Определение № 120 от 27.03.2026, Окръжен съд - Враца

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 120 гр. Враца, 27.03.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, II-РИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Веселка Ц. Иванова

Членове:

Васил П. Ганов

Мира Р. Джонева като разгледа докладваното от Мира Р. Джонева Въззивно частно наказателно дело № 20261400600151 по описа за 2026 година

Производството е по реда на глава XXII НПК – чл. 341, ал. 2 във вр. с чл.

249, ал. 3 НПК.

Образувано е по подадена частна жалба с вх. № 4316/26.02.2026 г. от М.

В. М. чрез адв. М. К. срещу протоколно определение от 24.02.2026 г., постановено от Районен съд – Враца в разпоредително заседание по НОХД № 1071/2025 г., с което е отказано прекратяване на производството и връщане делото прокуратурата и е потвърдена мярката за неотклонение „подписка“.

Основното възражение в жалбата е, че обвинителният акт не посочва конкретна дата на извършване на деянието, а само „неустановена дата в края на април 2023 г.", което представлявало грубо нарушение правото на защита на подсъдимия и го лишавало от възможност за доказване на алиби.

Останалите доводи в жалбата касаят съществени разминавания в съдържанието на вменените закани между различните процесуални актове на прокуратурата, укриване на оневиняващи доказателства, използване на незаконни и манипулирани видеозаписи, процесуални нарушения при номерацията на делото и съмнения в автентичността на подписи, както и неоснователно по тяхно мнение допускане на граждански иск. Иска се отмяна на обжалваното определение, прекратяване на производството, връщане на делото на прокуратурата за отстраняване на нарушенията, както и отмяна на мярката „подписка" и на конституирането на гражданския ищец.

Съдът намира частната жалба за процесуално допустима – подадена е в законоустановения седемдневен срок от произнасяне на определението, изхожда от легитимирана страна и е насочена срещу акт, подлежащ на въззивна проверка по реда на глава XXII НПК.

По същество жалбата е изцяло неоснователна.

1

Въззивната проверка сочи, че обвинителният акт по делото е изготвен съобразно въведените стандарти в чл.246 от НПК. В обстоятелствената му част е налице достатъчно ясно и подробно описание на фактите и обстоятелствата, касаещи съставомерните елементи на престъплението закана за убийство по чл. 144, ал. 3 НК, като всяко от деянията от вмененото продължавано престъпление е описано в достатъчна степен като факти.

Изрично са посочени изразите, с които обвинението смята, че е осъществен съставът на престъплението. Прокурорът е избрал подход, при който непосредствено след описание на фактическата страна на всяко от деянията е изложил и доказателствената маса, която е приел, че го подкрепя. Словесното описание на фактическата страна съответства на посочената правна квалификация по чл. 144, ал. 3, т. 1 във вр. с чл. 26 НК. Действително в изложението на фактическата обстановка прокурорът е пресъздал на няколко места показания на свидетели, но това категорично не означава, че е налице противоречие в обстоятелствената част на обвинителния акт, нито съставлява друг вид съществено процесуално нарушение.

Неоснователно е оплакването, че липсата на точно фиксирано време на извършване на твърдяното продължавано престъпление е равнозначно на липса на задължителен реквизит на обвинителния акт. Макар датата на първото описано деяние да не е конкретно посочена, инкриминираният момент е конкретизиран в достатъчна степен, така че подсъдимият да може да разбере в какво е обвинен и да се защити. Невярно е и твърдението, че изложеното описание стои в пряко противоречие с Тълкувателно решение № 2/2022 г. ВКС. В подкрепа на изложеното е например Решение № 97 от 15.08.2019 г. на ВКС по н. д. № 380/2019 г., в което четем, че „… Действително, обвинението не сочи конкретната къща, в която е осъществено деянието, както и не конкретизира точно дата на извършването му, но посочените обстоятелства за местоизвършването му и детерминираният времеви период, в рамките на който е осъществено, в достатъчна степен позволяват на привлечения към наказателна отговорност да разбере в какво е обвинен… Поради изложените съображения е без основание претенцията в касационната жалба, че първостепенният съд е следвало да върне делото на прокурора.“ Нищо смущаващо и недопустимо няма и във факта, че в постановлението за образуване на досъдебното производство и във внесения обвинителен акт е налице „разминаване“ в пресъздадената закана, доколкото именно в хода на досъдебното производство се извършват процесуално-следствени действия с цел установяване и конкретизиране на съставомерните обстоятелства от фактическа страна, окончателният вариант на които прокурорът обективира в обвинителния акт.

Всички останали оплаквания в жалбата касаят въпроси по същество, които, ако са основателни, по-скоро биха били в интерес на защитата. Дали и доколко е налице укриване на доказателства и позоваване на негодни 2 доказателства са въпроси, които стоят извън предмета на преценка по чл. 248, ал. 1, т. 3 НПК. Съгласно чл. 248, ал. 4 НПК в разпоредителното заседание не се обсъждат нарушения, свързани с допускането, събирането, проверката и оценката на доказателствата и доказателствените средства, съответно въззивният съд в рамките на настоящото производство също не извършва подобна проверка. Амбициозно е изобщо допускането на защитата, че в рамките на настоящата проверка по реда на глава 22 НПК и без участието на страните съдът би могъл да се занимава с графически несъответствия в подписите на конкретни лица, почеркови анализи и сравнения в протоколи от разпити. Тези свои твърдения защитата ще може да изложи в хода на съдебното следствие пред първостепенния съд.

Конституирането на граждански ищец също не съставлява нарушение, което подлежи на ревизия към настоящия момент. Досежно страните съгласно чл. 248, ал. 3 на обжалване подлежи единствено отказът на съда да допусне частен обвинител.

По отношение на мярката за неотклонение. Съпоставяйки обществената опасност на инкриминираното деяние, което представлява тежко умишлено престъпление против личността, отчитайки данните за личността на обвиняемия, съпоставени с факта, че се касае до най-леката възможна мярка за неотклонение, която в много ниска степен засяга права и свободи на подсъдимия, съдът намира, че не са отпаднали предпоставките за продължаване прилагането спрямо М. на мярка за неотклонение „подписка“, поради което постановеното от районния съд определение и в тази си част е правилно, а подадената срещу него частна жалба - неоснователна.

В обобщение настоящият съдебен състав намира, че обвинението, формулирано с внесения пред първостепенния съд обвинителен акт, отговаря на законовото изискване за пълното му и ясно формулиране, което е съответно и на юридическите му предели. В този му вид обвинителният акт е годен да изпълни главното си предназначение - да формулира обвинението така, че да определи предмета на доказване от гледна точка на извършеното престъпление и участието на подсъдимия в него. Не са налице изтъкнатите от защитата съществени процесуални нарушения, нито други такива, които да са довели до накърняване правото на защита на М. да разбере конкретното повдигнато обвинение срещу него, за да може пълноценно да организира своята защита. Не са налице основания и за отмяна на действащата мярка за неотклонение „подписка“. Ето защо обжалваното определение като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.

Водим от гореизложеното и на основание чл.345 от НПК, Окръжен съд – Враца

3

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение от 24.02.2026 г., постановено по НОХД № 1071/2025 г. по описа на Районен съд – Враца, с което съдът е оставил без уважение искането на защитата за прекратяване на съдебното производство по делото и е потвърдил действащата спрямо подсъдимия М. В.

М. мярка за неотклонение "подписка".

ВРЪЩА делото на РС-Враца за продължаване на съдопроизводствените действия.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4