Решение № 1124 от 25.03.2025, Софийски районен съд

МОТИВИ към Решение рег.№ 1124 от 25.03.2025 г., постановено по НОХД №16995/2024г. по описа на СРС-НО, 129-ти състав Делото пред Софийски районен съд е образувано по повод внесен от СРП обвинителен акт, с който на Д. Д. К., с ЕГН: ********** е повдигнато обвинен за това, че на 01.08.2023 г. около 00,05 ч. в гр. София на бул. Христо Ботев, в района на кръстовището с бул. „Сливница“ не изпълнил заповед за защита от домашно насилие спрямо В. Ц. З. - Решение №643/15.01.2023г. на Софийски районен съд 92 състав, като приближил З. на разстояние по- малко от 20 метра – престъпление по чл.296, ал.1 НК.

В хода на откритото разпоредително заседание, след като е констатирано от съда наличието на предпоставките на чл. 78а от НК, делото е разгледано по реда на Глава XXVIII от НПК.

В съдебно заседание, прокурорът от СРП поддържа обвинението, като счита, че то се доказва от събраната в хода на досъдебното производство доказателствена съвкупност, приобщена в съдебната фаза по реда на чл.378, ал.2 НПК, сред които са гласните доказателствени средства, а именно показанията на свидетелите В. З. и И. М.. С оглед на това моли за постановяване на решение, с което подсъдимият да бъде признат за виновен по повдигнатото му обвинение и същият да бъде освободен от наказателна отговорност, поради наличие на предпоставките на чл.78а НК и да му бъде наложено административно наказание „глоба“ в справедлив размер.

Упълномощеният защитник на подс. К. – адв. Т. Ч., поддържа, че деянието, описано в обвинителния акт е несъставомерно, поради това, че съгласно разпоредбата на чл.5, ал.2 от ЗЗДН /в редакцията в сила от 01.01.2024 г./, която предвижда, че мерките по ал. 1, т. 2 – 5 се налагат за срок от три до 18 месеца при приспадане на срока на действие на мерките при издадена заповед за незабавна защита, срокът на наложените мерки за защита са били изтекли към датата на инкриминираното деяние, считано от датата на уведомяване на подс. К. за издадената срещу него заповед за незабавна защита по гр. д.

№20211110165589/2021 г. по описа на СРС, което се сочи, че е станало през месец декември 2021 г. Независимо, че цитираната разпоредба на чл.5, ал.2 от ЗЗДН в горепосочената редакция е в сила от 01.01.2024 г., а деянието съгласно обвинението се претендира да е извършено на 01.08.2023 г., защитата счита, че посочената разпоредба намира приложение, на осн. чл.2, ал.2 от НК, като поблагоприятен закон.

На следващо място се счита, че обвинението не е доказано, тъй като се основава само и единствено на показанията на двама свидетели, едната от които е В. З., между която и подс. К. се сочи, че са налице множество дела, както наказателни, така и за родителски права, а също и делото по ЗЗДН, в хода на което е издадена заповедта за защита от домашно насилие, която се 1 претендира от СРП, че не е изпълнена от страна на подсъдимия.

В случай, че съдът отхвърли аргументите за недоказаност на обвинението, защита моли да се приеме, че деянието, за което е повдигнато обвинение на подсъдимия, не представлява престъпление, поради наличие на предпоставките на чл.9, ал.2 от НК, обосновани с това, че св. З. и подс. К. по образуваното дело през 2021 г. са се срещали 100 пъти и подсъдимият никога не е докосвал св. З.. Освен това, се сочи, че защитникът е участвал в множество производства между тях, вкл. и по медиация във връзка с тяхното общо дете, както и в множество извънпроцесуални контакти, като по време на същите К. технически е доближавал св. З. и тя не е имала нищо против.

С оглед на така изложените съображения се моли за оправдаването на подс. К. по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл.296, ал.1 НК.

Подсъдимият поддържа казаното от защитника си, като във връзка с доказаността на обвинението посочва, че на място не е присъствал патрул на МВР, по който начин според него може да се установи нарушаването на съдебна заповед. В последната си дума предоставя преценката на съда относно изхода на делото.

