Определение № 8346 от 27.02.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 8346 гр. София, 27.02.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 56 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЯНА ЕМ. ВЛАДИМИРОВА

ПАНОВА като разгледа докладваното от ЯНА ЕМ. ВЛАДИМИРОВА ПАНОВА Гражданско дело № 20261110102447 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 312 ГПК, глава ХХ V от Гражданския процесуален кодекс. Делото е докладвано на 27.02.2026 г.

Образувано е по искова молба на И. Ц. И. срещу С.Д.В.Р.-М.В.Р. за признаване на извършеното от гл. комисар Л.Н., действащ в качеството си на директор на С.Д.В.Р.М.В.Р. уволнение на И. Ц. И., е ЕГН: **********, за незаконно и неговата отмяна и за възстановяване на И. Ц. И., с ЕГН:

**********, на предишната работа (на длъжност „пазач“ в група „Охрана и пропускателен режим“ на 01 сектор „Организация на охранителната дейност“ към отдел „Охранителна полиция: при СДВР, категория персонал - лице, работещо по трудово правоотношение, на пълно работно време - осем часов работен ден). Претендира разноски.

Oтветникът Столична дирекция на вътрешните работи е подал писмен отговор на исковата молба в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК.

Делото следва да бъде насрочено за открито съдебно заседание, а съдът да обяви на страните доклада по делото.

Съдът намира, че не са налице предпоставките на чл. 140а, ал. 1 ГПК за задължаване на страните да участват в информационна среща за процедура по медиация, с оглед извършената от съда преценка по реда на чл. 140а, ал. 2 ГПК.

По доказателствените искания:

Представените към исковата молба и отговора на исковата молба писмени доказателства са допустими и относими към предмета на доказване по делото и следва да се приемат.

На ищеца следва да се укаже да уточни за представянето на кои конкретни документи прави искане да бъде задължен ответника, доколкото по делото не е необходимо прилагането на трудовото досие в цялост.

С оглед изложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

1

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 14.04.2026 г. от 15,00 ч ., за която дата и час да се призоват страните.

ИЗГОТВЯ на основание чл. 312, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 146 ГПК следния ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:

Ищецът твърди, че е заемал длъжност „пазач“ при ответника въз основа на трудов договор № 775/31.03.1995 г. Сочи, че впоследствие било сключено допълнително споразумение №513р - 54834 от 15.06.2022 г. към трудовия договор от №775/31.03.1995 г., с което му било възложено да изпълнява длъжността пазач в група „Охрна на обществения ред“ на сектор „Охранителна полиция“ към 06 Районно управление при СДВР, категория персонал - лице, работещо по трудово правоотношение. Твърди, че на 17.12.2024 г. едностранно от страна на работодателя ми бил уведомен, че трудовият договор отново щял да бъде изменен, като му било предоставено за подпис допълнително споразумение №513Р-130482 /13.12.2024 г. към трудов договор №775/31.03.1995 г. и допълнително споразумение №513р - 54834 от 15.06.2022 г., е което му било възложено да изпълнява длъжността „пазач“ в група „Охрана и пропускателен режим“ към отдел „Охранителна полиция“ при СДВР, категория персонал - лице, работещо по трудово правоотношение, на пълно работно време - осем часов работен ден, считано от 01.01.2025 г. за срок до 31.12.2025 г. Твърди, че такова споразумение било подписано и от другите служители в групата - над 50 души. Твърди, че на 05.01.2026 г. му било връчено копие от заповед за прекратяване на трудово правоотношение № 513з-15530 от 23.12.2025 г., с която на основание чл. 325. ал. 1. т. 3 от КТ (с изтичане на уговорения срок при срочен трудов договор), трудовото му правоотношение било прекратено едностранно от страна на работодателя.

