Решение № 5823 от 25.09.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5823 гр. София, 25.09.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-В СЪСТАВ, в публично заседание на шести ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Николай Димов

Членове:

Велина Пейчинова

ГЕОРГИ К. КАЦАРОВ при участието на секретаря Юлия С. Д. Асенова като разгледа докладваното от Николай Димов Въззивно гражданско дело № 20231100512714 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

С решение № 11898 от 06.07.2023 год., постановено по гр.дело № 62812/ 2022 год., на СРС, І Г.О., 50 състав е отхвърлен предявения от В. И. Д., с ЕГН: **********, с адрес: гр.София, ж.к.“****, срещу „Многопрофилна болница за активно лечение „Света Анна“ София“ АД, с ЕИК:130367715, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.“Димитър Моллов“ №1, и Военномедицинска академия-МБАЛ София, Булстат: 129000273, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.“Св. Георги Софийски“ № 3, иск с правно основание чл.49, във вр. чл.45, ал.1 от ЗЗД, за солидарно заплащане на сумата 10000,00 лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди в резултат на настъпила на 04.05.2019 г. смърт на Р.В.Ц. от неоказана качествена, своевременна и достатъчна медицинска помощ през периода 03.08.2018-20.08.2018 г. от „Многопрофилна болница за активно лечение „Света Анна“ София“ АД, и през периода 18.10.2018-08.04.2019 г. от Военномедицинска академияМБАЛ София, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 18.11.2022 г. до окончателното й изплащане. С решението на съда е осъдена В. И. Д., с ЕГН:

**********, с адрес: гр.София, ж.к.“****, да заплати на „Многопрофилна болница за 1 активно лечение „Света Анна“ София“ АД, с ЕИК:130367715, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.“Димитър Моллов“ №1, на основание чл.78, ал.3 от ГПК, сумата 1650,00 лева - съдебни разноски. С решението на съда е осъдена В. И. Д., с ЕГН:**********, с адрес: гр.София, ж.к.“****, да заплати на Военномедицинска академия-МБАЛ София, Булстат: 129000273, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.“Св.Георги Софийски“ № 3, на основание чл.78, ал.3 от ГПК, сумата 200,00 лева - съдебни разноски. Решението е постановено при участието на трето лице-помагач „Застрахователна компания „Лев Инс“ АД, с ЕИК:121130788, на страната на „Многопрофилна болница за активно лечение „Света Анна“ София“ АД, както и при участието на трето лице-помагач „Застрахователно акционерно дружество „ОЗК-ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, с ЕИК:121265177, на страната на Военномедицинска академия-МБАЛ София.

Срещу решението на СРС, 50 с-в е постъпила въззивна жалба от В. И. Д., подадена чрез пълномощника адв.П. К., с искане същото да бъде отменено изцяло, и вместо това да бъде постановено друго, с което предявения иск с правно основание чл.49 от ЗЗД за заплащане солидарно от страна на ответниците на обезщетение за причинени неимуществени вреди в размер на сумата от 10000 лв., бъде уважен изцяло.

В жалбата се излагат доводи, че решението е неправилно, необосновано и незаконосъобразно, като постановено в нарушение на материалноправни разпоредби на закона. Претендира присъждане на направени разноски по делото.

Въззиваемата страна- ответник „МНОГОПРОФИЛНА БОЛНИЦА ЗА

АКТИВНО ЛЕЧЕНИЕ „СВЕТА АННА“ СОФИЯ“ АД, чрез пълномощника си адв.В. Т. оспорва жалбата, като неоснователна, по съображения изложени в депозирания по делото писмен отговор по чл.263, ал.1 от ГПК. Моли съда, въззивна жалба на ищцата, като неоснователна да бъде оставена без уважение, а първоинстанционното решение потвърдено, като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на направени разноски по делото.

Въззиваемата страна- ответник Военномедицинска академия- МБАЛ- София, чрез процесуалния си представител юрк.Д.Д. оспорва жалбата, като неоснователна, по съображения изложени в депозирания по делото писмен отговор по чл.263, ал.1 от ГПК. Моли съда, въззивна жалба на ищцата, като неоснователна да бъде оставена без уважение, а първоинстанционното решение -потвърдено, като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на направени разноски по делото.

Третото лице- помагач на страната на ответника Военномедицинска академияМБАЛ София - „Застрахователно акционерно дружество „ОЗК-ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, гр.София, чрез процесуалния си представител юрк.Том Т. оспорва жалбата, като неоснователна, по съображения изложени в депозирания по делото писмен отговор по чл.263, ал.1 от ГПК. Моли съда, въззивна жалба на ищцата, като неоснователна да бъде 2 оставена без уважение, а първоинстанционното решение -потвърдено, като правилно и законосъобразно.

Третото лице- помагач на страната на ответника „Многопрофилна болница за активно лечение „Света Анна“ София“ АД, гр.София- „Застрахователна компания „Лев Инс“ АД, гр.София, чрез пълномощника си адв.Д. Т. оспорва жалбата като неоснователна. Моли съда, въззивна жалба на ищцата, като неоснователна да бъде оставена без уважение, а първоинстанционното решение -потвърдено, като правилно и законосъобразно.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК и е допустима.

Разгледана по същество въззивната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Софийски градски съд, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че фактическата обстановка се установява така както е изложена от първоинстанционния съд. Пред настоящата въззивна инстанция не са ангажирани нови доказателства по смисъла на чл.266 от ГПК, които да променят така приетата за установена от първоинстанционния съд фактическа обстановка. В тази връзка в мотивите на настоящия съдебен акт не следва да се преповтарят отново събраните в първата инстанция доказателства, които са обсъдени правилно, като са преценени релевантните за спора факти и обстоятелства.

