Решение № 2148 от 14.06.2022, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Административно наказателно дело 2123/2022
- Вид
- Решение № 2148
- Подписан
- 14.06.2022
- Състав
- ХРИСТИНА БОРИСЛАВОВА НИКОЛОВА
Цитирани разпоредби
- чл.86, ал.1, т.10 · Закон за здравето
- чл.6, ал.1 · Закон за лечебните заведения
- чл.5, т.4 · Закон за съсловните организации на лекарите и на лекарите по дентална медицина
- чл.283 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.24а, ал.1, т.2 · Наредба за осъществяване правото на достъп до медицинска помощ
РЕШЕНИЕ
№ 2148 гр. София, 14.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 23-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: ХРИСТИНА Б. НИКОЛОВА при участието на секретаря Б. В. И. П. като разгледа докладваното от ХРИСТИНА Б. НИКОЛОВА
Административно наказателно дело № 20221110202123 по описа за 2022 година
Производството е образувано по жалба на „А..........“ ЕАД срещу наказателно постановлениe (НП) № НП-6/07.01.2022 г., издадено от изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Медицински надзор” – гр. София, с което за нарушение по чл.86, ал.1, т.10 от Закона за здравето /ЗЗ/ на дружеството-жалбоподател е наложена имуществена санкция в размер на 600 лв. на основание чл. 221, ал. 2 от ЗЗ.
В жалбата са изложени доводи за неправилност и незаконосъобразност на издаденото НП. Жалбоподателят посочва, че както в АУАН, така и в НП не са изложени мотиви кое от проследената хронология от действия, предприети от лечебното заведение, съставлява нарушение на установения ред (както и в коя правна норма е разписан този ред), кои действия и/или бездействия представляват пропуск в предвидения алгоритъм за осигуряване на сигурност, като не се доказва и причинно-следствената връзка. Счита, че не са отчетени и отразени факти от съществено значение за случая, които подробно описва. Посочва, че всички процедури по безопасността на пациента са спазени, като поведението на пациента не е налагало трайната му 1 фиксация за леглото. Излага доводи, че сочената като нарушена норма на чл.86, ал.1, т.10 от ЗЗ е обща и бланкетна такава, респективно с нея не е създадено конкретно задължение за субектите, които предоставят медицинска помощ. Релевира аргументи, че диагностиката и лечението на пациента са проведени правилно и спрямо него са предприети всички необходими следоперативни действия.
Посочва, че не се установява точната дата на извършване на нарушението, както и че НП е немотивирано относно определения размер на санкцията и относно наличието или липсата на предпоставки за приложението на чл.28 от ЗАНН. Моли съдът да отмени НП. В условията на евентуалност се прави искане за намаляване размера на наложената санкция до предвидения в закона минимум.
В съдебното заседание жалбоподателят, чрез адв. Г.Р., поддържа жалбата по изложените в нея съображения.
Въззиваемата страна, чрез процесуалния си представител юрк. Ф. Т. , моли НП да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:
Жалбата се явява процесуално допустима, доколкото е подадена в предвидения в чл. 59 ал.2 ЗАНН срок, от легитимирана страна, срещу акт, подлежащ на обжалване.
Разгледана по същество се явява ОСНОВАТЕЛНА, поради следните съображения:
От фактическа страна се установява следното:
На 30.11.2020 г. Г. Ч. постъпил в Отделението по обща и онкологична оториноларингология към „А.......“ ЕАД за оперативно лечение в планов порядък. На 01.12.2020 г. на Ч. била извършена оперативна интервенция „радикална ларингектомия“ под обща анестезия, като постоперативно пациентът е бил афебрилен и неспокоен и в 16.00 ч. бил медикиран с „Дормикум“. С цел превенция от падане леглото му било застопорено и страничните прегради на леглото били вдигнати. В 22.00 ч. на Ч. бил поставен „Диазепам“ 10 мг. През нощта пациентът бил неспокоен, неориентиран и 2 около 01,30 ч. на 02.12.2020 г. извадил поставените му трахеостомна канюла и назогастрална сонда и при ставане от болничното легло паднал. С оглед на това бил върнат в леглото и фиксиран. След оплаквания от негова страна за болки в десния крак на 03.12.2020 г. била проведена консултация с ортопед, който установил наличието на мултифрагментна интертрохантерна фрактура на проксималния фемур с дислокация на фрагментите. Поради това на 05.12.2020 г. Г. Ч. бил хоспитализиран в Клиника по ортопедия и травматология към „А.....“ ЕАД за последващо лечение.
