Решение № 647 от 11.03.2022, Районен съд - Варна
- Съд
- Районен съд - Варна
- Дело
- Гражданско дело 10675/2021
- Вид
- Решение № 647
- Подписан
- 11.03.2022
- В сила
- 13.04.2022
- Състав
- Моника Жекова
Цитирани разпоредби
- чл. 105 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 108, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 115, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.127, ал. 1 т. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 127, ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.146, ал.1, т.4 · Граждански процесуален кодекс
- чл.154 · Граждански процесуален кодекс
- чл.214 ,ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.290 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78,ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
- чл.79, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.86, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 203, ал.2 · Кодекс за застраховането
- чл.208, ал.3 · Кодекс за застраховането
- чл. 343 ,ал.1 · Кодекс за застраховането
- чл. 405, ал.1 · Кодекс за застраховането
- чл. 86, ал.1 · Кодекс за застраховането
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 647 гр. Варна, 11.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 42 СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Моника Жекова при участието на секретаря Христина Ив. Христова като разгледа докладваното от Моника Жекова Гражданско дело №
20213110110675 по описа за 2021 година
За да се произнесе, взе предвид следното:
Ищцата по делото В. К. Р., ЕГН **********, с адрес: ***, със съдебен адрес, този на процесуалният й представител - адвокат от АК Варна - Й.А.: *** е предявила осъдителен иск против ответното дружество-застраховател ЗАД „Б. В. И. Г“, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление : ***, с посочено правно основание чл. 405, ал.1 от КЗ и цена на иска 10,00 лева.
Ищцата основава исковата си молба на следните твърдени факти и обстоятелства: В.
Р. твърди, че на дата 20.06.2019г. сключила Застраховка „Каско Стандарт“, клауза „Пълно каско“ на личния си автомобил марка „***“, модел „***“, с peг. № *** с ответника ЗАД „Б. В. И. Г“ със срок на действие от 24.06.2019г. до 23.06.2020г. Автомобилът бил застрахован за 3 200 лв., като застрахователната премия, която трябвало да заплати ищцата, съгласно застрахователна полица № 47041917810000424 от 20.06.2019г. възлизала на 258,14 лева. Застрахователната премия била разсрочена на 4 вноски, като към датата на сезиране на съда - 27.04.2021г. били платени. Твърди се по същество, че на 20.12.2019г. ищцата паркирала автомобила си в гр. Варна, кв. „*** „ на паркинга на магазин „***“. На 21.12.2019г., около 11.00 часа, отивайки до автомобила си, ищцата установила, че задната броня била ударена от друг автомобил. За настъпилото застрахователно събитие, сочи ищцата в исковата си молба, че уведомила застрахователя и представител на ответника огледал автомобила, изготвил снимков материал и съставил Опис на претенция № 51 ***/19/27.12.2019г., като в него описал увредените части: задна броня и лайсна задна броня цяла. Във връзка с настъпилите увреждания, не отрича ищцата, че получила обезщетение в размер на 135,05 лева. Така платената сума, обаче много изненадала ищцата, т. к. била малка и не можела да покрие щетите, поради което, ищцата направила проучване в няколко сервиза, колко ще й струва ремонта на автомобила. От проведеното проучване Р. установила, че сумата необходима за възстановяване на автомобила била в размер на 437.72 лв. Т.е., според ищцата , сумата , която застрахователят - ответник следвало да заплати на Р. за възстановяване на автомобила възлизала на 437,72 лв., след приспадане на заплатената до момента сума в размер на 135,05 лв., или сумата която следвало да й изплати ответника била е размер на 302,67 лв. На следващо място ищцата е посочила в исковата си молба, че на дата 05.08.2020 г. завела съдебен иск срещу застрахователя за изплащане на застрахователно обезщетение необходимо за възстановяване на 1 автомобила. С Решение № 20073526/22.03.2021 г. по образуваното гр.д. № 59037/2020г. по описа на СРС, 77 състав, ответното дружество било осъдено да й заплати сумата в размер на 20,00 лева, заявена като частична претенция от цялата в размер на 302,67 лева, представляваща дължимо застрахователно обезщетение за причинени имуществени вреди. До момента на подаване на исковата молба ищцата е уточнила, че не е получила пълния размер на дължимото застрахователно обезщетение, поради което за нея бил налице правен интерес от завеждане на настоящия иск.
