Решение № 509 от 19.10.2021, Административен съд - Плевен

Р Е Ш Е Н И Е

№ 509/

19. Октомври 2021г., гр. Плевен

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН

СЪД – ПЛЕВЕН, трети състав

На двадесет и девети септември 2021г. в публично съдебно заседание в състав:

Председател: съдия Елка

Братоева

Съдебен секретар: Милена Кръстева

Като разгледа докладваното от съдия БРАТОЕВА Административно дело № 498/ 2021г. по описа на съда и на основание доказателствата по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.145 и следващите от

Административно-процесуалния кодекс във вр. чл. 118 ал.1 и ал.3 от Кодекса за социално осигуряване.

Административното дело е образувано по жалба на Т.В.Т.

*** срещу Решение № 2153-14-28/27.05.2021г. на Директора на ТП на НОИ – Плевен и потвърденото с него Разпореждане № 141-00-422-5/08.04.2021г. на Ръководителя на осигуряването за безработица, с което на жалбоподателя е отказано отпускане на парично обезщетение за безработица по чл. 54а КСО.

Жалбоподателят оспорва решението и потвърденото с него разпореждане като незаконосъобразно и моли да се отмени. Сочи, че неправилно е прието, че осигуряването му е прекратено на 03.01.2021г., вместо на 31.12.2020г. и затова счита, че има право на обезщетение за безработица по силата на европейските регламенти, които се прилагат през преходния период преди оттеглянето на Великобритания от ЕС.

Ответникът – ТП на НОИ – Плевен, чрез юрисконсулт

Тодорова изразява становище за неоснователност на жалбата, поддържа доводите, изложени в решението. Посочва, че има несъответствие относно крайната дата на прекратяване на осигуряването, но до момента не са постъпили формулярите по официален път от компетентната институция на Великобритания, затова са взети предвид данните от формуляра, предоставен от жалбоподателя. В случай на промяна на крайната дата на осигуряването, ще бъде направена нова преценка на правото на обезщетение и ще бъде издадено ново разпореждане. Моли, да се отхвърли жалбата.

Като съобрази приетите по делото доказателства, становищата на страните и приложимия закон и след служебна проверка на оспорения индивидуален административен акт за валидност и законосъобразност на всички основания по чл. 146 от АПК, съдът намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Оспореното решение е връчено на 01.06.2021г. Жалбата е подадена на 08.06.2021г. в законния 14-дневен срок за съдебно обжалване от активно легитимирана страна срещу подлежащ на оспорване индивидуален административен акт, поради което е процесуално ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА.

Жалбоподателят Т.В.Т. *** е подал заявление Вх. №

409-01-489/29.01.2021г. до Директора на ТП на НОИ – Плевен за отпускане на обезщетение за безработица по КСО. Декларирал е, че през последните 24 месеца преди прекратяване на осигуряването е работил във Великобритания и посочил последния си работодател, при който е работил за периода от 03.10.2019г. – 31.12.2020г. Попълнил е заявление за удостоверяване на осигурителни периоди от друга държава-членка на ЕС със СЕД U002 / U004 като посочил работодателите, при които е работил в периода 03.10.2019г. -10.03.2020г. и 02.03.2020г. – 31.12.2020г., обхващащ последните 24 месеца преди прекратяване на осигуряването. Като основание за прекратяване на трудовата дейност за последния период е посочил – изтичане срока на договора. Приложил е копия от документи на английски език относно осигуряването. Попълнил е и декларация относно определяне на пребиваването във връзка с прилагането на чл. 65 /2/ от Регламент ЕО № 883/2004, в която е заявил, че е работил в чужбина - в Англия от 03.10.2019г. до 31.12.2020г., не е семеен и няма деца, през периода на последната му заетост преобладаващата част от роднините му са живяли в България и преобладаващата част от социалните му контакти са в България, не притежава собствено жилище и възнамерява да се установи трайно в България като посочва настоящ адрес ***.

С формуляр U001CB –

Искане на осигурително досие – трансграничен работник / от 04.02.2021г. и U003 – Искане за информация за заплата от 15.02.2021г. административният орган е изискал по служебен път информация от компетентната институция на Великобритания за осигурителен стаж и доход на заявителя.

