Определение № 2688 от 09.10.2024, Окръжен съд - Пловдив
- Съд
- Окръжен съд - Пловдив
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 2458/2024
- Вид
- Определение № 2688
- Подписан
- 09.10.2024
- В сила
- 09.10.2024
- Състав
- Екатерина Владимирова Мандалиева, Недялка Димитрова Свиркова Петкова, Радослав Петков Радев
Цитирани разпоредби
- чл. 274 - 279 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 274 - 279 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 274 - 279 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 274 - 279 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 274 - 279 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 274 - 279 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 143, ал. 2, т. 19 · Закон за защита на потребителите
- чл. 143, ал. 2, т. 5 · Закон за защита на потребителите
- § 1 · Закон за потребителския кредит
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 2688 гр. Пловдив, 04.10.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII СЪСТАВ, в закрито заседание на четвърти октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Екатерина Вл. Мандалиева
Членове:
Радослав П. Радев
Недялка Д. Свиркова Петкова като разгледа докладваното от Недялка Д. Свиркова Петкова Въззивно частно гражданско дело № 20245300502458 по описа за 2024 година Производство по реда на чл. 274 – 279 от ГПК.
Образувано по въззивна частна жалба от „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД, ЕИК 203670940; против Разпореждане № 23008/07,08,2024 г., постановено по ч. гр. д. № 13457/2024 г. на РС Пловдив, с което отхвърлено заявление с вх. 80450/31,07,2024 г. от дружеството – жалбоподател за издаване на заповед за изпълнение на парично вземане по чл. 410 ГПК срещу длъжник В. И. Р., ЕГН **********.
Жалбоподателят твърди, че обжалваното разпореждане е незаконосъобразно, като оспорва формирания от РС извод за евентуална неравноправност на клаузите на договора, от който произтичат претендираните вземания. От въззивния съд са иска да отмени първоинстанционното разпореждане и да разпореди издаване на исканата със заявлението на жалбоподателя заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК срещу длъжника.
След преценка на събраните по делото доказателства във връзка със становищата на страните, съдът намира за установено следното:
Производството пред РС – Пловдив е образувано по заявление с вх.
80450/31,07,2024 г. от „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД, ЕИК 203670940; за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК срещу В. И.
Р., ЕГН **********; за суми, дължими по договор за кредит „Бяля карта“ № 885522/27,01,2021 г., сключен с „Аксес Финанс“ ООД, вземанията по който заявителят е придобил с договор за цесия от 30,11,2023 г. и Приложение № 1 към него от 17,01,20254 г.
1
С обжалваното разпореждане РС е отхвърлил заявлението като е приел, че е налице обоснована вероятност претендираните вземания да се основават на неравноправна клауза в потребителски договор.
Изводът за неравноправност на клаузи от процесния договор се споделя и от настоящата инстанция. Доколкото претенциите се основават на договор за паричен заем, предоставен от търговец, длъжникът има качеството потребител по см. на ЗЗП.
Поради това заповедният съд е процедирал правилно, извършвайки проверка за наличие на неравноправни клаузи в договора.
С процесния договор се уговаря предоставяне на револвиращ кредит в размер на 100 лв. под формата на разрешен кредитен лимит, който се усвоява чрез международна платежна карта „Бяла карта“.
С чл. 15 от договора кредитополучателят е задължен да представи до пет дни от датата на активиране на картата обезпечение в полза на кредитодателя поръчителство или банкова гаранция, които следва да отговарят на множество специални изисквания, предвидени в чл. 15 от договора – банковата гаранция да е в размер, надвишаващ 150 % от максималния размер на кредита и да е със срок на валидност, поне две години; поръчителят да е с доход минимум 1500 лв., да работи по безсрочен трудов договор от поне 6 месеца; да не е заемател или поръчител по друг договор с този кредитодател, да няма кредитна история в ЦКР, да не е член на домакинството на кредитополучателя. Според разпоредбата на чл. 20 от договора, в случай, че обезпечението не се предостави в посочения срок, кредитополучателят дължи неустойка в размер на 10 % от усвоената и непогасена главница.
Съгласно задължителните указания, дадени в т. 3 от Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС нищожна поради накърняване на добрите нрави е клауза за неустойка, уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, като за нищожността на неустойката съдът следи служебно. С оглед предвидените в договора кратък срок за предоставяне на обезпечението, многобройни изисквания към евентуалните поръчители и големия размер на неустойката, настоящият състав намира, че целта на посочената договорна клауза не е да обезпечи изпълнението на основното задължение на кредитополучателя по договора за кредит - да върне предоставената му сума в уговорения срок и да обезщети кредитора за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват, а да послужи като допълнително възнаграждение за кредитора за предоставянето на сумата /т. нар. скрита възнаградителна лихва/. В този смисъл същата се явява уговорена в противоречие с принципите на справедливостта в гражданския и търговския оборот, а клаузата, въз основа на която се дължи, неравноправна на основание чл. 143, ал. 2, т. 5 и чл. 143, ал. 2, т. 19 от ЗЗП.
Наред с това: с чл. 4 от договора се уговаря фиксиран лихвен процент по 2 заема – 43,20 % и лихва в размер 0,12 % на ден върху усвоения размер, като ГПР е в размер на 45,90 %. Посочената по-горе неустойка, която по същността си представлява скрито възнаграждение, следователно - разход по кредита (съгласно разпоредбата на § 1 от ДР на ЗПК), не е отразена в ГПР.
Въз основа на изложеното следва да се приеме, че съдържанието на процесния договор не позволява да се извърши преценка относно обхвата на задължението на потребителя и съществено ограничава правата на последния, поради което е налице вероятност претендираните вземания да се основават на неравноправни клаузи. Затова правилно РС е отказал отхвърлил заявлението и обжалваното разпореждане следва да се приеме за законосъобразно и да бъде потвърдено.
Ето защо съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 25921/15,11,2022 г., постановено по ч. гр. д. № 15653/2022 г. на РС Пловдив, ХIХ гр. състав, с което отхвърлено заявление с вх.
86322/31,10,2022 г. от от „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ“ ООД – гр. София, ЕИК 202527341 (сега „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ“ АД – гр. София, ЕИК 207182780); за издаване на заповед за изпълнение на парично вземане по чл. 410 ГПК срещу длъжник С. Т. З. с ЕГН **********; за суми – главница, договорна лихва и законна лихва, дължими по договор за кредит „Бяля карта“ № 922189/06,005,2021 г., сключен с „Аксес Финанс“ ООД, вземанията по който заявителят е придобил с Приложение № 1 от 28,02,2022 г. към договор за цесия от 11,11,2016 г.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
3