Протоколно определение № 759 от 17.10.2026, Окръжен съд - Хасково

ПРОТОКОЛ

№ 759 гр. ХАСКОВО, 17.10.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, VIII-МИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: НЕЛИ Д. ИВАНОВА при участието на секретаря Г.К. и прокурора Ц. Т. П.

Сложи за разглеждане докладваното от НЕЛИ Д. ИВАНОВА Частно наказателно дело № 20265600200735 по описа за 2026 година.

На именното повикване в 12:15 часа се явиха:

ЗА ОКРЪЖНА ПРОКУРАТУРА – ХАСКОВО се явява прокурор Ц.

П..

ОБВИНЯЕМИЯТ С. М. М., осигурен от органите на ОЗ „Охрана” – Хасково, се явява лично.

За него се явява адв. Г. М., назначен като служебен защитник по досъдебното производство.

По хода на делото:

ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото. Не са налице процесуални пречки.

АДВ. М.: Да се даде ход на делото.

ОБВИНЯЕМИЯТ С. М. М.: Знам за какво е делото. Не възразявам да се гледа.

Съдът счита, че няма процесуални пречки да бъде даден ход на делото, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.

1

Сне се самоличността на обвиняемия.

С. М. М. – роден на *****, български гражданин, неженен, неосъждан, с *** образование – завършил ** клас, но неграмотен – не може да чете и да пише, с постоянен адрес в гр. ****, с ЕГН: **********.

На основание чл.274, ал.1 от НПК съдът разясни на страните правото им на отводи против състава на съда, прокурора, защитника и секретаря.

ПРОКУРОРЪТ: Нямам искания за отводи и възражения.

АДВ. М.: Нямам искания за отводи.

ОБВИНЯЕМИЯТ С. М. М.: Нямам искания за отводи.

На основание чл. 274, ал. 2 от НПК съдът разясни на обвиняемия правата му по НПК, включително и тези по реда на чл. 55 от НПК, чрез тяхното прочитане.

ОБВИНЯЕМИЯТ С. М. М.: Разбрах правата си. Наясно съм какво обвинение ми е повдигнато.

Съдът докладва делото.

ПРОКУРОРЪТ: Поддържам депозираното предложение. Нямам доказателствени искания. Да се приобщят събраните на досъдебното производство материали.

АДВ. М.: Оспорвам внесеното искане на ОП – Хасково за налагане на мярка за неотклонение „Задържане под стража“ спрямо моя подзащитен.

Нямам доказателствени искания. Моля да се приобщят събраните на досъдебното производство материали.

ОБВИНЯЕМИЯТ С. М. М.: Съгласен съм с това, което каза моя адвокат. Нямам доказателства. Извинявам се и много съжалявам за това, което стана.

Съдът намира, че следва да се приобщят материалите, съдържащи се в Досъдебно производство № 404/2026 г. по описа на РУ - Харманли, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ПРИОБЩАВА материалите, съдържащи се в Досъдебно производство № 404/2026 г. по описа на Районно управление - Харманли.

2

ПРОКУРОРЪТ: Няма да соча доказателства. Делото е изяснено и моля да се приключи.

АДВ. М.: Нямам доказателствени искания. Да се приключи делото.

ОБВИНЯЕМИЯТ С. М. М.: Нямам искания.

Като взе предвид, че не се правят искания за събиране на доказателства, съдът намира, че делото следва да се реши при наличните, поради което

ОПРЕДЕЛИ:

Прекратява съдебното следствие.

ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ.

ПРОКУРОРЪТ: Уважаема госпожо Председател, поддържам искането по отношение на обвиняемия С. М. М. по Досъдебно производство № 404/2026 г. по описа на Районно управление - Харманли да бъде взета мярка за неотклонение „Задържане под стража“. Видно от материалите по делото, на обвиняемия М. е повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл.

