Определение № 1199 от 07.11.2024, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1199 гр. Бургас, 07.11.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Катя Й. Господинова

Членове:

МАРТИН Р. БАЕВ

Мила Г. Димова като разгледа докладваното от МАРТИН Р. БАЕВ Въззивно частно наказателно дело № 20242100601441 по описа за 2024 година , намери за установено следното:

Производството е по реда на чл. 243, ал. 7 и ал. 8 от НПК.

Образувано е по повод жалба на С. Р. Ю. с ЕГН: **********, действаща чрез своята майка и законен представител – Д. Т. Ф. с ЕГН:

**********, чрез повереник – адв. П. С. - САК, срещу Определение № 229/02.10.2024 г. по НЧД № 392/2024 г. на РС-Царево, с което е потвърдено постановление на Бургаска районна прокуратура, ТО-Царево от 27.08.2024 г., с което на основание чл. 243, ал. 1, т. 1, вр. с чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК е прекратено наказателното производство по ДП 240/2022 г. по описа на РУ Царево, пор № 211/2022 г. по описа на РП-Бургас, ТО-Царево, водено за извършено престъпление по чл. 343, ал. 3, пр. последно, б. „а“, пр. второ, вр. с чл. 342, ал. 1 НК.

С жалбата се възразява срещу извода на първоинстанционния съд, че вина за настъпилото ПТП има майката на пострадалото дете – св. Ф., която е допуснала дъщеря й да се отскубне от ръката й и да навлезе на пътното платно. Счита се, че съпричастен за противоправния резултат е водачът на лекия автомобил – обв. Б., който не е проявил необходимата предпазливост при преминаване през пешеходната пътека. Допълва се, че е налице процесуално нарушение, доколкото прокурорът е ползвал показанията на Б., 1 дадени преди привличането му като обвиняем, което е недопустимо. Твърди се, че неправилно прокурорът е приел, че детето е изскочило внезапно на платното, доколкото според св. Д. – детето се е отскубнало от майка си, започнало е да се засилва и чак след това е започнало да тича, което според повереника сочи на продължителен период, в който водачът е следвало да го забележи. Счита се, че не са положени усилия за преодоляване на неяснотите в свидетелските показания относно това, дали ударът е станал в зоната на пешеходната пътека или преди нея. Оспорват се изводите за незнание от страна на обвиняемия за наличие на пешеходна пътека на мястото на инцидента, макар и да е липсвала вертикална сигнализация, доколкото той е бил запознат с пътя. Достига се до извод, че поведението на обвиняемия е в причинна връзка с резултата, доколкото, ако той е бил спазил задълженията си към пешеходците, вменени в ЗДвП и ППЗДвП, то е нямало да се стигне до настъпване на ПТП.

В заключение се посочва, че прокурорът и първоинстанционният съд неправилно са стигнали до извод за липса на извършено престъпление, поради което се иска от въззивния съд да отмени определението на РС - Царево и върне делото на прокурора с указания за правилното приложение на закона.

Въззивният съд намира, че така депозираната жалба е процесуално ДОПУСТИМА. Тя изхожда от легитимирано лице – соченото като пострадало от престъплението лице, чрез неговия процесуален представител и е насочена срещу акт подлежащ на инстанционен съдебен контрол, като е подадена в преклузивния седемдневен срок. Разгледана по същество Бургаският окръжен съд я намира за НЕОСНОВАТЕЛНА.

Наказателното производство било образувано на 28.11.2022 г. по реда на чл. 212, ал. 1 НК – с постановление на прокурор от РП-Бургас, ТО-Царево, за извършено престъпление чл. 343, ал. 1, б. „а“, вр. чл. 342, ал. 1 от НК, а именно за това, че на 11.09.2022 година, на общински път в с. Синеморец, ул.

„Бутамя“, при управление на моторно-превозно средство лек автомобил „********“ с рег. № **********, собственост на Л.Цв. Е., управляван от Б.Ж.

Б., били нарушени правилата за движение по пътищата по ЗДвП, с което било предизвикано по непредпазливост пътно-транспортно произшествие, при което била причинена средна телесна повреда на С. Р. Ю. от с. *********, общ. ********, обл. *********, изразяваща се във фрактура на лява клавикула (ключица).