Изрично е посочено в исковата молба, че ищцата желае задължението да бъде изплатено чрез пощенски запис.
С оглед горните твърдения ищцата е отправила следното искане до съда по см. на чл.127, ал. 1 т. 5 ГПК: Да бъде постановено Решение, по силата на което ответното дружество ЗАД „Б. В.
И. Г“, ЕИК ***, със седалище ***, представлявано от изпълнителен директор Р. И. Я. и К. М., да бъде осъден ДА ЗАПЛАТИ на ищцата В. К. Р., ЕГН **********, с адрес: *** СУМАТА в размер на 10 лева, представляваща частичен иск от общо 282,67 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди изразяващи се в увреждане на задна броня и лайсна задна броня цяла, причинени в резултат на установено на 21.12.2019г. застрахователно събитие по договор № 041917810000424 от 20.06.2019г. за застраховка „Каско Стандарт“, клауза „Пълно каско“ на лек автомобил марка „***“ ,модел „ ***“, с рег. № ***, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда -27.04.2021 г. до окончателното изплащане на сумата, на осн. чл.405,ал.1 КЗ вр. чл.86, ал.1 ЗЗД . Обективирано е искане и в полза на ищцата да бъдат присъдени направените по делото съдебно-деловодни разноски и адвокатски хонорар.
В подкрепа на твърденията и исканията си ищцата е направила доказателствени искания.
В срока по чл.131 ГПК ответното дружество ЗАД „Б. В. Г.“ АД, ЕИК *** , със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от изпълнителните директори Н. Ч. и Иво Груев, чрез Н. З. - юрисконсулт , е депозирало отговор на искова молба,в който е изложено следното:
С отговора на искова молба ответника - застраховател оспорва изцяло по основание и размер предявеният в частичен размер на 10,00 лева от сума в размер на 282,67 лева от В. К. Р. иск срещу ЗАД „Б. В. И. Г“ за заплащане на обезщетение, представляващо разлика над заплатеното от страна на застрахователя обезщетение по претенция № 470419191968794, за присъждане на законна лихва, считано от датата на исковата молба до окончателното плащане, както и за присъждане на направените по делото разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е направено възражение за местна подсъдност по настоящият спор. Съгласно разпоредбата на чл. 105 от ГПК, сочи ответната страна, че искът се предявява пред съда, в района на който е постоянният адрес или седалището на ответника. Съгласно извлечение от електронната страница на търговския регистър седалището и адреса на управление на ЗАД „Б. В. И. Г", ответник в производството, е ***, като в тази връзка следвало да се вземе предвид разпоредбата на чл. 108, ал. 1 от ГПК, според който искове срещу юридически лица се предявяват пред съда, в чийто район се намира тяхното управление или седалище. Когато се претендирало обезщетение по щета, свързана с изпълнението на застрахователен договор от страна по него по осъществено застрахователно събитие, то не било налице непозволено увреждане, независимо че застрахователното събитие можело да бъде реализирано и като ПТП. В този смисъл при застраховка „Каско" бил налице сключен застрахователен договор, по който страните поемали определени задължения, като дължимостта на застрахователното обезщетение произтичала не от непозволено увреждане, а от поетите от страните задължения и тяхното изпълнение. Следователно по поставения въпрос следвало да се приеме, че особената местна подсъдност по чл. 115, ал. 2 от ГПК не се прилагала по отношение на всички искове по Кодекс за застраховането, а само по тези, чийто правопроизводящ факт е непозволено увреждане, а активно процесуално легитимиран по тях бил увреденото лице -в този смисъл Определение № 87 от 21.02.2020 г. по ч.т.д. № 2870/2019 г. на Върховен касационен съд, I т.о. Също така следвало да се вземе предвид, че ищецът бил с постоянен и настоящ адрес в гр. София, а твърденията за настъпило застрахователно събитие в гр. Варна не се подкрепяли с доказателства, като ответника оспорваме тези твърдения, поради което предявените искове не били подсъдни на 2
Районен съд Варна.
По възражението на ответника за местна неподсъдност РС Варна се е произнесъл с Определение № 6475/19.10.2021 г., като е приел същото за неоснователно ./л.39 и сл./.
