Определение № 484 от 13.02.2025, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 484 гр. София, 13.02.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Боян Балевски

Членове:

Кристияна Генковска

Анжелина Христова като разгледа докладваното от Анжелина Христова Касационно търговско дело № 20238002900835 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба от „Термал Инженеринг“ ООД, гр.Бургас, чрез адв.М.Б. и адв.Л.Г., уточнена с молба от 17.05.2024г., срещу решение №96/01.12.2022г., постановено по в.т.д. №59/2022г. по описа на Апелативен съд- Бургас в частта, с която е потвърдено решение №322/29.10.2021г., постановено по т.д. №402/2019г. по описа на Окръжен съдБургас в частта, с която е осъдено „Термал Инженеринг” ООД, гр. Бургас да заплати на Община Камено, гр.Камено сумата 200 000 лева, като част от сумата от 206 990 лева, представляваща обезщетение за гаранционни недостатъци, проявени след приемането на строително-монтажни работи /СМР/ по полагане на хидроизолация в сградния фонд на Средно училище „Христо Ботев“ - гр. Камено, изпълнени въз основа на Договор №BG161PO001/1.1-09/2010/047 от 19.05.2014г. по Проект „Внедряване на мерки за енергийна ефективност в образователните заведения в община Камено“ на ОП „Регионално развитие“ 2007-2013г. и са отхвърлени, както следва: обратният иск на „Термал Инженеринг” ООД против „Застрахователно дружество Евроинс“ АД, гр.София за заплащане на обезщетение в размер на 200 000 лева по договор за застраховка „Професионална отговорност в проектирането и строителството“, сключен на 18.09.2015г.; обратният иск, предявен в условията на евентуалност, на „Термал Инженеринг” ООД против „Ей Енд Джи Инвест България“ ЕООД, гр.София за заплащане на обезщетение в размер на 200 000 лева по Договор за възлагане на строително- монтажни работи от 05.08.2014г.; насрещният иск на „Термал Инженеринг” ООД против Община Камено за заплащане на 1 стойността на СМР /с включен ДДС/, изпълнени по Договор №BG161PO001/1.1-09/2010/047 от 19.05.2014г. по Проект „Внедряване на мерки за енергийна ефективност в образователните заведения в община Камено“ на ОП „Регионално развитие“ 2007-2013 г., както следва: сумата от 18 101.62 лева, дължима по Фактура №0000205088 от 6.11.2015г., ведно мораторна лихва в размер на 5 510 лева, дължима за периода от 6.12.2016г. до 6.11.2019г. и законната лихва, считано от 8.11.2019г. до окончателно изплащане; сумата от 7 136.38 лева, дължима по Фактура №0000205089 от 6.11.2015г., ведно мораторна лихва в размер на 2 173 лева, дължима за периода от 6.12.2016г. до 6.11.2019г. и законната лихва, считано от 8.11.2019г. до окончателно изплащане; сумата от 28 904.16 лева, дължима по Фактура №********** от 6.11.2015г., ведно мораторна лихва в размер на 8 800 лева, дължима за периода от 6.12.2016г. до 6.11.2019г. и законната лихва, считано от 8.11.2019г. до окончателно изплащане; сумата от 14 543.15 лева, дължима по Фактура №0000205091 от 6.11.2015г., ведно мораторна лихва в размер на 4 428 лева, дължима за периода от 6.12.2016г. до 6.11.2019г. и законната лихва, считано от 8.11.2019г. до окончателно изплащане.

В касационната жалба се твърди, че обжалваното решение е неправилно поради нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Касаторът поддържа, че съдът е тълкувал договора между страните в противоречие с чл.20 ЗЗД, не е съобразил особеностите му на договор за обществена поръчка, не е анализирал задълбочено доказателствата, вкл. СТЕ и е достигнал до необосновани констатации, че на изпълнителя е възложено не само полагане на топлоизолация, но и на хидроизолация на покрива на училище „Христо Ботев“, гр.Камено, респ. е формирал и незаконосъобразен извод, че ответникът по главния иск /за гаранционна отговорност за вреди от некачествени СМР/ не е изпълнил задължението си по чл.260 ЗЗД своевременно да уведоми възложителя за несъответствието на проекта или материала с целения резултат, поради което носи отговорност за обезщетение за настъпилите вреди. Счита, че са незаконосъобразни и изводите относно размера на вредите, респ. размера на дължимото обезщетение. Намира, че в противоречие със закона /чл.171, ал.1 и чл.173, ал.1 ЗУТ; чл.2, ал.1, т.3 и чл.6, ал.1 и ал.2 Наредбата за условията и реда за задължително застраховане в проектирането и строителството/ въззивният съд приема, че строежът, който е пета категория, не попада в обхвата на сключената от строителя застраховка „Професионална отговорност в проектирането и строителството“ за строежи първа категория, поради което е неправилно решението за отхвърляне на обратния иск срещу ЗД „Евроинс“ АД. Излага доводи за неправилно дадена правна квалификация на обратния иск срещу „Ей Енд Джи Инвест България“ 2

