Решение № 21500 от 27.11.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 21500 гр. София, 27.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 77 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: МАРИЯ СТ. ДИМИТРОВА при участието на секретаря НАДЯ СТ. ТОДОРОВА като разгледа докладваното от МАРИЯ СТ. ДИМИТРОВА Гражданско дело № 20241110117663 по описа за 2024 година

Предявен е от ищеца „КВ Инженеринг“ ЕООД срещу ответника „Застрахователно дружество Евроинс“ АД иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата 4266,54 лева, представляваща мораторна лихва за забава за периода от 03.12.2021г. до 15.05.2023г. в плащането на застрахователно обезщетение в размер на 28026,20 лева за имуществени вреди на л.а. марка „Тойота“, модел „Ланд Крузер 200 серия“, с рег. № ....., настъпили вследствие на ПТП на 02.12.2021г. в гр. София, присъдено с влязло в сила решение по в.гр.д. № 2714/2023г. по описа на САС, с което частично е отменено решението по т.д. № 1070/2023г. по описа на СГС.

Ищецът „КВ Инженеринг“ ЕООД твърди, че с влязло в сила съдебно решение по в.гр.д. № 2714/2023г. по описа на САС, с което частично е отменено решението по т.д. № 1070/2023г. по описа на СГС, ответникът е осъден да му заплати застрахователно обезщетение за имуществени вреди на л.а. марка „Тойота“, модел „Ланд Крузер 200 серия“, с рег. № ....., настъпили вследствие на ПТП на 02.12.2021г. в гр. София, в размер на 29026,20 лева, както и законна лихва върху сумата от 1000 лева от датата на депозиране исковата молба – 07.03.2022г. до окончателното плащане и законна лихва върху сумата от 28026,20 лева /представляваща увеличената част от иска за главница/ от датата на депозиране на молбата по чл. 214, ал. 1 ГПК – 16.05.2023г. до окончателното плащане. Поддържа, че предмет на разглеждане по в.гр.д. № 2714/2023г. по описа на САС, е бил единствено иск за заплащане на застрахователното обезщетение, поради което претендира заплащане на сумата от 4266,54 лева, представляваща лихва за забава в плащането на застрахователно обезщетение в размер на 28026,20 лева, начислено за периода от 03.12.2021г. до 15.05.2023г. /деня преди депозиране на молбата по чл.214, 1 ал.1 ГПК по т.д. № 1070/2023г. по описа на СГС/. Претендира присъждане на разноски.

Ответникът „Застрахователно дружество Евроинс“ АД в срока по чл.

131 ГПК депозира отговор на исковата молба, като излага доводи за недопустимост на настоящото производство, тъй като ищецът не е предявил извънсъдебно претенцията си за лихва за забава върху търсеното застрахователно обезщетение преди процеса. При условията на евентуалност твърди, че същата е присъдена с постановените по т.д. № 1070/2023г. по описа на СГС и в.гр.д. № 2714/2023г. по описа на САС, съдебни решения.

Претендира разноски.

След като взе предвид изложеното в исковата молба и отговора, събраните по делото доказателства и изявленията на страните, съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:

С Решение № 875/10.07.2023 г. постановено по т.д. № 1070/2023г. по описа на СГС е осъден ответникът „Застрахователно дружество Евроинс” АД да заплати на ищеца „КВ Инженеринг“ ЕООД сумата 29026,20 лева – обезщетение за вредите, причинени на лек автомобил „Тойота Ланд Крузер от ПТП, настъпило на 02.12.2021 г. в гр. София по вина на застраховано по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ при ответника лице, заедно със законната лихва върху главницата от предявяването на исковата молба – 07.03.2022 г. до окончателното плащане.

По подадена от ответника жалба, с Решение № 292/14.03.2024 г. по в.гр.д. № 2714/2023г. по описа на САС, въззивният съд ОТМЕНЯ Решение № 875/10.07.2023 г., постановено по т.д.№ 1070/2023 г. по описа на Софийски градски съд, Търговско отделение, VІ-16 състав, в частта, с която е присъдена законна лихва върху сумата от 28026,20 лв., представляваща увеличената част от главницата, разликата над 1000 лв. до 29026,20 лв., от датата на завеждане на исковата молба – 07.03.2022 г. до окончателното изплащане на главницата и ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА: ОСЪЖДА „ЕВРОИНС” АД да заплати на „КВ Инженеринг“ ЕООД на основание чл.86, ал.1 ЗЗД законната лихва върху главницата от 28026,20 лв. (представляваща увеличената част от главницата, разликата над 1 000 лв. до 29 026,20 лв.) – от датата на молбата по чл.214, ал.1 ГПК - 16.05.2023 г. до окончателното изплащане на сумата. Решението е влязло в законна сила на 29.04.2024 г.

Съгласно разпоредбата на чл. 297 ГПК, влязлото в сила решение е задължително за съда, който го е постановил, и за всички съдилища, учреждения и общини в Република България. А съгласно разпоредбата на на чл. 298, ал. 1 ГПК решението влиза в сила само между същите страни, за същото искане и на същото основание. В т.18 от ТР № 1/04.01.2001 г. по тълк.гр.д. № 1/2000 г. на ВКС, ОСГК в разяснено, че със сила на пресъдено нещо се ползва само решението по отношение на спорното материално право, въведено с основанието и петитума на иска като предмет на делото. С решението съдът подвежда фактите под правната норма, и ги обявява в диспозитива като правни последици, които се ползват със сила на пресъдено нещо. За това диспозитивът на решението представлява източника на силата 2 на пресъдено нещо. Мотивите към решението не са част от него. Мотивите обаче се ползват с доказателствена сила.

