Решение № 257 от 01.04.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 257 гр. София, 01.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ани Захариева

Членове:

Аделина Иванова

Мила П. Лазарова при участието на секретаря ДИАНА Г. ДИМИТРОВА в присъствието на прокурора И. Н. Г. като разгледа докладваното от Ани Захариева Въззивно наказателно дело от общ характер № 20251100608630 по описа за 2025 година С присъда от 13.10.2025г по нохд № 13907/20 на СРС, НО, 6 състав, подсъдимият М. П. С. е признат за виновен и на основание чл.54 вр. чл.343б , ал.11 от НК е осъден на наказание „Лишаване от свобода“ за срок от една година, изтърпяването на което е отложено за срок от три години на основание чл.66, ал.1 от НК С присъдата подсъдимият М. П. С., на основание чл.343г от НК , е „Лишен от право да управлява МПС“ за срок три години, като от него приспаднато времето , през което подсъдимият е бил лишен от това право по административен ред.

С присъдата на основание чл.343б, ал.5 от НК подсъдимият М.

П. С. е осъден да заплати левовата равностойност на лек автомобил „Пежо 208“ с ДК № **** в размер на 54531.00лв по сметка на СРС С присъдата на основание чл.189, ал.3 от НПК подсъдимият е 1 осъден да заплати направените по делото разноски.

В срока по чл. 319, ал.1 от НПК, е постъпила жалба от подсъдимия С. чрез защитника му адв. Б., с искане същата да бъде отменена в частта и, с която подсъдимият е осъден да заплати равностойността на лекия автомобил „Пежо 208“ с рег. № **** в размер на 54 351 лева по сметка на СРС. В жалбата се посочва, че процесното наказание е в противоречие с принципа на съразмерност и принципа за пропорционалност. В тази връзка защитата посочва, че е налице преюдициално запитване до Съда на ЕС относно законността на чл.343б, ал.5 от НК.. С жалбата се застъпва становище, че присъдата в атакуваната част е неправилна и незаконосъобразна и следва да бъде отменена. В жалбата е направено искане за спиране на наказателното производство до произнасяне на Съда на ЕС.

Софийски градски съд в разпоредително заседание на 09.01.2026г., проведено по реда на чл.327 от НПК е преценил, че за изясняване на обстоятелства по делото , не се налагат разпити на подсъдимия, свидетели или изслушване на вещи лица. Въззивният състав е оставил без уважение искането на защитата за спиране на наказателното производство до произнасянето на СЕС по преюдициално запитване, като е приел, че основанието за спиране по чл.25, ал.1, т.4 от НПК се отнася само за наказателното производство, по което е направено запитването, съгласно чл.488,ал.1 от НПК.

В съдебно заседание пред въззивната инстанция защитата пледира, актът на първоинстанционния съд да бъде отменен в облажаваната му част, като поддържа становището си, че така наложеното наказание на подзащитния му да заплати равностойността на управлявания от него лек автомобил е в противоречие с принципите за съразмерност и пропорционалност. Защитата посочва, че е налице и противоречива практика по въпрос за присъждане на равностойността .

Подсъдимият поддържа изложеното от своя защитник. В 2 предоставената му от съда последна дума иска да бъде отменена присъдата по отношение осъждането му да заплати равностойността на управлявания от него автомобилПредставителят на СГП намира жалбата за неоснователна и съответно атакуваната присъда за правилна и законосъобразна.

Посочва, че по въпросите, свързани с чл.343, ал.5 от НК, има произнасяне на Конституционния съд на Република България, с оглед на което иска потвърждаване на обжалваната присъда.

Софийски градски съд, след преценка на събраните по делото доказателства и доводите на страните, взе предвид разпоредбите в закона и извърши цялостна проверка на атакуваната присъда в съответствие с изискванията на чл.314 от НПК, намери, че не са налице основания за нейната отмяна или изменение, поради следните съображения :

Присъдата си контролираната инстанция е постановила при изяснена фактическа обстановка, която безспорно се установява въз основа на доказателствата, събрани и проверени по време на съдебното следствие. Първоинстанционният съд е анализирал последователно и задълбочено цялата доказателствена съвкупност и мотивирано е направил своите фактически изводи. След като прецени всички доказателства по делото, настоящият съдебен състав, не намери основания за промяна на фактическата обстановка, която е следната:

Подсъдимият М. П. С. е роден на ****г в гр. Дулово, българин, с българско гражданство, неженен, неосъждан, с висше образование, работи, живущ в гр. София, бул. ****, с ЕГН **********.

