Решение № 781 от 12.12.2022, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 781 гр. София, 07.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 6-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на втори ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Иван Иванов

Членове:

Зорница Хайдукова

Валентин Бойкинов при участието на секретаря Ива Андр. Иванова като разгледа докладваното от Валентин Бойкинов Въззивно търговско дело № 20221001000721 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С Решение № 260445 от 29.06.2022г., постановено по търг. дело № 341/2021 г., Софийски градски съд, ТО, 2с-в, е осъдил „Българска агенция за експортно застраховане“ЕАД да заплати „Инвестбанк“АД на основание чл.405 от Кодекса за застраховането сумата в размер на 250 000 лева- съставляваща част от общо вземане в размер на 1 794 406,31 лева, представляваща възникнало вземане за заплащане на застрахователно обезщетение, въз основа на сключен застрахователен договор с № 2114831663282080818/08.08.2018г. и настъпило в рамките на неговото действие застрахователно събитие, състоящо се в просрочване на изискуемото и безспорно задължение за главница и договорна лихва на длъжника- „Южна Лоза“ЕООД произтичащо от договор за кредит от 02.07.2018г., което просрочване е надвишило периода на изчакване от 3 месеца предвидена в застрахователния договор простиращ се от 09.12.2019г. до 09.03.2020г., което съставлява покрит риск по чл.5, ал.2 от ОУ на застраховката, ведно със законната лихва върху заявеното вземане дължима за периода от предявяването на исковата молба на 23.02.2021г. до окончателното изплащане на сумата, на осн. чл.86, ал.1 ЗЗД сумата в размер на 11 250 лева, съставляваща част от общо вземане в размер на 80 748,28 лева, представляваща мораторна лихва дължима за периода от 15.09.2020г. до 22.02.2021г., както и на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата 12 915 лева, представляваща съдебно-деловодни разноски.

1

Срещу така постановеното решение е подадена въззивна жалба от „Българска агенция за експортно застраховане“ЕАД, с която се обжалва първоинстанционното решение като неправилно, иска се да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което предявените обективно съединени искове с правно основание чл.405 от КЗ и по чл.86, ал.1 от ЗЗД да бъдат отхвърлени като неоснователни.

Твърди се във въззивната жалба, че решението е неправилно и необосновано тъй като е постановено при неизяснени от фактическата страна на спора обстоятелства. Сочи се, че между дружествата кредитополучател „Южна Лоза“ЕООД и съконтрагентите му „Южно вино“АД и „Черноморско злато“АД е налице свързаност с ищеца „Инвестбанк“АД посредством контрола на „Феста секюрити“ЕООД и „Феста Холдинг“АД и участието на едни и същи физически лица в управлението на тези дружества. Жалбоподателят твърди, че ако съдът беше обсъдил всички тези обстоятелства и ги беше взел предвид щеше да стигне до единствения възможен извод, че между застрахования и самия длъжник на банката „Южна Лоза“ЕООД е налице преднамереност в поредицата от предприети от тях действия, които говорят за синхронизирана недобросъвестност и изначална липса на намерение кредитът да се обслужва надлежно, като вместо това „Инвестбанк“АД „усвои“ дължимото по силата на застрахователния договор обезщетение за настъпилото застрахователно събитие, представляващо финансовия риск от неизпълнение задълженията на кредитополучателя по договора за банков кредит. Поддържа се, че цялата тази картина на свързаност и на действително целени последици е убягнала на съда при решаване по същество на правния спор, като вместо това съдебният състав е обсъдил селективно само определени факти и обстоятелства по делото, с което неправилно е оправдал многократното неизпълнение на задълженията на Инвестбанк по застрахователния договор и по кредитния договор и е присъдил претендираното от Инвестбанк застрахователно обезщетение.