Отнесено към настоящият случай това означава, че процесният иск по чл. 86 ЗЗД е допустим. Между страните има влязло в сила решение, с което е отхвърлена претенцията за заплащане на законна лихва като законна последица от уважаване на осъдителния иск за обезщетение за имуществени вреди, доколкото въззивния съд е приел, че при увеличаване в хода на процеса на частично предявен иск, моментът от който следва да се присъди законната лихва върху увеличения размер е от датата на подаване на молбата по чл. 214, ал. 1, изр. 3, пр. 1 ГПК за увеличаването на иска. Не е налице СПН за недължимост на вземането, доколкото не е предявен и съответно отхвърлен отделен иск с правно основание чл. 86 ЗЗД за заплащане на мораторна лихва върху обезщетението за имуществени вреди.

Страните не спорят, че ищецът е предявил извънсъдебна претенция за заплащане на обезщетението за вредите на увредения автомобил на 03.12.2021 г., по която е постановен отказ от ответника от 23.12.2021 г., а и посоченото се установява от събрания по делото доказателствен материал. Следователно ответното дружество е изпадало в забава, защото не е изпълнило задължението си по чл. 405 КЗ да заплати обезщетението в срок не по-дълъг от 15 работни дни от предявяването на застрахователната претенция и представянето на всички доказателства по нея съгласно чл. 497, ал. 1, т. 1 КЗ.

Обезщетението за забава се дължи, след датата на постановения отказ от 23.12.2021 г. и без да е необходима последваща покана за плащане. Още повече – последваща покана за заплащане на обезщетението за забава.

Доколкото с влязлото в сила решение е присъдено обезщетение в пълен размер на 29026,20 лева, искът за мораторна лихва за забава в плащането на обезщетението в размер на 28026,20 лева се явява основателен за периода от 23.12.2021 г. до 15.05.2023 г. до размера 4120,64 лв., която сума е определена от съда сума на основание чл. 162 ГПК с помощта на онлайн калкулатор. За горницата над посочената сума до пълния предявен размер и за периода 03.12.2021 г. – 22.12.2021 г. претенцията следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

Предвид изхода на спора и двете страни имат право на разноски. В полза на ищеца следва да бъдат присъдени направените претендираните със списъка по чл. 80 ГПК деловодни разноски за държавна такса в размер на 170,66 лева и реално заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 870,00 лева.

Ответникът своевременно е противопоставил възражение за прекомерност на претендираното от ищеца възнаграждение за процесуално представителство, което съдът намира за неоснователно. Заплатената сума е съобразена с разпоредбите на чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, извършените процесуални действия и фактическата и правна сложност на делото.

Съобразно уважената част от исковете следва да се присъди сумата 1005,07 лева.

С оглед изхода на спора и предвид изрично направеното искане в тази 3 насока, в полза на ответника следва да бъдат присъдени 100,00 лева – юрисконсултско възнаграждение определено от съда в минимален размер съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащане на правната помощ, при съобразяване фактическата и правна сложност на делото. Съобразно отхвърлената част следва да се присъди сумата 3,42 лева.

Мотивиран от изложеното, настоящият състав на Софийски районен съд РЕШИ:

ОСЪЖДА „Застрахователно дружество Евроинс” АД, ЕИК

121265113, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Христофор Колумб” № 43 ДА ЗАПЛАТИ на „КВ Инженеринг“ ЕООД, ЕИК 175264495, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Комата“ № 79 на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата 4120,64 лева, представляваща мораторна лихва за забава за периода от 23.12.2021 г. до 15.05.2023 г . в плащането на застрахователно обезщетение в размер на 28026,20 лв. за имуществени вреди на л.а. марка „Тойота“, модел „Ланд Крузер 200 серия“, с рег. № ....., настъпили вследствие на ПТП на 02.12.2021г. в гр. София, присъдено с влязло в сила решение по в.гр.д. № 2714/2023г. по описа на САС, с което частично е отменено решението по т.д. № 1070/2023г. по описа на СГС и на основание чл.

78, ал. 1 ГПК сумата 1005,07 лева – разноски в производството пред СРС като ОХТВЪРЛЯ иска за горницата над уважената сума до пълния предявен размер от 4266,54 лева и за периода от 03.12.2021 г. до 22.12.2021 г. като НЕОСНОВАТЕЛЕН.

ПРИСЪДЕНАТА сума може да бъде заплатена по следната банкова сметка: BG33RZBB91551007843349.

ОСЪЖДА „КВ Инженеринг“ ЕООД, ЕИК 175264495, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Комата“ № 79 ДА ЗАПЛАТИ на „Застрахователно дружество Евроинс” АД, ЕИК 121265113, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Христофор Колумб” № 43 на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата 3,42 лева – разноски в производството пред СРС РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчване на страните.

ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 4