ЕООД, за допуснати процесуални нарушения при изготвяне на доклада по делото, вкл. при определяне правната квалификация на иска и разпределението на тежестта на доказване, както и за необоснованост на мотивите на съда, че не се установява незабавно отправено от страна на „Термал Инженеринг“ ЕООД уведомление до подизпълнителя „Ей Енд Джи Инвест България“ ЕООД за проявилите се скрити недостатъци, респ. за неправилност на извода за неоснователност на предявения срещу това дружество обратен иск. Намира за необосновани и изводите на въззивния състав, че СМР- предмет на насрещния иск срещу Община Камено, не представляват допълнителни дейности, необходими за изпълнение на предмета на обществената поръчка, не са част от премета на договора и не подлежат на заплащане. Счита, че от доказателствата по делото, вкл. свидетелските показания, игнорирани от въззивния съд, се установява, че по възлагане на Община Камено са извършени допълнителни СМР на обща стойност 68 685.31 лева, необходими за изпълнението на обществената поръчка. Касаторът поддържа и оплакване, че въззивният съд е обсъдил формално доказателствата, не се е произнесъл по всички защитни доводи и възражения, респ. е достигнал до неправилни изводи за основателност на главния иск и неоснователност на обратните искове и насрещния иск. Моли атакуваното решение да бъде отменено като неправилно, като предявеният главен иск да бъде отхвърлен като неоснователен, евентуално да бъдат уважени предявените от него обратни и насрещен искове. Претендира разноски за всички инстанции.

Допускането на касационното обжалване се основава на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 и ал.2, пр.3 ГПК.

Касационният жалбоподател поддържа, че съдът се е произнесъл по материалноправни и процесуалноправни въпроси, обусловили изхода на спора: „1. Следва ли съдът да определи волята на страните като се позове на изявената от страните воля /не на предполагаемата/, като спазва критериите за тълкуване на договорите, заложени в чл.20 ЗЗД?; 2. Следва ли въззивният съд да обсъди в мотивите си всички допустими и относими доводи, твърдения и възражения на страните, както и всички събрани по делото доказателства в тяхната съвкупност?“- в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в цитираните решения по ВКС, постановени по чл.290 ГПК. Касаторът поставя и материалноправни въпроси, за които твърди, че са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото- „3. Приложима ли е разпоредбата на чл.260 ЗЗД при договори за обществена поръчка с предмет СМР, когато страните изрично са уговорили, че СМР следва да се извършат от изпълнителя въз основа на представените от възложителя проекти и с материалите посочени в тях?; 4. Как следва да се разпредели отговорността между участниците в строителния процес при договори за обществена поръчка, когато страните изрично са уговорили, че СМР следва да се извършат от изпълнителя, въз основа на представените от възложителя проекти и с материалите посочени в тях? Следва ли при предоставен от 3 възложителя непълен или негоден проект цялата отговорност да се понесе от изпълнителя?; 5. Как следва да се определи размерът на обезщетението за гаранционна отговорност на строител в случаите, когато възложителят е отстранил гаранционните недостатъци със извършването на СМР, които са с различни по вид материали, обем, цена и технология от възложените с договора на строителя, от който се претендира обезщетение?“. Във връзка с жалбата срещу решението по първия обратен иск, предявен срещу „Застрахователно дружество Евроинс“ АД, е поставен материалноправен въпрос, с твърдение, че е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото- „6. Покрива ли задължителната застраховка на строител, сключена при условията на по-висока категория строителство- на общо основание и обектите на строителство от по-ниска категория, както и отделни строително-монтажни и строително-ремонтни работи?“. Във връзка с жалбата срещу решението по евентуално съединения обратен иск срещу „Ей Енд Джи Инвест България“ ЕООД е поставен правен въпрос „7. Относно определяне на правната квалификация на иска съобразно наведените в исковата молба обстоятелства“ – с твърдение, че въззивното решение противоречи на практиката на ВКС, обективирана в решение №45/20.04.2010г., т.д. №516/2009г., ІІ т.о.; решение №539/13.12.2011г., гр.д.

