Решение № 15958 от 25.08.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 15958 гр. София, 25.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 175 СЪСТАВ, в публично заседание на осми юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ГЕОРГИ К. КАЦАРОВ при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА В. ХРИСТОВА като разгледа докладваното от ГЕОРГИ К. КАЦАРОВ Гражданско дело № 20221110158691 по описа за 2022 година

Предявени са искове с правно основание чл. 45, ал. 1 Закон за задълженията и договорите /ЗЗД/ и чл. 48 ЗЗД.

Ищцата Г. Н. А., действаща чрез родителите си – Н. В. А. /баща/ и Ю. В. М. /майка/ твърди, че към 27.09.2022 г. е била ученичка в 8 „а“ клас в Професионална гимназия по облекло „КМЛ“, когато на същата дата в часовия диапазон 14.30 ч. – 15.00 ч., падащ се след края на учебните занятия ученичките от 8 „г“ клас К. З. и П. Д. я дръпнали настрана, за да поговорят. Първоначално са й поискали обяснение за конфликтна ситуация от два дена порано. Впоследствие обаче започнали да я дърпат и бутат насила в посока извън двора на училището. Двете момичета започнали да удрят ищцата с юмруци и крака по цялото тяло, да я блъскат и удрят шамари по лицето, последвали удари по главата, дърпане на косата, удари в коремната област и под нея. Ударите били с крака и ръце. Няколко минути след началото на насилието, двете момичета прекъсват действията си едната от тях – П. започва да снима с камерата на мобилния си апарат. На видеозаписа се вижда как К. удря с крак, конкретно с колянната му част, ищцата в областта на корема. Същевременно й е запушила устата с ръка, за да не се чуват виковете й от случайни минувачи. Тази ситуация пострадалата-ищца възприема като силно унизителна, изразяваща се в заплашително отношение, което възбужда основателен страх за живота и здравето й. След събитието ищцата не споделила на родителите си за случаката. На следващия ден не отишла на училище заради силни болки в корема, а вечерта не пожелала да се храни поради това, че не се чувствала добре. Имала подутина на лицето, изпитвала главоболие. Към датата на подаване на исковата молба – 28.10.2022 г. все още посещавала психотерапевт за помощ при справяне със ситуацията.

Възрастта на пострадалата към момента на инцидента е 13 г. След преживяното изпитвала затруднения при общуването в училище, неудобства и физически неразположения за нея.

Въз основа на изложеното ищцата Г. Н. А., действаща чрез родителите и законните й представители- Н. В. А. и Ю. В. М. предявява осъдителни искове срещу К. Р. З., М. Н. З., и Е. Л. А., за осъждане на ответниците да заплатят в условията на солидарна отговорност – ответницата К. Р. З. на основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД, ответницата М. Н. З. като родител на непълнолетната К. Р. З. и ответницата Е. Л. А. като родител на малолетната П. Н. Д. на основание чл. 48, ал. 1 ЗЗД сумата от 3 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие нанесен побой с юмруци по главата и с крака в коремната 1 област на Г. Н. А. от К. Р. З. и П. Н. Д., извършен на 27.09.2022г., ведно със законната лихва считано от дата на увреждането / 27.09.2022г./ до окончателно изплащане на сумата.

Ответниците редовно уведомени, не подават отговор в законоустановения срок.

От фактическа страна съдът намира следното:

По делото е прието Удостоверение за раждане № 720271, издадено на 15.12.2008 г. от Столична община, район „В“, в което е посочено, че родената на 01.12.2008 г. Г. А. е с майка Ю. В. М. и баща Н. В. А..

От извършената от съда служебна справка се установява, че родената на 06.03.2009 г.

П. Д. е с баща НД и Е. А.. Родената на 14.05.2008 г. К. З. е с баща РЗ и майка М. З..

