Определение № 408 от 13.02.2026, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 408 гр. Пловдив, 13.02.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Светлана Изева

Членове:

Радостина Стефанова

Светлана Станева като разгледа докладваното от Светлана Изева Въззивно частно гражданско дело № 20255300503381 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.274 и сл.от ГПК във вр.с чл.248,ал.3 от ГПК.

С определение № 14445/10.11.2025г.,постановено по гр.д.№ 15500/24г.по описа на РС-Пловдив,24-ти гр.с. е оставена без уважение молбата на „Агенция за събиране на вземания“ЕАД с правно основание чл.248 от ГПК за изменение на решение № 4061/05.09.25г.,постановено по същото дело,в частта за разноските.

Определението се обжалва от „Агенция за събиране на вземания“ЕАД,ЕИК203670940,гр.София в частта,с която е оставена без уважение молбата за изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските в заповедното производство с оплаквания за недължимост на адвокатско възнаграждение в процесния случай,тъй като адвокатската защита се състои единствено в подаване на възражение по чл. 414 от ГПК,което не се изисква да се мотивира,а в НМРАВ нямало определен размер на адвокатското възнаграждение при подаване на възражение по чл.414 от ГПК.Иска се от съда отмяна на определението в частта,с която е оставена без уважение молбата за изменение на решението в частта за разноските в заповедното производство и произнасяне по същество.

Ответникът по частната жалба – адв.Д. Б. в качеството му на пълномощник на ответника В. С. К. е депозирал отговор,с който изразява становище за неоснователност на частната жалба по изложени в отговора съображения.

ПдОС,след преценка на доводите на страните и събраните доказателства,намира за установено следното:

Частната жалба е допустима – подадена е в срок от надлежна страна срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт,внесена е дължимата ДТ, изпълнена е процедурата по чл. 276 от ГПК,поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество е частично основателна.

Производството пред районния съд е започнало като заповедно-образувано по подадено от „Агенция за събиране на вземания“ЕАД заявление по чл.410 от ГПК срещу длъжника В. С. К..По образуваното ч.гр.д.№ 11375/24г. е издадена Заповед № 5790/10.07.24г.по чл.410 от ГПК,с която длъжникът е осъден да заплати на заявителя паричните вземания,предмет на заявлението.

1

В срока по чл.414 от ГПК длъжникът,чрез упълномощения адвокат Д. Б.,е депозирал възражение,че не дължи вземанията по заповедта,тъй като договорът,от който се твърдяло да произтичат тези суми,бил недействителен на осн.чл.22,вр.чл.10,ал.1,чл.11,ал.1,т.9,10 и 11 от ЗПК.Претендирал е разноски в заповедното производство на осн.чл.38,ал.2 от ЗАдв.Представени са пълномощно и рамков договор за правна защита и съдействие,с който е договорено адв.възнаграждение при условията на чл.38,ал.2 във вр.с чл.38,ал.1 от ЗАдв.

Съдът е указал на заявителя да предяви иск за установяване на вземането по заповедта,а кредиторът е предявил иска в срок,като по исковата молба е образувано гр.д.№ 15500/24г.

Исковото производство е приключило с решение № 4061/05.09.25г.,с което предявените искове за главница,договорна и мораторнна лихва,произтичащи от договор за потребителски кредит,са отхвърлени изцяло.Съдът е присъдил на адв.Б. на осн.чл.38,ал.2 от ЗАдв.адвокатско възнаграждение в размер на 200лв.(102,26 €) за заповедното производство и в размер на 400лв.(204,52 €) за исковото производство с мотиви,че исканият хонорар не е прекомерен с оглед броя и цената на исковете,сложността на делото и проведените заседания.

В срок е постъпила молба от „АСВ“ на основание чл.248 от ГПК с искане за изменение на решението в частта за разноските както в заповедното,така и в исковото производство,като не се присъждат разноски за заповедното производство,а за исковото такова да се намалят същите съобразно практиката на СЕС и ВКС.

