Решение № 581 от 29.09.2026, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 581 гр. София, 29.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ГО 1-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Дияна Ценева

Членове:

Теодора Гроздева

Елизабет Петрова при участието на секретаря Цветелина В. Пецева като разгледа докладваното от Елизабет Петрова Касационно гражданско дело № 20258002103075 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от Община Благоевград, представлявана от юрисконсулт К., срещу решение № 230 от 24.04.2025 г., постановено по в.гр.д. № 79/2025 г. по описа на Окръжен съд- Благоевград, с което е отменено решение № 785/ 24.10.2024 г. по гр.д.№ 780/ 2024 г. на Районен съд- Благоевград и е постановено ново решение, с което изцяло е уважен предявеният иск от М. Т. Д. против жалбоподателя за установяване в техните отношения, че ищецът е собственик, на основание придобивна давност, на поземлен имот с идентификатор ***по КККР на [населено място], община Благоевград, намиращ се в [населено място], местност „А.“, с площ от 951 кв. м.

Касационната жалба съдържа оплаквания за неправилност на въззивното решение, поради постановяването му в нарушение на материалния, процесуалния закон и поради необоснованост - основания за касационно обжалване по чл. 281, ал. 1, т. 3 ГПК. Касаторът поддържа, че въззивният съд не е обсъдил събраните доказателства в цялост, че е ценил превратно и изолирано свидетелските показания и че неправилно е приел за установен по делото фактическия състав на придобивната давност. Поддържа, че по делото е установено, че процесните земи са такива по чл.19 от ЗСПЗЗ и не могат да бъдат придобити по давност.

1

Моли въззивното решение да бъде отменено и предявеният иск да бъде изцяло отхвърлен, както и касационната инстанция да присъди в полза на Община Благоевград направените по делото разноски пред въззивната и пред настоящата инстанция.

В открито съдебно заседание касаторът не се явява и не се представлява.

Ответникът по касация М. Д. се представлява от адвокат Б., която оспорва касационната жалба и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно. Претендира разноските, направени по делото.

С определение № 6048 от 30.12.2025 г., постановено по чл. 288 ГПК, касационно обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по два процесуалноправни въпроса, касаещи задължението на въззивния съд да обсъди всички събрани по делото доказателства, наведените твърдения и възражения и да мотивира своите изводи.

По правния въпрос, по който е допуснато касационно обжалване:

Отговор на правните въпроси, формулирани от касатора по делото като предпоставка за допускане на обжалваното решение до касация, е даден с Тълкувателно решение № 1/04.01.2001 г. по т. д. № 1/2000 г. на ОСГК на ВКС, в чиято т. 19 е разяснено, че дейността на въззивната инстанция е аналогична на тази на първата, като без да представлява нейно повторение, я продължава и има за предмет разрешаване на самия материалноправен спор.

Тези разяснения на закона са допълнени с приетото с Тълкувателно решение № 1/2013 от 09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, т. 2 , съгласно което, при съобразяване на ограниченията пред въззива, уредени с чл. 269 ГПК, непосредствена цел на въззивното производство е повторното разрешаване на материалноправния спор. При произнасянето си по съществото на спора въззивният съд дължи да обсъди събраните в хода на делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, да посочи относимите факти, които приема за установени, да мотивира собствени правни изводи като се произнесе и по поддържаните във въззивната жалба и в отговора доводи и възражения на страните и да даде свое собствено разрешение на спора, основано на доказателствата и на закона.

По съществото на жалбата:

При служебно извършената проверка касационната инстанция не откри пороци, водещи до недопустимост или нищожност на обжалваното решение.

По делото е заявен за разглеждане спор за собственост върху поземлен имот с идентификатор ***, с ЕКАТТЕ ***по картата на възстановената собственост на землище [населено място], община Благоевград, находящ се в местността „А.“, с площ от 951 кв.м.