115 от НК за това, че на 12.10.2026 г. умишлено е умъртвил лицето И. К. М., адресно регистриран в село ****, но реално живущ в гр. ****. Считам, че са налице всички предпоставки да бъде взета най-тежката мярка за неотклонение, а именно, на първо място, за престъплението, за което е привлечен като обвиняем С. М., е предвидено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 10 до 15 години. Същото престъпление се явява тежко по смисъла на чл. 93, т. 7 от НК. На следващо място, считам, че е налице обосновано предположение, че обвиняемият е извършил престъплението, което е предмет на разглеждане. Считам, че достатъчно доказателства за това се съдържат и извличат от: съставените протоколи за оглед на местопроизшествие; протокола за претърсване и изземване; показанията на разпитаните по делото свидетели, които според мен са изчерпателен брой на лицата, които са били съпричастни към действията и на жертвата, и на обвиняемия около датата на извършване на престъплението и настъпване на смъртта; становището, което е застъпено в съдебномедицинската справка относно причината за смъртта на жертвата И. К. М.; протоколите за оглед на веществени доказателства и от всички събрани до този момент по разследването писмени и гласни доказателства. Така че аз смятам, че към 3 настоящия етап на разследването, въпреки кратките срокове, са събрани и приложени по делото достатъчно доказателства, които да обосновават съпричастност на обвиняемия С. М. към извършване на престъплението.

На следващо място, налице е и третата кумулативно предвидена в закона предпоставка, която намирам, че е налице и в двете й форми, а именно реална опасност обвиняемият да се укрие или да извърши друго престъпление.

Следва да бъде отбелязано, че в случая сме в хипотезата на законова презумпция, която е оборима. Тя обаче в случая не се оборва от събраните по делото доказателства, тъй като наказанието за престъпление по чл. 115 от НК е от 10 до 15 години „Лишаване от свобода“. Налице е презумпцията по чл. 63, ал. 2, т. 3 от НПК. Считам, че няма доказателства, които да я оборват. В подкрепа на това обосновано предположение са данните за личността на обвиняемия, който видно от приложената характеристика и от справката за съдимост, въпреки че не е осъждан към настоящия момент, е криминално проявен.

Наред с гореизложеното, следва да бъдат отчетени и събраните доказателства относно поведението на обвиняемия след изясняване на обстоятелството, че жертвата И. К. М. е изчезнал. При проведените издирване, проучване и беседи от органите на полицията С. М., видно от събраните гласни доказателства, е дал заблуждаващи обяснения за своето поведение и се е опитал да изгради алиби. С оглед на всички тези мотиви считам, че в случая са налице основанията за вземане на най-тежката мярка за неотклонение, а именно „Задържане под стража“ по отношение на обвиняемия М., с оглед на което предлагам да постановите Вашето определение в този смисъл.

АДВ. М.: Уважаема госпожо Председател, от името на обвиняемия моля да не бъде уважавано искането на Окръжна прокуратура - Хасково за вземане на най-тежката мярка за неотклонение „Задържане под стража“ по отношение на моя подзащитен и да му определите една по-лека мярка за неотклонение, а именно „Домашен арест“. По силата на чл. 63, ал. 1 от НПК задържането под стража се взема, ако са налице кумулативно предвидените предпоставки в закона, а именно за престъплението, за което е привлечено обвиняемото лице, да се предвижда наказание „Лишаване от свобода“, да има обосновано предположение, че обвиняемият е извършил престъплението и кумулативно предвидените алтернативни предпоставки – реална опасност да 4 се укрие и да извърши престъпление. Следователно, тежестта на обвинението сама по себе си не е достатъчна. Законът изисква конкретна, реална и индивидуално установена опасност, а не абстрактна или предполагаема.

Вярно е, че при обвинението за престъпление, за което е предвидено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 10 години, законът предвижда оборима презумпция по чл. 63, ал. 2, т. 3 от НПК, но тя не е абсолютна. Тя отпада, когато по делото са налице данни, които установяват противното. И именно такива данни са налице в настоящия случай. На първо място, по отношение на опасността от укриване по делото липсват конкретни факти, от които да се направи този извод, че обвиняемият ще се укрие. Напротив - лицето е с установена самоличност и постоянен адрес в къща, намираща се в гр. ****.

Там М. живее със своите родители, има трайна семейна и битова обвързаност.