2

В хода на разследването били разпитани свидетели, бил извършен оглед на местопроизшествие, били приобщени писмени доказателства и били назначени няколко авто-технически експертизи. С постановление от 18.09.2023 г. като обвиняем за извършено престъпление по чл. 343, ал. 3, пр. последно, б. „а“, пр. второ, вр. с чл. 342, ал. 1 НК, вр. с чл. 116 и чл. 119, ал. 1 ЗДвП бил привлечен Б. Б..

На 27.08.2024 г. наблюдаващият прокурор при Районна прокуратураБургас, ТО – Царево издал постановление за прекратяване на досъдебното производство, приемайки, че разследването е проведено пълно, всестранно и обективно, както и че не са налице доказателства за извършено престъпление от общ характер. Направил извод, че до произшествието се е стигнало не по вина на обв. Б., а поради внезапното навлизане на пътното платно на дететопешеходец, в опасната зона на автомобила. Изрично се мотивирал, защо в конкретния случай липсата на вертикална сигнализация за пешеходна пътека изключва задължението на водача по чл. 119, ал. 1 ЗДвП. С оглед направените констатации и на основание чл. 243, ал. 1, т. 1, вр. с чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК прокурорът прекратил наказателното производство по делото.

По жалба на соченото за пострадало от престъплението лице, чрез неговия процесуален представител, било образувано НЧД № 392/2024 г. на РС-Царево. С жалбата се изразявало несъгласие с правните изводи на прокурора, акцентирайки върху наличието на причинно-следствена връзка между поведението на обвиняемия и настъпилия резултат.

Първоинстанционният съд, сезиран с жалбата, приел, че в прокурорския акт коректно е посочена фактическата обстановка по случая. Солидаризирал се изцяло с правните изводи на представителя на държавното обвинение, поради което и на основание чл. 243, ал. 6, т. 1 НПК потвърдил изцяло обжалваното постановление за прекратяване на наказателното производство.

Изхождайки от тези факти и съобразно направените възражения настоящият съдебен състав достигна до следните изводи.

На първо място въззивният съд следва да посочи, че целта на съдебния контрол по реда на чл. 243, ал. 5 и сл. от НПК е да се извърши проверка за правилността и законосъобразността на постановленията на прокурора, с които се поставя край на наказателното производство. За нуждите на производството по чл. 243 от НПК съдът проверява дали са обосновани и 3 законосъобразни изводите на прокурора, като за целта следи служебно за спазване на материалния и процесуалния закон. В обхвата на тази проверка се включва преценката дали разследването на досъдебната фаза е проведено обективно, всестранно и пълно, за да се спази принципът за разкриване на обективната истина, а когато разследването е в отклонение на тези изисквания, съдът разполага с правомощието да отмени постановлението на прокурора за прекратяване на наказателното производство и да му укаже какви доказателства следва да бъдат събрани и какви следствени действия да бъдат проведени. В това производство съдът не може да изземе компетентността на прокуратурата и на фазата на досъдебното производство да прави преценка дали спрямо конкретно лице следва да се повдигне и/или поддържа обвинение или не. Противното би означавало, че съдът не контролира правилността на прокурорския акт, а изземва ръководнорешаващите функции на прокурора. При произнасянето си съдът следва да извърши преценка дали прокурорът е провел пълно, всестранно и обективно разследване преди да формира окончателното си мнение и дали на база на изведените факти обвинителят правилно е формирал крайните си правни изводи – т.е. дали постановлението е обосновано или не.

Ръководейки се от горните принципни положения и след запознаване с материалите по делото и с обжалвания първоинстанционен съдебен акт, въззивната инстанция счита, че РС- Царево правилно е установил фактическата обстановка по случая. Поради тази причина въззивният съд счита, че не е необходимо да преповтаря фактическите констатации, изложени в обжалвания акт, а следва да се съсредоточи върху направените възражения.

В случая основополагащо значение за преценката за евентуално виновно поведение от страна на водача има обстоятелството, дали за обвиняемия Б. е съществувало задължение да съобрази поведението си с правилото на чл. 119, ал. 1 и ал. 2 ЗДвП и съобразявайки, че наближава пешеходна пътека - да избере скорост на движение, която във всички случаи да му позволи да пропусне пешеходците, като намали скоростта или спре.