С обжалваното определение ПдРС е оставил без уважение молбата,като е посочил,че сумата от 200лв.за заповедното производство е присъдена като за подаване на молба по НМРАВ № 1.Посочва,че адвокатската работа се изразява не само в попълване на бланково възражение,а в преценка дали е правилно изобщо да се възразява и в каква част.

Предмет на обжалване с частната жалба е определението само в частта,касаеща изменението на решението за разноските в заповедното производство.

Въззивният съд не споделя тезата на частния жалбоподател,че на длъжника не се дължат изобщо разноски за заповедното производство,тъй като само е подал възражение по чл.414 от ГПК.

В случая действията по защита на длъжника в заповедното производство действително се изчерпват с оспорване на задължението по реда на чл.414 от ГПК,чрез подаване на възражение,което може да е бланково,а може и да не е,като мотивирането му не се изисква.В границите на заповедното производство не се разрешава правен спор със СПН,поради което размера на иска няма пряко отражение върху размера на разноските,дължими в полза на длъжника при постигане на положителен резултат от действията му в отделните етапи на производство,като е важен вида на предприетата защита.

Наред с това обаче в НМРАВ № 1/04г. не е предвиден ред за определяне на размер на минималните размери на адв.възнаграждения,платими от длъжник в заповедно производство,за разлика от тези,платими от заявителя и това не е случайно.Подаването на заявление за проверка на спорността на определено задължение е необходим етап от инициирането,съответно развитието на заповедното производство,за което е необходима предварителна подготовка-посочване на фактически и правни основания за претендираното вземане и др.,докато подаването на възражение по чл.414 от ГПК,освен,че не е задължително и не изисква подготовка или обосновка.При евентуално подаване на възражение,обичайната последица е развитие на заповедното производство в исков процес,в който длъжникът развива защитата си,вкл.ползва пълноценно адв.помощ.

Предвид горното и при липса на изрична норма в НМРАВ,възнаграждението за ангажирането на адв.помощ в заповедното производство не може да остане незаплатена,след като длъжникът е ангажирал адвокат да го защитава,но възнаграждението 2 следва да се определи по аналогия измежду дейностите,които са най-близки като обем и съдържание.Според въззивният съд защитата при подаване на възражение по чл.414 от ГПК е най-сходна по смисъл и обем с действията,описани в чл.6,т.5,пр.последно от НМРАВсъставяне на други молби,до който извод е стигнал и ПдРС.Съдът обаче неправилно е определил размера на адв.възнаграждение по чл.38,ал.2 от ЗАдв.съобразно минимума,посочен в НМРАВ,доколкото в светлината на цитираните от частния жалбоподател решения на СЕС тази Наредба не е задължителна и не обвързва съда при определянето на адв.възнагаждения по реда на чл.38,ал.2 от ЗАдв.

При съобразяване с практиката на СЕС- Решение от 23.11.2017г. по съединени дела C-427/16 и C-428/16,настоящата инстанция счита,че по всяко дело,по което следва да се определи адв.възнаграждение,националният съд следва да извърши преценка на правната и фактическа сложност на делото,без да бъде ограничаван от определения в Наредба № 1/09.07.2004г.минимален размер,като все пак цитираната наредба следва да служи за ориентир при определяне на размера на адв.възнаграждения,но определяща е преценката въз основа на няколко критерия-обемът извършена от адвоката работа по подготовката и защитата по делото,депозирането на искова молба и на становища,наличието на фактическа и правна сложност на делото,както и цената на исковете.

В случая по ч.гр.д.№ 11375/24г.няма нито фактическа,нито правна сложност,а целият обем от извършена от адвоката работа се заключава в подаването на възражение по чл.414 от ГПК,което е бланково и законът не изисква същото да бъде обосновавано,поради което ПдОС намира,че адв.възнаграждение в полза на длъжника в заповедното производство следва да се определи в размер на 50 € по реда на чл.38,ал.2 от ЗАдв.