Ищецът е заявил, че е придобил право на собственост върху описания имот по силата на изтекла придобивна давност в периода от 1995 г. до настоящия момент. Ответната ОбщинаБлагоевград се легитимира като собственик с Акт за частна общинска собственост №2594 от 26.07.2013г., с който имотът е актуван на основание чл.56, ал.1 и чл.2, ал.1, т.7 от ЗОбС във вр. с чл.25, ал.1 от ЗСПЗЗ, и е описан като поземлен имот с №***, с ЕКАТТЕ ***по картата на възстановената собственост на землище [населено място], община Благоевград, находящ се в местността „А.“, целият с площ 1 044кв.м. По делото е установено още, че на 16.08.2006 г. ищецът закупил съседния на процесния имот с идентификатор ***. От заключението на изслушаната СТЕ съдът е установил, че картата на възстановената собственост на землище 2

[населено място] е изработена в периода 1992 г. - 1999 г., че районът на експертизата попада в терен, в който собствеността е възстановявана в нови реални граници, т.е. с план за земеразделяне. Приел е от заключението за установено, че процесният имот до 2005 г. не е съществувал като самостоятелен, а е бил включен в границите на имот №***, нива с площ от 7.544 дка, м.“А.“, записана като земи по чл.19 от ЗСПЗЗ, стопанисвани от Общината.

Вещото лице е дало заключение, че от прегледа на скицата е видно, че имот №***е остатъчен поземлен фонд, останал след настаняване на всички заявени в местността имоти.

През 2005 г. имот №***е разделен на два имота, а именно №***с площ от 6.500 дка, възстановен по реда на ЗСПЗЗ на трето лице и нов имот- процесният №***с площ от 1.044 дка. Така разделените имоти са нанесени в КВС на 27.05.2005 г., където новият имот №***е записан като земи по чл. 19 от ЗСПЗЗ. През 2008 г., на основание чл.19, ал.2 от ЗСПЗЗ, с Протоколно решение №3 от 25.07.2008 г. на комисия, определена и назначена със Заповед №РД-10-079 от 13.06.2008 г., изменена със Заповед №РД-10-111 от 25.07.2008 г. на Директора на ОД“Земеделие“- Благоевград, са определени по землища имотите по чл.19, ал.1 от ЗСПЗЗ, които да бъдат предадени в собственост на Община Благоевград. Това протоколно решение е одобрено със Заповед №РД-10-121 от 28.07.2008 г. на Директора на ОД“З“ Благоевград. В Приложение №1 към Раздел I, т.1 към решението, в частта за землище [населено място], присъства имот №***, нива от 1.044 дка, който имот като остатъчен поземлен фонд е предаден на Община Благоевград. Така предадените имоти са записани като общинска собственост в КВС на 16.11.2009 г. През 2012 г. по искане на Община Благоевград, на основание чл.19, ал.2 от ЗСПЗЗ, с ново Протоколно решение №1 от 10.05.2012 г. са определени по землища допълнителни имоти по чл.19, ал.1 от ЗСПЗЗ и в Приложение към решението в частта за землище [населено място] отново присъства имот №***, нива от 1.044 дка, който имот като остатъчен поземлен фонд е предаден на Община Благоевград. При действието на КВС е съставен Акт за частна общинска собственост №2594 от 26.07.2013 г.

По одобрената със Заповед №РД-18-1352/26.07.2018 г. КККР на землище [населено място] имот №***по КВС на [населено място], е идентичен на поземлен имот с идентификатор ***по КККР. Площта на имота е намалена от 1044 кв.м. на 951 кв.м., тъй като при изработване на КККР е била съобразена новоопределената землищна граница между [населено място] и [населено място], която пресича имот №***и отнема част от него. В КК формата, границите, начина на трайно ползване, вида на собствеността не са променени.

Съдът е кредитирал свидетелите, изслушани по делото, като е приел, че те установяват безпротиворечиво завладяване на имота от ищеца от 1995 г. При така установените факти съдът е направил изводи, че имотът, след влизане в сила на ЗСПЗЗ е подлежал на възстановяване и следователно по отношение на него не е било приложимо спирането на давността по силата на мораториума, въведен с §1 от ЗД на ЗС. Посочил е, че едва когато имотът е преминал в собственост на Общината е спряла да тече давността по отношение на него. Посочил е, че преди 2007 г., когато чл.19 от ЗСПЗЗ е изменен, ответната Община не е придобила собствеността върху имота, тъй като не го е стопанисвала, а той е бил владян от ищеца. От 22.11.1997 г., след влизане в сила на чл.5, ал.2 от ЗВСОНИ, в полза на ищеца е започнала да тече придобивна давност. След изменението на чл.19 от ЗСПЗЗ от 2007 г.

