Решение № 83 от 07.12.2021, Апелативен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 83 гр. Бургас, 06.12.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на четвърти ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Павел Ал. Ханджиев

Членове:

Илияна Т. Балтова

Христина З. Марева при участието на секретаря Станка Ст. Ангелова като разгледа докладваното от Христина З. Марева Въззивно търговско дело № 20212001000205 по описа за 2021 година

Производството по делото е образувано по въззивна жалба на „К. Т.

БАНКА“ АД (н) срещу решение № 138 от 26-ти април 2021 г., постановено по т. д. № 231/2016 г. по описа на Бургаски окръжен съд, с което предявените искове от „К. Т. БАНКА“ АД (н) против „Е. П.“ АД (н) като поръчител по договор за банков кредит и договор за поръчителство от 12.03.2013 г. са отхвърлени като неоснователни и недоказани и в полза на ответника „Е. П.“ АД (н) са възложени сторените от „К. Т. БАНКА“ АД (н) деловодни разноски в размер на 855 лв.

Решението се обжалва като неправилно.

Оспорва се основният мотив на съда за неоснователност на предявените против „Е. П.“ АД (н) искове, поради нищожност на договора за банков кредит сключен между банката и кредитополучателя „А.“ АД при заобикаляне забраната по чл. 44, ал. 5 ЗКИ, в действащата към момента на сключване на договора редакция, с оглед констатираното превишение на експозицията възлизаща на над 37%, спрямо дела от 25 на сто от собствения капитал на банката или банковата група. Като приел, че договорът от който възникват обезпечените задължения е нищожен, съдът е приел, че договорът за поръчителство сключен с „Е. П.“ АД (н) също не е породил задължение за 1 заплащане на уговорените в него суми. Посочвайки установените по делото факти относно сключването на 12 февруари 2013 година на договора за банков кредит с „А.“ АД за 62 000 000 щ. д., от които са усвоени на 19 февруари 2013 г. 61 000 000 щ. д., както и сключването на 12 февруари 2013 година на договор за поръчителство между „К. Т. БАНКА“ АД (н) и „Е. П.“ АД (н) за задълженията по този договор за банков кредит, както и упражненото от страна на банката право да обяви кредита за предсрочно изискуем, във въззивната жалба се поддържа, че неправилно съдът е приел, че е налице порок на договора за кредит като нищожен съгласно чл. 26, ал. 1, предл. второ ЗЗД. В тази връзка се поддържа, че в съдебната практика са изведени следните предпоставки относно заобикалянето на закона като основание за нищожност на договора, а именно: да са извършени една или повече сделки, всяка от които сама по себе си не противоречи на повелителна правна норма на закона; чрез сделките да е постигнат забранен или непозволен от закона резултат, като участниците в сделките да съзнават и да целят именно постигането на този непозволен от закона резултат. В настоящия случай били сключени две стелки, всяка от които сама по себе си не противоречи на закона, а именно договор за банков кредит между „К.“ АД (н) и „А.“ АД, в размер на 62 млн. щ. д., по който е усвоена сумата от 61 млн. щ. д. и втората сделка - договор за заем, който не е представен по делото, а именно този, сключен между „Н. П.“ ЕООД и „А.“ АД. Изтъква се, че в решението липсват мотиви относно начина по който съдът е достигнал до извода, че „К.“ АД (н) е целяла постигане на противоправният резултат - да бъде предоставен кредит на „Н. П.“ ЕООД чрез „А.“ АД. По този начин не била отчетена липсата на изискуемия субективен елемент, а именно всеки един от участниците по сделката да съзнава и да цели постигането на забранения от закона резултат. По отношение на ищеца в процеса не било поддържано твърдение са съзнаването и целта за постигане на такъв резултат със сключения договор за банков кредит. Изложени са доводи, че неизпълнението на задълженията по договора за банков кредит не е основание за нищожност, поради заобикаляне на закона като последиците от неизпълнението са посочени в чл. 432, ал. 1 ТЗ, предвиждащ възможност кредитора да иска предсрочно връщане на сумите в случай, че кредитът не се използва за целта, за която е предоставен.

