Решение № 748 от 06.06.2022, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 748 гр. Варна, 06.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 37 СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Пламен Д. Караниколов при участието на секретаря Петранка Н. Петрова като разгледа докладваното от Пламен Д. Караниколов Административно наказателно дело № 20213110202856 по описа за 2021 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на СТ. СТ. СЛ., ЕГН **********, против Наказателно постановление № 439а.- 66/ 17.02.2021 год. на Директора на ОД на МВР- Варна, с което му е наложено: административно наказание “Глоба” в размер на 300.00 /триста/ лв. на основание чл.209а., ал.1, от Закона за здравето /ЗЗ/.

В жалбата се сочи, че издаденото НП е незаконосъобразно и неправилно, постановено при нарушение на процесуалните правила и в нарушение на материалния закон. Акцентира се на липса на виновно поведение от страна на жалбоподателят.

В съдебно заседание възз. редовно призован не се явява, представлява се от надлежно упълномощен процесуален представител- адв.З., САК който поддържа жалбата на посочените в нея основания. Навежда множество доводи за незаконосъобразност на постановлението - че разпоредбата на чл.

209 "а" ал. 1 от ЗЗ не съдържа състав на нарушение, че заповедите на Министъра на здравеопазването са били променяни във времето и че същите не са акт с нормативен характер, че не е било обсъдено приложението на чл.

28 от ЗАНН и др. Поради тези и други съображения се иска отмяна на постановлението и присъждане на направените по делото разноски.

1

Въззиваемата страна, редовно призована, в съдебно заседание не изпраща представител. Постъпили са писмени бележки от юк Л. , която излага твърдения, че НП е правилно и законосъобразно. Иска се, на основание чл. 63 ал.5 от ЗАНН, да и бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение.

С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

На 22.01.2021 год., около 17:35 ч., свидетелите И.Д. и А.К., двамата полицейски служители в Трето РУ към ОД МВР - Варна изпълнявали служебните си задължения. Същите се намирало в гр.Варна, бул. „Света Елена“ в бензиностанция „Газтрейд“ . Свидетелите установили, че въззивникът СТ. СТ. СЛ. се намира на закрито обществено място / в бензиностанция „Газтрейд“ /,като не е поставил защитна маска за лице за еднократна или многократна употреба или друго средство, покриващо носа и устата.

Свидетелите Д. и К. му направили забележка, че не спазва въведените мерки и на място св. Д. му съставил АУАН, серия „АА“, бл. № 597622/ 22.01.2021 год. за това, че на същата дата 22.01.2021 год., около 17:35 ч. в гр.

Варна, бул. „Света Елена“ в бензиностанция „Газтрейд“ въззивникът СТ. СТ.

СЛ., ЕГН ********** се намира на закрито обществено място / в бензиностанция „Газтрейд“ /,като не е поставил защитна маска за лице за еднократна или многократна употреба или друго средство, покриващо носа и устата. В акта било посочено, че горното било в нарушение на т. 7 от Заповед РД – 01- 675/25.11.2020 год. на Министъра на здравеопазването и 1 от ЗЗ.

Актът бил надлежно предявен и връчен на въззивника СТ. СТ. СЛ., който го подписал без възражения, като посочил: „Нямам“.

В срока по чл. 44 от ЗАНН писмено възражение срещу акта не е постъпило .

2

На 17.02.2022 год., въз основа на съставения АУАН било издадено атакуваното НП, с което административно наказващият орган възприел изцяло фактическите констатации в акта. Приел, че на дата 22.01.2021 год., около 17:35 ч. в гр. Варна, бул. „Света Елена“ в закрито помещение / в бензиностанция „Газтрейд“/ не е поставил защитна маска за лице за еднократна или многократна употреба или друго средство, покриващо носа и устата.