По делото е прието съдебно-медицинско удостоверение № 485.11/2022 г., съставено от д-р МГ – специалист по съдебна медицина. Медицинското лице е изготвило заключение след извършен личен преглед на пострадалата и след запознаване с предоставената му медицинска документация. Представен му е амбулаторен лист за преглед, издаден от УМБАЛСМ „Пирогов“, спешен кабинет, детска хирургия с диагноза МКБ, повърхностна травма на корема, долната част на гърба и таза, с неуточнена локализация. От амнезата на пациентката е вписано, че същата страда от болки в корема. От извършения преглед е отразена спонтанна палапторна болезненост в епигастиума. При преглед от акушергениколог не е установено отклонение в генителната област, включително и след УЗД изследване. В удостоверението е посочено, че в втори амбулаторен лист, съставен след личен преглед на пациентаката при д-р Коцева е установено, че има повърхностна травма на главата в окосмената й част. Няма данни за травми на черепа след външен оглед и след изследване с рентгенография. При преглед от ортопед-травматолог е установено, че пациентаката има наличие на палпаторна болка при запазен режим на движение на крайника. Въз основа на тези данни и въз основа на личен преглед, специалистът по съдебна медицина посочва, че се касае за тринадесет годишно момиче, което е преживяло удари с крак и коляно в половата и пубисна област и с ръце по главата. Ударите са нанесени по начин и на места, където се запазват трайни следи. Ударите в пубисната област са нанесени през дрехите с по-широки и неохлузващи контактуващи повърхности, каквито характеристики има коляното и обувката. Посочено е, че ударите в половата област причиняват силни болки. Уточнено е, че прегледът е извършен десет дни след побоя.

Уточнено е, че ударите са нанесени на тринадесетгодишен организъм и за този период той може да се възстанови. Но предвид наличната документация и извършения преглед следва да се уточни, че така нанесените контузии и на тези места, причиняват силна и продължителна болка, поради развитие на травматично възпаление на тъканите. Контузиите съответстват на признака временно разстройство на здравето, неопасно за живота.

По делото е приет с протоколно определение видеозапис от насилствената конфронтация. Въз основа на видеозаписа е изготвена и изслушана СТЕ, в чието заключение вещото лице е посочило, че цялостното съдържание представлява физическа и вербална саморазпра между две лица от женски пол на видима юношеска възраст, като през цялото време заснема лице от женски пол, което не взема участие във физическата саморазправа, то и не се вижда на записа. Той започва, когато пострадалата е на колене на земята, а другото момиче е до нея. Потърпевшата се превива и се държи в областта на слабините и корема, като не става сама. Поради тази причина другото момиче я хваща за косите с две ръце, дърпа я и така я принуждава да се изправи. След като се изправя потърпевшата показва къде я боли. Въпреки това другото момиче започва отново да рита пострадалата с коляно в областта на корема, слабините и гръдния кош, като докато го прави я държи с две ръце. На пострадалата са нанесени общо девет удара с коляно в областта на корема, слабините и гръдния кош, както и един удар с юмрук. След последния удар с крак, потърпевшата отново пада на колене на земята, видимо й е изкаран въздуха от гръдния кош и започва силно да пищи и плаче. Другото момиче я удря силно с ръка в главата, при което потърпевшата изпищява силно и заплаква. Последва запушване на устата от насилничката и нанасянето на шамар по лицето на пострадалата с дясната ръка. Следва втори шамар по лицето. След 2 нанасянето му нанеслата удари се обръща към камерата и показва как от удара я заболяла ръката. По време на заснетите сцени между трите момичета се води следния диалог: нанасящата ударите: „Айде, стани беее!“; снимащата: „Стани, бе, да го снимам бе брато“; нанасящата ударите: „Ма как можахме на най-якото“; потърпевшото момиче плаче и се превива от болка; нанасящото ударите момиче: „Аре стани бе, брато, един удар ти ударих бе.

Не мое да стане.“; снимащото момиче: „Кво ти напрай?“; нанясащата ударите: „Брато, просто ей така я ритнах в путката. В путката я ритнах. Ае ставай, чакай. Добре, ти не искаш да станеш явно. Айде ставай.“; потърпевшото момиче: „Моля ви се, моля ви се, секунда.

Много ме боли, много ме боли!“; нанасящото ударите момиче: „Ставай веднага! Къде те боли?“; потърпевшата: „Няма да правя повече така!“ нанасящото ударите момиче: „Какво се пазиш беее! В путката я ударих. Гледай как се пази брато! Братооо как можа да не снимаш бе брат, най-хубавото?“; снимащото момиче: „Дето и аз се включих.“ Нанасящата ударите:

„Стига си се пазила, защото.“ Чуват се стенанията на потърпевшата, която казва: „Охххх!“; нанасящата ударите: „Ебът ли те, бе?! Млъкни, млъкнииии! И й запушва устата. „Крийй се, стига! Айде чао, няя правиш повече, нали?“; потърпевшата: „Няма, няма…“; нанасящата ударите: „Нали!“ – последва нов удар; потърпевшата: „Обещавам“; нанасящото ударите момиче: „О, това и мен ме заболя бе!; снимащата: „нее, идват някакви хора, идват някакви хора, спирай! Айде…“.

