Определение № 43875 от 29.10.2024, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 43875 гр. С., 29.10.2024 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 90 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ВАЛЕНТИН Т. БОРИСОВ като разгледа докладваното от ВАЛЕНТИН Т. БОРИСОВ Гражданско дело № 20241110141007 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 140 ГПК.

Софийският районен съд е сезиран с искова молба от И. К. Д., против ........ ЕООД, гр. С., за прогласяване на нищожността на клаузата от Договор за кредит № ......... от 30.06.2021 г., предвиждаща задължение за заплащане на такса за експресно разглеждане на кредита в размер на 17.29 лв., поради противоречие с добрите нрави и поради това, че е неравноправна клауза по смисъла на чл. 143, ал. 1 и чл. 146 от ЗЗП, както и за връщане на платената по това задължение сума в размер на 17.29 лв., ведно със законната лихва от депозиране на исковата молба 04.07.2024 г. до окончателното изплащане.

В исковата молба са налице твърдения, че на 30.06.2021 г. между „........“ ЕООД, с ЕИК .......... (име на Дружеството към момента на възникване на правоотношението) като Кредитодател и И. К. Д. като Кредитополучател, е сключен Договор за кредит № .........

(Договора) в съответствие с разпоредбите на Закона за потребителския кредит и Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние. С подписването на процесния Договор, Кредитодателят предоставя на Кредитополучателя сума в размер на 100 лева, представляваща главница по кредита. Кредитът е бил за период от 5 дни и падежна дата 12.08.2020 г. Начислените такси и лихви по кредита са: договорна лихва в размер на 0,54 лева и такса за допълнителна незадължителна услуга за Бързо разглеждане в размер на 17,29 лева. Така общият размер на кредита, който Кредитополучателят е трябвало да погаси на падежната дата, е бил на стойност 117,83 лева. И. К. Д. е погасил сумата по договора, като за срока на договора е заплатил по сметка на дружеството изцяло сумата по договора, включително такса за експресно разглеждане, а именно: 117,83 лв.

С оглед качеството на заемателя, е налице договор с потребител по смисъла на нар. 13 от ДР на ЗЗП, по отношение на който намират приложение съответно разпоредбите на ЗПК.

Счита, че договорът за кредит е нищожен на основание чл. 11, ал. 1, т. 10 вр. чл. 22 от ЗПК, тъй като не е налице съществен елемент от неговото съдържание, а именно годишният 1 процент на разходите /ГПР/ по кредита, тъй като в договора за потребителски кредит е налице грешно посочен размер на ГПР, а действителният такъв е в пъти по-висок от посочения, което е над максимално установения праг на ГПР, предвиден в императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Още със сключване на договора е посочено, че потребителят дължи възнаграждение за допълнителна услуга от момента на подписване па договора. Следователно се касае за уговорки по сключения договор за потребителски кредит, още повече, че същата е инкорпорирана в самия договор, поради което следва да се включат в годишния процент на разходите, тъй като това са разходи за потребителя по договора за потребителски кредит по смисъла на чл. 19, ал. 1 ЗПК. В този смисъл, невключването на допълнителните услуги от ГПР и уреждането им в договора като допълнителен пакет услуги представлява заобикаляне на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, тъй като начисляването и събирането на възнаграждения по пакети за допълнителни услуги не представлява плащане за услуги, а всъщност представлява прикрити разходи по кредита, с които се стига до надхвърляне ограниченията на закопа за максимален размер на ГПР. С тези действия ............" ЕООД е заобиколило изискванията на ЗПК за точно посочване на финансовата тежест на кредита за длъжника, като съгласно чл. 21, ал. 1 от ЗПК, Всички приложими към сключването, изпълнението, прекратяването и развалянето на потребителски договори национални нормативни актове ,/ВПК, ЗПФУР, ЗЕДЕУУ и др./ са приети в Република България, въз основа на присъединяването ни към Европейския съюз и произтичащите от това задължения за синхронизиране на българското законодателство с европейското. Ето защо считам, че приложимото национално законодателство следва да бъде тълкувано и прилагано съобразно духа, целите, съображенията и разпоредбите на действащата ........... на Европейския Парламент и Съвета от 23 Април 2008 г. относно договорите за потребителски кредити.