3 останалата незаявена земеделска земя е станала общинска собственост от влизането в сила на Плана за земеразделяне и одобрената карта на съществуващи и възстановими стари реални граници, което е станало в случая на 27.05.2005 г. При съобразяване на теклата в полза на ищеца давност от 22.11.1997 г. до устните състезания пред въззивния съд е направен извод, че давностният срок в полза на ищеца е изтекъл. Посочено е още, че тъй като ищецът е завладял чужд имот не се изисква уведомяване на собственика за своенето на имота. С оглед изложеното въззивната инстанция е приела, че ищецът е придобил имота по давност.

С оглед установените факти и дадения отговор на поставения правен въпрос касационният състав намира, че обжалваното решение е неправилно като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила (чл. 12 ГПК и чл. 236, ал. 2), довело до неправилно приложение на материалния закон (чл. 79 ЗС). Обратно на приетото в практиката на ВКС, решението е постановено без съдът да обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност. Видно от изложените мотиви в обжалваното решение съдът формално е приел, че свидетелите установяват владение на ответника върху процесния имот. Съдът не е обсъдил свидетелските показания подробно, не ги е съпоставил помежду им и не ги е преценил съвкупно с установеното от вещото лице.

Правилно в своето решение въззивният съд е приел, че процесната земя има земеделски характер. Въпреки, че ищецът се позовава на първично придобивно основание, тъй като ответната Община черпи права от разпоредбите на ЗСПЗЗ, правилно е прието, че намира приложение чл.5, ал.2 от ЗВСОНИ и като последица, че в полза на ищеца е могло да почне да тече давност от 22.11.1997 г. Преди тази дата, дори и да е упражнявал давностно владение, същото е заличено по силата на закона. Правилно е прието от съда още, че по силата на разпоредбата на чл.19, ал.1 ЗСПЗЗ, процесната земя става общинска собственост, като неправилно е определена датата на придобиване на правото на собственост от ответника. Община Благоевград придобива право на собственост върху земята, считано от датата на влизане в сила на изменението на чл.19, ал.1 ЗСПЗЗ с ДВ бр. 13/2007 г., а именно от 13.02.2007 г. Както е посочено и в обжалваното решение , след като придобива статут на общинска собственост, по отношение на процесната земя намира приложение мораториума, въведен с §1 на ЗД ЗС/ДВ, бр. 46/2006 г./.

Неправилно е прието от въззивния състав, че свидетелските показания установяват упражнявано от ищеца давностно владение върху процесния имот в периодите, преди имотът да стане общински и след като законът е допуснал упражняване на давностно владение върху общински имот. Разпитаните по делото свидетели не установяват ответникът да е владял процесната земя.

Свидетелят Д. установява, че ищецът с едно момче М. отглеждали коне и телета и се опитали на мястото на садят царевица. След това ищецът закупил съседния имот, но продължил да стопанисва и процесния, засадил дръвчета, а преди това държал там строителни материали.

Свидетелят установява, че вижда процесния имот от терасата си, не знае в коя местност е и имотът има площ от около декар и половина. Според свидетеля имотът не е бил заграден.

Свидетелят установява още, че всички знаели, че мястото е на ищеца.

4

Свидетелят Б. установява, че процесният имот се намира под сградата, построена от ищеца, че имотът се владее от ищеца от 1995 г. Според свидетелят ищецът садил в имота царевица.

Свидетелят установява, че първоначално имотът бил ограден с телена ограда, но тя се разпаднала. Установява, че имотът бил 800кв.м. Свидетелят установява, че в имота няма дръвчета, че имотът е ползван от ищеца за ливада и в него не е държал строителни материали.

Разпечатката съдържа 38 от 62 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/047b419d-63d0-4349-9cd4-658172125edf