На 24.12.2023г около 00:50ч, подсъдимият С. управлявал лек автомобил марка „Пежо 208“ с ДК № ЕА **** AA по ул. „Евлоги и Христо Георгиеви“, в гр. София. В близост до кръстовището на бул.

„Драган Цанков“, с посока на движение към бул. Цариградско шосе, реализирал пътнотранспортно произшествие с лек автомобил марка 3

„Ситроен ЦЗ“ с рег. № СВ **** ХН, управляван от свидетелката Г.Ц..

На място били изпратени А.Д. и В.Г., полицаи при 01 РУ-СДВР, които извършили проверка за употреба на алкохол на водачите - подсъдимия С. и свидетелката Ц., с „Алкотест – Дрегер 7510“ с инв. № ARNA0133 и поредна проба № 7292. Техническото средство отчело концентрация на алкохол в кръвта на подсъдимия 1,79 промила на хиляда. На С. бил състав акт за установяване на административно нарушение с GA № 1157349 /24.12.2023г и издаден талон за медицинско изследване на кръвта № 0174341. Подсъдимият бил придружен до УМБАЛ „Света Анна-София“ АД от полицейските служители. В тяхно присъствието, същият отказал да даде кръв за химическо изследване за определяне на концентрацията на алкохол, което било отразено в протокол за медицинско изследване Изложената фактическа обстановка се подкрепа изцяло от събраните от първата инстанция по делото доказателства и доказателствени средства, както следва: обяснения на подсъдимия С., свидетелски показания на Д., Г., Ц., протокол за медицинско изследване, разпечатка от „Алкотест Дрегер 7510“ с инв.ARNA- 0133 и поредна проба № 7292, справка за собственост на лек автомобил „Пежо 208“ с ДК № ****, АУАН, талон за медицинско изследване Спазвайки принципа за достоверност на доказателствата, съставът на СРС, постановил атакувания съдебен акта е коментирал достатъчно задълбочено и прецизно целия доказателствен материал.

Този съдебен състав споделя доказателствения анализ, изложен в мотивите към присъдата, поради което намира за безпредметно цялостното му обсъждане и преповтаряне в настоящото решение Правилно е приел СРС липса спор относно обстоятелството, че на посочената в обвинителния акт, време и място подсъдимият С. е управлявал лак автомобил с ДК № **** и е реализирал пътнотранспортно произшествие с лек автомобил с ДК № СВ **** ХН, управляван от св. Ц.. Безспорно се установява, че именно по 4 повод настъпилото ПТП на мястото на произшествието са били изпратени полицейските служители Д. и Г., които съобразно установените правила, са тествали с техническо средства водачите на двете МПС за наличие на алкохол в кръвта. Вследствие на отчетен положителен резултат за наличие на алкохол в кръвта на подсъдимия 1,79 % от техническото средства, са били съставени АУАН, талон за медицинско изследване, както и С. е било придружено до УМБАЛ „Свата Анна – София“ АД, където същият е отказал да даде кръв за химическо изследване. Този факти не се отрича от подсъдимия и се потвърждава от останалите свидетели по делото, както и съответно приложените и приобщени по делото писмени доказателствени средства.

Стойността на управлявания от подсъдимия С. лек автомобил е определен съгласно приложена по делото съдебно оценителна експертиза, която правилно първата инстанция е кредитирала като изготвена от вещо лице с необходимия професионален опит, отговаряща точно и конкретно на поставените задачи.

Всички тези факти са правилно установени от първата инстанция, подробно са обсъдени в мотивите към присъдата, където е даден отговор на релевираните от защитата оплаквания и пред настоящия съдебен състав.