В акта било посочено, че горното било в нарушение на т. 7 от Заповед РД – 01- 675/25.11.2020 год. на Министъра на здравеопазването и чл. 63, ал. 4 от ЗЗ, с което е нарушил чл. 209а., ал. 1 от ЗЗ . АНО изложил и мотиви защо счита, че случаят не попада в приложното поле на чл. 28 от ЗАНН и на основание чл. 209а., ал. 1 от ЗЗ наложил на въззивника адм. наказание „глоба“ в размер на 300.00 /триста/ лв..

Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа всички събрани в хода на съдебното следствие доказателства, както писмени Заповед № РД-01-675/25.11.2020 год. на МЗ (публикувана и налична на сайта на МЗ общодостъпен за всички) така и гласни – показанията на свидетелите И.Д. и А.К., които са непротиворечиви, взаимно допълващи и се кредитират от съда изцяло.

По искане на адв. З., САК до разпит бяха допуснати св. Г.Г. и св.В.Й.- очевидци на случилото се, чиито показания съдът също кредитира.

От тях стана ясно, че св. Г. и св.Й. пътували в автомобила управляван от въз.

С., когато спрели да зареждат гориво на бензиностанция „Газтрейд“. Двамата свидетели сочат, че възз. С. слязъл от автомобила и след като му било заредено горивото влязъл вътре в бензиностанцията да заплати за него, но бил без поставена маска за лице, покриваща носа и устата.

Св. Г. посочи, че заедно с възз. С. работели в автосалон и били в добри отношения.

Св.Й. допълва, че познава възз.С., тъй като оставил при него личния си автомобил за ремонт.

3

Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание, прави следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок, от надлежна страна, поради което и е приета от съда за разглеждане по същество.

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган Директора на ОД на МВР - Варна, съгласно правомощията му отразени в чл.

209а., ал. 4 от ЗЗ.

АУАН е съставен от полицейски орган в ОД на МВР-Варна – полицай в Трето РУ при ОД МВР-Варна.

По делото не се спори, а и видно от разпита на св. И.Д., същият е служител на Трето РУ при ОД на МВР – Варна, разполагащи с полицейски правомощия, доколкото работи като полицай в Трето РУ при ОД на МВРВарна.

Административно наказателното производство е образувано и протекло в сроковете по чл. 34 от ЗАНН.

При проверка на атакуваното НП и АУАН въз основа на който същото е издадено, съдът не констатира нарушение на разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН – относно описание на нарушението. В акта е направено пълно и детайлно описание на нарушението, датата и мястото на извършване, както и на обстоятелствата при които е извършено. Отразени са всички данни относно индивидуализацията на нарушителя. Спазено е от страна на административно - наказващия орган на изискването на чл. 57, ал. 1 от ЗАНН , а именно в издаденото наказателно постановление да бъде дадено пълно описание на нарушението по този пункт от НП, на обстоятелствата, при които е извършено. Действително в АУАН и НП не са посочени доказателствата, 4 които потвърждават извършеното административно нарушение. Според настоящия съд обаче това нарушение не е съществено, тъй като не се отразява на правото на защита на наказания субект. Няма спор в теорията и съдебната практика, че правото на защита се осъществява срещу фактите, а не срещу изброени доказателства. Отделен е въпроса, че в случая нарушението е било установено и лично възприето от самия акто съставител и свидетеля вписан в акта на практика няма и какви доказателства да бъдат описани в НП.

Ясно и недвусмислено в АУАН и НП е посочено в какво се състои административно наказателното обвинение, а именно, че въззивника С.- в гр.Варна, бул.“Света Елена“, в бензиностанция „Газтрейд“ не носи защитна маска или друго средство покриващо носа и устата, с което не е изпълнил противоепидемичните мерки, въведени със заповед на министъра, като в АУАН и НП е цитирана и съответната заповед в това число конкретната точка от нея. Налице е й пълно единство между фактическо и юридическо обвинение поради което и за каквото и да било нарушено право на защита и дума не може да става. В тази връзка съдът не споделя наведеното от защита възражение за допуснато в хода на адм. наказателното производство съществено нарушение на процес. правила.