Във връзка с постъпила жалба вх. № 96-00-818/11.10.2021 г. изпълнителният директор на Изпълнителна агенция „Медицински надзор” (ИАМН) издал заповед № РД-13-987/01.11.2021 г., изменена със заповед № РД-13-999/02.11.2021 г., въз основа на която в периода от 03.11.2021 г. до 12.11.2021 г. била извършена проверка на „А.........“ ЕАД. В хода на проверката служители на ИАМН, сред които свидетелят ИВ. ХР. Х., се запознали с представената от лечебното заведение история на заболяването /ИЗ/ № 36376 от 2020 г. относно пациента Г.Ат. Ч..
Въз основа на ИЗ свидетелят ИВ. ХР. Х. – на длъжност главен инспектор в ИА „МН“, приел, че на пациента не е била осигурена безопасност, като е оставен без наблюдение, поради което съставил срещу „А............“ ЕАД акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № А-144/30.11.2021 г. за извършено нарушение по чл.86, ал.1, т.10 от Закона за здравето. Актът бил съставен в присъствие на упълномощен представител на дружеството. В законоустановения тридневен срок не било депозирано писмено възражение от страна на нарушителя.
Въз основа на така съставения АУАН и при идентични фактически констатации било издадено обжалваното наказателно постановление № НП6/07.01.2022 г. от изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Медицински надзор” – гр. София, с което за нарушение по чл.86, ал.1, т.10 от ЗЗ на дружеството-жалбоподател била наложена имуществена санкция в размер на 600 лв. на основание чл. 221, ал. 2 от ЗЗ. НП било връчено на 12.01.2022 г.
Описаната и възприета фактическа обстановка се установява от показанията на свидетеля ИВ. ХР. Х., както и от приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства – жалба вх. № 96-00-818/11.10.2021 г., 3 заповед № РД-13-987/01.11.2021 г. на Изпълнителна агенция „Медицински надзор”, изменена със заповед № РД-13-999/02.11.2021 г., разписка за връчването им, история на заболяването № 36376, пълномощно, амбулаторен лист, направление за хоспитализация, декурзуси, предоперативна епикриза, оперативен протокол, резултат от хистопатологично изследване, епикризи, опературен лист, история на заболяването № 36941, дневен/нощен рапорт, справка за актуално състояние от ТРРЮЛНЦ, индивидуален план за сестрински грижи, формуляр за оценка на риска от падане по скалата на Morse (MFS) за лица над 18 г. възраст, формуляр за първоначална сестринска оценка.
Обстоятелствата относно извършената проверка и направените в хода на същата констатации се установяват от показанията на свидетеля Х., които съдът кредитира като логични и последователни. Свидетелят изрично обаче заявява, че при преценката налице ли е извършено нарушение контролните органи са съобразили единствено отразеното в историята на заболяването на пациента, но не и останалата медицинска документация, тъй като не можело да се установи правилно ли са отразени хронологично вписаните в нея действия. Съдът за целите на настоящото производство цени всички представени и приети по делото документи, изготвени по време на престоя на Г. Ч. в Отделение по обща и онкологична оториноларингология, като съответните документи носят подпис на лекар/медицинска сестра и не може изначално да се приемат за недостоверни направените от тях удостоверявания за извършени действия и дадени медикаменти при липсата на доказателства за недобросъвестно водене на болничната документация.