Твърди се също така, че решението е неправилно и поради това, че първоинстанционният съд неправилно е анализирал договорните разпоредби между страните, като по този начин е игнорирал постигнатото от тях съгласие кои рискове се покриват от застрахователя и за кои застрахователят не поема застрахователна закрила.Съдът не бил взел предвид, че застрахователят е отказал изплащане на застрахователното обезщетение позовавайки се на чл.6, т.2 от общите условия на договора за застраховка, съгласно която разпоредба основание за отказ ще бъде ако застрахованият е допуснал намаляване на предоставените обезпечения по кредита. Конкретен израз на това условие е че банката не е следяла последователно и активно за финансовото състояние на длъжника си, както и че не е застраховала вземанията му към трети лица. Сочи също така, че няма никакви данни и опити Инвестбанк да се е намесил или по някакъв начин да е инициирал събирането на тези вземания или поне да са правени опити за предоговарянето им, с оглед стабилизиране на финансовото състояние на „Южна лоза“ЕООД.

Следва да се посочи според жалбоподателя и обстоятелството, че бил необоснован и изводът на съда, свързан с неизпълнение на задължението на Инвестбанк да застрахова вместо кредитополучателя „Южна лоза“ЕООД надлежно насажденията- лози, за които от 2 ищеца се твърди да са погинали вследствие на явлението суховей. Съдът необосновано заключил, че от проведеното по делото доказване се било установило, че на пазара на застрахователни услуги в България не се предлагало сключването на такава застраховка, като този извод на съда бил необоснован тъй като се обосновал на данни само от няколко застрахователи в България.

На следващо място, твърди се че съдът не е взел предвид и не е обсъдил в тяхната пълнота възраженията на ответника основаващи се на разпоредбата на чл.6, т.11 от Общите условия, съгласно която разпоредба е налице изключен риск в случаите при които с акт или действие на държавен орган на кредитополучателя са били наложени наказания или мерки, които препятстват плащането на сумата по кредита или на отделна погасителна вноска, какъвто случай бил и настоящият. Съдът неправилно бил възприел фактическата обстановка по случая, приемайки че според разпоредбата на чл. 6, т.11 актът на държавния орган следвало да възпрепятства плащането на цялата сума по кредита и тъй като запорираната сума от НАП не била достатъчна да я покрие, то този запор всъщност бил без значение. Този извод на съда бил необоснован тъй като не намирал опора в самия текст на общите условия, съгласно който достатъчно е наложената обезпечителна мярка да възпрепятства неплащането и на само една погасителна вноска, за да може застрахователят да се освободи от отговорност.

Освен това се твърди, че в нарушение на даденото впоследствие от НАП разрешение на длъжника да извършва от запорираните сметки точно определени неотложни плащания свързани с дейността му, банката е допуснала кредитополучателя да изтегли на каса през периода от 23.08.2019г. до 30.08.2019г. значителна сума в размер на 27 000 лева, с което е нарушила задълженията си на пазач по отношение на запорираната сума.

Сочи се също така, че съгласно чл.14, ал.1, т.11.2 от общите условия банката е била длъжна да предприеме всички правни и фактически действия, необходими за получаване на просроченото плащане по главницата и/или лихвата. В конкретния случай се твърди, че към момента в който кредитополучателят е заявил, че не е в състояние за погаси погасителната вноска за м. 09.2019г. позовавайки се лоши финансови резултати вследствие на унищожаване на продукцията от атмосферното явление „суховей“, кредитополучателят е продължавал да има налични парични средства по сметки в други банки. Твърди се, че застрахованият е следвало да прояви необходимото съдействие да ги издири и установи с цел да се удовлетвори от тях преди да пристъпи към действията по обявяването на цялото кредитно задължение само за една вноска в размер на 5 000 лева за предсрочно и незабавно изискуемо.Вместо за това твърди се, че застрахованият нарочно е бездействал, изчаквал е да падежира вноската, формално само за да „съгласува“ действията си с БАЕЗ, за да обяви кредита за предсрочна изискуемост и да усвои застрахователното обезщетение. Според жалбоподателя цялостното поведение на банката сочело за груба небрежност по повод упражняването на надзор, мониториране на финансовото състояние на длъжника, изготвянето на оценки и доклади относно състоянието на търговското му предприятие.