Подзащитният ми не е осъждан, няма данни да е сменял адрес, да се е укривал до момента, да е напускал местоживеенето си с цел избягване на наказателно преследване. Няма данни и да е правил опит да осуети разследването. Също така следва да се вземе предвид и младата му възраст от **** години, която в случая не сочи на по-висок риск, а по-скоро на по-силна социална зависимост от семейната среда и необходимост от контрол именно в такава. Съгласно чл.

56, ал. 3 от НПК, при определяне на мярката за неотклонение „Задържане под стража“ съдът трябва да отчете възрастта, семейното положение, здравословното състояние, професията, както и други данни за личността на обвиняемия. Законът изисква лична, а не шаблонна преценка на тези обстоятелства. Показателно е, че в практиката задържането под стража се приема за оправдано най-вече, когато има липса на траен адрес, преходни осъждания, укриване или поведение на осуетяване на наказателно производство. Именно такива обстоятелства ВКС е отчитало като решаващи, например, при наличие на неустановен адрес, бягство и пребиваване в чужбина, многократна съдимост. Настоящият случай считам, че е различен, защото обвиняемият има установен адрес, на който живее при родителите си, не е осъждан.

По отношение на опасността от извършване на престъпление, и по този елемент намирам, че липсват конкретни данни. Обвиняемият М., както вече посочих, не е осъждан, не е лице с трайни престъпни навици и няма данни за предходни противообществени прояви, няма данни за системна агресия, криминална среда или организация. Считам, че рискът от извършване 5 на престъпление не може да се извежда само от тежестта на повдигнатото обвинение. Това би обезсмислило изискването на чл. 63, ал. 1 от НПК за реалната опасност и би превърнало най-тежката мярка в автоматична последица от самото обвинение, което законът не допуска.

По отношение на обоснованото предположение – поддържаме, че съдът следва да провери дали то е налице, а не формално да възприеме тезата на обвинението. На този етап съдът не решава въпроса за вината, но е длъжен да провери дали има достатъчно надеждни доказателства и основа за ограничаване правото на свобода на обвиняемия. Намирам, че по-леката мярка е напълно достатъчна поради следното. Съгласно чл. 64, ал. 5 от НПК, ако не са налице основанията на чл. 63, ал. 1 от НПК, съдът може да не взема мярката за неотклонение „Задържане под стража“ спрямо обвиняемия. В настоящия случай целите на процеса считам, че биха се постигнали изцяло с мярката за неотклонение „Домашен арест“, която да се изпълнява на адреса на родителите на моя подзащитен в гр. ****, като тази мярка се взема и контролира от съда по чл. 62, ал. 1-6 от НПК, включително с поставяне под електронно наблюдение. Същата обезпечава явяването на обвиняемия, създава ефективен контрол, съответства на личността му и социалната му среда. Наред с това, тя представлява достатъчна и по-малко интензивна намеса в правото на свобода на обвиняемия. Най-тежката мярка не следва да се взема поради самото обвинение, а когато са налице конкретни факти за реален риск. Такива факти считам, че тук в настоящото производство липсват.

По делото са налице факти, които оборват презумпцията на чл. 63, ал. 2, т. 3 от НПК, предвид чистото съдебно минало на М., постоянния му адрес, липсата на данни за укриване и такива за престъпни навици, наличието на стабилна семейна среда и възможност за ефективен контрол. Ето защо, моля съда да остави без уважение искането на прокуратурата за вземане на най-тежката мярка за неотклонение „Задържане под стража“ по отношение на моя подзащитен и да му определи една по-лека мярка, която се явява „Домашен арест“ на адреса в гр. ****, съпътствана и с електронно наблюдение. Моля за Вашия съдебен акт в този смисъл.

ОБВИНЯЕМИЯТ С. М. М. /в своя защита/: Съгласен съм с това, което каза служебният защитник. Искам да допълня още нещо, ако нямате нищо против. Още веднъж искам да кажа, че много съжалявам, от все сърце, за този случай, който стана. Не мога да върна времето назад, но много се 6 извинявам и съжалявам искрено. Ако може, както поиска и адвокатът, моля да ми наложите „Домашен арест“, ако нямате нищо против. Съжалявам много и се извинявам за това, което се е случило.

СЪДЪТ даде последна дума на обвиняемия.

ОБВИНЯЕМИЯТ С. М. М.: Отново много съжалявам за това, което се е случило.