С Разпореждане № 141-00-422-1/04.02.2021г. на ръководителя на осигуряването за безработица на осн. чл. 54г ал.4 КСО е спряно производството по отпускане на парично обезщетение за безработица, поради изискан формуляр за осигурителен стаж и доход от компетентната институция на Великобритания.

На 15.03.2021г. заявителят е представил в ТП на НОИ

Плевен 2 бр. копия на преносим документ U1, издадени от компетентната институция на Великобритания за осигурителен стаж и доход на английски език.

С Разпореждане № 141-00-422-5 от 08.04.2021г.

Ръководителят на осигуряването за безработица е отказал отпускане на парично обезщетение за безработица по чл. 54а КСО на Т.В.Т. на осн. чл. 54ж ал.1 вр. чл. 11 § 3 буква „а“ и чл. 65 §2 от Регламент /ЕО/ 883/2004. В мотивите за отказа приел, че трудовото правоотношение е прекратено от 03.01.2021г. – поради изтичане срока на договора, а осигурителните периоди в Обединеното кралство са 28.10.2016г. – 15.04.2017г.; 23.10.2018г. – 05.12.2018г.; 18.03.2019г. – 13.05.2019г.; 01.10.2019г. – 03.01.2021г., след което няма български осигурителни периоди. Затова е приел, че в случая не е приложим чл. 30 от Споразумението за оттегляне, тъй като със завръщането си в България лицето прекъсва трансграничната ситуация, в която се е намирало към 31.12.2020г. и положението му не обхваща едновременно държава членка и Обединеното кралство. В допълнение е посочено и че чл. 32 от

Споразумението за оттегляне регламентира само сумиране на осигурителни периоди, придобити преди и след 31.12.2020г. с цел придобиване на социално-осигурителни права, чиято преценка се извършва при прилагане на националното законодателство. А в случая лицето не е упражнявало трудова дейност в България, въз основа на прекратяването на която да се преценява право на обезщетение за безработица, вследствие на което няма и български осигурителни периоди, които да бъдат сумирани с британски периоди за придобиване право на обезщетение.

Разпореждането е връчено на 15.04.2021г. На

27.04.2021г. в законния 14-дневен срок Т. обжалвал разпореждането пред Директора на ТП на НОИ – Плевен по реда на чл. 117 ал.1 т.2 б. „б“ от КСО.

Посочва, че в предоставените документи ясно са посочени периодите на осигуряване и последният е 02.03.2020г. – 31.12.2020г., трудовият му договор е прекратен на 31.12.2020г., т.е. във времето, когато Великобритания е била в преходен период, а не на 03.01.2021г. и това се вижда от осигурителните периоди.

Зададения период във формуляра касае физическото напускане на Великобритания и служи единствено за ориентир за компетентната институция при предоставянето на информация за осигурителните периоди.

С Решение № 2153-14-28/27.05.2021г. Директорът на ТП на НОИ – Плевен е отхвърлил жалбата и потвърдил издаденото разпореждане.

Потвърдил е фактическите и правни изводи на ръководителя на осигуряването за безработица като е приел, че последния осигурителен период е 01.10.2019г. – 02.01.2021г., след който няма осигурителни периоди в България. Т.е. последния период на осигурена заетост във Великобритания е започнал преди и завършил след 31.12.2020г. и прекратяването на осигуряването във Великобритания е след 31.12.2020г.