Изтъква, че след повече от 30 години работа в системата на МВР, ответникът бил приел, че с това допълнително споразумение №513р - 130482 от 13.12.2024 г. към трудовия договор от №775/31.03.1995 г. е било „трансформирало“ трудовото правоотношение от безсрочно в срочно. Твърди, че от постъпването му на работа до момента на прекратяване на трудовото правоотношение от страна на работодателя, винаги бил изпълнявал добросъвестно и в срок трудовите си задължения. Никога не бил наказван или порицаван. Твърди, че изпълнявал трудовите си задължения еднакво добре при всички различни ръководства през годините. Счита, че уволнението му е незаконно, като в тази връзка изтъква, че съгласно нормата на чл.67, ал. 3 КТ, трудовият договор за неопределено време не можело да се превръща в договор за определен срок, освен при изрично, писмено изразено желание на работника. Сочи, че съгласно константата практика на ВКС освен документираното, съгласно изискванията на чл. 119 КТ, споразумение за промяна на съдържанието на трудовото правоотношение, било необходимо и съставянето на отделен документ, който да съдържа изричното желание на работника трудовият договор за неопределено време да се промени в договор за определен срок, а не волеизявлението да се извлича от подписаното между работника и служителя споразумение по чл. 119 КТ; както и че това желание следва да е доброволно изразено и да не е формирано под въздействие на работодателя (в този смисъл се позовава на следната съдебна практика Решение № 53/19.03.2014 г. по гр. д. № 2907/2013 г., IVг. о. на ВКС; Решение № 284/07.10.2011 г. по гр. д. № 1154/2010 г., Ill г. о. на ВКС; Решение № 545/13.01.2012 г. по гр.д. № 1512/2009 г., IVг. о. на ВКС и др.). Твърди, че от негова страна никога не е изразявана подобна инициатива и никога не бил искал правоотношението да бъде изменено от безсрочно в срочно и то след 30 2 години работа в системата на МВР. Отделно от това сочи още, че е с 74% намалена работоспособност, установени с Експертно решение №91251 от 27.06.2023 г., ТЕЛК към Втора МБАЛ - София ЕАД - II с-в, с водеща диагноза двустранна кондуктивна (проводна) загуба на слуха, което по никакъв начин не бе отчетено от работодателя ми. Сочи, че отклонението от общите правила за изменение на трудовия договор е приложимо само относно превръщането на безсрочния трудов договор в срочен по съгласие на страните, като трудовото законодателство целяло да подчертае, че инициативата за превръщане на безсрочния в срочен трудов договор е на работника или служителя и той го желае доброволно. Твърди, че в случая изменението на трудовото правоотношение било извършено единствено по инициатива и настояване на работодателя, като от негова страна никога не било имало желание за подобно изменение на правоотношението. Счита, че допълнителното споразумение в частта, с която безсрочното трудово правоотношение е трансформирано в срочно със срок от 01.01.2025 г. до

31.12.2025 г. е недействително и не е породило действие. В този смисъл, трудовият договор бил запазил характера си на безсрочен, поради което и уволнението му се явявало незаконосъобразно. С тези съображения твърди, че уволнението се явява незаконно и следва да бъде отменено, като прави и искане да бъде възстановен на предишната работа.