Съгласно чл. 209а., ал. 1 от ЗЗ за каквото нарушение е ангажирана отговорността на въззивника Кадир, който наруши или не изпълни въведени от Министъра на здравеопазването или от директор на регионална здравна инспекция противоепидемични мерки по чл. 63, ал. 4 или 7 и чл. 63а, ал. 1 или 2, освен ако деянието не съставлява престъпление, се наказва с глоба от 300.00 до 1000.00 лв., а при повторно нарушение – от 1000.00 до 2000.00 лв.

Видно от нормата тя съдържа в себе си както правило за поведение, така и санкция за неизпълнение на това правило.

Съдът не споделя възраженията на адв. З. по отношение на характера на издадените от Министъра на здравеопазването заповеди. Съгласно 5 разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от Закона за здравето (ДВ бр. 28 от 2020 г., в сила от 13.03.2020 г.), при възникване на извънредна епидемична обстановка министърът на здравеопазването въвежда противоепидемични мерки на територията на страната или на отделен регион. С Решение, обнародвано в ДВ, бр. 22 от 13.03.2020 г., Народното събрание, по предложение на Министерския съвет и на основание чл. 84, т. 12 от Конституцията на Република България и във връзка с разрастващата се пандемия от COVID-19 е обявило извънредно положение върху цялата територия на Република България, като съгласно т. 2. е възложено на Министерския съвет да предприеме всички необходими мерки за овладяване на извънредната ситуация във връзка с пандемията от COVID-19 и в съответствие с чл. 57, ал.

3 от Конституцията на Република България. В съответствие с обявеното извънредно положение Министърът на здравеопазването е издал заповеди във връзка с овладяване на извънредната епидемична обстановка, които впоследствие са многократно изменяни.

Така министърът е издал Заповед № РД-01-675/25.11.2020 г., която съдържа посочената вече т. 7 и с която е въведена противоепидемична мярка, задължаваща всички лица, когато се намират в закрити помещения, да имат поставена защитна маска за лице за еднократна или многократна употреба или друго средство, покриващо носа и устата. В цитираната заповед е бил определен и срок на действие на тази противоепидемична мярка – от 27.11.2020 год. до 31.01.2021 год. Т. е. към момента на съставяне на акта 22.01.2021 г., Заповед № РД-01-675/25.11.2020 г. е била действаща и с нея са били създадени задължения и непосредствено са били засегнати права, свободи и законни интереси на неопределен брой лица. Тази заповед е била издадена на основание чл. 63, ал. 4 , ал. 11 и чл. 63 "в" от Закона за здравето , чл. 73 от АПК и подробно описани в нея решения на Министерски съвет и предложение от Главния държавен здравен инспектор. Същата носи белезите на общ административен акт по смисъла на чл. 65 от АПК.

В този смисъл са Определение № 8865 от 06.07.2020 г. по адм. д. № 3873/2020 на Върховния административен съд и Определение от 01.06.2020 г. по адм. д. № 4088/2020 на Върховния административен съд. Процесната 6 заповед не урежда абстрактни правила за поведение при извънредно положение поради здравни причини, нито дори правила за COVID епидемии, а има за цел да уреди възникналата ситуация покрай настъпилата актуална пандемия с COVID-19.

В тази връзка следва да се посочи, че всички заповеди на министъра на здравеопазването са издадени като общи административни актове, повечето с изрично позоваване на чл. 73 от АПК, в това число и процесната, който изрично позволява да се издаде общ административен акт в неотложни случаи без обществено обсъждане, какъвто неотложен случай безспорно е настъпилата пандемия. АПК не предвижда обявяване на общия административен акт в Държавен вестник, а е уредено специално производство във връзка с тяхното приемане и оповестяване.

Съгласно чл. 73 АПК, когато неотложно трябва да се издаде общ административен акт за предотвратяване или преустановяване на нарушения, свързани с националната сигурност и обществения ред, за осигуряване на живота, здравето и имуществото на гражданите, може да не се спазят някои от разпоредбите на този раздел за уведомяване и участие на заинтересованите лица в производството по издаване на акта. В тези случаи в хода на изпълнението на акта се оповестяват съображенията за издаването му.