Във връзка с горното ищецът смята, че неизпълнението на задължението за правилно посочване на размера на ГПР злепоставя и самата цел на ........... да има единен съпоставим прозрачен пазар на кредитите, защото по този начин потребителят не може да сравни продуктите адекватно. Целта на уредбата на ГПР е чрез императивни норми да се уеднакви по еднозначен начин изчисляването и посочването на ГПР на кредита и това да служи за съпоставка на кредитните продукти и да ориентира икономическия избор на потребителя.

Обстоятелството дали е правилно начислен и посочен ГПР се установява на база изискванията на единната формула, залегнала в самата ........... /и транспонирана в ЗПК/, поради което същата има и нормативно значение. Гореописаните такси /в това число и начислената „такса"/ безспорно попадат в изискванията на Директивата — те са предвидими общи разходи, които обуславят сключването на договора при тези условия и са предварително заложени. По тези съображения тези клаузи изискват размерът им да се включи в общия размер на разходите и от там в ГПР. Ето защо счита, че неправилното изчисляване и посочване е самостоятелно основание за недействителност на договора. В подкрепа на това е и обстоятелството, че посочването на ГПР е изведено като съществено условие на договора. Това следва и от сравнителноправния прочит на уредбите на държавите от ЕС, имплементираща .........../, както и практиката на СЕС, където това 2 изискване последователно и ясно е формулирано и затвърждавано.

Счита, че посочването в договора на размер на ГПР, който не е реално прилаганият в отношенията между страните, представлява „заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 68д, ал. 1 и ал. 2, т. 1 от Закона за защита на потребителите, както и по смисъла на правото на ЕС. В този смисъл е и Решение от 15.03.2012 г. по дело (2 — 453/10 на СЕС „Търговска практика, състояща се в посочването в договор за кредит на по-нисък от действителния годишен процент на разходите, трябва да се окачестви като „заблуждаваща" по смисъла на член 6, параграф 1 от Директива 2005/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 1 1 май 2005 година относно нелоялни търговски практики от страна на търговци към потребители на вътрешния пазар и за изменение на Директива 84/450/ЕИО на Смета, Директиви 97/7/ЕО, 98/27/ЕО и 2002/65/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и Регламент (ЕО) № 2006/2004 на Европейския парламент и на Съвета („Директива за нелоялните търговски практики"), доколкото тя подтиква или е възможно да подтикне средния потребител да вземе решение за сделка, което в противен случай не би взел.

Счита за нищожна клаузата, с която е уговорено, че се задължава да заплати на кредитиращото дружество такса за експресно разглеждане на кредита.

Възможността на кредитора да въвежда такси извън стойността на договорения размер на заема е регламентирана в чл. 10а от ЗПК и е предвидена за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит. Налице е изрична забрана съгласно сочения текст да се изискват такси и комисионни за действия, свързани с усвояването и управлението па кредита. В случая не е налице допълнителна услуга по смисъла на чл. 10а, ал. 1 ЗПК.

Допълнителни са тези услуги, които са извън основната престация па заемодателя, съдържаща се в облигационното отношение възникнало в резултат на договора, а именно отпускане на заема и неговото администриране. Посочените услуги са свързани с усвояването и управлението на кредита. Следователно клаузата заобикаля изискванията на чл. 10а, ал. 1 и ал. 2 ЗПК, поради което е нищожна съгласно чл. 21, ал. 1 ЗПК. Същата не представлява и реално предоставена допълнителна възможност или преференциални условия, от които кредитополучателят да може да се възползва и да носи допълнителни ползи за него.

