Решение № 4159 от 04.11.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4159 гр. София, 04.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 99 СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ПЕТРОСЛАВ В. КЪНЕВ при участието на секретаря СТАНИСЛАВА ИЛ. ЧЕРВЕНЯКОВА като разгледа докладваното от ПЕТРОСЛАВ В. КЪНЕВ Административно наказателно дело № 20221110210013 по описа за 2022 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по повод депозирана жалба от „****“ ЕООД, ЕИК *** срещу електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система Серия Г № 0044171, издаден от СДВР, с който за нарушение на чл.483, ал.1, т.1 от Кодекса за застраховането (КЗ), на дружеството-жалбоподател е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 2000 лева на основание чл.638, ал.4, вр. ал.1, т.2, вр. чл.461, т.1 от КЗ.

С жалбата се изразява недоволство от атакувания електронен фиш и се иска неговата отмяна. Твърди се, че били допуснати съществени нарушения на материалния и процесуалния закон в хода на административнонаказателното производство, като имало неяснота при описание на нарушението. Сочи се, че автомобилът бил ползван от служител на дружеството към датата на нарушението.

В съдебно заседание процесуалният представител на дружеството-жалбоподател поддържа изцяло депозираната жалба. Заявява, че имало неясноти и противоречия при описание на нарушението, което ограничавало правото на защита на наказаното лице.

Иска отмяна на атакувания ел. фиш. Не претендира разноски.

За АНО, редовно уведомен, не се явява представител в съдебно заседание.

Депозирани са писмени бележки от юрисконсулт В., с които се иска обжалваният ел.

1 фиш да бъде потвърден като правилен и законосъобразен. Претендира се юрисконсултско възнаграждение и се прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на другата страна, ако бъде поискано такова.

Жалбата е процесуално допустима, тъй като изхожда от легитимирано лице, подадена е в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване акт, съдържа необходимите реквизити и производството по делото е редовно образувано пред РССофия.

Софийският районен съд, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и като съобрази закона, намира за установено от фактическа страна следното:

На 16.06.2022 г. в 17:18 часа, мобилна система за видеоконтрол „ATCC CORDON“ № MD1196 заснела товарен автомобил марка „**“, модел „***“ с рег. № ***, движещ се в град София, по бул. „***“ до номер **, в посока от бул. „**“ към бул.

„***“. При проверка в Гаранционния фонд и масивите на Пътна полиция станало ясно, че заснетото МПС е регистрирано в Република България, не е спряно от движение, но за същото собственикът не е сключил задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, валидна към 16.06.2022 г.

Въз основа на тези данни и проверка за собственост на заснетия автомобил, впоследствие бил издаден от СДВР и обжалваният понастоящем електронен фиш Серия Г № 0044171 за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, с който за нарушение на чл.483, ал.1, т.1 от КЗ, на основание чл.638, ал.4, вр. ал.1, т.2, вр. чл.461, т.1 от КЗ, на дружеството-жалбоподател, в качеството му на собственик на заснетото МПС, е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 2000 лева.

Описаната фактическа обстановка се установява по категоричен начин от събраните по делото писмени доказателства и доказателствени средства, които преценени поотделно и в тяхната съвкупност не водят до различни фактически изводи.

При така установените факти, съдът намира следното от правна страна:

Законодателят е предвидил възможността нарушенията по КЗ във връзка със задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите да се санкционират освен с наказателно постановление и с „електронен фиш“, като по този начин се гарантира бързина на процеса по установяване и налагане на наказанията.

Съгласно чл.647, ал.3 от КЗ, „когато с автоматизирано техническо средство или система е установено и заснето управление на моторно превозно средство, за което няма сключен и действащ застрахователен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител при условията и по реда, предвидени в Закона за движение по пътищата. Електронният фиш се изпраща на собственика на 2 моторното превозно средство с препоръчано писмо с обратна разписка. Собственикът е длъжен в 14-дневен срок от получаването му да заплати глобата или имуществената санкция по чл.638, ал.4 и 6, като член 189, ал.5 от Закона за движение по пътищата не се прилага“. Посоченото отсъствие на контролен орган касае издаването на електронния фиш, а не както понякога се тълкуваше преди изменението на ЗДвП, че контролният орган трябвало да отсъства от мястото, на което е било монтирано автоматизираното техническо средство при заснемане на нарушението.