За да се отговори на този въпрос първо следва да се изследва дали мястото на съприкосновението между автомобила на обвиняемия и детето представлява „пешеходна пътека“ по смисъла на закона, или не. Едва при положителен отговор на този въпрос за водача на автомобила биха възникнали 4 и съответните задължения по чл. 119 ЗДвП.

В случая няма спор, че на мястото обективно е била налична хоризонтална маркировка, визуално съответстваща на тази за пешеходна пътека тип „зебра“ (М8.1) - чл. 64, т. 3, б. „а“ от ППЗДвП. Видно от писмото на Община Царево обаче (л. 176 от ДП) - собственикът на пътя не е полагал пътна маркировка в процесния участък и не е поставял пътен знак, за наличие на пешеходна пътека „Д17“ - „Пешеходна пътека“ (чл. 54, ал. 5 от ППЗДвП), който съгласно чл. 55, ал. 7 ППЗДвП се поставя на място, където платното за движение е предназначено за пресичане на пешеходци. Нещо повече – за с.

Синеморец въобще липсва транспортна схема за поставените пътни знаци.

При това положение остава неясно кой и кога е положил хоризонталната маркировка М8.1, но с оглед информацията от Общината – вероятно това не се е случило по законовия ред, регламентиран в Наредба № 1 от 17.01.2001 г. за организиране на движението по пътищата (отм.), действала към датата на деянието, доколкото в противен случай в Община Царево би имало изготвена документация за това. Единствено положената по съответния ред маркировка, въз основа на генерални планове за организация на движението в населените места, съгласувани по предвидения ред (съгласно изискванията на Наредбата) може да породи съответните задължения за участниците в движението.

Дори обаче хипотетично да се приеме, че макар и положена не по изискуемия ред, хоризонталната маркировка, все пак е била годна да изпълни предназначението си, то липсата на вертикална сигнализация с пътен знак „Д17“ е достатъчно, за да се приеме, че за водача не е съществувало задължението по чл. 119 ЗДвП. Това е така, доколкото легалната дефиниция на понятието „пешеходна пътека“ е дадена в § 6, т. 54 от Допълнителни разпоредби на ЗДвП и тя гласи, че това е „част от платното за движение, очертана или не с пътна маркировка и сигнализирана с пътни знаци, предназначена за преминаване на пешеходци. На кръстовищата пешеходни пътеки са продълженията на тротоарите и банкетите върху пътното платно“. Очевидно е, че законодателят е визирал условно два вида пешеходни пътеки – такива, които са очертани или не с пътна маркировка, но задължително сигнализирани с пътни знаци и такива, за които не е необходима изрична сигнализация било чрез вертикална или хоризонтална маркировка, тъй като на кръстовищата те са естествено продължение на тротоарите и банкетите върху пътното платно. В конкретната ситуация 5 пътното произшествие не е настъпило на кръстовище, а на платно за движение, по което обвиняемият е управлявал лекия автомобил. В този случай, за да бъде възприето, че деянието е извършено на „пешеходна пътека“, респ. да се обсъжда дали е налице нарушение на правилата за движение по пътищата, регламентирани в чл. 119 ЗДвП, мястото, на което пешеходецът е преминавал през пътното платно, е следвало да отговаря на изискванията - то да бъде очертано или не с пътна маркировка, но при всички случай – да е сигнализирано с пътни знаци. В тези случаи – наличието на пътен знак, а не маркировката, посочва мястото, което според закона е „пешеходна пътека“. В конкретния случай да се приеме, че няма съществено нарушение при полагане на хоризонталната сигнализация, то пак сме изправени пред хипотеза, в която липсва пътен знак. Неслучайно законодателят не предпоставя задължително изискване за наличие на хоризонтална пътна маркировка, обозначаващо пешеходната пътека, но императивно условие за нейното наличие е вертикална сигнализация чрез съответстващия пътен знак, защото именно той е видим за водачите на моторни превозни средства, които следва да съобразят поведението си със създаденото право на пешеходеца да пресече пътното платно на обозначеното за това място. Не случайно знакът се поставя от двете страни на пътя по посока на движението, за разлика от повечето знаци, които се поставят само в дясно. Подобна сигнализация създава задължение на водача да съобрази поведението си на пътя с наличие на пешеходна пътека и да засили вниманието си към наличието на потенциална опасност.