Решение № 1895 от 27.04.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1895 гр. Пловдив, 27.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на трети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Величка З. Запрянова при участието на секретаря Таня Г. Ангелова като разгледа докладваното от Величка З. Запрянова Гражданско дело № 20235330112201 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 341, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 344, ал. 1 ГПК.

Ищцата П. И. И. е предявила срещу И. Й. Л. и Д. Й. П. иск за делба на поземлен имот № ****, за който е образуван УПИ № *, в кв. ** по плана на гр. Р., общ. Р., обл. П., с площ 1062 кв. м., отреден за жилищно застрояване, с административен адрес: гр. Р., ул. „Д. Д.“ № **, ведно с построените в имота четири сгради: сграда с № ***, представляваща двуетажна масивна жилищна сграда - многофамилна, с площ от 73 кв. м., сграда с № ***, представляваща едноетажна масивна постройка на допълващо застрояване – лятна кухня, с площ от 54 кв. м., сграда с № ***, представляваща едноетажна паянтова селскостопанска сграда, с площ от 51 кв. м. и сграда с № ***, представляваща едноетажна паянтова селскостопанска сграда с площ от 19 кв. м.

С исковата молба, уточнена с молба вх. № **** г. в производство по реда на чл. 129, ал. 2 ГПК, като ищец, сезиращ съда, чрез надлежно упълномощен процесуален представител, е заявена П. И. И.. Излагат се съображения, че процесният имот е бил собственост на бащата на ищцата – И.

Й. П., ЕГН **********, починал на **** г., който го е владял от *** г. до 1 смъртта си през *** г., без да е притежавал акт за собственост. След смъртта му, ищцата и брат й – Й. И. П., продължили владението, като през *** г., П. И. се снабдила с констативен нотариален акт за получените от нея в наследство ½ идеална част от имота. Братът на ищцата - Й. П. починал на *** г., като неговата идеална част била наследена от двете му дъщери Д. Й. П. и И. Й. Л..

Същите направили отказ от наследството на баща си, както следва: Д. П. – отказ вписан под № ***** г. на ПРС и И. Л. – отказ вписан под № ** г. на ПРС. Преди вписване на отказите, наследниците на Й. П. били конституирани като длъжници по изп.д.№ **** г. по описа на ******. При извършена справка по изпълнителното дело ищците установили, че преди вписване на отказа от наследство, ответницата И. Л. е извършвала месечни плащания от по 50 лв., като с тези си действия всъщност е приела наследството от баща си, поради което последващият отказ бил недействителен. Поради гореизложеното, от съда се претендира да допусне до съдебна делба процесния имот при квоти: ½ идеална част за ищцата П. И. И. и ½ идеална част за ответницата И. Й. Л..

С уточняваща молба вх. № **** г. искът за делба е насочен и срещу Д.

Й. П., с оглед на това, че същата се явява законен наследник на Й. П.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на искова молба от ответника И. Й. Л., с който счита иска за допустим и основателен, касателно участието си в делбата при заявената квота. Не се оспорва, че за същата е налице вписан отказ от наследството на Й. И. П., както и извършени преди неговото вписване действия по плащане на задължения на наследодателя.

Счита за основателно искането за заличаване като страна на М. Й. И. и за неоснователно предявяването на иска срещу Д. Й. П., предвид заявения от нея отказ от наследство.

В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил отговор на искова молба от ответника Д. Й. Л..

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Съдът е сезиран с иск за делба с правна квалификация чл. 34, ал. 1 от ЗС.

Искът е за делба на безспорна съсобственост.

2

Не е спорно между страните, че И. Й. П. е бил собственик на основание давностно владение, продължило в периода от *** г. до смъртта му на **** г. на следния недвижим имот: поземлен имот № ****, за който е образуван УПИ № *, в кв. ** по плана на гр. Р., общ. Р., обл. П., с площ 1062 кв. м., отреден за жилищно застрояване, с административен адрес: гр. Р., ул. „Д. Д.“ № **, ведно с построените в имота четири сгради: сграда с № ****, представляваща двуетажна масивна жилищна сграда - многофамилна, с площ от 73 кв. м., сграда с № ***, представляваща едноетажна масивна постройка на допълващо застрояване – лятна кухня, с площ от 54 кв. м., сграда с № ***, представляваща едноетажна паянтова селскостопанска сграда, с площ от 51 кв. м. и сграда с № ****, представляваща едноетажна паянтова селскостопанска сграда с площ от 19 кв. м.