Съдът, като прецени събраните в хода на досъдебното производство доказателства и доказателствените средства, приобщени на осн. чл.283 НПК и преценени на основание чл.378, ал.2 от НПК - поотделно и в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, приема за несъмнено установена следната фактическа обстановка, която се припокрива с изложената в обвинителния акт по отношение на съставомерните и релевантни факти, с оглед на предмета на делото, съобразно обвинението, което е повдигнато на подс. Д. К., а именно:

Подсъдимият Д. К. живял на семейни начала със свидетеля В. З. в периода от 2014 г. до 2019 г. От съжителството си те имат едно дете Елеонора Д.а К.а, ЕГН **********. По онова време и до настоящия момент Д.

К. работи като полицай в структурите на МВР. През 2019 г. К. и З. се разделили, като имали неразбирателства и конфликтни отношения, включително във връзка с отглеждането и възпитанието на общото им дете.

По молба на З. срещу К. е образувано гр.д. № 65589/2021 г. по описа на СРС, 92 състав, по което след уважаване на молбата като основателна е издадена Заповед за незабавна защита №233/19.12.2021 г., с която съдът задължава Д. К. да се въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на В. Ц. З. и Е Д.а К.. Заповедта за незабавна защита подлежи на незабавно изпълнение и има действие до издаването на заповед за защита по гр. д. №65589/2021 г. по описа на СРС. По същото дело на 15.01.2023 г. е постановено решение №643/15.01.2023 г., с което е издадена заповед за защита от домашно насилие срещу Д. К., с която на осн. чл.5, ал.1, т.1 ЗЗДН същият е задължен да се въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на В. Ц. З., като на осн. чл.5, ал.1, т.3, пр.1 ЗЗДН му е забранено да приближава 2

В. Ц. З. на разстояние по-малко от 20 метра за срок от 12 месеца, считано от издаване на заповедта за защита. Тази заповед е връчена на Д. К., чрез адв. З П Х на 25.01.2023 г. /видно от копие на съобщение, намиращо се на л.35 от т.2 от ДП/ и лично на Д. К. на 26.01.2023 г. /съгласно докладна записка на л.39 от т.2 от ДП и разписка за връчване на л.42 от т.2 от ДП/.

Въпреки, че е бил наясно със задълженията и забраните, които му вменява връчената му заповед за защита от домашно насилие, подс. К. не е изпълнил същата, като приближил З. на разстояние по- малко от 20 метра, при следните обстоятелства:

На 01.08.2023 г., около 00.05 часа, докато се прибирала към дома си с личния си автомобил марка „БМВ“ с peг. № , в който пътувала заедно със свидетеля И. М., в гр. София, в района на кръстовището на бул. „Сливница“ и бул. „Христо Ботев“, след като спряла управлявания от нея автомобил, към тях се приближил подс. К., който спрял автомобила си - л.а. марка „Тойота“, модел „Авенсис“ с peг. № , непосредствено пред тях. Слязъл и застанал пред предния капак на автомобила на З., на не повече от 2-3 метра от нея и започнал да снима с телефона си. За да избегне конфликт З. предприела обратен завой и потеглила по бул. „Христо Ботев“, но К. също потеглил след нея, изпреварил я и препречил пътя й с автомобила си, с което я принудил да спре. К. отново слязъл от автомобила, отново започнал да снима с телефона си и крещял: „Кой е тоя бе? Какъв е тоя?“. З. потеглила на заден ход и се отдалечила по бул. „Христо Ботев“.

По доказателствата:

Съдът прием гореописаната фактическа обстановка за несъмнено установена въз основа на всички събрани в хода на досъдебното производство доказателства, приобщени на осн. чл.283 НПК и преценени на основание чл.378, ал.2 от НПК, а именно: гласни доказателствени средства – показанията на свидетелите В. Ц. З. и И. С. М. и писмените доказателства: преписи от заповед за незабавна защита и решение №643/15.01.2023 г. за издаване на заповед за защита от домашно насилие, постановени по гр. д.

№65589/2021 г. по описа на СРС, както и доказателства за тяхното връчване на подс. К. – разписки и съобщения; разпечатки от водена чат-кореспонденция между З. и К. и останалите писмени доказателства по делото.

От показанията на разпитаните двама свидетели се установява по категоричен и несъмнен начин кога, къде и при какви обстоятелства на 01.08.2023 г., около 00.05 часа към тях се приближил подс. К., какви действия е извършил и какви думи е изрекъл.

