Решение № 39 от 29.03.2019, Районен съд - Луковит
- Съд
- Районен съд - Луковит
- Дело
- Гражданско дело 587/2017
- Вид
- Решение № 39
- Подписан
- 29.03.2019
- В сила
- 01.05.2019
- Състав
- ВЕНЦИСЛАВ СТЕФАНОВ ВЪЛЧЕВ
Цитирани разпоредби
- чл. 192 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 219, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235 ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 414 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78 ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78 ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 111, б. "в" · Закон за задълженията и договорите
- чл. 36 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 39 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 79 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 79, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 9 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 92 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 99 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 99, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 99, ал. 3 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 99, ал. 4 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 10, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 10 · Закон за потребителския кредит
- чл. 22 · Закон за потребителския кредит
- чл. 23 · Закон за потребителския кредит
- чл. 26, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
Р Е Ш Е Н И Е
№ …. гр. Луковит, 29.03.2019 г.
ЛУКОВИТСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, в публично заседание на деветнадесети ноември през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕНЦИСЛАВ ВЪЛЧЕВ
При секретаря: В.П. като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 587 по описа на съда за 2017 година, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството по делото е образувано по подадена искова молба от „М.Ф.М.“АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, район Слатина, бул. "С." № **, ет.*, чрез пълномощника юрисконсулт Я.М., против П.В.П., ЕГН **********, с адрес: ***, с правно основание чл. 415, вр. с чл. 422 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. 86 ЗЗД с цена на иска: 130,98 лева /сто и тридесет лева и деветдесет и осем стотинки/ - остатък от главница по Договор за стоков кредит ************/ 31.12.2012г., лихва начислена за периода 05.02.2013 г. - 05.09.2013 г. и неустойка за забава за периода 05.09.2013г. - 24.08.2017г.
Ищецът твърди, че вземането срещу ответника в размер на 130.98 лева, произтичащо от сключения на 31.12.2012 г. Договор за стоков кредит ************, между „БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД и П.В.П., по силата на който е отпуснат заем за финансиране закупуването на стоки на стойност от 649,00 лева. Договорен е лихвен процент за периода на договора, който е добавен към дължимата главница, в размер на 25 %. Годишният процент на разходите (ГПР) по кредита е в размер на 27,21 %. В Раздел „Финансирани стоки и услуги" на Договора са описани както следва: финансирана стока Телевизор марка "PHILIPS", модел *********, на стойност 649,00 лева; финансирана услуга Застраховка „Сигурност на плащанията" по групова полица № */ 2008 г. на стойност 32,45 лева и услуга Застраховка „Защита на имуществото" по групова полица ********* на стойност 5,61 лева.
Твърди се, че на 14.10.2015 г. между „БНП
Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД и „М.Ф.Н." АД е сключен Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия). Вземането по Договор за стоков кредит ************/ 31.12.2012 r., сключен между П.В.П. и „БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД е прехвърлено с Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 14.10.2015г. и включено в Приложение № 1 към договора. Твърди се, че съгласно разпоредбата на чл. 99, ал. З ЗЗД цедентът „БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД е изпратил, чрез цесионера „М.Ф.Н." АД, уведомително писмо с изх. № ****г., за съобщаване на цесията на ответника П.В.П., за изкупуването на задължението му и за встъпването на „М.Ф.Н." АД като нов кредитор. Цедентът и цесионерът съвместно подписват и изпращат уведомително писмо, с което съобщават на длъжника за прехвърлянето на вземането, съгласно разпоредбата на чл. 99 ЗЗД, но писмото не е достигнало адресата му.
От страна на ищеца е отправена молба, на основание чл. 219, ал. 1 от ГПК, като трето лице – помагач да бъде привлечено „БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД, със седалище и адрес на управление: гр.
София 1766, район Младост, ж.к. „М. *“, Бизнес Парк София, бл. **- цедент по договора за цесия от 14.10.2015г., като в молбата са изложени фактически твърдения, обуславящи правния интерес от привличане на „БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД като трето лице – помагач.