Банката по този начин сама е неглижирала изпълнението на ангажиментите си по чл.6 и 3 чл.14 от ОУ към договора за кредит и напълно необосновано първоинстанционният съд е приел, че тези нарушения били малозначителни с оглед интереса на застрахователя за предотвратяване настъпването на застрахователното събитие.

На последно място, сочи се, че обжалваното решение на СГС е неправилно и поради допуснати нарушения на съдопроизводствените правила, изразяващи се в това, че първоинстанционният съд не е изпълнил задълженията си и по изготвянето на надлежен доклад, съобразно изискванията на чл. 146 от ГПК. Указанията на съда, с които на ответника е било указано за какви факти и обстоятелства носи доказателствена тежест били дадени само формално, вследствие на което делото е останало неизяснено от фактическа страна и в резултат на това съдът е постановил един неправилен и небоснован съдебен акт.

Извършена е размяна на книжата съгласно изискванията на чл.263, ал.1 ГПК, като по делото въззиваемата страна „Инвестбанк“АД е изразила становище за неоснователността на въззивната жалба по съображенията изложени в отговора.

Софийски апелативен съд, намира, че въззивната жалба като подадена в законоустановения срок и срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт, е процесуално допустима. След като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, съобразно изискванията на чл.235 от ГПК във вр. с чл.269 от ГПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна :

Въззивната жалба е процесуално допустима – същата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, изхожда от легитимирана страна, имаща право и интерес от обжалване, насочена е срещу валиден и допустим съдебен акт, подлежащ на обжалване.

Производството пред първостепенния съд е образувано по искова молба на „Инвестбанк“АД, с която се иска осъждането на ответника „Българска агенция за експортно застраховане“ЕАД/БАЕЗ/ на основание чл.405 от Кодекса за застраховане да заплати сумата в размер на 250 000 лева- съставляваща част от общо вземане в размер на 1 794 406,31 лева, представляваща възникнало вземане за заплащане на застрахователно обезщетение, въз основа на сключен застрахователен договор с № 2114831663282080818/08.08.2018г. и настъпило в рамките на неговото действие застрахователно събитие, състоящо се в просрочване на изискуемото и безспорно задължение за главница и договорна лихва на длъжника- „Южна Лоза“ЕООД произтичащо от договор за кредит от 02.07.2018г., което просрочване е надвишило периода на изчакване от 3 месеца предвидена в застрахователния договор простиращ се от 09.12.2019г. до 09.03.2020г., което съставлява покрит риск по чл.5, ал.2 от ОУ на застраховката, ведно със законната лихва върху заявеното вземане дължима за периода от предявяването на исковата молба на 23.02.2021г. до окончателното изплащане на сумата, на осн. чл.86, ал.1 ЗЗД сумата в размер на 11 250 лева, съставляваща част от общо вземане в размер на 80 748,28 лева, представляваща мораторна лихва дължима за периода от 15.09.2020г. до 22.02.2021г

В обстоятелствената част на исковата молба и уточненията към нея са изложени фактически твърдения, че на 08.08.2018г. между „Инвестбанк“АД, като застрахован и БАЕЗ, 4 като застраховател е бил сключен

Застрахователен договор

№

2114831663282080818/08.08.2018г. за застраховане на кредити и финансирания, който договор е сключен при общи условия на застрахователя. Съгласно застраховката, БАЕЗ е поело задължение да обезщети банката при неплащане на изискуема и безспорна сума по кредита или на отделна погасителна вноска от него, дължаща се на неплатежоспособност/свръхзадълженост или обявяване в несъстоятелност на длъжника със съдебно решение при условие, че вземанията на застрахования по договора за кредит са включени в списъка на кредиторите на длъжника или при забавяне на плащането от страна на длъжника за период по-дълъг от периода на изчакване, който е три месеца.