Твърди се, че действието на разпореждане с получените по кредита 2 средства от страна на кредитополучателя е извършено, без да е било необходимо съдействието на кредитора зад това. Съобразно изложеното се поддържа, че договорът за банков кредит от 12 февруари 2013 година не заобикаля забраната на чл. 44, ал. 5 ЗКИ. Освен това, според логиката на съдебното решение, нищожен е и договорът за заем между „А.“ АД и „Н. П.“ ЕООД, но съдът не се произнесъл в тази насока.

По делото не били наведени твърдения и не са събрани доказателства за знание страна на Банката относно отношенията между „А.“ АД и „Н. П.“ ЕООД като в отговора по исковата молба въззиваемият признавал, че кредитополучателят „А.“ АД икономически и свързан с „Н. П.“ ЕООД. В този смисъл били и представената пред банката декларации. Банката отпуснала кредит на лице, за което не е имало основание да предполага, че кредитополучателят е свързано лице с „Н. П.“ ЕООД, в който смисъл се позовава на допълнителното заключение на вещото лице по допуснатата съдебно счетоводна експертиза.

Настоява се че твърдението на „Н. П.“ ЕООД преди прекратяване на производството по отношение на това дружество – за заобикаляне на закона, представлява злоупотреба с права, поради невъзможност на страната по договора да се позовава на собственото си неправомерно поведение.

Посочва се, че вземанията в производството по несъстоятелност на „Н.

П.“ ЕООД били предявени от „А.“ АД и това обстоятелство било известно на първоинстанционния съд, от което във въззивната жалба се прави довод, че ищецът - „К.“ АД (н) не е имал цел да предостави кредит на „Н. П.“ ЕООД.

Освен възраженията за неправилност на извода относно наличието на предпоставките, при които договорът за кредит е нищожен основание чл. 26, ал. 1, предл. второ ЗЗД ЗЗД – поради заобикаляне на закона, във въззивната жалба се прави възражение и в насока, че към момента на сключване на договора за кредит, разпоредбата на чл. 44, ал. 5 ЗКИ не е имала императивен характер. Съобразно това неспазването й не може да има за последица нищожност на противоречащото й действие. Последиците от несъобразяване на разпоредбата на чл. 44, ал. 5 ЗКИ били посочени в чл. 46 от същия закон, предвиждащ солидарна отговорност на администраторите за задълженията по така предоставени кредити. Поддържа се, че след като нарушаването на разпоредбата не води до нищожност на договора то и заобикалянето й не би 3 могло да доведе до тази най-тежка санкция спрямо договора, поради което се поддържа, че договорът за банков кредит сключен между „К.“ АД (н) и „А.“ АД е валиден и законосъобразен, като сключен при съобразяване на всички необходими предпоставки за действителност и при липсата на знание от страна на банката за предприетото от кредитополучателя поведение след отпускане на кредита.

В срока по чл. 263 ГПК е подадено отговор от ответника „Е. П.“ АД (н), с който въззивната жалба се оспорва като неоснователна.

На първо място се оспорват възраженията за неправилност на решението с извод за нищожност на договора за кредит, действителен получател на средствата по който според доказателствата по делото е „Н. П.“ ЕООД, на което са преведени в деня на усвояването им от „А.“ АД по договора за кредит.

Акцентира върху уговорката на чл. 19.3 от договора за банков кредит, предвиждаща всички плащания от страна на „Н. П.“ ЕООД по сметки на кредитополучателя „А.“ АД, да се отнасят да погасяване на задължения по договора за кредит от 12 февруари 2013 година, по който начин били извършвани плащания в размер на 14 803 366.67 щ. д. в периода от 12-ти февруари 2013 до 26-ти август 2014 година, след която дата плащанията били преустановени. Аргументи в подкрепа на твърдението, че действителен кредитополучател по договора за кредит е „Н. П.“ ЕООД са наведени по повод множеството обезпечения, учредени в полза на „К.“ АД (н) за задълженията на кредитополучателя „А.“ АД - посочени чл. 30 от договора за кредит, наред с което „Н. П.“ ЕООД поел задължението да отговаря пред банката за дълга по кредита с цялото свое имущество.

Изтъква се изводът в заключението на вещото лице, че към 12 февруари 2013 година кредитните експозиции на „Н. П.“ ЕООД и „А.“ АД надхвърлят 25% от собствения капитал на банката за едно лице или икономически свързани лица което недвусмислено на заобикаляне на забраната чл. 44, ал. 5 ЗКИ, в редакцията към 30 ноември 2010 година, ДВ бр. 94. Във връзка с това се поддържа възражение за нищожност на договора за поръчителство, на основание чл. 26, ал. 2, предл. 4 ЗЗД.