Предвид възприемането на установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Въззивната жалба е допустима - подадена е в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от легитимирана страна в процеса срещу първоинстанционно съдебно решение, което подлежи на въззивно обжалване, поради което следва да се разгледа по същество.

Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо, като при постановяването му не е допуснато нарушение на императивни материалноправни и процесуалноправни норми. Решението е и правилно, като на основание чл.272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите изложени от СРС, обосноваващи окончателен извод за неоснователност на предявения от ищеца срещу ответника, иск с правно основание чл.49 от ЗЗД за заплащане на обезщетение за причинени 3 неимуществени вреди в размер на сумата от 10000 лв. При правилно разпределена доказателствена тежест съобразно нормата на чл.154 от ГПК и изпълнение на задълженията си, посочени в нормата на чл.146 от ГПК, първоинстанционният съд е обсъдил събраните по делото доказателства, като е основал решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и съобразно приложимия материален закон, поради което съдът следва да разгледа доводите на въззивникаищец във връзка с неговата правилност. Настоящата въззивна инстанция споделя изцяло изложените в мотивите на първоинстанционното решение решаващи изводи за неоснователност на предявения иск с правно основание чл.49 от ЗЗД, като на основание чл.272 ГПК препраща към тях. Фактическите и правни констатации на настоящия съд съвпадат с направените от районния съд в атакувания съдебен акт констатации /чл.272 ГПК/. Изводите на съда са обосновани с оглед данните по делото.

Доводите изложени в жалбата са общи, а разгледани по същество са изцяло неоснователни. Във връзка с изложените във въззивната жалба доводи, следва да се добави и следното:

Ищцата е предявила иск с правно основание чл.49 от ЗЗД за заплащане солидарно от страна на ответниците на обезщетение за причинени неимуществени вреди в размер на сумата от 10000 лв./ десет хиляди лева/, в резултат на настъпила на 04.05.2019 г. смърт на Р.В.Ц./ неин син/ от неоказана качествена, своевременна и достатъчна медицинска помощ през периода 03.08.2018 - 20.08.2018 г. от „Многопрофилна болница за активно лечение „Света Анна“ София“ АД, и през периода 18.10.2018 - 08.04.2019 г. от Военномедицинска академия-МБАЛ София, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 18.11.2022 г. до окончателното й изплащане. За уважаване на предявения иск с правно основание чл.49 от ЗЗД в тежест на ищцата е да докаже по безспорен начин, че в резултат на противоправни действия на лица/ медицински специалисти/, на които ответниците са възложили работа, при или по повод на тази работа, са й причинени твърдените в исковата молба неимуществени вреди.

Съгласно разпоредбата на чл.49 от ЗЗД този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. За да бъде ангажирана отговорността на възложителя по чл.49 от ЗЗД е необходимо наличието на следните предпоставки: 1/ правоотношение по възлагане на работа ; 2/ осъществен фактически състав по чл.45 от ЗЗД от физическото лице - пряк изпълнител на работата с необходимите елементи / деяние, вреда имуществена или неимуществена, причинна връзка между деянието и вредата, противоправност и вина /; 3/ вредите да са причинени от изпълнителя при или по повод извършването на възложената му работа- чрез действия, които пряко съставляват извършването на възложената работа, чрез бездействия за изпълнение на 4 задължения, които произтичат от закона, техническите и други правила или характера на работата, или чрез действия, които не съставляват изпълнение на самата работа, но са пряко свързани с него / в този смисъл ППВС 9/1966 г. /. Съгласно чл.45 ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Според чл.49 ЗЗД този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. За да се ангажира гаранционно-обезпечителната отговорност на възложителя на работата за заплащане на обезщетение за вреди, причинени от лицата, на които работата е била възложена следва да се установи наличието на противоправно поведение - действие или бездействие на извършващите възложената работа при или по повод изпълнението й, претърпени вреди, вина и причинна връзка между това поведение и настъпилите вреди, като вината се предполага до доказване на противното.

Отговорността за вреди на юридическите лица е по чл.49 от ЗЗД. По съществото си тя е гаранционно- обезпечителна, тъй като ответното дружество не отговаря за своя вина, действие или бездействие, а за такива на негови работници или служители. Те трябва да са причинили вредите - имуществени или неимуществени, при или по повод възложената им работа, както и те да се дължат на техни противоправни действия или бездействия, които да са извършени виновно. Предмет на доказване е както наличието на фактическия състав на непозволеното увреждане, а така и също и факта на възлагане на работата. В случая по чл.49 от ЗЗД, законодателят е възложил репариране на вредите на правен субект, който отговаря на основание, различно от това на деликвента. Отговорността по чл.49 от ЗЗД се реализира въз основа на правната норма, чиито фактически състав изисква установяването на определени предпоставки. При осъществяването им се достига до ангажиране на отговорността на възложителя на работата.

Отговорност за вреди от лично поведение се носи тогава, когато това поведение е противоправно, виновно и когато в причинна връзка с него са произтекли вредите, чието обезщетяване се търси. Отговорност за вреди от чуждо поведение, когато те са настъпили при или по повод извършване на определена работа, носи този, който е възложил извършването на работата. Правната теория приема, че „възлагането“ е отделяне на собствена работа и фактическото й изпълнение чрез друг правен субект.