Определение № 466 от 18.09.2023, Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 466 гр. Варна, 15.09.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Милен П. Славов

Членове:

Диана В. Джамбазова

Петя Ив. Петрова като разгледа докладваното от Петя Ив. Петрова Въззивно частно гражданско дело № 20233000500353 по описа за 2023 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано частна жалба на Н . Л. М. против определение № 509/28.06.2023 г., постановено по в.гр.д. № 389/2023 г. по описа на Добричкия окръжен съд, с което е оставена без разглеждане жалбата му с вх.№1458/21.03.2023г., подадена в качеството му длъжник по изпълнението срещу разпореждане от 22.02.2023г. на ДСИ при РС Добрич по изп.дело №20233230400002 по описа на СИС при РС Добрич, с което се отказва произнасяне по същество на искането му за намаляване на разноските по изпълнението, заявено с възражение с вх.№1024/21.02.2023г.и е прекратено производството по делото.

Жалбоподателят е молил за отмяна на определението на окръжния съд по наведени оплаквания за неговата неправилност.

Насрещната страна не е подала отговор на жалбата.

Настоящата частна жалба е подадена в срок, от лице с правен интерес и срещу подлежащ на обжалване акт на съда, поради което е допустима.

Разгледана по същество, същата е отчасти основателна по следните съображения:

Жлбоподателят Н . Л. М. - частен съдебен изпълнител с рег.№841 на КЧСИ с район на действие СГС, е длъжник по изпълнителното дело №20233230400002 по описа на СИС при РС Добрич, образувано по молба на А. М. В. за събиране на парично вземане. Поканата за доброволно изпълнение му е връчена на 13.02.2023г., като на 20.02.2023г. той е платил задължението по изпълнителния лист и част от разноски по изпълнителното дело, общо 5013.33 лв. Недоволен от приетите от Държавния съдебен изпълнител при Добричкия районен съд (ДСИ) разноски на взискателя по изпълнението от 1

1080,65 лв., съобщени му с поканата за доброволно изпълнение, той е подал до съдебния изпълнител възражение с вх.№1024/21.02.2023 г. с искане за тяхната отмяна, евентуално намаляване и е заявил възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение за образуване на изпълнителното дело с искане за намаляването му до минималния размер по Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения. С разпореждане от 22.02.2023г. ДСИ е отказал да се произнесе по същество на искането за отхвърляне на част от разноските и намаляването на други, обективирано във възражението на длъжника с вх.№1024/21.02.2023 год. по описа на СИС при ДРС. Посочил е, че длъжникът е упражнил правото си да обжалва постановлението за разноските с подадена от него до съда жалба с идентичен предмет, поради което липсва правен интерес от възражението, а освен това до произнасяне по жалбата, ДСИ нямал право да отменя акта си.

Производството пред окръжния съд е било образувано по частна жалба н а Н . Л. М. против това разпореждане на съдебния изпълнител с доводи за незаконосъобразност и молба за неговата отмяна. Жалбоподателят е посочил също, че едновременно с възражението е подал и жалба пред съда срещу действието на съдебния изпълнител по приемане на разноските.

С обжалваното пред настоящата инстанция определение, окръжният съд е приел, че отказът на ДСИ да се произнесе по същество на искането на Н. М. за намаляване на разноските по изпълнението, заявено с възражение с вх.

№1024/21.02.2023 г., не подлежи на обжалване и е недопустима, защото не попада в хипотезата на чл. 435 ГПК, а срещу акта на съдебния изпълнител по разноските длъжникът своевременно е подал жалба вх.№1025/21.02.2023 г.

Действително, с разпоредбата на чл. 435, ал. 2, т.7 ГПК е предоставена възможност на длъжника да обжалва пред съда разноските по изпълнението, което право (според твърденията на жалбоподателя) е упражнено от него в срока. Празнота, обаче в закона е налице относно реда за упражняване правото на длъжника да иска намаляване поради прекомерност на сторени от взискателя разноски по изпълнителното производство, съставляващи адвокатско възнаграждение. Такова възражение е заявено от длъжника във възражението му с вх.№1024/21.02.2023 г. – оставено без разглеждане от ДСИ с обжалваното пред окръжния съд разпореждане на ДСИ. Въпросът за реда за упражняване правото на длъжника да иска намаляване поради прекомерност на сторени от взискателя разноски по изпълнителното производство, съставляващи адвокатско възнаграждение, е бил поставен и по ч.гр.д. № 620/2012 г. на ВКС I г.о., по което с определение № 83 от 19.02.2013 г.

