрешно противоречие, при което завещателката, след като е разпределила квоти от дворното място за всяка от трите приобретателки, е оставила на последната от тях както собственото си жилище, така и дворното място от 222 кв.м. площ. Ето защо, изследвайки съдържанието и смисъла на обективираната в завещанието воля на неговия съставител, настоящата инстанция приема, че с израза „парцел“ завещателката е обозначила в действителност жилището, заедно с дворното място, в което същото е построено, като действителната й воля е била всяка от трите приобретателки да получи съответната посочена идеална част както от дворното място, така и от построената в него жилищна сграда.

Поради това в резултат от установените по делото завещателни разпореждания и извършени договори за дарение и покупко – продажба разпределението на съсобствевността в процесния имот, представляващ 4 поземлен имот с идентификатор № ***, находящ се в гр. Пловдив, район Ц., ул. „В. К.“№ *, ведно с находящите се в имота сграда с идентификатор № *** – жилищна сграда еднофамилна; сграда с идентификатор № *** – жилищна сграда еднофамилна и сграда с идентификатор № *** – селскостопанска сграда е 157/222 ид. части за В. С. К., 3/222 ид. части за П. Г. Д. и 62/222 ид. части за И. К. Х. – Н.

Досежно построените сгради в имота, по делото е изготвено заключение по СТЕ от в. л. В. Р. /л.57/. Същото се кредитира, като компетентно изготвено, обективно и обосновано, като страните не са го оспорили.

Съобразно заключението на вещото лице, в имота има построени: 1/сграда на основно застрояване - жилищна сграда, състояща се от приземен и жилищен етаж с площ от 41 кв.м., обозначена с идентификатор № ***; 2/сграда на допълващо застрояване, представляваща баня – тоалетна, със застроена площ от 11 кв.м., която е пристройка към приземния етаж на жилищната сграда, като същата е обозначена с идентификатор № ***, но обслужва жилищната сграда с № *** и 3/ второстепенна постройка на допълващо застрояване – външна тоалетна със застроена площ от 2.85 кв.м., която към настоящия момент представлява складово помещение. Също така вещото лице е констатирало, че сградата, обозначена с идентификатор № *** със застроена площ от 11 кв.м. по кадастрална скица, не съществува на място – съборена е.

Следователно констатира се разминаване между отразеното в кадастралната карта и действителното фактическо положение, установено от вещо лице по допуснатата съдебнотехническа експертиза при посещение на място. Съгласно чл.2, ал.1 ЗКИР кадастъра е съвкупност от основни данни за местоположението, границите и размерите на недвижимите имоти на територията на Република България, набирани, представяни, поддържани в актуално състояние и съхранявани по установен от закона ред, а съгласно чл.27, ал.1 ЗКИР основните кадастрални данни са: идентификатор; граници, определени с геодезическите координати на определящите ги точки; площ; трайно предназначение; начин на трайно ползване; адрес за поземлените имоти; идентификатор, очертание на сградата, определено с геодезическите координати на определящите го точки, застроена площ, брой етажи, предназначение, адрес за сградите и съответно идентификатор, местонахождение, етаж и предназначение за самостоятелни обекти в сграда.

Следователно кадастралната карта има информативно значение и от тази 5 гледна точка факта дали и как даден имот е отразен в кадастралната карта, няма пряко действие върху действително притежаваните вещни права.

От изложеното следва, че индивидуализацията на недвижим имот в делбеното производство съобразно кадастралните данни не е част от изискванията за редовност на исковата молба. Данните могат да бъдат събрани в хода на процеса, както чрез представяне на скица, установяваща как имота е заснет и нанесен в кадастралната карта, така и чрез други доказателствени средства – например съдебна експертиза, а могат да бъдат изискани и служебно от съда с оглед задължението на съда да отрази в решението си индивидуализацията на имота както по документи за собственост, така и по кадастрална карта. Дори имотът да не е заснет в кадастралната карта, то с оглед на нейното информативно значение това не може да се отрази върху притежанието на вещни права и в делбеното произвоство съдът дължи произнасяне налице ли е съпритежание на правото на собственост в границите, установени от документите, удостоверяващи придобивното основание /така Определение № 464/26.11.2010 г. по ч.гр.д. № 455/2010 г., ВКС, ІІ г.о., решение № 506/17.02.2012 г. по гр.д. № 506/2011 г., ВКС, І г.о., Решение № 97/3.05.2016 г. по гр.д. № 125/2016 г., I г.о./.