Не е спорно и това, че приживе същият не се е позовал на изтеклата в негова полза придобивна давност.

И. Й. П. е починал, като вдовец на **** г., като съгласно представеното на л. 6 от делото удостоверение за наследници, като е оставил за свои наследници двете си деца – ищцата П. И. И. и Й. И. П., които на основание чл.

5, ал. 1 ЗН придобиват при равни права от по ½ идеална част, наследството от посочения наследодател.

Съобразно задължителните указания на т. 3 от Тълкувателно решение № 4/2012 г. на ОСГК, е възможно да бъде придобито право на собственост на недвижим имот, на основание чл.79 ЗС от лице, което не се е позовало на давността преди смъртта си и неговите права да се признаят на неговите наследници в съдебен процес по спор за собственост. В мотивите към цитираната точка е изяснено още, че правото на позоваване на придобивното основание по чл.79 ЗС не е с оглед на личността и не се погасява със смъртта на владелеца, а се включва в наследството му. Имуществото на наследодателя преминава към наследниците му, като съвкупност от права, задължения и фактически състояния. Ако едно лице е владяло недвижим имот в изискуемия по 79 ЗС срок, но е починало преди да се позове на последиците от придобивната давност, то в наследството се включва владението върху имота, както и правото на наследниците да се позоват на изтекла в полза на наследодателя им придобивна давност щом са продължили владението. Тъй като действието на придобивното основание се зачита от момента на изтичане 3 на срока, то при наличие на позоваване от страна на наследниците, ще се счита, че придобивното основание е осъществено от наследодателя.

Следователно доколкото И. Й. П. приживе не се е позовал на последиците от придобивната давност, то в наследството му се включва владението върху имота, както и правото на наследниците да се позоват на изтеклата в полза на този наследодател придобивна давност.

Не е спорно, а и се установява от представения по делото нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по обстоятелствена проверка, вписан под акт № ***, том **, дело№ ****г., по описа на Служба по вписванията при Имотен регистър Пловдив на Агенция по вписванията, че това е сторено от ищцата П. И. И., която по силата на цитирания констативен нотариален акт е призната за собственик на ½ ид. част от процесния имот по наследство от И. Й. П. Според приетото с тълкувателно решение № 11/2012 г. на ОСГК на ВКС този констативен акт има легитимиращо действие и обвързваща доказателствена сила по отношение на удостовереното с него съществуване на правото на собственост на посочените лица. Следователно ищцата П. И. И. се легитимира, като изключителен собственик на ½ ид. част от процесния имот на основание наследствено правоприемство от своя баща И. Й. П.

Относно останалата ½ ид. част от процесния имот:

Не е спорно между страните, че другият наследник на И. Й. П. – неговият син Й. И. П. не се е позовал на изтеклата в полза на наследодателя придобивна давност по отношение на имота.

Й. И. П. е починал, като разведен на ****г., като за свои наследници е оставил двете си дъщери – Д. Й. П. и И. Й. Л., които на основание чл. 5, ал. 1 ЗН се явяват законни наследници при равни права на останалото от този наследодател наследство.

Също не е спорно по делото, а и от приложените ч.г.д.№ **** г. и ч.г.д.

№ **** г. по описа на Районен съд Пловдив се установява, че ответниците Д.

Й. П. и И. Й. Л. са извършили откази от наследството на своя наследодател Й.

И. П., съответно вписани в особената книга при Районен съд Пловдив под № *** г. от *** г. за Д. Й. П. и под № *** г. от *** г. от И. Й. Л..

Не е спорно между страните, а и от представеното по делото удостоверение изх.№ *** г. по изп.д.№ *** г. по описа на ****, с рег.№** на 4

КЧСИ се установява, че наследодателят на двете ответници Д. Й. П. и И. Й. Л.

