Решение № 1902 от 18.05.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1902 гр. Варна, 18.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 18 СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Йоана Н. ВА.а при участието на секретаря Антоанета Ив. Димитрова като разгледа докладваното от Йоана Н. ВА.а Гражданско дело № 20243110105789 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са субективно съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК.

Ищците М. А. Н. и Р. А. Н. твърдят, че покойният им баща А. Н. Х. бил собственик на 600 кв.м. идеални части от поземлен имот с идентификатор ******* по КККР на гр. Варна, общ. Варна, обл. Варна, одобрени със Заповед № РД-**-**/**.**.2008 г. на Изпълнителния директор на АГКК, адрес: гр.

Варна, район *******, к.к. ****, с площ от 1063 кв. м.,трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10 м/, номер по предходен план: ****, съседи: *******, *******, *******, *******, *******, придобити на основание § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ.

Поддържат, че наследодателят им владял и ползвал целия имот, т.е. и площта над придобитите 600 кв. м. идеални части до общата площ на имота от 1063 кв.м., постоянно, непрекъснато и необезпокоявано в периода от 1994 г. до смъртта си през 1996 г. Излагат, че след смъртта на А. Х. заедно с покойната си майка Д. Р. Х. /починала през 2018 г./ продължили владението върху имота, като и понастоящем го владеят единствено те. Твърдят, че винаги са демонстрирали поведение на пълноправен собственик на целия имот, както по отношение на невладеещия собственик на вещта, така и пред всички останали.

Обосновават правния си интерес от предявения иск с твърдения, че в края на 2023 г. се свързали с ответницата Д. Н. Б., за да им съдейства за снабдяване с констативен нотариален акт по обстоятелствена проверка за процесните 463/1063 идеални части от имота, във връзка с което последната била упълномощена от тях. Тъй като в продължение на месеци не успели да 1 осъществят контакт с Б., лично подали молба-декларация на 12.04.2024 г. и инициирали процедура по обстоятелствена проверка. На 18.04.2024 г. получили уведомление от Община Варна, че за процесния поземлен имот ответницата също е подала документи за започване на процедура по обстоятелствена проверка с твърдения, че тя е владяла и ползвала имота повече от 10 години. Твърдят, че след получаване на уведомлението подали възражение в общината и на 25.04.2024 г. оттеглили издаденото пълномощно в полза на Б..

Отправят искане до съда за приемане за установено в отношенията между страните, че ищците са собственици на 463/1063 идеални части от поземлен имот с идентификатор ******* по КККР на гр. Варна, общ. Варна, обл. Варна, одобрени със Заповед № РД-**-**/**.**.2008 г. на Изпълнителния директор на АГКК, адрес: гр. Варна, район *******, к.к. ****, с площ от 1063 кв. м.,трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10 м/, номер по предходен план: ****, съседи:

*******, *******, *******, *******, *******, на основание давностно владение, упражнявано в периода от 1996 г. до предявяване на иска 14.05.2024 г., с присъединяване владението на наследодателя им в периода от 1994 г. до смъртта му през 1996 г.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал писмен отговор, в който оспорва предявения иск.

Поддържа, че давност не е могла да тече в периода от 1967 г. до 1994 г.

Твърди, че наследодателят на ищците е владял и ползвал само 600 кв. м. идеални части от процесния поземлен имот, за собственик на които е признат с констативния нотариален акт от 05.09.1994 г. Оспорва същият да е владял целия поземлен имот с площ 1063 кв. м., като изтъква, че до смъртта на А. Х. имотът е бил с по-малка площ. Оспорва ищците или наследодателят им да са владели частта от имота, надхвърляща придобитите на основание § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ 600 кв. м. идеални части.

Оспорва ищците да са владели имота след смъртта на техния баща.

Твърди, че същите са отправили искания на 27.01.1998 г. и 09.05.2023 г. за изкупуване на частта от поземления имот, по отношение на която не разполагат с документ за собственост. Счита, че последното изключва намерението за своене на имота, доколкото по същество представлява признание от страна на ищците, че друго лице е собственик на съответните идеални части.

