Решение № 154 от 14.06.2022, Районен съд - Момчилград

РЕШЕНИЕ

№ 154 гр. Момчилград, 14.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – МОМЧИЛГРАД, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шести юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Сунай Юс. Осман при участието на секретаря Анита Кр. Дочева като разгледа докладваното от Сунай Юс. Осман Гражданско дело № 20225150100124 по описа за 2022 година

Производството е по чл.49 ал.1 от СК- развод по исков ред .

В своята искова молба ищецът АЛ. ХЮС. ХЮС. се посочва, са с ответницата и С.Х. са сключили граждански брак на 24.11.2006г. в гр.Момчилград, за което е бил съставен съответният акт. От брака си страните са имали едно дете- Е. А.Х., родена на 04.07.2007г. в гр.Момчилград, ЕГН- **********.

По време на съвместното си живеене родителите на Е. А.Х. /страните в настоящото производство/ са обитавали жилище, собственост на бабата и дядото по бащина линия, който е бил посочен като административен адрес на двете страни в настоящото производство и по документите им за самоличност- гр.Момчилград, ул. „Захари Стоянов“ № 43. Към настоящият момент ищецът А.Х., заедно с дъщеря си Е. Х., живеели в същото жилище, а майката С.Х. го е напуснала още към края на 2013г.

Ищецът заявява, че от края на 2013г. съпрузите са били във фактическа раздяла , и от периода - края на 2013г. до настоящ момент бащата А.Х. упражнявал родителските права на дъщеря си, полагал сам грижи за отглеждането, възпитанието и обучението й, самостоятелно осигурявал 1 издръжката и задоволявал нуждите й съобразно нейното развитие и възраст.

От фактическата раздяла на страните, майката не е предложила, респективно не е заплащала издръжка за детето си.

В исковата молба се посочва, че детето имало спокойна среда, в която живеело и се обучавало, осигурена й била е грижа- има самостоятелно обособена стая, прехрана, облекло и най-вече обич, а съответния родителски контрол от страна на баща си. Към настоящ момент детето е било в 8 клас и учило в ПГТХВП “Св.Св. Кирил и Методий“Момчилград.

Ищецът заявява, че е Управител в търговско дружество- „****“ ЕООД, което е било вписано в Търговския регистър и регистъра за юридически лица с нестопанска цел, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: град Момчилград, ул. „Захари Стоянов“ № 43, съгласно извлечение за от Т. и Удостоверение с изх. № 1/28.02.2022г., т.е. той като баща е работел, и осигурявал добри условия за живот за дъщеря си и това щяло да продължи и за в бъдеще.

Ищецът сочи, че с напускането на семейното жилище от страна на съпругата С. С. ХЮС., е довело като последица до дълбоко и непоправимо разстройството на брака по чл.49 ал.1 от СК. Бракът между страните е бил изчерпан от съдържание и смисъл, според морала и закона и същият е дълбоко и непоправимо разстроен, и двамата съпрузи не поддържали никакви контакти помежду си.

През време на фактическата раздяла те не са имали нито съпружески, нито икономически контакти, тъй като майката не е предоставяла издръжка за дъщеря си. В житейски план страните отдавна са престанали да бъдат съпрузи и семейството им се е разпаднало. Запазването на такъв формален, изпразнен от съдържание брак не е било оправдано нито от гледна точка на интересите на съпрузите, детето, нито на обществото. В случая всеки един от съпрузите водел напълно самостоятелен живот, в който не присъствал другия брачен партньор.

Заявява се ,че по време на брака в режим на СИО съпрузите не са придобили движими вещи и МПС. Не притежавали влогове или ценни книжа в банки. От края на 2013г. до към настоящия момент, той ищецът- А.Х. нямал информация за съпругата си Семра Мустафа. Известен му е бил факта, че 2

Семра Мустафа е заминала да живее при родителите си, но не разполагал с неин актуален телефонен номер и адрес.

Между страните не са били правени опити за установяване на контакт, което обуславял факта, че страните са във фактическа раздяла. Счита бракът за дълбоко и непоправимо разстроен и вината за това е била изцяло на Семра Мустафа, тъй като същата е напуснала дома и детето си.