- Й. И. П. е бил длъжник по посоченото изпълнително дело. След неговата смърт ответникът И. Й. Л., считано от *** г. е започнала да погасява задълженията по изпълнителното дело на месечни вноски. Плащанията са извършвани включително до месец юли ***г.

Спорен по делото е въпросът породил ли е действие извършения от ответника И. Й. Л. отказ от наследството на наследодателя Й. И. П.

Съгласно чл. 52 ЗН отказът от наследство се извършва с писмено заявление до районния съдия, в района на който е открито наследството и вписване на изявлението в особената книга на съда. Наследникът може да се откаже от наследството само ако преди това не го е приел. Отказът, който е направен след като е прието наследството е нищожен. В конкретния случай, с оглед приетото за установено от коментираните писмени доказателства следва правният извод, че отказът от наследството на Й. И. П., извършен от ответника И. Й. Л. следва по време фактическите й действия по приемане на наследството, каквото безспорно представлява изпълнение на задълженията на наследствената маса – плащане на дълга на наследодателя по изп.д.№ *** г. по описа на ***, с рег.№ ** на КЧСИ. Поради това и направеният отказ от наследство на *** г. от нейна страна е нищожен (в този смисъл решение № 68/13.09.2010 г. по г.д.№ 3382/2008 г., II г.о. на ВКС ). Следователно предявеното от ищцата възражение за неговата недействителност е основателно.

Отказът от наследството на наследодателя Й. И. П., извършен от наследника Д. Й. П., обаче не се твърди и установява да е недействителен.

Предвид неговото извършване, на основание чл. 53 ЗН, наследството, останало от Й. И. П. преминава изцяло върху другия наследник – И. Й. Л., която по този начин, в резултат на наследствено правоприемство, се легитимира като собственик на останалата ½ ид. част от процесния имот, с оглед заявеното с отговора на искова молба позоваване на изтеклата в полза на общия наследодател придобивна давност.

При така установените правнорелевантни обстоятелства следва да се допусне упражняването на предявеното потестативно право на делба с предмет: поземлен имот № ****, за който е образуван УПИ № *, в кв. ** по плана на гр. Р., общ. Р., обл. П., с площ 1062 кв. м., отреден за жилищно 5 застрояване, с административен адрес: гр. Р., ул. „Д. Д.“ № **, ведно с построените в имота четири сгради: сграда с № ***, представляваща двуетажна масивна жилищна сграда - многофамилна, с площ от 73 кв. м., сграда с № ***, представляваща едноетажна масивна постройка на допълващо застрояване – лятна кухня, с площ от 54 кв. м., сграда с № ****, представляваща едноетажна паянтова селскостопанска сграда, с площ от 51 кв. м. и сграда с № ****, представляваща едноетажна паянтова селскостопанска сграда с площ от 19 кв. м., между ищцата П. И. И. и ответницата И. Й. Л., при квоти от по 1/2 идеална част за всяка.

По отношение на ответника Д. Й. П. предявения иск за делба, като неоснователен следва да бъде отхвърлен, доколкото същата, поради извършения отказ от наследството оставено от наследодателя Й. И. П., не притежава права в съсобствеността.

Така мотивиран, Районен съд Пловдив

РЕШИ:

ДОПУСКА извършване на съдебна делба м е ж д у П. И. И., ЕГН ********** и И. Й. Л., ЕГН **********, на следния недвижим имот:

ПОЗЕМЛЕН ИМОТ № **** за който е образуван УПИ № *, в кв. ** по плана на гр. Р., община Р., област П., ЕКАТТЕ: ***, с площ 1062 кв. м., отреден за жилищно застрояване, с административен адрес: гр. Р., ул. „Д. Д.“ № **, със съседи: имот № ***– улица, имот № *** – улица, поземлен имот № **** и поземлен имот № ****, ведно с построените в имота четири сгради: сграда с № ****, представляваща двуетажна масивна жилищна сграда многофамилна, с площ от 73 кв. м., сграда с № ***, представляваща едноетажна масивна постройка на допълващо застрояване – лятна кухня, с площ от 54 кв. м., сграда с № ***, представляваща едноетажна паянтова селскостопанска сграда, с площ от 51 кв. м. и сграда с № ***, представляваща едноетажна паянтова селскостопанска сграда с площ от 19 кв. м.