Следва да се отбележи, че както в опературния лист, така и в рапортите от 01.12.2021 г. и от 02.12.2020 г. е отразено, че на пациента са приложени следните седиращи медикаменти - 10 мг „Дормикум“ на 01.11.2020 г. в 16,00 ч., а на 01.11.2020 г. в 22.00 ч. – 10 мг „Диазепам“. Следователно налице е градация при поставяне на успокоителни лекарствени средства на пациента предвид посоченото във формуляра за оценка на риска от падане, че на 01.12.2020 г., около 17.10 ч. пациентът буйствал и не изпълнявал указания, поради което бил и преоценен рискът от умерен във висок. Свидетелят Х. твърди, че явно даденият „Дормикум“ не е бил достатъчен за успокояване на пациента, но от медицинската документация се установява, че освен него е даден и „Диазепам“ в 22.00 ч. В индивидуалния план за сестрински грижи е 4 удостоверено, че в 14,30 ч. на 01.12.2020 г. пациентът бил с фиксирани горни и долни крайници, което не се оборва от показанията на Х., тъй като той изрично заявява, че не е установил моментът на фиксация на пациента, както и дали същият е бил под постоянно наблюдение, респективно не може да се изведе категоричен извод дали би било предотвратено падането при постоянно наблюдение. Следователно причинно-следствената връзка между действията на служителите в болницата и настъпилата травма остава недоказана в настоящия процес, доказателствената тежест за която лежи върху въззиваемата страна.
Извън изчерпателно изброените по-горе писмени доказателства и доказателствени средства, съдът изключи от доказателствените си изводи приложените по делото други документи, които счете за несвързани и излизащи извън предмета на доказване и в този смисъл неотносими.
Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд е инстанция по същество, с оглед на което дължи извършването на цялостна проверка относно правилното приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя. В изпълнение на това свое правомощие съдът констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи и в сроковете по чл.34, ал.1 и ал.3 ЗАНН. Материалната компетентност на актосъставителя по съставяне на АУАН и компетентността на наказващия орган по издаване на атакуваното наказателно постановление следват по силата на заеманите длъжностни качества и правомощията, делегирани с приложената по делото заповед на изпълнителния директор на ИАМН и изричната норма на чл.233а от ЗЗ.
Неоснователни са доводите на жалбоподателя относно точната дата на извършване на нарушението – същата изрично е посочена в АУАН и НП и от доказателствата по делото действително се установява, че падането на пациента е настъпило именно на 02.12.2020 г. Не представляват нарушения от категорията на съществените и сочените в жалбата липса на мотиви относно определения размер на санкцията и относно наличието или липсата на предпоставки за приложението на чл.28 от ЗАНН.
Настоящият съдебен състав обаче намира, че при съставяне на АУАН и 5 издаване на обжалваното НП са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, ограничили правото на защита на жалбоподателя, тъй като липсва точно и конкретно описание на нарушението, както и относимите правни норми. На първо място, както в АУАН, така и в НП не е налице описание на нарушението и обстоятелствата, при които е било извършено, в необходимата конкретика, позволяваща на нарушителя да разбере в какво са се изразили неправомерните действия, за които е санкциониран. Това води до неяснота относно това в какво се изразява изпълнителното деяние, с което са нарушени правата на пациента. Прието е декларативно, че не е осигурена безопасност на пациента, но не са описани действията, които е следвало да се извършат с оглед осигуряването й, но не са били надлежно предприети. Съдът намира, че в наказателното постановление следва да се посочат от фактическа страна конкретните задължения на лекуващите лекари и болничния персонал, въведени със съответния медицински стандарт, чието нарушаване е основание за ангажиране отговорността им. В конкретния казус очевидно е приложим утвърдения медицински стандарт "Ушно-носно-гърлени болести", приет с Наредба № 10 от 04.11.2016 г, издадена от министъра на здравеопазването. В обстоятелствената част на обжалваното наказателно постановление подробно е описана клиничната история на заболяването на пациента Г. Ч., но никъде няма конкретно твърдение относно частта от медицинския стандарт "Ушно-носно-гърлени болести", която жалбоподателят е нарушил и именно това нарушение да е довело до неосигуряване безопасността на пациента. Административнонаказателната отговоност не може да се основава на предположения и общи съждения. За пълнота на изложението следва да се отбележи, че според настоящия съдебен състав в случая не е извършено нарушение на посочения медицински стандарт, респективно и нарушение на бланкетната разпоредба на чл.86, ал.1, т.10 от ЗЗ.