Отправено е искане да бъде постановено решение, с което да се приеме за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумата 130.98 лева, от която: 92.21 лева – неизплатен остатък от главница по договор за стоков кредит ************/ 31.12.2012 г., 1,90 лева - договорна лихва за периода 05.02.2013 г. - 05.09.2013 г., 36,87 лева – законна лихва за забава за периода от 05.09.2013 г. - 24.08.2017 г., прехвърлени с договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 14.10.2015 г. между „БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД и „М.Ф.Н." АД, ведно със законната лихва считано от датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 451/ 2017 г. по описа на Районен съд Луковит, до окончателното й изплащане. Претендират се и направените деловодни разноски в настоящото производство и в развилото се заповедно производство.
От страна на ищеца, при условията на евентуалност, в случай, че бъде отхвърлен изцяло или отчасти предявения установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК, е отправена молба, на основание чл. 10, ал. 1 ЗПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 86 ЗЗД, за приемете за съвместно разглеждане в процеса и обективно съединени в условията на евентуалност осъдителни искове срещу ответника, като бъде осъден ответника да заплати: главница 92,21 лева, ведно с законната лихва от 25.08.2017г. до окончателното и пълно погасяване на задължението; договорна лихва 1,90 лева за периода 05.02.2013г. - 05.09.2013г. и неустойка за забава за периода от 05.09.2013г. - 24.08.2017г. в размер на 36,87 лева.
Ответникът, чрез процесуалния му представител, счита, че предявените искове били допустими, но неоснователни. Не се отрича, че ответникът е сключил приложения по делото договор за стоков кредит, но се твърди, че ответникът винаги добросъвестно е изпълнявал задълженията си. Твърди се, че поради отдалечеността във времето, ответникът не е запазил документите, с които може да установи плащанията по договора. В тази връзка, ответникът прави искане, на основание чл. 192 от ГПК, да бъде задължено неучастващо в делото трето лице „БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД, да представи намиращ се у него документи, удостоверяващи плащанията от страна на ответника по конкретния договор за стоков кредит № ************ от 31.12.2012г. със страни „БНП Париба Пърсънъл файненс" ЕАД с ЕИК ********* и ответника П.В.П., за да се установят заплатените от ответника суми, включително и претендираната. Оспорва се фактическото твърдение за автоматично настъпила предсрочна изискуемост на вземането от 05.09.2013 г., като се позовава на т. 18 на TP № 4/ 18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС.
На следващо място се излага, че ответникът не е надлежно уведомен за извършената цесия и тя не е произвела действие спрямо него, като уведомяването е следвало да бъде извършено преди подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК. Прави се възражение за изтекла давност по отношение на претенциите за лихви и неустойки на основание чл. 111  ЗЗД. Оспорва като неоснователен и предявените, при условията на евентуалност осъдителни искове на основание 79 ал. 1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.
Третото лице - помагач на страната на ищеца „БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД, конституирано с Определение от 08.10.2018 г., счита предявените искове за основателни.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност, както и доводите на страните, приема за установено от фактическа страна следното:
С предявената искова молба, съдът е бил сезиран с искове с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК, вр. с чл. 99, ал. 1 от ЗЗД, чл. 79 ЗЗД, вр. с чл. 92 и чл. 86 от ЗЗД за приемане за установено, че ответникът дължи да ищеца, в качеството му на частен правоприемник по договор за цесия от 14.10.2015г. с „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД сумата от сумата 130.98 лева, от която: 92.21 лева – представляваща неизплатен остатък от главница по договор за стоков кредит ************/ 31.12.2012 г., 1,90 лева - договорна лихва за периода 05.02.2013 г. - 05.09.2013 г., 36,87 лева – законна лихва за забава за периода от 05.09.2013 г.
- 24.08.2017 г., прехвърлени с договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 14.10.2015 г. между „БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД и „М.Ф.Н." АД, ведно със законната лихва считано от датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК в съда – 28.08.2017 г., до окончателното й изплащане. Претендират се и направените деловодни разноски в настоящото производство и в развилото се заповедно производство.