Задължително условие за санкционирането с електронен фиш е нарушението да е установено и заснето с автоматизирано техническо средство, т.е. да няма човешка намеса при установяване на нарушението, за да се избегне субективният човешки фактор. В процеса по издаването на ел. фиш не участват двете страни, характерни за първата фаза на административнонаказателното производство. Съгласно § 6, т. 65 от допълнителните разпоредби на ЗДвП - „Автоматизирани технически средства и системи са уреди за контрол работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат: а) стационарни - прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен орган; б) мобилни - прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния процес“, тоест контролният орган не се намесва в работата на мобилното автоматизирано техническо средство, а само го позиционира, включва, а след преустановяване на контрола го изключва и демонтира. Именно в това се изразява поставянето на начало и край на работния процес от контролния орган.

В мотивите към проекта на Закона за изменение и допълнение на ЗДвП се посочва, че една от причините за въведените изменения е именно Тълкувателно решение № 1 от 2014 г. на Върховния административен съд, с което реализирането на административнонаказателната отговорност за нарушения на Закона за движението по пътищата чрез издаване на електронен фиш при осъществяване на контрол с мобилни системи за контрол било преустановено и това рефлектирало пряко върху дисциплината на водачите. Посочва се, че използването на мобилни технически средства е автоматизиран процес, при който единствената намеса на контролен орган се свежда до позиционирането и настройката на автоматизираното техническо средство. Същите установяват нарушенията по аналогичен със стационарните средства способ. Всички автоматизирани технически средства - мобилни и стационарни, са преминали метрологична проверка съгласно Закона за измерванията, в това число и софтуера за обработка на доказателствения материал и са въведени в експлоатация при стриктно спазване на нормативните предписания. При въвеждането в експлоатация на всяко техническо средство, сертифициращият орган - Български институт по метрология, осъществява проверка и на софтуерната програмата, генерираща 3 снимковия материал, което е отразено и в сертификата и първоначалната метрологична проверка. Принципът на действие, както на стационарните, така и на мобилните системи е един и същ. Обработката и издаването на електронен фиш и за двата вида системи е от централизирана информационна система.

Към датата на нарушението вече е било отменено изискването на чл.165, ал.2, т.8 от ЗДвП да се обозначават чрез поставяне на пътни знаци, оповестяват в средствата за масово осведомяване или на интернет страницата на Министерството на вътрешните работи участъка от пътя, на който се осъществява контрол по спазването на правилата за движение чрез автоматизирани технически средства или системи. След като това изискване е отпаднало и то изрично е отменено с последвалата редакция на закона, то не е необходимо участъкът, в който се е извършвал контрол с автоматизирано техническо средство да е бил обозначен с поставянето на пътен знак Е-24, каквото задължение имаха преди това контролните органи. Именно поради тази причина и след отпадането на посоченото законово изискване, не е необходимо да бъдат събирани доказателства за поставен пътен знак, указващ на водачите за извършвания видеоконтрол.

В съответствие с разпоредбата на чл.189, ал.8 от ЗДвП, АНО е изпратил на съда цялата преписка с информация за участъка от пътя, на който се извършва контрол с автоматизирано техническо средство, с описание на мястото и географските координати, действащото ограничение на скоростта по чл. 21, посоката на движение на автомобила, разположението на автоматизираното техническо средство, неговия вид и данни за извършена метрологична проверка. Писмени доказателства относно всички тези обстоятелства се съдържат в кориците на делото.

