Решение № 3691 от 02.10.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3691 гр. София, 02.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 7-МИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СИЛВИЯ В. ТАЧЕВА при участието на секретаря ДЕЛИНА ИВ. ГРИГОРОВА като разгледа докладваното от СИЛВИЯ В. ТАЧЕВА Административно наказателно дело № 20261110209970 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Обжалвано е

Наказателно постановление

(НП) № 24-4332030260/01.12.2025 г., издадено от началник сектор към отдел "Пътна Полиция" при СДВР, с което на Р. Г. Н. с ЕГН **********, за нарушение на чл. 9, ал. 3 от ЗДвП, на основание чл. 178, ал. 1, т. 8 от същия закон, на Н. е наложено наказание "глоба" в размер на 2000 лева (1022, 58 евро).

Недоволен от НП е останал жалбоподателят, който го обжалва в срок. В жалбата се изразява недоволство от наказателното постановление и се твърди, че същото е незаконосъобразно. Сочи се, че било налице пълно разминаване между словесното описание на нарушението и правната квалификация, посочена в НП и АУАН, което представлявало съществено нарушение на процесуалните правила. На последно място се твърди, че действията са извършени при условията на спешност и неотложност поради възникнала авария на контактната мрежа на трамвай № 7. Иска се отмяна на НП.

В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично, поддържа жалбата по изложените съображения.

Въззиваемата страна, редовно призована, не се представлява в съдебно заседание.

1

Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства намира за установено следното:

На 30.10.2025 г., около 08:30 ч., полицейските служители В. В. и В. Я. били изпратени на сигнал за ПТП в гр. София, на бул. „България“, до бензиностанция „ЕКО“. Същите пристигнали на мястото и заварили на място товарен автомобил, с рег. № ***, собственост на „Столичен електротранспорт“ ЕАД, който бил управляван от жалбоподателя. На посоченото място имало възникнала авария на контактната мрежа на трамвайното трасе. Полицейските служители попитали жалбоподателя дали има разрешение за тази си дейност от общинските власти и дали тази дейност е съгласувана с МВР, на което той отговорил, че не притежава такова разрешение. При тези фактически обстоятелства, свидетелят Я. намерила, че водачът на товарния автомобил е осъществил административно нарушение и му съставила АУАН за осъществено нарушение на чл. 9, ал. 3 от ЗДвП, който му бил връчен срещу подпис.

Въз основа на АУАН е издадено и обжалваното НП № 24-4332030260/01.12.2025 г., издадено от началник сектор към отдел "Пътна Полиция" при СДВР, с което на Р. Г. Н. с ЕГН **********, за нарушение на чл. 9, ал. 3 от ЗДвП, на основание чл. 178, ал. 1, т. 8 от същия закон, на Н. е наложено наказание "глоба" в размер на 2000 лева (1022, 58 евро).

Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на показанията на разпитаните в съдебното заседание свидетели Я. и В., както и въз основа на събраните по делото писмени доказателства, приобщени по реда на чл. 283 НПК. Съдът кредитира изцяло показанията на свидетелите, тъй като същите се подкрепят от приложените по делото писмени документи, не съдържат противоречия и са логични и ясни, а освен това свидетелите са преки очевидци на осъществените събития.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Съдът счита, че при съставянето на АУАН и издаването на НП са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, относно 2 изискването на закона да бъде направено ясно, точно и пълно описание на извършеното нарушение, на което нарушение да е дадена точна правна квалификация, както и да бъдат посочени датата, мястото на извършване и обстоятелствата, при които е станало това. Както в АУАН, така и в наказателното постановление липсва конкретно и недвусмислено описание на извършеното нарушение, поради което съдът счита, че възможността на жалбоподателя да разбере за какво точно е ангажирана административнонаказателната му отговорност и правото му на защита са били нарушени, което може да има само една последица, а именно отмяна на обжалваното постановление, без да е необходимо съдът да се произнася по съществото на спора.

В административно-наказателното производство пълното описание на нарушението, както в АУАН, така и в НП е от изключително значение за законосъобразното развитие на самия процес, не само с оглед гарантиране правото на защита на дееца в пълен обем, но и поради факта, че това е изискване относно формата на тези актове. Не само пълната липса на релевантни факти, но и частичната такава, която се отнася до основните въпроси във връзка с ангажирането на административнонаказателна отговорност, представлява съществено нарушение на процесуалните правила и самостоятелно основание за отмяна на съответното НП. Липсата на описание на конкретни факти относно вмененото нарушение, води до невъзможност на съда, а и на нарушителя /с което съществено се нарушава правото му на защита/, да установи какво точно нарушение е извършил, при какви обстоятелства, за да може да бъдат съотнесени фактите към твърдяната за нарушена правна норма.

Вмененото на жалбоподателя нарушение е квалифицирано по чл. 9, ал. 3 от ЗДвП, която предвижда, че поставянето на предмети или извършването на дейност в обхвата на пътя, несвързани с предназначението му, може да става само след разрешение от собственика или администрацията, управляваща пътя.

Съгласно санкционната норма на чл. 178, ал. 1, т. 8 от ЗДвП е предвидено наказание за всеки, който променя въведената организация на движение без съгласуване с органите на Министерството на вътрешните работи и администрацията, стопанисваща пътя. Съпоставяйки двете разпоредби, 3 настоящият съдебен състав намира, че те предвиждат две отделни нарушения, които не са свързани помежду си. Първото нарушение касае действия, изразяващи се в поставяне предмети на пътя, които пречат на използването му по предназначение. Второто се отнася до действия по организиране на движението, което може да бъде извършено единствено чрез поставяне на пътни светофари, пътни знаци и маркировка. Това противоречие е съществено процесуално нарушение и е достатъчно основание за отмяна на НП.

Във връзка с гореизложеното, съдът счита, че разпоредбата на чл. 178, ал.

1, т. 8 от ЗДвП не регламентира наказание за нарушението по чл. 9, ал. 3 от ЗДвП, а съдържа самостоятелен състав на административно нарушение, изразяващо се в самоволна промяна на организацията на движението. Под организация на движението следва да се разбира регулирането му с пътни знаци, пътна маркировка и светофари.

По тези съображения, съдът намира, че следва да отмени издаденото НП.

Доколкото жалбоподателят не е претендирал разноски, то такива не следва да му се присъждат.

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 от ЗАНН, съдът РЕШИ:

О Т М Е Н Я Наказателно постановление (НП) № 24-4332030260/01.12.2025 г., издадено от началник група към отдел "Пътна Полиция" при СДВР, с което на Р. Г. Н., с ЕГН **********, за нарушение на чл. 9, ал. 3 от ЗДвП, на основание чл. 178, ал. 1, т. 8 от същия закон, на Н. е наложено наказание "глоба" в размер на 2000 лева (1022, 58 евро), като НЕПРАВИЛНО и НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд София – град, в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му до страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 4