Предвид изложеното моли съда да постановите решение, с което да се прекрати сключеният между АЛ. ХЮС. ХЮС., ЕГН- **********, и С. С.

ХЮС., ЕГН- **********, граждански брак изцяло по вина на С. С. ХЮС..

Иска след прекратяване на брака между страните съпругата СемраСеид Х. да си възстанови предбрачното си фамилно име Мустафа и за в бъдеще да се нарича С.С. Мустафа. Претендира упражняването на родителските права на непълнолетната Е. А.Х., с ЕГН- ********** на него, като баща, като местоживеенето на детето Е. А.Х., да бъде определено по постоянния адрес на бащата: град Момчилград, ул. „Захари Стоянов“ № 43. Иска да постанови съответен режим на лични отношения на майката с детето Е. А.Х., по справедливост и съобразно преценката на съответните социални служби за необходимостта от връзката на детето с майката, като съобразите с желанието на детето и оценката на социалния работник-психолог. Не възразява майката С. С. ХЮС. с ЕГН- ********** и роднините по майчина линия да имат възможност по всяко време да имат контакт с Е. А.Х., родена на 04.07.2007 г. в град Момчилград, ЕГН- ********** извън режима на лични отношения, като се съобразят с учебната програма на детето и след като го съгласуват с бащата АЛ. ХЮС. ХЮС.. Иска осъждането на майката С. С. ХЮС. с ЕГН********** да заплаща издръжка на детето Е. А.Х., в размер на 200 лева месечно, дължима до 5-то число на текушия месец. Претендира и заплащане на издръжка за минало време- в срок една година преди подаване на настоящата искова молба /от м.03.2021 г. до датата на подаване на настоящата искова молба/, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла или просрочена месечна вноска до настъпване на законни основания за изменяне на размера на издръжката или нейното прекратяване. Майката С. С. ХЮС. да заплаща ежемесечна издръжка на детето си Е. А.Х. по банков път, чрез бащата АЛ. ХЮС. ХЮС., по посочена от него банкова сметка.

Ответницата С. С. ХЮС., уведомена за исковата молба лично от кмета 3 на населеното място- с.Рабово, общ.Стамболово- за което се подписала в съобщението, в законоустановеният едномесечен срок не е представил писмен отговор по смисъла на чл.131 от ГПК. Не е направил доказателствени искания.

В съдебно заседание ищецът се представлява от адв.АЙЛИН Х. от АКСофия с изрично пълномощно, която поддържа иска, по изложените във исковата молба и изразени във съдебно заседание съображения.

Ответницата, редовно призована лично за съдебното заседание, не се явява и не се представлява.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

От приложените по делото писмени доказателства, както и гласните доказателства- удостоверение за сключен граждански брак /изд.въз основа акт № ****/2006г., и удостоверение за раждане /изд.въз основа на акт № 0207/2007г./- и двете на общ.Момчилград, както и показанията на свидетели- описани подробно, се установява, че страните са съпрузи от 24.11.2006г., и от брака си имат едно дете- Е., родена на 04.07.2007г. в гр.Момчилград. С показанията на свидетелите, а и социалният доклад на ДСП- Момчилград, се установява, че страните са заживяли в гр.Момчилград, на ул.“ Захари Стоянов“ № 43- в къща, собственост на родителите на ищеца.

Установява се с горните доказателства, че през 2013г. ответницата е напуснала семейното жилище и семейството си, в т.ч. и детето си, и е заминала и оттогава насам не се е връщала и не осъществявала контакт със съпруга си. Детето Е. е ученик в 8 клас- в ПГТХВП “Св.Св. Кирил и Методий“- Момчилград. Понастощем в жилището на посоченият по-горе адрес живее ищецът, ведно с детето.

По делото се установи, че ищецът е Управител в търговско дружество„****“ ЕООД / едноличен собственик на капитала е той/, което е вписано в Търговския регистър и регистъра за юридически лица с нестопанска цел, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: град Момчилград, ул.

„Захари Стоянов“ № 43., съгласно извлечение за от Т., като от Удостоверение с изх. № 1/28.02.2022г., се установява, че същият има доходи.

