Решение № 1081 от 19.03.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1081 гр. Варна, 19.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 42 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Моника Жекова при участието на секретаря Христина Ив. Христова като разгледа докладваното от Моника Жекова Гражданско дело №

20253110111065 по описа за 2025 година

За да се произнесе взе предвид следното :

Производството по делото е образувано въз основа на искова молба с рег.№ 83366/03.10.2025 г. депозирана от ищцата А. Ж. Ж., ЕГН: **********, с постоянен адрес в ***, чрез адв. Т. Н.- С., от АК-Варна със съдебен адрес: *** против ответника А. Б. М., ЕГН:

**********, с постоянен адрес в ***, тел. *** .

С исковата молба ищцата действаща лично и в качество на майка и законен представител на малолетното дете Д. А. Б., ЕГН: **********, е предявила против ответника искове с правно основание чл.127, ал.2 СК ; чл.127, ал.2 вр. чл.143 СК и чл.149 СК .

Исковата молба е основана на следните фактически и правни твърдения: А.Ж. сочи , че с отв. А. Б. М., живели на семейни начала в гр. Варна, в жилище, собственост на родителите й. Между Ж. и М. нямало сключен граждански брак, а от съвместното йм съжителство се родил сина йм - Д. А. Б., ЕГН: **********, роден на *** г. в гр.

Варна.Твърди се от А. Ж., че през годините на съжителството й с А.М. възниквали различни конфликти помежду йм, включително прояви на агресивно поведение от страна на бащата и опити за контрол. През лятото на 2024 г. се разделили окончателно с ответника след многократни предходни раздели и събирания, поради трайно влошаване на отношенията между тях. А.Ж. и детето останали да живеят в посоченото жилище, а бащата А. Б. М. пребивавал на адрес в района на Колхозния пазар в гр. Варна, но Ж. не знаела точен адрес, разполагала единствено с телефонния му номер, който посочила по-горе. Сочи се от А.Ж., че от раздялата й с ответника , грижите за детето се полагали изцяло от нея . Бащата не оказвал съдействие в ежедневното отглеждане и не предоставял доброволно средства за издръжка, 1 поддържал комуникация с детето, като понякога то оставало да пренощува при него, но реални грижи и финансова подкрепа бащата не полагал. През цялото време от тогава и досега, твърди Ж., че ответникът отправял критики и претенции към Ж. относно начина на възпитание, което създавало напрежение и не водело до поемане на отговорности от негова страна. Единствените контакти, които Ж. осъществявала с ответника били разговори по телефона, в които той обещавал, че ще й помага с финансови средства и ще ходи да вижда детето. Реално, обаче, всички непосредствени грижи за детето - жилище, храна, училище и медицински грижи - се осигурявали единствено от Ж. - майката на Д. .За детето Д. А. Ж. сочи в сезиращата съда искова молба, че е на 11 години, ученик. На тази възраст нуждите от средства за храна, облекло, учебни материали и битови разходи счита Ж. , че са значителни и нарастващи. Необходима за детето била издръжка за ежедневна храна, съобразена с възрастта му, облекло и обувки, включително и ученическа униформа, училищни принадлежности и учебни материали. Отделно били нужни и средства за транспортни и битови разходи, свързани с учението и отглеждането му, както и такива, свързани с обичайните медицински грижи и профилактика. Отделно от това икономическата обстановка в страната била утежнена - цените на стоки и услуги от първа необходимост значително нараснали поради инфлацията и процеса по въвеждане на еврото. С оглед изложеното, размерът на минималната издръжка, определен съгласно чл. 142, ал. 2 СК, намира Ж., че не е достатъчен, тъй като не покривал реалните нужди на детето, съобразно възрастта му и конкретните обстоятелства, описани по-горе.

В депозираната по делото уточнителна молба, ищцата в изпълнение на указанията дадени й от съда е посочила , че предявява исковете по чл.127, ал.2 СК в лично качество , а исковете в частта за издръжка за детето в качество на майка и законен представител на детето . Уточнено е еднозначно от ищцата, че към момента на уточнителната молба процедура по чл.140 а ГПК е неприложима, заявявайки , че при промяна на обстоятелствата е готова да преразгледа този вариант В уточнителната молба , в т.5, ищцата е посочила, че счита себе си за родителят с по- добрият капацитет, защото полага ежедневни грижи за сина си ,защото е налице силна връзка майка - дете, докато контактите баща-дете били епизодични , съпътствани с критика и напрежение.

