Определение № 1948 от 15.04.2026, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1948 гр. София, 15.04.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО ГО 3-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на девети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Емил Томов

Членове:

Драгомир Драгнев

Невин Шакирова като разгледа докладваното от Невин Шакирова Касационно гражданско дело № 20268002100716 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на М. Н. М., подадена чрез процесуален представител адв. Н. С. против решение № 184/21.11.2025г., постановено по в.гр.д. № 300/2025г. по описа на Окръжен съд – Силистра.

С обжалваното въззивно решение е потвърдено първоинстанционно решение № 210/03.04.2025г. постановено по гр.д. № 994/2024г. по описа на Районен съд – Силистра, с което на основание чл. 26, ал. 2, пр. 5 от ЗЗД са отхвърлени предявените от М. Н. М. с ЕГН [ЕГН] против Н. К. Г. с ЕГН [ЕГН] и М. К. Р. с ЕГН [ЕГН] искове за прогласяване нищожността на сключения на 17.04.2014г. договор за покупко – продажба, обективиран в НА № .../2014г., с който Н. Н. М. продала на К. Н. Г. недвижим имот, находящ се в [населено място], [улица], бл. .., вх. , представляващ апартамент №... – самостоятелен обект в сграда с ид. ..... по КККР на [населено място], одобрени със заповед РД-18-66/02.06.2008г. на ИД на АГКК, разположен в сграда с ид. ....., построена в имот с ид. ....., с площ от 97 кв.м., състоящ се от две спални, хол, кухня с кухненски бокс и сервизни помещения, ведно с прилежащото му избено помещение № 8 с площ от 15.08 кв.м. и 5.51 % ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж, при съседи: на същия етаж – обект с ид. ....., под обекта – ид. .... и ...., над обекта – ид. ...., като привиден и прикриващ действителен договор за дарение и за прогласяване на основание чл. 17, ал. 1 от ЗЗД действителността на прикритата сделка /договор за дарение/, както и на основание чл. 30, ал. 1 от ЗН за намаляване на дарението до размера, необходим за допълване на запазената част на ищцата от наследството на майка й 1

М. Н. М., п. на 01.08.2019г.

В жалбата се поддържат касационни основания за неправилност на обжалваното решение поради нарушениe на материалния закон и необоснованост, с оглед на което е отправено искане да бъде допуснато до касационно обжалване и предявените искови претенции да бъдат уважени.

Касационният жалбоподател счита за неправилен извода на съда, че сключеният между майка й и брат й договор не е нищожен като привиден поради това, че страните са уговорили продажна цена по-ниска от данъчната оценка и пазарната стойност на имота.

Поддържа, че съдът не е съобразил наличието на значителна нееквивалентност на ответната престация с оглед пазарната цена на продадения имот от 45400 лева или 4 пъти и половина по-висока от договорената. На това основание счита, че по делото е доказана относителна симулация – предварително уговорен дарствен характер на сделката и че цената по нея не е била заплатена. Съответно валидността на договора е оборена и той е нищожен. Поддържа, че неправилно съдът не е кредитирал показанията на изслушаните по делото свидетели.

В писмен отговор ответникът по касация М. К. Р. и Н. К. Г., чрез процесуален представител адв. В. В. изразяват становище, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване. Оспорват касационната жалба като неоснователна. Поддържат, че въззивното решение е постановено в съответствие с доказателствата по делото и при правилно прилагане на материалния и процесуален закон.

Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима – подадена е в срока по чл. 283 от ГПК, от процесуално легитимирани страни – ищци по делото с правен интерес от обжалване срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт и отговаря на съдържателните изисквания на чл. 284 от ГПК.

Приложено е изложение по чл. 280, ал. 1 от ГПК, с което са изпълнени условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК.

За да пристъпи към разглеждане на заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, Трето гражданско отделение, съобрази следното:

Въззивният съд е приел за установени следните факти: с договор за покупко - продажба, обективиран в НА № ..../2014г., на 17.04.2014г. Н. Н. М. – майката на ищцата, е прехвърлила в полза на сина си и брат на ищцата – К. Н. Г. /наследодател на ответниците/, недвижим имот, представляващ апартамент № ... и самостоятелен обект в сграда с ид. .... в [населено място] за сумата от 9900 лева, за която продавачът заявил в акта, че е получил напълно в брой от купувача и при запазено право на продавача да ползва безвъзмездно имота, докато е жив срещу задължението на купувача да не се разпорежда с имота и да не го ипотекира освен с изричното писмено съгласие на продавача.

Н. Н. М. е починала на 01.08.2019г., когато била наследена от дъщеря си М. Н. М. – ищцата по делото и внуците й Н. К. Г. и М. К. Р. – ответниците по делото, заместили в наследяването баща си К. Н. Г., починал на 03.05.2015г. преди своята майка.

От показанията на свидетелката Д. П. /дъщеря на ищцата/, въззивният съд приел за установено, че през м. август 2014г. узнала от майка си, че баба й е подарила процесния 2 апартамент на своя син и неин вуйчо. Разочарована, свидетелката поискала да научи от баба си поради каква причина е взела това решение, при положение че самата тя живеела в близост до нея и възнамерявала да й оказва подкрепа в ежедневието, а прехвърлителката й отговорила единствено, че така е решила, поради което, обидена и ядосана, свидетелката прекратила отношенията си с нея. Впоследствие бабата останала сама и без подкрепа, поради което свидетелката започнала да я посещава и да й пазарува, а баба й, в знак на благодарност за оказаната помощ й дарила спестяванията си от рента, съхранявани в „Експресбанк“ на стойност около 3000 лв. От 2016г. здравословното състояние на възрастната жена не й позволявало да се самообслужва, поради което подготвили документите й за приемане в старчески дом, при което служители на институцията установили, че бабата не разполага с налични средства за покриване на разходите по престоя, но преценили, че пенсията и доходите й от рента ще стигнат за регулярното обезпечаване на нейните нужди.