При условия на евентуалност, в случай, че съдът отхвърли установителния иск по чл.422 ГПК ищеца моли да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца процесните суми, на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД..
От представените по делото доказателства се установява, че между страните е възникнала валидна облигационна връзка.
Съгласно представения
Договор за стоков кредит ************, сключения на 31.12.2012 г. между „БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД и П.В.П., по силата на който е отпуснат заем на ответника за финансиране закупуването на стоки на стойност от 649,00 лева. В договора е уговорен размера на договорна лихва за периода на договора, който е добавен към дължимата главница, в размер на 25 %. Годишният процент на разходите (ГПР) по кредита е в размер на 27,21 %. В Раздел „Финансирани стоки и услуги" на Договора са описани както следва: финансирана стока Телевизор марка "PHILIPS", модел *********, на стойност 649,00 лева; финансирана услуга Застраховка „Сигурност на плащанията" по групова полица № */ 2008 г. на стойност 32,45 лева и услуга Застраховка „Защита на имуществото" по групова полица ********* на стойност 5,61 лева.
С договор за продажба и прехвърляне на вземания от 14.10.2015 г. „БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД е прехвърлило на ищцовото дружество свои вземания, подробно описани в Приложение № 1, сред които и спрямо ответника.
С писмо-потвърждение към същия договор „БНП
Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД е потвърдило извършената цесия съгласно горепосочения договор.
С писмо изх. № **** г. двете дружества са изпратили уведомление до ответника за извършената цесия и са го поканили да погаси задължението по посочена банкова сметка, ***тва, че писмото е получено от ответника.
На основание чл. 192 от ГПК, съдът задължи третото лице - помагач на страната на ищеца „БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД да представи документи, касаещи плащанията от страна на ответника П.В.П. по договора за стоков кредит № ************ от 31.12.2012г., както и да представи документи, касаещи уведомлението на ответника П.В.П., съгласно разпоредбата на чл. 99, ал. З ЗЗД, че между цедента „БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД и цесионера „М.Ф.Н." АД е сключен договор за изкупуването на задължението му /цесия/, за встъпването на „М.Ф.Н." АД като нов кредитор – но такива не бяха представени.
От материалите съдържащи се в ч. гр. д. № 451/ 2017 г. по описа на Районен съд Луковит, приложено по настоящото производство, се установява, че въз основа на заявление с вх. № 3526/ 28.08.2017 г. в полза на ищеца срещу ответника е издадена Заповед № 324/ 30.08.2017 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК за процесните суми, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 28.08.2017 г. до окончателното изплащане на сумата, както и направените по делото разноски от 75.00 лева – 25 лева държавна такса и 50 лева – юрисконсултско възнаграждение. Тази заповед за изпълнение е връчена на длъжника и въз основа на направено възражение на основание чл. 414 ГПК, с разпореждане от 25.09.2017 г. на ищеца е указано, че може да предяви иск за установяване на вземането си в едномесечен срок и последният е сторил това.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
Предмет на делото са предявени при условията на обективно кумулативно съединение искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 99, ал.
1, вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл.
92 и чл. 86 ЗЗД, които са процесуално допустими, доколкото изхождат от заявителя по образувано заповедно производство срещу длъжника в едномесечния срок от уведомяването му за връчването на издадената заповед за изпълнение относно процесните вземания при направено възражение по чл.
414 ГПК
Разгледани по същество, главният иск е основателен, а останалите два акцесорни иска са неоснователни, като съображенията за това са следните:
От събраните по делото писмени доказателства по несъмнен начин се установява, че между ответника и „БНП Париба Пърсънъл
Файненс” ЕАД е съществувало валидно облигационно правоотношение с описаното в исковата молба съдържание. В тази връзка следва да се има предвид, че приетите и неоспорени договор за кредит за покупка на стока № ************ и Общи условия са подписани от ответника, и, че в последното изречение на раздел „Удостоверявания“ е посочено, че той е получил стоката, както и кредита при посочените условия и параметри.
Разпечатката съдържа 37 от 64 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/04861539-b6ba-421d-82dd-1d835223ec18