В срока по чл. 131 ГПК е подаден писмен отговор от ответника, с който ответникът оспорва изцяло предявените искове. Сочи, че ищецът е заемал длъжност по силата на договор № ЛС-775/31.03.1995 г. за определено време до 31.12.1995 г., изменен с допълнително споразумение № 513р54834/15.06.2022 г., допълнително споразумение № 513р-76028/12.08.2022 г., допълнително споразумение № 51 Зр-25932/11.03.2024 г. и допълнително споразумение № 51 Зр-130482/13.12.2024 г. „пазач“ в група „Охрана и пропускателен режим“ в 01 сектор „Организация на охранителната дейност” към отдел „Охранителна полиция“ при Столична дирекция на вътрешните работи (СДВР). Твърди, че в допълнителното споразумение № 513р130482/13.12.2024 г., в т. 1 от него е посочено, че работодателят възлага, а служителят приема да изпълнява посочената длъжност, на пълно работно време, 8-часов работен ден, считано от 01.01.2025 г. до 31.12.2025 г. В тази връзка сочи, че разпоредбата на чл. 119, ал. 1 от КТ посочва, че трудовото правоотношение може да се изменя с писмено съгласие между страните за определено или неопределено време. Твърди, че посоченото Допълнително споразумение се явява именно такова. Нямало данни служителят да е отказал и съответно да не е разписал въпросния акт, напротив, същият бил изпълнявал своите служебни задължения до 31.12.2025 г. Твърди, че прекратеният трудов договор на ищеца не съставлявал уволнение, доколкото се касаело за сключен договор с определен срок, като след неговото изтичане същият не бил подновен. Изтъква, че прекратяването на този вид срочен трудов договор става по реда на чл. 325, ал. 1, т. 3 от КТ. Сочи, че съгласно посочената разпоредба трудовият договор се прекратявал с изтичане на уговорения срок, без която и да е от страните да дължи предизвестие. Срокът на договора бил съществен негов елемент и следвало да бъде определен точно в сключения договор. Твърди, че издадената писмена заповед за прекратяване на трудовия договор на това основание има само декларативно значение, но все пак следва да бъде изрично изразена волята на работодателя да прекрати срочното трудово правоотношение, както е сторено и в настоящия случай. Твърди, че неотговарящи на истината са твърденията на защитата на ищеца, че никога не 3 е искал правоотношението му да бъде изменено в безсрочно и че нямало отделен документ, който да съдържа изричното съгласие на работника трудовия му договор за неопределено време да се промени в договор за определен срок. Твърди, че ищецът сам е заявил желанието си и именно от него е дошла инициативата трудовият му договор за неопределено време да се промени в договор за определен срок. Видно било от подадено заявление с peг.

№ 513р-126714/05.12.2024 г. от И. Ц. И., същият заявил, че: моли на основание чл. 119, ал. 1 от КТ, във връзка с чл. 68, ал. 1, т. 1 от КТ, да бъде преназначен на същата длъжност за срок от 01.01.2025 г. до 31.12.2025 г“.

Твърди, че заявлението било подписано от ищеца с положени от него имена, подпис и дата. Твърди, че същото било представено на работодателя – директорът на СДВР, който се е съгласил с отправеното от И. Ц. И. предложение и е сложил резолюция „Да“ на 05.12.2024 г. Изтъква, че ищецът сам бил заявил волята си за сключване на срочен трудов договор, като това негово желание се е повтаряло и преди това - със заявление е peг. № 51 Зр73562/05.08.2022 г. и заявление е per. № 513р-25802/11.03.2024 г., като било спазено изискването на чл. 67, ал. 3 КТ - изрично изразено писмено желание на работника или служителя. Твърди, че на база инициираната от ищеца процедура със заявление с per. № 51 Зр-126714/05.12.2024 г. било сключено допълнително споразумение № 513р-130482/13.12.2024 г. за изменение на трудовия договор, считано от 01.01.2025 г. до 31.12.2025 г.Твърди, че в оспорваната пред съда Заповед № 513з-15530/23.12.2025 г. било вписано конкретното правно основание за прекратяване на правоотношението, а именно чл. 325, ал. 1, т. 3 от КТ и считано от 01.01.2026 г. било прекратено трудовото правоотношение с ищеца поради изтичане на уговорения срок.

Излага съображения, че основанието за прекратяване на трудовия договор е изтичането на уговорения срок и той се прекратява даже и когато лицето в този ден е в отпуск поради временна неработоспособност. Сочи, че изтичането на срока е юридическо събитие и че и двете страни по договора знаят за него още от момента на сключването му, защото са участвали в определянето му, затова не си дължат и предизвестие за него. Работодателят следвало да издаде заповед за прекратяване, за да изрази изрично волята си за това и с цел да избегне прилагането на чл. 69, ал. 1 КТ. Изтъква, че със заповедта работодателя само напомнял на работника за изтеклия срок. Тя не била основание за прекратяване на трудовия договор, основанието е изтичането на срока. Сочи още, че сключването на срочни трудови договори целят създаване на подходяща правна форма за наемане, респ. предоставяне на труд, в случаите когато за страните по индивидуалното трудово правоотношение е ясно, че съществуването му обективно се обуславя от обема на работата, за която страните се съгласяват да се извърши по договора.