В показанията си свидетелят С. В., познат на семейството на Н. М. и дългогодишен съсед, посочил, че при едно от посещенията си у наследодателката през 2014г. или 2015г. тя му споделила, че е дарила апартамента си в полза на нейния син „Г.“, с уточнението, че името му е К., защото така е решила.

При тези факти, от правна страна въззивният съд направил извод, че по делото не са събрани безспорни и категорични доказателства, годни да оборят валидността на сделката и да установят, че оспореният договор е привиден и прикрива друг действителен договор за дарение. Отчел в тази връзка, че симулацията може да бъде разкрита и чрез множество косвени доказателства, ако те в съвкупността си, водят до единствен и несъмнен извод за наличието на такива, изискващи освен това при иск за установяване на относителна симулация да се разкрие и действителната уговорка, но приел, че в случая такива доказателства не са събрани по делото. Обсъдил показанията на свидетелката П. като заинтересовани по реда на чл. 172 от ГПК и некореспондиращи с писмените доказателства по делото /данните за налични парични средства в размер на 7249.78 лв., останали във влог след смъртта на наследодателката съгласно извлечение то Банка „ДСК“ АД/, а тези на свидетеля В. като отдалечени във времето, неточни и вътрешно противоречиви. Приел, че от текста на НА и обективираните в него изявления на страните по договора се установява заплащането на уговорената по договора продажна цена; че този факт не е оборен по категоричен начин от ангажираните от ищцата гласни доказателствени средства, нито от другите доказателствата, като обосновал извод, че договорът е имал възмезден характер.

За неоснователен приел довода на ищцата, че продажната цена е в размер под данъчната оценка позовавайки се на практиката на ВКС, според която продажбата на вещ на цена, пониска от пазарната, е допустима и не е несъвместима с общоприетите норми за справедливост и добросъвестност. Отбелязал, че щом не се нарушават императивни разпоредби и законът изрично предвижда възможност да се договоря цена, равна на данъчната оценка или по-ниска от нея, то не е налице значителна нееквивалентност на ответната престация.

С оглед възмездния характер на договора, приел, че предпоставките за възстановяване на 3 запазената част на ищцата чрез намаляване на дарствено разпореждане, извършено в полза на нейния брат, не са налице, поради което достигнал до извод за неоснователност на предявените искове. В този смисъл постановил и крайния си акт.

Касаторът М. Н. М. обосновава наличие на специални предпоставки за допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 и ал. 2, пр. 3 от ГПК, поставяйки следния правен въпрос:

Нееквивалентна ли е престацията по сделката /сключена на 17.04.2014г./ с цена от 9900 лева при пазарна цена на имота към момента /м. август 2019г./ на същата от 45500 лева?

Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, относно наличието на предпоставки за допускане на касационно обжалване приема следното:

Основанията за допускане на касационно обжалване са регламентирани в разпоредбата на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 от ГПК. Според нея и разясненията по приложението й дадени в ТР № 1/19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС, за да бъде допуснато касационно обжалване е необходимо касаторът да е посочил точно и ясно въпросите, по които въззивният съд се е произнесъл в решението си, които са от значение за изхода на конкретното дело и за формиране на решаващата воля на съда, и по отношение на които са налице предвидените в чл. 280 от ГПК допълнителни основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 от ГПК. Същите следва да са от такова естество, че разглеждането им да е от значение за изхода по конкретното делото, да доведе до промяна на крайния резултат по спора.

В конкретния случай поставеният въпрос е неотносим към произнасянето на въззивния съд и не е обусловил правните му изводи в обжалваното решение. В същото съдът е разгледал иск за обявяване нищожността на договора поради привидност и за разкриване на симулацията. В исковата молба привидността на договора за покупко продажба е била обоснована от ищцата с доводи, че страните не са желаели последиците на продажбата – заплащане на уговорената цена, а действителната им воля била за безвъзмездно прехвърляне на правото на собственост. След разкриване на симулацията и при прилагане на правилата относно прикритата сделка, отправила искане за намаляване на дарението до размера, необходим за допълване на запазената й част от наследството на майка й.

В решението си въззивният съд е изложил мотиви, че искът за нищожност не е доказан по основание – нито пряко, нито косвено, както и че от неоснователността на същия е обусловена неоснователността и на съединените искове. Разгледал е иска за нищожност на явната сделка и за разкриване и обявяване на обвързващата сила на прикритата сделка въз основа на заявените от ищцата обстоятелства, на които същите са били основавани, установеното по фактите и обстоятелствата, формиращи основанието на иска и в пределите на претендираната защита.

Довод, че продажната цена в договора е индиция за симулативност на продажбата е направен от ищцата в първото по делото заседание пред първата инстанция в становище във връзка с позицията на ответниците в отговора на исковата молба. Доводът е пояснен с твърдение, че в НА е записана сума по-малка от сумата, за която законът изисква превод по банков път – 10 000 лева. Довод за нееквивалентност на престацията като основание за 4 привидност на договора не е заявен от ищцата.

За определяне на разполагаемата част от наследството на прехвърлителя, първоинстанционният съд е допуснал съдебно-оценителна експертиза със задача за пазарната цена на прехвърления имот към момента на откриване на наследството Н. М. – 01.08.2019г., съобразно състоянието на имота към момента на сключване на договора – 17.04.2014г. В изпълнение на последното пред първата инстанция е прието заключение на СОЕ, установяващо, че пазарната оценка на имота към 01.08.2019г. възлиза на 45400 лева.