При изложените по -горе твърдения ищцата е прецизирала исканията си до съда по смисъла на чл.127, ал.1 т.5 ГПК :

1.Моли съда да постанови съдебно Решение , по силата на което да бъде предоставено упражняването на родителските права по отношение на малолетното дете Д.

А. Б., ЕГН: **********, роден на *** г. в гр. Варна, на неговата майка А. Ж. Ж., ЕГН **********, както и да бъде определено местоживеенето на детето при нея на следния адрес: *** ; на ответника А. Б. М., ЕГН: ********** да бъде определен режим на личен контакт с детето Д. А. Б., ЕГН: **********, както следва: всяка първа и трета седмица от месеца за времето от 19.00 ч. в петък до 19.00 ч. в неделя с преспиване;

2 два пъти по две седмици през лятото /през летните месеци юни, юли и август/, когато майката не е в платен годишен отпуск всяка нечетна година по време на Великденските празници за времето от 10:00 часа на първия ден до 14:00 часа на последния ден на празника; всяка четна година за времето от 10:00 часа на 24.12. до 18:00 часа на 26.12., с преспиване; всяка нечетна година за времето от 10:00 часа на 31.12. до 18:00 часа на 01.01., с преспиване; да бъде осъден ответника А. Б. М., ЕГН: ********** да заплаща месечна издръжка в размер на 600 (шестстотин) лева в полза на детето Д. А. Б., ЕГН: **********, роден на *** г. в гр. Варна, платима чрез неговата майка и законен представител А. Ж. Ж., по банков път по следната банкова сметка в „***“ АД с IBAN: *** с титуляр А. Ж. Ж., считано от датата на предявяване на иска - 03.10.2025 г., ведно със законната лихва за всяка закъсняла вноска, с падеж пето число на месеца, за който се дължи издръжка, до настъпване на законна причина за нейното изменение или прекратяване, на основание чл.127, ал.2 СК.

2.Моли да бъде постановено съдебно решение, по силата на което да бъде осъден ответника А. Б. М., ЕГН: ********** да заплати издръжка за минало време за периода 03.10.2024 г. - 02.10.2025 г., в размер на 300 лв. месечно, или общ сбор от 3 600 (три хиляди и шестстотин) лева, в полза на детето Д. А. Б., ЕГН: **********, роден на *** г. в гр. Варна, платима чрез неговата майка и законен представител А. Ж. Ж., по банков път по следната банкова сметка в “***“ АД с IBAN: *** с титуляр А. Ж. Ж., ведно със законната лихва върху главницата от датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на задължението.

Ищцата претендира и присъждане на сторените по делото съдебно - деловодни разноски.В подкрепа на исканията си ищцата е направила доказателствени искания :

В срока по чл.131 ГПК ответникът А. Б. М.,ЕГН ********** , живущ в ***, чрез адв.С. Б. от ВАК, със съдебен адрес: ***, е депозирал писмен отговор на исковата молба предявена против него от А. Ж. Ж., ЕГН ***, чрез процесуалния й представител адв.Т. Н.- С.

.

В писмения отговор отв.М., чрез адв.С.Б. е посочил на първо място исковете които са предявени против него.

В ОИМ ответникът не оспорва, че от съвместното съжителство страните имат родено едно дете - Д. А. Б., род.на ***г.

Ответникът не оспорва също така, че двамата родители са се разделили от лятото на 2024г.

Оспорва се от ответника, че грижите за детето са полагани единствено от ищцата и че той не е полагал реални грижи за Д. и не е оказвал финансова подкрепа. Напротив - ищцата била тази, която не полагала необходимите грижи за детето, което често пъти било оставяно 3 само в къщи.