Предвид горното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 14445/10.11.2025г.,постановено по гр.д.№ 15500/24г.по описа на РС-Пловдив,24-ти гр.с.,в частта му,с която е оставена без уважение молбата на „Агенция за събиране на вземания“ЕАД с правно основание чл.248 от ГПК за изменение на решение № 4061/05.09.25г.,постановено по същото дело,в частта за разноските в размер на 200лв.в заповедното производство,като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ИЗМЕНЯ на основание чл.248 от ГПК решение № 4061/05.09.25г., постановено по гр.д.№ 15500/24г.по описа на РС-Пловдив,24-ти гр.с.в частта за разноските,като:

НАМАЛЯВА размера на разноските за адвокатско възнаграждение на осн.чл.38,ал.2 от ЗАдв.,които е осъдена „Агенция за събиране на вземания“ЕАД,ЕИК-203670940,гр.София да заплати на адвокат Д. Г. Б.,личен № 1100108640,от АК-Пловдив със служебен адрес: гр.Пловдив,ул.“*********“№ 68,ет.3,офис 4, за заповедното производство по ч.гр.д.№ 11375/24г.по описа на ПдРС от 102,26(сто и две евро и 26 ст.) на 50(петдесет)евро.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3

4

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 408 гр. Пловдив, 13.02.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Светлана Изева

Членове:

Радостина Стефанова

Светлана Станева като разгледа докладваното от Светлана Изева Въззивно частно гражданско дело № 20255300503381 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.274 и сл.от ГПК във вр.с чл.248,ал.3 от ГПК.

С определение № 14445/10.11.2025г.,постановено по гр.д.№ 15500/24г.по описа на РС-Пловдив,24-ти гр.с. е оставена без уважение молбата на „Агенция за събиране на вземания“ЕАД с правно основание чл.248 от ГПК за изменение на решение № 4061/05.09.25г.,постановено по същото дело,в частта за разноските.

Определението се обжалва от „Агенция за събиране на вземания“ЕАД,ЕИК203670940,гр.София в частта,с която е оставена без уважение молбата за изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските в заповедното производство с оплаквания за недължимост на адвокатско възнаграждение в процесния случай,тъй като адвокатската защита се състои единствено в подаване на възражение по чл. 414 от ГПК,което не се изисква да се мотивира,а в НМРАВ нямало определен размер на адвокатското възнаграждение при подаване на възражение по чл.414 от ГПК.Иска се от съда отмяна на определението в частта,с която е оставена без уважение молбата за изменение на решението в частта за разноските в заповедното производство и произнасяне по същество.

Ответникът по частната жалба – адв.Д. Б. в качеството му на пълномощник на ответника В. С. К. е депозирал отговор,с който изразява становище за неоснователност на частната жалба по изложени в отговора съображения.

ПдОС,след преценка на доводите на страните и събраните доказателства,намира за установено следното:

Частната жалба е допустима – подадена е в срок от надлежна страна срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт,внесена е дължимата ДТ, изпълнена е процедурата по чл. 276 от ГПК,поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество е частично основателна.

Производството пред районния съд е започнало като заповедно-образувано по подадено от „Агенция за събиране на вземания“ЕАД заявление по чл.410 от ГПК срещу длъжника В. С. К..По образуваното ч.гр.д.№ 11375/24г. е издадена Заповед № 5790/10.07.24г.по чл.410 от ГПК,с която длъжникът е осъден да заплати на заявителя паричните вземания,предмет на заявлението.

1

В срока по чл.414 от ГПК длъжникът,чрез упълномощения адвокат Д. Б.,е депозирал възражение,че не дължи вземанията по заповедта,тъй като договорът,от който се твърдяло да произтичат тези суми,бил недействителен на осн.чл.22,вр.чл.10,ал.1,чл.11,ал.1,т.9,10 и 11 от ЗПК.Претендирал е разноски в заповедното производство на осн.чл.38,ал.2 от ЗАдв.Представени са пълномощно и рамков договор за правна защита и съдействие,с който е договорено адв.възнаграждение при условията на чл.38,ал.2 във вр.с чл.38,ал.1 от ЗАдв.

Съдът е указал на заявителя да предяви иск за установяване на вземането по заповедта,а кредиторът е предявил иска в срок,като по исковата молба е образувано гр.д.№ 15500/24г.

Разпечатката съдържа 59 от 81 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/04807e92-a639-4d7c-88f3-a24dfc895ec2