Решение № 975 от 28.04.2022, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 975 гр. София, 28.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-К, в закрито заседание на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Валерия Банкова

Членове:

Десислава Зисова

Мая Михайлова като разгледа докладваното от Валерия Банкова Въззивно гражданско дело № 20221100503786 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.435 и сл. ГПК.

Образувано е по жалба от „ЗАД ОЗК-З.“ АД – длъжник по изп.д. №20227880400079 на ЧСИ М.К. срещу постановление за разноските на съдебния изпълнител от 04.03.2022г. с което ЧСИ отказал да намали приетите разноски за адвокатско възнаграждение и определения размер на таксата по т.26 от ТТРЗЧСИ, след направено от длъжника възражение в този смисъл.

Жалбоподателят поддържа, че адвокатското възнаграждение, претендирано от взискателя по делото, е прекомерно, както и че таксата по чл.26 от ТТРЗЧСИ е незаконосъобразно определена.

Взискателят оспорва жалбата.

Частната жалба е подадена в срок от легитимирана страна, поради което е процесуално допустима. По същество, въззивният съд намира следното:

1. Възраженията на жалбоподателя за прекомерност на адвокатското възнаграждение на взискателя са неоснователни. Изпълнителното дело е образувано по молба на процесуалния представител на взискателя, в която са посочени изпълнителни способи. Към молбата са представени доказателства за договорено и заплатено възнаграждение в размер на 900 лв. Сезирането на ЧСИ е основание за начисляване адвокатско възнаграждение по чл.10, т.1 от Наредба №1/2004 г. за минималните адвокатски възнаграждения - за образуване на изпълнително дело, в размер на 200 лв. В конкретния случай, действията по процесуално представителство и защита не са се изчерпали с подаването на молба за образуване на изпълнително дело. Установява се от доказателствата по делото, а и от мотивите на ЧСИ, че длъжникът не е изпълнил доброволно в срока за това, поради което, след изтичането на същия, процесуалният представител на взискателя е направил искане за налагане на запор по банковите сметки на длъжника. Настоящият съдебен състав намира, че това процесуално действие на адвоката обуславя начисляването на адвокатско възнаграждение и по ал.2 от на чл.10 от НМРАВ, което изчислено по реда на Наредбата и съобразно материалния интерес на делото, възлиза на сума в размер на 633, 20 лв. Общият размер на минималното адвокатско възнаграждение възлиза на сумата от 833,20 лв., а 1 заплатеното такова не превишава минималното с размер, който да обуславя неговото намаляване. Ето защо, жалбата в тази й част е неоснователна.

2. Във връзка с исканията на жалбоподателя за коригиране на таксата по чл.26 от Тарифата: Размерът на дължимата такса се определя съобразно сбора на присъдените вземания, посочени в изпълнителния лист - при изчислението й (в размера на паричното вземане, от което се определя) не се включват разноските за адвокатско възнаграждение за изпълнителното производство на взискателя. Това следва пряко от забележките към чл.26 ТТРЗЧСИ и по-специално – т.4, съгласно която в размера на паричното вземане не се включват авансовите такси. Авансовите такси, платими от взискателя, и направените от него разноски за адвокат имат един и същи характер – представляват разноски за изпълнителното производство, които той прави в рамките на изпълнителното дело и които съгласно чл.79, ал.1 ГПК са за сметка на длъжника. И макар да се събират от съдебния изпълнител в рамките на изпълнителното производство, те не се включват в „паричното вземане“, съобразно което се изчислява таксата по чл.26 от Тарифата. Ето защо таксата следва да се определи от сумата, посочена в изпълнителния лист, която възлиза на 15 000 лв. главница и законна лихва, която за периода от 22.11.2015г. до 01.03.2022г. е изчислена от ЧСИ на сума в размер на 9 546,76 лв. Изчислена по реда на т.26 от ТТРЗЧСИ, пропорционалната такса възлиза на сума в размер на 2 031, 37 лв. с ДДС, а не както е постановил ЧСИ – 2 091,97 лв. с ДДС. Ето защо, жалбата в тази й част е основателна.

Искането на жалбоподателя за присъждане на разноски е неоснователно. Съдът намира, че разноски в производство по спор относно разноските в изпълнителното производство не следва да се присъждат. Това е така, защото предмет на обжалване са действията на ЧСИ и когато същите се окажат незаконосъобразни, отговорността за това не може да бъде възлагана на взискателя.

По изложените съображения, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ постановление за разноските на ЧСИ М.К. от 04.03.2022г. по и.д.

№20227880400079, с което е оставено без уважение възражението на длъжника „ЗАД ОЗКЗ.“ АД срещу приетите по делото разноски, В ЧАСТТА относно приетия размер на таксата по т.26 от ТТРЗЧСИ, като вместо това постановява:

ОПРЕДЕЛЯ размер на таксата по чл.26 ТТРЗЧСИ - сумата от 2 031, 37 лв. с ДДС.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата в останалата й част.

Решението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

2