Сочи се от ответника, че за да бъдел по-близо до сина си, се преместил от *** и се установил да живее и работи в гр.Варна. Д. често пъти оставал в дома на баща си, находящ се в ***. Обикновено детето отивало в дома на баща си в петък, след учебните занятия, като оставало там до неделя с приспиване. Тъй като Д. бил втора смяна на училище, баща му го вземал след приключване на учебните занятия, връщал го в дома на майката, като му носел храна, за да може детето да вечеря в къщи. През почивните дни, когато детето било в дома на баща си , твърди ответника, че именно той помагал на детето да подготви домашните си, излизал с него на разходки. Твърди се от ответника, че между него и сина му има здрава емоционална връзка, а през ваканциите на детето двамата ходели на почивки заедно. Според ответника Д. бил привързан не само към своя баща, но и към своите баба и дядо по бащина линия, които се грижили за него от 2 до 5 годишна възраст.

Ответникът сочи още в ОИМ, че детето търси подкрепата на бащата, споделя с него преживяното в училище. Д. споделил с баща си, че бил оставен сам в къщи, без храна за обяд и вечеря, без да знае къде е майка му и кога ще се върне. Поради това, че често пъти бил сам в къщи, Д. поръчал на баща си да го събужда сутрин по телефона, за да не закъснее за училище. Често пъти, когато Д. отивал при баща си бил с мръсни дрехи и обувки, което показвало, че майката не помагала на детето да изгради хигиенни навици.

В ОИМ ответникът е изразил становище, че не се противопоставя родителските права върху Д. да се упражняват от майката.

По отношение на режима на лични контакти, ответникът е заявил, че желае да прекарва повече време с детето, да участва в неговото отглеждане и възпитание, във формирането му като личност. Счита още, че следва да му бъде предоставена възможност да бъде с детето непрекъснато в продължение на 30 дни през лятото, а не както предлагала ищцата 2 пъти по 2 седмици. В останалата част ответникът счита , че предложения от ищцата режим на лични контакти е балансиран и в интерес на детето.

На следващо място ответникът застъпва становище, че претенцията на ищцата, в качеството й на майка и законна представителка на малолетния Д. за заплащане на 600лв. издръжка се явява завишена. Ответникът твърди да е в състояние да заплаща месечна издръжка в размер на 300 лв., предвид трудовото му възнаграждение, което се доближавало до минималното за страната, поради което заявява, че в посочения размер искът е основателен, а за разликата до 600лв., следва да бъде отхвърлен.

На последно място ответникът е оспорил предявената от ищцата, в качеството й на майка и законна представителка на детето Д. претенция за заплащане на издръжка от 300лв. месечно за минало време- една година назад от датата на завеждане на исковата молба.

Претенцията според ответника е неоснователна, защото през този период от време, както и понастоящем ответникът се грижил за детето, като му купувал дрехи, обувки, храна, учебни помагала, телефон.

В ОИМ ответникът е изразил становище по доказателствата, представени с исковата 4 молба и е направил искания за събиране на доказателства .

В проведеното по делото открито съдебно заседание от дата 20.02.2026 г. ищцата и ответника са се явили лични пред съда, представлявани и от надлежно упълномощените от тях адвокати. ДСП Варна не са изпратили представител , а са депозирали становище .

В проведеното по делото открито съдебно заседание , след опит на страните да постигнат споразумение , ищцата на основание чл.232 ГПК частично е оттеглила претенцията по чл.127, ал.2 вр.чл. 143 СК за разликата от поддържания размер от 205 евро до първоначално заявения от 600 лева или 306,78 евро ,поради което и производството по делото в тази част е частично прекратено (л.54).

В хода на устните състезания ищцата чрез адвокат Н. –С. от АК Варна моли съда да уважи предявената искова претенция, така както е редуцирана в откритото съдебно заседание, ведно с присъждане на разноските по делото .В срока за писмени бележки адв.Н. изразява становище по събраните доказателства и аргументира извод за основателност и доказаност на предявените искове.

В откритото съдебно заседание адвокат Б. моли съда да постанови решение , като се съобрази със следното : че между страните няма спор кой ще упражнява родителски права , а именно майката.Относно режима на лични контакти, моли адв.Б. съда да определи такъв, какъвто е предложен в исковата молрба , издръжката от 205 евро ,по която също няма спор.Също така адв.Б. моли съда да остави без уважение исковата претенция за издръжка за минало време , като счита че от събраните по делото доказателства свидетелски показания, в частност показанията на св.И. Г., се е установило , че всъщност детето ходи при бащата през времето , през което то остава при него , бащата изцяло поел неговата издръжка .