Определение № 1279 от 17.04.2026, Районен съд - Перник

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1279 гр. П., 17.04.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – П., XIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Иванина Игн. Иванова при участието на секретаря Илиана Кр. Иванова като разгледа докладваното от Иванина Игн. Иванова Гражданско дело № 20251720106606 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано по искова молба от „Водоснабдяване и канализация” ООД, ЕИК 823073638, със седалище/адрес на управление: гр. П., кв. „Варош“, ул. „Средец“ № 11 чрез адв. Н., срещу Б. С.

С., ЕГН **********, с настоящ адрес общ. П., с. Л., мах. „Л.Д.“ ** подадена по реда на чл. 422 ГПК за установяване, че ответникът дължи на ищеца сумата в размер на 251,58 лева, представляваща главница за отчетен период *****************г., ведно със законната лихва от датата на заявлението до окончателното плащане, както и сумата в размер на 31,58 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода *****************г., за които вземания е издадена Заповед за изпълнение № ************** г. по ч.гр.д. № *********г. на РСТ.

Според разясненията, дадени в т.10а от ТР № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК, съдът в установителния процес, разглеждащ иска по чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, извършва самостоятелна преценка за наличието специалните процесуални предпоставки за надлежно упражняване на правото на иск.

Наличието на правен интерес е абсолютна положителна процесуална предпоставка за допустимост на иска, за наличието на която съдът следи служебно в хода на цялото производство.

Видно от автоматично свързаното към настоящото дело ч.гр.д. № *********г. на РСТ, издадената по него Заповед № ********* г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК е връчена лично на длъжника на *********г. В срока по чл. 414а, ал. 1 ГПК (на 9.09.2025г.), длъжникът е депозирал възражение по чл. 414а ГПК срещу заповедта, с твърдение, че е изпълнил частично задължението си. Към възражението длъжникът е представил платежно нареждане до заявителя за заплащане на сумата в размер на 251,58 лева. Във възражението, длъжникът изрично е възразил и срещу 1 размера на адвокатското възнаграждение за заповедното производство, присъдено в полза на заявителя със заповедта. Наред с възражението по чл.

414а ГПК, ведно с доказателствата за частично плащане, длъжникът е депозирал и бланка на възражение по чл. 414 ГПК, като в същото е посочил, че „дължимата сума е платена“ и отново е възразил срещу размера на присъденото в полза на заявителя адвокатското възнаграждение за заповедното производство.

Видно от постановените по ч.гр.д. № *********г. на РСТ съдебни актове, заповедният съд, след изпълнение на процедурата по чл. 414а, ал. 4 ГПК, вместо да се произнесе по така направеното от длъжника възражение за изпълнение по чл. 414а ГПК, с Разпореждане № *********г. е дал указания до заявителя на основание чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК за предявяване на иск за установяване на вземанията, предмет на заявлението.

Съгласно т.10а от ТР № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК, искът по чл. 422 ГПК е недопустим в случаите когато подаденото от длъжника възражение срещу заповедта за изпълнение не съдържа оспорване на вземането. Оспорване на вземането е налице при всяка изразена форма на несъгласие с вземането по издадената заповед за изпълнение.

Оспорване на вземането не е заявено, ако длъжникът е възразил само относно разноските, присъдени в заповедното производство, в който случай същият има право да обжалва заповедта за изпълнение по чл. 413, ал. 1 ГПК.

В случая изложените и в двете депозирани от длъжника възражения (и това по чл. 414а ГПК, и това по чл. 414 ГПК) твърдения, че е заплатил дължимите суми по заповедта, както и че разноските в заповедното производство за присъденото в полза на заявителя адвокатско възнаграждение са прекомерно завишени, обуславят липса на същинско оспорване на вземането от страна на длъжника.

Така направените твърдения от длъжника, предпоставят активност от страна на заповедния съд за изясняване волята на длъжника (още повече, че същият има качеството на потребител в облигационното отношение, от което се твърди, че произтича вземането на заявителя) в следните насоки - кои вземания по издадената заповед иска да бъдат погасени с извършеното плащане, дали смята, че не дължи останалите непогасени суми по заповедта и дали обжалва разноските по заповедта за изпълнение, като в зависимост от волята на длъжника, предполагат произнасяне от заповедния съд по направеното възражение за плащане с нарочен акт по реда на чл. 414а, ал. 5 ГПК, а евентуално - и администриране на жалбата срещу заповедта за изпълнение в частта за разноските по реда на чл. 413, ал. 1 ГПК.

Едва след влизането в сила на акта по чл. 414а, ал. 5 ГПК на заповедния съд, ще се установи кои от вземанията по заповедта са погасени поради извършеното плащане (като в тази част същата следва да бъде обезсилена) и за кои от тях следва да бъде издаден изпълнителен лист в полза на заявителя (в случай, че длъжникът не ги оспорва), респ. за кои от тях следва да бъдат дадени указания за предявяване на иск по чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК (в случай, че длъжникът заяви, че не дължи останалите непогасени чрез 2 плащането суми по заповедта). В тази връзка следва да се има предвид т.10в от ТР № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК, съгласно която: „ако кредиторът е получил изпълнение на вземането, но не и на разноските по заповедта за изпълнение в периода след подаване на заявлението и при депозирано възражение от длъжника, интересът от предявяване на иск за съществуване на вземането е отпаднал. В тази хипотеза кредиторът може да поиска издаване на изпълнителен лист по заповедта за изпълнение само в частта за разноските, като се позове на извършеното от длъжника плащане.“

В настоящия случай, дадените указания до заявителя по чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК за предявяването на иск за всички суми по заповедта за изпълнение, се явяват преждевременни. Липсата на същинско възражение по чл. 414 ГПК и липсата на произнасяне от заповедния съд по възражението по чл. 414а ГПК, обуславят недопустимост на производството по настоящото дело поради липса на правен интерес за ищеца от предявяване на иск срещу ответника към настоящия момент.

Предвид изложеното, производството по делото следва да бъде прекратено на основание чл. 130 ГПК.

По изложените съображения, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по гр. дело № ********* г. по описа на Районен съд– П., като недопустимо, на основание чл. 130 ГПК.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Окръжен съд - П. в едноседмичен срок, който за ищеца тече от връчването му, а за ответника – от днес.

СЛЕД влизане в сила на настоящето определение, на заповедния съд по ч. гр. д. № ********* г. на РС-Т., да се изпрати препис от влезлия в сила съдебен акт.

Съдия при Районен съд – П.: _______________________

3