Поддържа, че упълномощаването й от ищците било във връзка с уговорката им за застрояване на съсобствения им недвижим имот, като ответницата следвало да снабди ищците с документи относно собствените им идеални части от имота.

Моли исковете да бъдат отхвърлени.

Предявява насрещен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за приемане за установено в отношенията между страните, че Д. Н. Б. е собственик на реална част с площ от 463 кв.м., намираща се в южната част поземлен имот с идентификатор ******* по КККР на гр. Варна, при граници 2 на реалната част: от изток - поземлен имот с идентификатор ******* /път/; от юг - поземлен имот с идентификатор *******; от запад - поземлени имоти с идентификатори ******* и *******; от север - поземлен имот с идентификатор *******, на основание давностно владение, упражнявано в периода от м. 11.2011 г. до предявяване на иска - 16.09.2024 г.

Твърди, че владението й е упражнявано трайно, непрекъснато и необезпокоявано в продължение на повече от 10 години. Посочва, че същото е манифестирано пред ищците с ограждането на процесната реална част с мрежеста паянтова ограда и стопанисването й през посочения период.

Претендира разноски.

На ответниците по насрещния иск - М. А. Н. и Р. А. Н. е изпратен препис от насрещната искова молба, като в дадения едномесечен срок същите депозират писмен отговор, в който оспорват насрещния иск.

Уточняват, че претендират давностно владение в периода от 1994 г. до настоящия момент. Подчертават, че границите на имота не са променяни от 1967 г. и разликите в площта по документ за собственост и скица са породени от техническа грешка при заснемането.

Поддържат изложените с исковата молба твърдения, че са упълномощили ответницата да им съдейства за снабдяване с констативен нотариален акт, като текстът на пълномощното е изготвен от последната и те са го подписали с уверението, че ще бъде използвано именно за тази цел.

Оспорват през 2023 г. да са подали молба за изкупуване на процесните идеални части. Заявяват, че им било обяснено, че за техния и околните парцели ще има план за новообразувани имоти и административният акт ще има роля на акт за собственост за този новообразуван имот, като подали заявление за снабдяване с посочения административен акт. Поддържат, че с тези си действия не само са демонстрирали, че се титулуват като собственици, но и че желаят да се снабдят с акт за собственост.

Оспорват твърденията на ответницата, че е оградила част от имота, като заявяват, че оградата е поставена от техния наследодател много преди 2011 г.

Оспорват наличието на ограда във вътрешността на имота, която да го разделя на две части, съответно ответницата да е манифестирала, че владее претендираната реална част от имота.

В съдебно заседание ищците поддържат предявения иск. Уточняват, че началната дата, на която е установено владение от наследодателя им, е 16.09.1967 г., като А. Н. Х. е владял имота до смъртта си на 21.01.1996 г. заедно със синовете си, а след смъртта му и до настоящия момент го владеят двамата ищци. Поддържа се, че имотът е владян в границите, в които е закупен, до 1993 г., като след тази дата А. Х. измества южната ограда с 12 кв.м., за да осигури път за преминаване към парцел № ****.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от фактическа страна:

3

С Нотариален акт № *, том ****, нот. дело № ****/**** г. на нотариус при ВРС /л. 6/ А. Н. Х. е признат за собственик на основание § 4а ЗСПЗЗ на земеделска земя, а именно 600 кв. м. идеални части от имот пл. № **** по проектоплана на вилна зона „****“, Варна, местност ****/****/, землище на гр. Варна, целият с площ от 837 кв. м., при съседи: от двете страни път, И. Р., К. М. П. и Д. М. Х., която му е била дадена за ползване по реда на 21 ПМС с Решение № */**.**.1967 г. на ОНС-Варна, както и на застроената в него постройка за сезонно ползване от 26 кв. м.

Съгласно приложеното към исковата молба удостоверение /л. 7/, А. Н. Х. е починал на 21.01.1996 г., като е оставил следните наследници по закон: Д. Р.