От ДСП- Момчилград и ДСП- Харманли, са постъпили два броя социални доклада, в които са описани горните обстоятелства, в т.ч. че детето 4 се отглежда от своят баща, жилището- посочено по-горе, както и че същото има контакти с майки си /дядото по майчина линия/ по телефона. С майката е осъществен контакт, при който се установили горните обстоятелствата, и за редовните връзки по телефона на майката и детето, както и ме детето е гостувало на майка си. Майката е била нетрудоспособна поради психично заболяване и не е била в състояние да заяви дали иска детето да се отглежда от бащата. Посочва се в докладите, че емоционалната връзка на майката с детето не е прекъсната, а и бащата не възразявал да си общуват.

От показанията на свидетелите, посочени в съдебният протокол се установява, че страните са разделени от десетина години, като ответницата е напуснала дома, и детето се отглеждано от бащата, с помощта на дядото. Не са виждали ответницата да е издавала да види детето или пък да дава пари.

Детето е било гледано много добре.

От изложеното е видно, че са налице предпоставките за допускане на развод, поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство на брака, по вина ответника по делото.

Тези обстоятелства се подкрепят, както от становището на ищеца по делото, така и от поведението на ответника, а също така и от показанията на свидетелите и социалните доклади, а именно, че съпрузите, като семейство не живеят заедно от близо 10 години- от 2013г., когато ответницата е напуснала дома и семейството, в т.ч.и своето дете, и че бракът не може да просъществува повече. Безспорно е обстоятелството, че между страните са изчезнали добрите чувства на любов, уважение и взаимопомощ, характерни за всяка брачна връзка, и това е довело до едно отчуждение между тях. По отношение на вината за това състояние на брачните отношения, съдът намира, че ответницата е допринесла със своите действия- същата е напуснала дома и семейството, в т.ч.и своето дете, и е спряла да се грижи за своето дете и да дава издръжка на същото, като в резултат на което двамата съпрузи заживели в различни жилища и населени места- ищеца с малолетното дете е останало да живее в Момчилград- на посоченият адрес, а ответницата- е отишла да живее в дома на своите родители- в с.Рабово, общ.Харманли, но не и в семейното им жилище в Момчилград. Установи се, че за роденото от брака им дете- родено през 2007, се грижи единствено и само бащата /от 2013година насам/, като не се установи майката- ответникът 5 по делото да е участвала в процеса на отглеждане и възпитание, в т.ч. не се установи и да е давал издръжка за това дете от 2013 година насам.

Установи се, че страните не поддържат контакти по-между си, и това се дължи на поведението на ответницата /посочено по-горе/, като последната не е спряла общуването с детето- по-често по телефона и когато детето е посещавало дома на майки си по време на ваканциите.

Предвид това съдът намира действията на ответницата като нехарактерни за един брачен съюз, основан на принципите на равноправие, любов, уважение и взаимопомощ, и същите са довели отчуждаването между тях, в резултат на което страните се разделили през 2013г. и нямат контакти по-между си.

Съдът счита, че отговорност за това състояние на брака на страните е виновното поведение единствено и само на ответницата, която е напуснала самоволно семейното жилище, съпруга и детето си, за което са налице достатъчно доказателства- показанията на свидетелите, твърденията на ищеца и социалните доклади. Предвид на това съдът приема, че ответницата по брачното дело със своето поведение е допринесла до загубване на чувството на любов и уважение, и е допринесъл до разпадането на тази брачна връзка.

Т.е., по така описания начин, ответницата, като съпруга, е изразила своето неуважение към съпругът си, и със своето поведение е нарушила нормални контакти по време на съвместното съжителство. Очевидно е, че ответницата, показвайки това неуважително отношение спрямо своят съпруг, а и детето си, като го е оставила в дома на бащата, не е положиле достатъчно усилия за запазването или възраждането на брака им, поради и към настоящия момент ще е обществено неприемливо запазването му. Последното би означавало да се запази една конкретна брачно-правна връзка, която е лишена от смисъл и съдържание- а от това никой няма нужда.