Върховният касационен съд е посочил, че разрешението на този въпрос се съдържа в редица актове на Върховния касационен съд, постановени по реда на чл. 274, ал.3, ГПК: определение № 403 от 01.12.2008 г. по ч.гр.д. № 1762/2008 г. на V г.о.; определение № 465 от 29.09.2010 г. по ч.гр.д. № 397/2010 г. на III г.о.; определение № 89 от 27.01.2012 г. по ч.гр.д. № 604/2011 г. на ВКС, I V г.о.; В тях най – общо било прието, че произнасянето на съдебния изпълнител за разноските на взискателя в изпълнителното 2 производство не е изпълнително действие. То не е насочено към осъществяване на притезанието по изпълнителното основание, а е реализация на общия принцип за отговорност за разноски, т.е. за неоснователно причинени имуществени вреди, което подлежи на обжалване. Длъжникът разполага с процесуалното право да претендира пред съдебния изпълнител намаляване на разноските на взискателя поради прекомерност, а постановеният по това искане акт на съдебния изпълнител подлежи на обжалване пред съда. В определение от 25.03.2011 г. по ч.гр.д. № 297/2010 г. на ВКС I V г.о., постановено по реда на чл.274, ал.3, т.2 от ГПК също е прието, че за да бъде разгледана жалбата на длъжника трябва да има надлежен акт на частния съдебен изпълнител, с което да се отказва намаляване на адвокатския хонорар. Това е така, защото съгласно ТР №3 от 12.07.2005 г. на ОСГТК на ВКС, производството по жалба срещу действия на ЧСИ е спорно правораздавателно, целящо да отмени правните последици на извършеното незаконно действие на съдия изпълнителя или да задължи последния валидно да повтори същото, респективно да се въздържи от неговото осъществяване. С оглед на предмета на това производство, окръжният съд действа като контролна инстанция относно законосъобразността на обжалван несъдебен акт. Следователно може да бъде сезиран с жалба едва когато такъв акт бъде издаден. От изложеното следва, че длъжникът по изпълнението трябва да поиска от ЧСИ намаляването на адвокатското възнаграждение и ако това му искане бъде отхвърлено, постановлението на ЧСИ подлежи на обжалване пред съда.

В съответствие с посочената практика на Върховния касационен съд, се налага извода, че искането на длъжника за намаляване поради прекомерност на разноските за адвокатско възнаграждение, сторени от взискателя в изпълнителното производство, може да се упражни с искане до решаващия орган - съдебния изпълнител, като неговия акт подлежи на обжалване пред съда.

В този смисъл, в частта с която е постановен отказ на ДСИ да се произнесе по възражението на длъжника за прекомерност на адвокатското възнаграждение, разпореждането на ДСИ е обжалваем акт и като е оставил без разглеждане жалбата срещу същия, окръжният съд е постановил неправилен в тази част съдебен акт, който в същата част следва да бъде отменен и делото да му бъде върнато за разглеждане на частната жалба на длъжника срещу тази част от разпореждането на ЧСИ. В останалата част частната жалба на длъжника е била недопустима и правилно тя не е разгледана от окръжния съд и производството по нея е прекратено.

С оглед изложеното, Варненският апелативен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 509/28.06.2023 г., постановено по в.гр.д. № 3

389/2023 г. по описа на Добричкия окръжен съд, само В ЧАСТТА, с която е оставена без разглеждане жалбата на Н . Л. М. с вх.№1458/21.03.2023г. в частта й срещу разпореждане от 22.02.2023г. на ДСИ при РС Добрич по изп.дело №20233230400002 по описа на СИС при РС Добрич в частта на отказа на ЧСИ да се произнесе по възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение за образуване на изпълнителното дело и по искането за намаляването му, заявено с възражение с вх.№1024/21.02.2023г. и е прекратено производството по делото в тази част и ВРЪЩА делото на Добричкия окръжен съд за разглеждане на частната жалба на Н . Л. М. с вх.

№1458/21.03.2023г. в частта й срещу разпореждане от 22.02.2023г. на ДСИ при РС Добрич по изп.дело №20233230400002 по описа на СИС при РС Добрич в частта на отказа на ЧСИ да се произнесе по възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение за образуване на изпълнителното дело и по искането за намаляването му.

ПОТВЪРЖДАВА определение № 509/28.06.2023 г., постановено по в.гр.д. № 389/2023 г. по описа на Добричкия окръжен съд в останалата му част.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не може да се обжалва.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4