Х. /съпруга/, починала на 25.05.2018 г., Р. А. Н. и М. А. Н. /синове/. Видно от удостоверение за наследници на Д. Р. Х. /л. 8/, нейни законни наследници се явяват ищците.

На л. 10 от делото е приложена молба-декларация от 26.01.2024 г., с която Д. Н. Б. е отправила искане за извършване на обстоятелствена проверка за признаване правото й на собственост върху 463 кв. м. идеални части от поземлен имот с идентификатор ******* по КККР на гр. Варна. За започналото административно производство ищците са уведомени с писмо от 18.04.2024 г. /л. 11/, като на 29.04.2024 г. са подали възражение, с което оспорват Б. да е владяла имота.

Към писмените доказателства по делото е приобщен препис-извлечение № ****/07.10.1967 г., издаден от председателя на ОНС-Варна /л. 17/, съгласно който на А. Н. Х. е предоставена за безвъзмездно ползване пустееща земя от ДЗС в землището на гр. Варна, местност **** от 0.8 дка при граници: път, П.

С., М. Д. и Г. Д..

Видно от протокол от 03.05.2023 г. /л. 17/, ведно с приложена скица /л.

18/, по искане на ищците е извършено трасиране на поземлен имот с идентификатор ******* по КККР на гр. Варна.

В полза на А. Н. Х. е издаден позволителен билет № ***/**.**.1968 г. /л.

19/, с който на последния е разрешено да направи стопанска постройка – дървена барака до 12 кв.м. в местност ****.

От ищците е представена молба от 27.01.1998 г. /л. 20/, подписана от тяхната майка Д. Р. Х., с която е отправено искане за закупуване на разликата над придобитите на основание §4а от ПЗР на ЗСПЗЗ 600 кв. м. идеални части от процесния имот.

Съгласно удостоверение, издадено от Директора на Дирекция „Управление на човешките ресурси и административни услуги“ при Община Варна /л. 152-гръб/, при извършена проверка в административната информационна система на Община Варна не са установени подадени заявления за изкупуване на идеални части от поземлен имот с идентификатор *******.

Видно от представените от ищците удостоверения, приложени на л. 154 и 155 от делото, процесният поземлен имот не е общинска собственост и за него не е съставян акт за държавна собственост.

4

Като писмено доказателство по делото е приета Заповед № ***/**.**.1993 г. на Кмета на Община Варна /л. 156/, с която е определено право на преминаване чрез разширяване на достъпа към асфалта за „*******“ с 12 кв. м. на парцел ****, собственост на И. Р. П., находящ се в местност „*******“, като А. Н. е задължен да постави оградата на имота си – парцел **** на посоченото от комисията място.

С писмо от 08.07.1981 г. КК „**** - ****, Варна дава съгласие А. Н. Х. са ползва вода от водопровода на п.д. „****“ /л. 162/.

Съгласно Разрешително № ***/**.**.1981 г. се разрешава да се построи ново водопроводно отклонение в местност „****“, до поч. дом „****“, за имота на ул. „*******, собственост на А. Н. Х..

От ищците е представена окомерна скица за имот, находящ се в местност ****, собственост на А. Н. Х. съгласно Протокол № **, решение № * от 16.09.1967 г. /л. 163/.

С покана от 24.02.1989 г. А. Н. Х. е поканен да се яви на собственото му лозе в к. к. „****“ във връзка с щети, които ще бъдат нанесени при изграждането на битов канален колектор /л. 164/.

В проведеното на 13.06.2025 г. съдебно заседание ответникът е оспорил автентичността на гореописаните писмени доказателства - Заповед № ***/**.**.1993 г., писмо от 08.07.1981 г., Разрешително № ***/**.**.1981 г., покана от 24.02.1989 г. и окомерна скица, с твърдения, че такива не съществуват в оригинал, евентуално – че същите не са автентични.

Поради горното и предвид изявлението на процесуалния представител на ищците, че ще се ползва от оспорените документи, по реда на чл. 193 ГПК е открито производство за проверка на тяхната истинност.