По делото са изслушани и свидетелските показания па ПТП-И.ова – на длъжност психолог в ПГО „КМЛ“. Свидетелката е посочила, че познава и трите момичета, като към момента на даване на показанията К. и П. не са ученички на училището. Спомня си за инцидента, който се е случил през есента на 2022 г., конкретно през месец септември.

Поводът за запознаството й с Г. е била тази случка, за която се разбрало в училището, а видеозаписът от побоя бил изпратен на директорката. Потърпевшата Г. разказала пред свидетелката формално за инцидента, като прави уточнението, че под „формално“ разбира боравенето от потърпевшата с факти. Конкретните факти били, че двете други момичета – П. и К. я привикали някъде зад училището и са я набили. Впоследствие свидетелката е гледала видеозаписа, на който е виждала как в неговото начало Г. се превива на земята. За свидетелката това било следствие от изкаран въздух, за нея вероятно ударите са започнали преди началото на заснемането на видеото. Самата Г. й е разказала за това, тъй като и другото момиче – П. я е удряло. При разговорите помежду им изглеждала притеснена, страхувала се какво ще се случи занапред и дали същото няма да се повтори. По време на беседата била усмихната. Свидетелката отдава това на защитна реакция. Разговаряла и с двете момичета. П. осъзнала нередността на стореното, но Г. приела ситуацията нормално и посочила, че не се е случило кой знае какво нещо. Само набила момичето. Работата на свидетелката с пострадалата продължава и към деня на свидетелските показания /13.02.2024 г./. Психологическата травма от побоя се забелязвала през изминалата учебна година 2022 г.

– 2023 г. и едва в края на месец 06.2023 г. се виждало настъпило спокойствие.

По делото е разпитан и К Н.ов А. – брат на ищцата. Свидетелят е посочил, че живеят заедно със сестра му и родителите им в едно жилище. Спомня си за инцидента. Случил се към края на м. 09.2022 г. Тогава една вечер сестра му се прибрала с вдигната яка на връхната дреха. Това не било типично за нея и свидетелят заподозрял, че се е случило нещо. Видимо не била добре. Споделила му, че била бита от две момиче от гимназията й. Към онзи момент не знаела кои са, но впоследствие когато ги видял във видеоклипа ги разпознал, тъй като ги виждал в гимназията, където имал приятелка, която посещавал там. През първата нощ сестра му си легнала с дрехите да спи. Не пожелала да ги свали. Сутринта свидетелят забелязал, че едната й буза била зачервена и я посъветвал да разговаря с родителите им и да им разкаже за случилото се. Вечерта разбрал, че сестра му си останала през деня у дома, тъй като не се чувствала добре. В период от шест месеца след побоя се чувствала много зле, била травмирана, била притеснена, страхувала се, че могат да я набият отново. Била мълчалива.

Общото й състояние се подобрило в период от шест месеца след инцидента.

От правна страна съдът установява следното:

Исковата молба е редовна, а предявените с нея искове са процесуално допустими.

3

В чл. 45, ал. 1 ЗЗД и установена общата забрана до всички правни субекти да не вредят другиму. Неизпълнението на това задължение е скрепено със санкция, която се изразява в отговорността за причинените вреди – имуществени или неимуществени. Въведена е оборимата презумпция, че вината се предполага до доказване на противното – чл. 45, ал. 2 ЗЗД. Вината е присъща на хората, които могат да съзнават значението и да ръководят своите постъпки. От човешкия опит е установено, че лицата, които не са навършили пълнолетие не притежават този житейски опит и тяхното психологическо развитие не е достигнало нивото на зрялост на по-възрастните индивиди. В актуалното българско законодателство тази прагова възраст е 18 г.

Разпечатката съдържа 29 от 71 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/04848c57-4bc0-4523-8f12-d663772040ca