Решение № 1939 от 04.04.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1939 гр. София, 03.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-И, в закрито заседание на трети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Стефан Ис. Шекерджийски

Членове:

Петър В. Боснешки

Ивайло Димитров като разгледа докладваното от Ивайло Димитров Въззивно гражданско дело № 20241100502775 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 435 и сл. ГПК.

Образувано е по жалба с вх. №62724/07.12.2023 г., по описа на ЧСИ Н.М., подадена от Й. П. И. и М. П. И., срещу разпореждане от 06.11.2023 г. на ЧСИ Н.М., peг. №841, с което е отказано прекратяването на изпълнително дело № 20178410408745, на основание чл.

433, ал. 1, т. 8 ГПК.

Жалбоподателите поддържат, че изпълнителното дело е образувано срещу тях в качеството им на наследници на П.И.Я., починал на 10.03.2020 г. Твърдят, че изпълнителното дело е образувано на 05.09.2017 г., като от смъртта на длъжника П.И.Я. и от последното изпълнително действие на 17.07.2020 г. до 09.08.2022 г. е изминал период, подълъг от две години, без да има поискани и/или извършвани изпълнителни действия, поради което същото подлежи на прекратяване на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. Развити са и доводи за недължимост на главницата и лихвите поради погасяването им давност.

Взискателят „К.И.И. БГ“ ЕАД и ЧСИ Н.М. по подробно изложени съображения оспорват жалбата. Поддържат, че поради настъпилата смърт на първоначалния длъжник – наследодател на настоящите жалбоподатели, изпълнителното дело е било спряно по силата на закона – чл. 432, ал. 1, т. 3 ГПК до надлежното конституиране на неговите наследници и изпращането до тях на покана за доброволно изпълнение, което се е случило на 19.11.2020 г.

След тази дата е започнал да тече нов срок, който е прекъснат с подаването на молба от 09.08.2022 г. от взискателя до ЧСИ за извършване на изпълнителни действия.

Софийски градски съд, като съобрази изложеното от страните и данните по делото, приема частната жалба за процесуално допустима, доколкото е подадена в законоустановения двуседмичен срок, от легитимирани лица и срещу подлежащ на 1 обжалване съдебен акт, а разгледана по същество се явява неоснователна.

Съображенията за това са следните:

Въз основа на молба от взискателя „К.И.И. БГ“ ЕАД (в качеството му на частен правоприемник на „П.К.Б.“ ЕООД, и въз основа на Изпълнителен лист, издаден на 03.09.2011 г. по гр.д. № 6744/2021 г. на СРС, I ГО, 44. състав, в кантората на ЧСИ Н.М., per.

№ 841 в КЧСИ, е образувано изп. дело № 20178410408745 срещу длъжника П.И.Я. за събирането на посочените в изпълнителния титул парични суми.

Съгласно чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК изпълнителното производство се прекратява с постановление, когато взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, с изключение на делата за издръжка.

Няма спор между страните, че в хода на изпълнителното дело, на 10.03.2020 г. длъжникът е починал, както и че до този момент не са били изтекли две години, в които взискателят да не е поискал или да не са били предприети изпълнителни действия.

В чл. 432, ал. 1 ГПК са уредени случаите, в които се спира изпълнението, като в т. 3, чрез препращането към чл. 229, ал. 1, т. 2 ГПК, е предвидено спиране при смърт на някоя от страните. В мотивите на т. 10 от ТР №2/2013 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че както „перемпция”, така и спирането на исковия процес при смърт на някоя от страните (чл. 229, ал. 1, т. 2 ГПК), настъпват по силата на закона, а съдебният изпълнител може само да прогласи в постановление вече настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването на съответните правно релевантни факти, респективно да постави изричното спиране.

Аналогично, при настъпила смърт на длъжника в хода на изпълнителното дело, производството се спира ex lege, тъй като не е налице правоспособен субект, срещу когото да се провежда принудително изпълнение и до конституирането на неговите наследници нито взискателят, нито ЧСИ, могат да осребряват негово имущество (с изключение продажба на недвижим имот, за която е било вече направено обявление – чл. 432, ал. 1, т. 3 ГПК).

В случая с постановление от 19.11.2020 г. ЧСИ е конституирал като длъжници по изпълнителното дело наследниците на П.И.Я. - Й. П. И. и М. П. И.. До този момент, считано от датата на смъртта на първоначалния длъжник, изпълнителното производство е спряно, поради което двугодишният срок по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК не е текъл. С молба вх. № 57543 от 03.08.2020 г. (с изх. №15457/17.07.2020 г. по описа на взискателя) „К.И.И. БГ“ ЕАД е поискал конституирането на наследниците на П.Я. и същевременно е поискал от ЧСИ да пристъпи към принудително изпълнение, като се насрочи опис на движимите вещи, находящи се в домовете на конституираните длъжници. Подадената молба е от естество да прекъсне срока на перемпцията, тъй като обективира искане на взискателя за предприемане на изпълнителни действия - опис на движими вещи. Своят правен ефект молба с вх. № 57543 от 03.08.2020 г. е проявила от датата на конституирането на двамата наследници – 19.10.2020 г., тъй като до този момент изпълнителното производство е било спряно и едва оттогава е било възможно извършването на изпълнителни действия по изпълнителното дело, включително ЧСИ е дължал да зачете отправеното до него искане за прилагане на конкретен изпълнителен способ. След 19.10.2020 г., и преди изтичане на две години, взискателят е 2 поискал отново предприемане на изпълнителни действия с молба вх. №46830 от 09.08.2022 г. – чрез налагане на запор на банковите сметки на длъжниците след извършването на справка за наличието на такива, както и чрез извършване опис, оценка и публична продан на движими вещи, която молба отново е прекъснала теклата перемпция. Считано от 01.08.2022 г. до произнасяне на ЧСИ с разпореждане от 06.11.2023 г., а и понастоящем, обективно не е възможно да изтече срокът по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, поради което не е налице хипотезата във визираната норма за прекратяване на изпълнителното дело.

Релевираните от жалбоподателите възражения за настъпила погасителна давност относно вземанията по изпълнителното дело са неотносими към предмета на настоящото производство, тъй като съдебният изпълнител, нито съда при разглеждане на жалба по чл.

435 ГПК, е оправомощен да извършва преценка относно основателността на материалноправни възражения на длъжниците за съществуването или погасяването на вземането, извън хипотезата на чл. 433, ал. 1, т. 1 ГПК, каквато не се твърди да е налице.

С оглед горните съображения жалба се явява неоснователна, а обжалваното разпореждане за отказ да се прекрати изпълнителното дело следва да се потвърди като правилно.

Независимо от изхода на спора, доколкото жалбата е насочена срещу акт на съдебния изпълнител и се преценява законосъобразността на негови действия, настоящият състав намира, че не следва да се присъждат разноски в производството по обжалване действията на органа по изпълнението. Става въпрос за контролно - отменително производство, като изпълнителният процес не приключва, а съдът извършва проверка по съобразеността на атакуваните изпълнителни действия със закона.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане от 06.11.2023 г. на ЧСИ Н.М., peг. №841, с което е отказано прекратяването на изпълнително дело № 20178410408745, на основание чл. 433, ал.

1, т. 8 ГПК.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3