Оспорва се твърдението за липса на знание от страна на банката за сключването на договора за кредит в за заобикаляне на закона, като се 4 позовава на уговорката в чл. 19.3 от договора за кредит - извършените осчетоводявания от страна на банката за погасяване задължения на „А.“ АД с оглед извършените плащания от страна на „Н. П.“ ЕООД. Липсата на представен по делото писмен договор за заем се оспорва като ирелевантен факт, поради характеристиката на договора за заем като реален договор.

Изтъкват се дадените от „Н. П.“ ЕООД обезпечения и пасивното поведение на Банката по повод правото й по чл. 432, ал. 1, т. 1 ТЗ и нецелесъобразното разпореждане с кредита от страна на „А.“ АД.

Вземанията по договора били обявени за предсрочно изискуеми едва с обявяване на Банката в несъстоятелност през 2015 г.

Поддържа се, че са налице всички предпоставки възпроизвеждащи съображенията, на които основано решение № 190 от 13 юли 2011 година по гр. д. № 1057 от 2010 година на ВКС Трето ГО относно хипотезата на нищожност при заобикаляне на закона. Възразява се срещу аргументите за незнание от страна на банката, предвид представени декларации за липса на свързаност между „А.“ АД и „Н. П.“ ЕООД тъй като такива декларации не са представени от страните по делото, не са приемани като доказателства и за събирането им е налице преклузия по смисъла на чл. 266, ал. 1 ГПК.

Като неправилно се оспорва становището, че нарушаването на забраната на чл. 44, ал. 5 ЗКИ алинея 5 ЗК има за последица единствено ангажирането на отговорността съгласно чл. 46 ЗКИ на администраторите, предоставили кредита, в който случай не било изключено приложението на общите разпоредби на ЗЗД за нищожност на договора.

Твърди се също така, че въззивникът не е оспорвал знанието на кредитополучателя за заобикаляне забраната на чл. 44, ал. 5 ЗКИ като изложените във връзка със знанието от страна на банката факти обстоятелства се поддържат като относими и към знанието относно заобикалянето на закона чрез сключените сделки и от страна на кредитополучателя „А.“ АД.

Акцентира се, че във въззивната жалба Банката не оспорва обстоятелството, че фактически получател на средствата по договор за кредит е „Н. П.“ ЕООД. Разглеждайки във взаимовръзка договора за банков кредит от 12 февруари 2013 година и договора за заем от същата дата между кредитополучателя „А.“ АД и „Н. П.“ ЕООД се поддържа, че е налице като резултат заобикалянето на закона - чл. 44, ал. 5 ЗКИ.

5

Освен в оспорване възраженията във въззивната жалба, в отговора по нея от страна на „Е. П.“ АД (н) в несъстоятелност се поддържат и възраженията въведени в процеса пред първоинстанционния съд по основателността на предявените искове:

Поддържа се, че поръчителството на „Е. П.“ АД (н) е погасено в хипотезата на чл. 146, ал. 3 ЗЗД, поради погасяване вземанията на банката спрямо поръчителя „Н. П.“ ЕООД (н) на основание чл. 739, ал. 1 ТЗ – поради виновно бездействие на банката да предяви вземанията в производството по несъстоятелност. На това основание с определение № 644 от 21 юни 2017 година по т. д. № 231/2016 година Бургаски окръжен съд е прекратил производството по предявения иск срещу ответника „Н. П.“ ЕООД като недопустим, което определение е влязло в сила. С това поръчителят „Е. П.“ АД (н) е лишен от възможността да встъпи в правата на Банката и съответно да получи удовлетворение от „Н. П.“ ЕООД за припадащата се част от извършените от него плащания, поради което съгласно чл. 146, ал. 3 ЗЗД с обратна сила се прекратява поръчителството. - посочва практиката на ВКС възприета в решение № 48 от 14 юли 2016 година по т. д. № 404 от 2015 година на ВКС, Второ ТО, както и в правната доктрина - монография на проф. Ал. К. „Поръчителството“ от 1993 година.