Съдът няма каквито и да е основания да се съмнява в достоверността на показанията на разпитаните свидетели, които са логични, последователни и взаимноподкрепящи се. Между тях липсват съществени противоречия, които да поставят под съмнение изложените от тях факти и обстоятелства, имащи отношение към предмета на доказване по делото. Фактът, че е имало среща и конфликтна ситуация между З. и К. предната нощ, се установява и от 3 съдържанието на представената от З. чат-кореспонденцията, водена между двамата сутринта на 01.08.2023 г.

Искането на защитата за некредитиране с доверие на показанията на св.

В. З. се основава на влошените отношения между нея и подс. К., както и на наличните дела между тях, които факти и обстоятелства несъмнено се установяват по делото и принципно са основание за извършване на внимателна оценка на изнесените факти от такива свидетели. Оценката на свидетелските показания обаче, съгласно трайно утвърдените стандарти в съдебната практика се извършва не само на основата на отношенията между подсъдим и пострадал, които в повечето случаи, в които се касае за отношения между бивши партньори, са влошени, но и въз основа на вътрешната логичност, убедителност и последователност на изложението на фактите от всеки един от участниците в конфликта, като се вземе предвид и обстоятелството, че на престъпления от рода на процесното обичайно не присъстват множество други свидетели, посредством чиито показания да се проверят версиите, изложени от двете страни. В случая, на инкриминираното деяние е присъствал още един свидетел, който се установява, че е в близки отношения с постр. З., но този факт сам по себе си не е от естество да дискредитира неговите показания, които са логични и последователни и в синхрон с показанията, дадени от св. З.. Напротив, прави изключително негативно впечатление обстоятелството, че именно подс. К. не е последователен в изложените от него факти и обстоятелства, като първоначално в дадените от него показания в качеството на свидетел, преди привличането му в процесуалното качество на обвиняем е дал показания, в които изцяло потвърждава фактическата обстановка, изложена от св. З., като я интерпретира по свой начин, намирайки оправдания за собствените си действия, а след привличането му в качеството на обвиняем и упражнявайки правото си на защита, в дадените обяснения започва да поддържа, че не е извършил престъплението, в което е обвинен, а в хода на съдебното следствие, чрез защитника си поддържа защитна теза за недостоверност на показанията на св. З. и св. И. М., поради влошените си отношения със З. и факта, че М. е в близки отношения със З.. Разбира се, че показанията на подс. К., дадени от него по делото в качеството на свидетел, преди привличането му в качеството на обвиняем, нямат доказателствена стойност и не могат да се кредитират като източник на доказателствени факти, но според настоящия съдебен състав няма процесуална пречка същите да се вземат предвид при проследяване на наличието или липсата на последователност в изложените от него факти, съпоставено с оценката на последователността на изложенията на фактите в показанията на свидетелите по делото - З. и М.. Показанията на последните двама се отличават с последователност, убедителност, вътрешна непротиворечивост и съответствие помежду им. Причината за неподаване на сигнал на тел.112, логично е обяснена от св. М. с преживения стрес и стремежа де се отдалечат от мястото на инцидента по възможно най-бързия начин. Освен това, логична причина за това се явява и фактът, че подс. К.

4 работи в системата на МВР, с оглед на което е разбираемо взетото решение да не се иска съдействие от органите на МВР, на което очевидно се е надявал и разчитал подсъдимият. Неоснователна обаче се явява тезата, поддържана от подс. К. пред настоящия съдебен състав, че неизпълнението на съдебна заповед може да се докаже само при подаване на сигнал и явяване на полицейски патрул на мястото на престъплението, която тези не държи сметка за основания принцип в наказателното право, заложен в разпоредбата на чл.14, ал.2 от НК, съгласно който: „Доказателствата и средствата за тяхното установяване не могат да имат предварително определена сила.“ Именно поради това, установяването на правно-релевантните факти за конкретния случай, за да може въз основа на тях да се направи извод за това дали е налице или не виновно неизпълнение на съдебна заповед, може да стане въз основа на всички допустими доказателства и доказателствени средства за възпроизвеждане на същите в наказателния процес, предвидени в НПК.