Отделно от горното ответната страна е релевирала възражения за нередовност на исковата молба, като счита, че същата следва да бъде оставена без движение, тъй като същата не отговаряла на разпоредбата на чл. 127, ал. 4 от ГПК, като в тази връзка ответната страна моли съда да задължи ищеца да представи банкова сметка.
Оспорени са твърденията за наличие на основания за заплащане на застрахователно обезщетение, тъй като в настоящата хипотеза искането за заплащане на застрахователно обезщетение в претендираният размер не представлявало необходим и оправдан разход, а представлявало подобрение, което не било покрит застрахователен риск, съответно не било налице покритие по застраховката, поради което предявените искове се явявали неоснователни.
Наличието на изключен застрахователен риск, както и на липса на покрит риск по застраховката, какъвто бил налице, обективирало и невъзможността за застрахователя да изплати застрахователно обезщетение поради липса на основание, поради което исковете следвало да бъдат отхвърлени.
Оспорена е и стойността на причинените по отношение на лек автомобил „*** ***“ с рег. № *** вреди , като ответника счита, че претендираното от ищеца обезщетение значително надвишавало действително претърпените вреди. На базата на описа на претенцията и Общите условия по застраховка „***“, които ответната страна представя с отговора на искова молба, твърди ответника, че експертите на дружеството били определили застрахователно обезщетение в общ размер на 135,05 лева, което било изплатено по посочена от застрахованият по застрахователната полица банкова сметка като моли да бъде отделено за безспорно в настоящото производство това обстоятелство.
Оспорена е исковата претенция за заплащане на разликата до твърдяната от страна на ищеца стойност на застрахователно обезщетение. Съгласно чл. 1 от Раздел V „Обезщетяване на МПС над седем години“, какъвто бил процесният автомобил, от Общите условия по процесната застраховка, сочи ответника, че обезщетение при частични щети се изчислявало на база на експертна оценка, която по никакъв начин не била обвързана с реално направените от собственика разходи за възстановяване на превозното средство, нито с избора на начин на отстраняване на щетите. В т. 1.2. във връзка с т. 1.3 от същият раздел от представените Общи условия, бил посочен договореният между страните по застрахователният договор начин за определяне на застрахователното обезщетение по отношение на трудът за бояджийски операции, включително и материалите за един детайл за превозни средства на възраст над 14 години, каквото било процесното, поради което счита ответника , че определеното от застрахователят застрахователно обезщетение било съгласно договореностите между страните по застрахователният договор, а съответно исковата претенция се явявала неоснователна. В тази връзка, подчертава ответната страна, че следвало да се има предвид, че при сключването на застрахователният договор било налице изрично волеизявление от страна на ищеца за „Изплащане на застрахователно обезщетение само по експертна оценка“. Т.е., в настоящият с л у ч а й с оглед на договорната свобода, страните били уговорили този начин на обезщетяване, в зависимост с което и било определянето на дължимата застрахователна премия, поради което исковата претенция се явявала неоснователна.
Оспорва се от ответника също така необходимостта от подмяна на претендираните от страна на ищеца елементи и детайли, като следвало да се има предвид, че в настоящият случай детайлите не били за подмяна, а се касаело само за бояджийски услуги, което следвало да бъде взето предвид в настоящото производство.
На следващо място ответника е изразил становище по доказателствените искания. С оглед на гореизложеното, ответника застраховател моли съда да постанови решение, с което да отхвърли предявеният в частичен размер на 10,00 лева от сума в размер на 282,67 лева от В. К. Р. иск срещу ЗАД „Б. В. И. Г“ за заплащане на обезщетение, представляващо разлика над заплатеното от страна на застрахователя обезщетение по претенция № 470419191968794, за присъждане на законна лихва, считано от датата на исковата молба до окончателното плащане, както и за 3 присъждане на направените по делото разноски. Моли да бъдат присъдени в полза на ЗАД „Б. В.
И. Г“ юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство в настоящата инстанция в размер на 300 (триста) лева, както и сторените от нас разноски в настоящото производство, за които заявява, че ще представи списък съгласно чл. 80 от ГПК.
Разпечатката съдържа 27 от 73 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/04812dd5-c0a4-4981-85ca-53b1a1ae606f