В мотивите на решението допълнително е разяснено, че след като лицето е упражнявало трудова дейност във Великобритания следва да се има предвид, че Обединеното Кралство Великобритания не е член на ЕС, считано от 31.01.2020г., като от същата дата е в сила Споразумението за оттегляне на Обединеното Кралство Великобритания и Северна Ирландия от Европейския съюз и Европейската общност за атомна енергия / Споразумението за оттегляне/. Разпоредбите на Споразумението за оттегляне уреждат пълно или частично прилагане на регламент ЕО № 883/2004г. на Европейския парламент и Съвета за координация на системите за социално осигуряване и Регламент ЕО № 987/2009г. за установяване процедурата по прилагане на регламента в зависимост от обстоятелството в коя разпоредба от Споразумението за оттегляне попадат заинтересованите лица. В него е посочено, че се определя преходен период или период на изпълнение, който започва да тече от датата на влизане в сила на споразумението и приключва на 31 декември 2020г., а в чл. 127 от него е посочено, че освен ако в настоящото споразумение не е предвидено друго, по време на преходния период правото на съюза е приложимо по отношение на и в Обединеното кралство. Разпоредбата на чл. 30 от Споразумението за оттегляне определя спрямо кои лица са приложими правилата за координация на системите за социална сигурност, като сред тях попадат и граждани на Съюза, които упражняват дейност като заето или самостоятелно заето лице в Обединеното кралство в края на преходния период и спрямо които въз основа на дял II от Регламент ЕО № 883/2004г. се прилага законодателството на държава членка. Посочено е, че тези лица попадат в обхвата на разпоредбата на чл. 30 ал.1 дотогава, докогато продължават да се намират без прекъсване в една от описаните ситуации, обхващащи едновременно страна-членка и Обединеното кралство.

В решението се казва също така, че като крайна дата на осигуряването е приета посочената в представения документ – 02.01.2021г. вкл. и към момента на издаване на решението не са постъпили по официален ред изисканите документи за осигурителен стаж/доход от компетентната институция на Великобритания с отразени периоди на заетост и доход, както и че във връзка с предоставени документи на 25.05.2021г. от Т. с осигурена заетост до 31.12.2020г. ще бъде отправено ново запитване и в зависимост от постъпилата информация ще бъде извършена нова преценка на правото на обезщетение за безработица.

При насрочване на делото съдът е указал на страните доказателствената тежест като изрично е изискал жалбоподателя да представи официален документ U1 относно периодите на осигуряване и доход и датата на последното прекратяване на осигуряването от компетентната институция на Великобритания, придружен със заверен превод на български език. Указал е и на ответника да представи същия документ относно осигурителен стаж / доход на лицето, предоставен по официален ред от компетентната институция на Великобритания, с превод на български език. В отговор ответника е заявил, че въпреки отправените запитвания, последното от които на 09.06.2021г., не е получил такъв официален документ и до съдебното заседание не го е представил. Жалбоподателят представя в заверен превод на български език формуляр U1 за координация на системите за социална сигурност относно периодите, които се вземат предвид за предоставянето на обезщетения за безработица по силата на Регламент № 883/04 и № 987/09, издаден от националната осигурителна институция.

В документа са посочени завършените периоди на заетост и доходите за зададения период, а именно:

- от 18.03.2019г. до 12.05.2019г. – общо платени 2369,51 брит.паунда;

- от 14.10.2019г. до 06.03.2020г. – 1590,16 брит.паунда на месец;

- от 08.10.2019г. до 20.10.2019г. – общо платени 577,50 брит. паунда;

- от 20.01.2020г. до 26.01.2020г. – общо платени 63,53 брит. паунда;

- от 06.03.2020г. до 10.03.2020г. – общо платени 346,58 брит. паунда;

- от 02.03.2020г. до 31.12.2020г. – 1956,26 брит. паунда на месец;

Договорите са прекратени поради изтичане на срока.

Същите осигурителни периоди и осигурителен доход се съдържат и в представените от жалбоподателя пред ТП на НОИ – Плевен формуляри, приложени с писмо на националната осигурителна институция на Великобритания / стр. 8 – 14 /, в които последния зададен осигурителен период е 01.10.2019г. – 02.01.2021г., но датата на прекратяването на осигуряването също е 31.12.2020г.

Затова съдът приема за доказано, че датата на прекратяване на осигуряването е 31.12.2020г.

Съгласно чл. 54ж от Кодекса за социално осигуряване паричните обезщетения за безработица се отпускат, изменят, отказват, спират, прекратяват, възобновяват и възстановяват с разпореждане на длъжностното лице, на което е възложено ръководството на осигуряването за безработица или друго длъжностно лице, определено от ръководителя на териториалното поделение на Националния осигурителен институт.