Въззивният съд, като прие описаната по-горе фактическа обстановка споделя извода, че:

Подсъдимият М. П. С. е осъществил състава на чл. 343б, ал.1 от НК, като на 24.12.2023г около 00.50ч в гр. София, по бул. „Евлоги и Христо Георгиеви“, до кръстовището с бул.„Драган Ц.“, с посока на движение от бул. „Черни връх“ към бул.„Цариградско шосе“, управлявал моторно превозно средства – лек автомобил „Пежо 208“ с ДК № **** с концентрация на алкохол в кръвта над 1,2 на хиляда, а именно 1,79 на хиляда, установено по надлежен ред - с техническо средство „Алкотест Дрегер 7510“ с фабричен номер ARNA – 0133 , 5 проба 7292, при условията на чл.6, ал.10 от Наредба № 30 от 27.06.2010г за реда за установяване употребата на алкохол или друго упойващо вещество от водачите на превозни средства. От обективна страна извършеното от подсъдимия се установява безспорно от показанията на свидетелите Ц., Д. и Г. кореспондиращи с приобщените писмени доказателства по делото.

От субективната страна на деянието е извършено от подсъдимия, както правилно е посочила първата инстанция при пряк умисъл, тъй като С. е съзнавал общественоопасния характер на деянието, което осъществява, като е предвиждал и е искал настъпването на последиците от него.

При индивидуализация на наказания, първата инстанция е съобразила правилно всички обстоятелствата по делото, като е приела, че липсват основание за определяне на наказанието на подсъдимия при условията на чл.55 от НК. Същевременно са взети предвид при определяне размера на наказанието данните за личността на подсъдимото лице, неговата възраст, обстоятелството, че има малолетно дете и трудовата му ангажираност. При посочените обстоятелства подсъдимият е осъден на наказание „лишаване от свобода“ за срок от 1 година, изтърпяването на което е отложено по реда на чл.66, ал.1 от НК, тъй са налице всички изискуеми от закона предпоставки за това.

С оглед императивната разпоредбата на чл.343г е наложено на подсъдимия и наказание „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 1 година, като от е приспаднато времето, през което С. е бил лишен от това право по административен ред

Съдът е съобразил, че лекият автомобил управляван от подсъдимия С. не негова собственост и го е осъдил на основание чл.343б, ал.5 от НК да заплати равностойността на лекия автомобил в размер на 54 531 лв в полза на държавата.

Именно и в тази връзка е подадената жалбата срещу присъдата 6 на СРС, като се иска отмяната и относно приложението на чл.343б, ал.5 от НК, тъй като така наложената наказателна мярка наказателна мярка се явява несъобразена и непропорционална.

С измененията и допълненията на НК, обнародвани в ДВ, бр. 67 от 04.08.2023 г., в сила от 08.08.2023 г., е приета нова алинея пета на чл.343б от НК, според която, при извършено престъпление по чл.

343б, ал. 1 - 4 от НК - управление на моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над определени стойности или след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установено по надлежния ред, съдът отнема в полза на държавата МПС, послужило за извършване на престъплението, ако е собственост на дееца, а когато деецът не е собственик - присъжда равностойността му.

Материално правната разпоредба на чл. 343б, ал. 5 от НК е с императивен характер и прилагането и е обусловено единствено и само от наличие на извършено престъпление по един от съставите, визирани в чл. 343б, ал. 1,ал. 4 от НК.

По изложените доводи в жалбата относно нарушаване на принципите на съразмерност и пропорционалност, тази състав съобразява изложеното в Решение № 8 от 17 юли 2025 г. по конституционно дело № 15 от 2024 г., с което Конституционният съд на Република България е отхвърлил искането за установяване на противоконституционност на нормата на чл. 343б, ал. 5 НК в частта "а когато деецът не е собственик - да присъди равностойността му". В мотивите на решението е прието, че обсъжданата разпоредба е достатъчно ясна, предвидима и достъпна, като с нея не е нарушен конституционният принцип на законоустановеност на престъпленията и наказанията, както и че тази разпоредба е средство за постигане на легитимна цел - опазване на живота и здравето на гражданите при движението по пътищата, като отговаря на критериите на съразмерност на ограничението спрямо засегнатите от това престъпление права. Прието е още, че по този начин се провежда 7 конституционният принцип на равенство на гражданите пред закона, защото ще бъдат третирани еднакво правните субекти, които се намират в една и съща или сходна ситуация.

Разпечатката съдържа 36 от 103 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/047c1cc3-0e9f-48ea-8e8c-d10377180e14