В случая нарушението е установено от мобилна система за видеоконтрол „ATCC CORDON“ № MD1196, надлежно калибрована, при която измерването, регистрирането и записът на нарушенията се извършва от система радар-камера-компютър, като единствената роля на оператора на системата е да позиционира техническото средство, като го насочи към определения за наблюдение участък от пътя и да въведе ограниченията за скоростта на този участък. Ето защо съдът намира, че процесната система за контрол отговаря на изискването на ЗДвП, техническото средство, с което е установено и заснето нарушението, да бъде автоматизирано, за да не позволява човешка намеса при установяването и заснемането на всяко едно конкретно нарушение. Именно по тази причина в електронния фиш липсва посочване на конкретен издател, тъй като операторът на системата за видеоконтрол няма това качество.

Съдът приема за доказано авторството на деянието, тъй като автомобилът е заснет с мобилна камера и снимката е приложена по делото, като върху нея са посочени датата и часът на нарушението. Съгласно разпоредбата на чл.638, ал.4 от КЗ, 4 когато с автоматизирано техническо средство или система е установено управление на моторно превозно средство, за което няма сключен и действащ застрахователен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, на собственика на моторното превозно средство се налага глобата или имуществената санкция по ал. 1, като в чл.647, ал.3 от КЗ изрично е посочено, че член 189, ал.5 от Закона за движение по пътищата не се прилага, тоест не е предвидена възможност собственикът на заснетото МПС да предостави в съответната териториална структура на Министерството на вътрешните работи писмена декларация с данни за лицето, което е управлявало автомобила, и копие на свидетелството му за управление на моторно превозно средство и на това лице да бъде издаден ел. фиш. В случая наказанието винаги е за собственика на превозното средство, тъй като съгласно чл.483, ал.1, т.1 от КЗ, „договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите е длъжно да сключи всяко лице, което притежава моторно превозно средство, което е регистрирано на територията на Република България и не е спряно от движение“, тоест задължението за сключване на застраховката е на собственика и той понася отговорност, ако не го е изпълнил, независимо кой е управлявал процесното МПС към момента на заснемането му. За разлика от ЗДвП, в който не е предвидено налагане на имуществени санкции на юридически лица, то по КЗ такава възможност е предвидена в чл.638, ал.1, т.2 от КЗ и субект на нарушението може да бъде собственик юридическо лице.

Съгласно разпоредбата на чл.189, ал.11 от ЗДвП, влезлият в сила електронен фиш се смята за влязло в сила наказателно постановление. Самият електронен фиш е приравнен от законодателя на наказателно постановление, тъй като с него освен, че се установява нарушението, се налага и конкретно наказание за това нарушение. Тоест тук процедурата е различна от тази по ЗАНН, като нямаме отделен АУАН и НП, а двата акта са инкорпорирани в електронния фиш. Следователно не може да се приложи разпоредбата на чл.34 от ЗАНН, относно сроковете за издаване на АУАН и НП, тъй като ел. фиш е приравнен на наказателно постановление, а за дата на издаването му се счита датата на извършеното нарушение. Електронният фиш съдържа всички необходими реквизити във връзка с извършеното нарушение, а именно: дата, място, начин на извършване на нарушението и самоличност на нарушителя. В случая е описано ограничението на скоростта в процесния участък, точното място и посока на движение и вида на техническото средство, защото чл.189, ал.8 от ЗДвП изисква да се представи информация за тези обстоятелства. След това обаче ясно и недвусмислено е описано, че е било установено управление на МПС, регистрирано в Република България, което не е спряно от движение и за което собственикът не е сключил задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, като ясно са посочени марката, модела и регистрационния номер на превозното средство. Точно заради това не може да се говори за нарушаване правата на жалбоподателя, поради неяснота или 5 противоречия в издадения ел. фиш. Напротив, правата му са напълно защитени, тъй като във фиша се съдържат всички изискуеми по закон реквизити и има ясно описание на извършеното деяние. Няма как да се говори за противоречие и неяснота дали става въпрос за превишена скорост или за липса на застраховка „Гражданска отговорност“, тъй като никъде не е посечено каква е измерената скорост на движение и евентуално какво е превишението на скоростта, а ясно се описва управление на МПС, за което не е сключена задължителната застраховка „Гражданска отговорност“. Предвид на това са неоснователни възраженията на защитника за неяснота при описание на нарушението.