Предвид на това счита, че е нищожна клаузата, с която е начислена такса експресно разглеждане. Съгласно ЗПК кредиторът няма право да събира такси, свързани с отпускането, усвояването и обслужването на кредита. Същата представлява начин кредиторът да си набави допълнителни средства, чрез нарушаване на добрите нрави и чрез заобикаляне на императивната норма на чл. 19, ал. 4 от ЗПК и при песъблюдаване на основния правен принцип, забраняващ неоснователното обогатяване се калкулира допълнителна /лихва/ печалба към договорената възнаградителна лихва.

Всичко това е в пряко нарушение на разпоредбата на чл. 143, т. 19 ЗЗП, тъй като тези клаузи са неравноправни и противоречащи на добрите нрави на основание умишленото въвеждане на потребителя в заблуждение.

3

Предвид гореизложеното за доверителя ми се поражда правен интерес от предявяване на иск с правно основание чл. 26 от ЗЗД за обявяване на клаузата предвиждаща заплащане на такса експресно разглеждане за недействителна, както и иск с правно основание чл. 55 ал. 1 за връщане на заплатените суми, платени при начална липса на основание.

Към исковата молба са приложени документи, като се иска тяхното приемане за установяване на твърдените обстоятелства, задължаване на ответника да представи преписката по сключване на договора, издаване на съдебно удостоверение пред БНБ за снабдяване с информация за всички договори за заем между страните, както и за изслушване на ССЕ с конкретно формулирани въпроси.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от ответника ........

ЕООД. Заявява, че оспорва исковете като неоснователни. Твърди, че на 30.06.2021 г. между „........“ ЕООД, с ЕИК .......... (име на Дружеството към момента на възникване на правоотношението) като Кредитодател и И. К. Д. като Кредитополучател, е сключен Договор за кредит № ......... (Договора) в съответствие с разпоредбите на Закона за потребителския кредит и Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние. С подписването на процесния Договор, Кредитодателят предоставя на Кредитополучателя сума в размер на 100 лева, представляваща главница по кредита. Кредитът е бил за период от 5 дни и падежна дата 12.08.2020 г. Начислените такси и лихви по кредита са: договорна лихва в размер на 0,54 лева и такса за допълнителна незадължителна услуга за Бързо разглеждане в размер на 17,29 лева. Така общият размер на кредита, който Кредитополучателят е трябвало да погаси на падежната дата, е бил на стойност 117,83 лева.

Редът и условията, по които на Кредитополучателят е отпуснат кредита, се уреждат в Договор за кредит № ......... и Общите условия към него. Запознаването с последните е задължителен етап от кандидатстването за кредит, императивно поставен от ЗПФУР. Като задължителна стъпка в процеса по кандидатстване и за да бъде завършена заявката за кредит, кредитоискателят задължително се запознава с избраните специални параметри и Общите условия по кредита. В общия случай и когато Кредитоискателят не желае използването на допълнителна услуга по приоритетно разглеждане на искането за отпускане на кредит, Кредиторът извършва проверка на кредитоспособността на кандидата и предоставя отговор в рамките на до 7 календарни дни от момента на подаване на искането.

Преди да бъде одобрена заявката за кредит, дружеството извършва оценка на кредитоспособността на заявителя, в това число съответните справки в регистрите на БНБ, проверка на ЦКР, справки в НОИ, НАП, МВР и други. В случая изрично заявената услуга за Бързо разглеждане гарантира проверка на искането и получаването на отговор спрямо резултата от извършената проверка на кредитоспособност в рамките на до 15 (петнадесет) минути, което ангажира допълнителен финансов и човешки ресурс. Именно този факт обуславя начисляване на процесната такса. Съгласно допустимата възможност в Общите условия към Договора, г-н Д. се е възползвал от правото си и е заявил получаването на допълнителна незадължителна услуга за Бързо разглеждане на искането за отпускане на кредит, за която е начислена горепосочената такса. Допълнителната услуга за Бързо 4 разглеждане не е задължително условие за получаване на заявената сума и не повишава шансовете на Кредитополучателя да получи Кредит. Същата е дължима във връзка с краткият срок, в който е направена кредитна оценка на лицето и преценка за кредитоспособността му посредством съответните справки, които стандартно отнемат 7 дни.