№1844/2010г., ІV г.о. и др. Във връзка с жалбата срещу решението по предявения насрещен иск са поставени правни въпроси „8. Подлежат ли на заплащане от възложителя допълнителните и необходими СМР по количество, а не по вид, които са възникнали в хода на изпълнение на договор, сключен при действието на ЗОП /отм./?; 9. Длъжен ли е въззивният съд служебно да инициира назначаването на експертиза относно правнорелевантен факт или да постанови допълнително изслушване на вещо лице за отстраняване на неяснота във вече прието от първоинстанционния или въззивния съд експертно заключение?; 10. Следва ли въззивният съд да кредитира заключението на вещото лице без да го обсъди с другите доказателства по делото?“ – с твърдение за противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение №114/02.02.2021г., т.д. №1200/2019г., ІІ т.о.; решение №82/19.07.2011г., т.д. №658/2010г., І т.о.; решение №91/27.08.2015г., гр.д.

№321/2015г., ІІ г.о. и др. Касаторът поддържа и доводи за очевидна неправилност на обжалвания съдебен акт.

Ответникът по жалбата Община Камено, чрез адв.Ч. ос порва касационната жалба. Излага подробни доводи както за липсата на основания за допускане до касационен контрол на въззивното решение, така и за правилността му. Претендира разноски.

Третото лице помагач и ответник по обратен иск „Застрахователно дружество Евроинс“, чрез юриск.Славов оспорва касационната жалба. Излага доводи за липсата на основания за допускане до касационен контрол на въззивното решение по обратния иск, предявен срещу него, както и за правилността му. Претендира разноски.

Третото лице помагач и ответник по обратен иск „Ей Енд Джи Инвест 4

България“ ЕООД не взима становище по жалбата.

Третото лице помагач „Дженерали Застраховане“ АД счита, че решението, с което е отхвърлен предявеният срещу него обратен иск, не се обжалва и е влязло в сила. Претендира разноски.

Третото лице помагач Средно училище „Христо Ботев“, гр.Камено не взима становище по жалбата.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:

Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност процесуално допустима – подадена от надлежни страни в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

За да потвърди първоинстанционното решение, с което е уважен главният иск с правно основание чл.163, ал.3 ЗУТ, предявен от ищецавъзложител срещу ответника- изпълнител на СМР, за обезщетение за вреди от недостатъци в строителството, проявени в рамките на гаранционния срок, съставът на Апелативен съд-Бургас намира за доказано сключването на 19.05.2014г. на договор за обществена поръчка, по силата на който Община Камено е възложила на „Термал Инженеринг“ ООД изпълнението на процесните СМР по обект „Внедряване на мерки за енергийна ефективност в образователните заведения в Община Камено“ по предварително изготвен проект; изпълнението на работата и нейното приемане от възложителя с приемо-предавателен протокол от 03.08.2014г., заплащане на договореното възнаграждение от възложителя на изпълнителя; въвеждането в експлоатация на строежа от пета категория на 07.11.2014г. с удостоверение, издадено на основание чл.177 ЗУТ от главния архитект на Община Камено и настъпването на констатираните и удостоверени в протоколи от 25.11.2015г. и 11.04.2016г. повреди на покривната хидроизолация на един от обектите- Средно училище „Христо Ботев“, гр.Камено, дължащи се на недостатъци в проектанепредвидени достатъчни наклони за отводняване, довели до задържане на дъждовна вода и компрометиране на ултравиолетовото покритие, причинило разрушаване на пенополиуретановата изолация; неяснота относно това върху каква основа предвиденият материал следва да се полага; непредоставени технологични указания от проектанта; използването на неподходящ материал за изолация /при използването на полимерни материали наклонът на покрива е следвало да бъде най-малко 21 %/; неправилна технология на полагането на материала. Решаващият съдебен състав приема, че договорът между страните предвижда гаранционна отговорност в тежест на изпълнителя за сроковете, регламентирани в Наредба №2 от 31.07.2003г. на МРРБ за въвеждане в експлоатация на строежите в Република България и минималните гаранционни срокове за изпълнени строителни и монтажни работи, съоръжения и строителни обекти, а именно пет години след въвеждането на обекта в експлоатация, като след анализ на доказателствата, включително 5 заключенията на СТЕ, стига до извод, че е налице основание за ангажиране на гаранционната отговорност на изпълнителя-строител за настъпилите вреди.