Решение № 28 от 17.01.2025, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 28 гр. Велико Търново, 17.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на осемнадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Димо Колев при участието на секретаря Красимира Г. Илиева като разгледа докладваното от Димо Колев Гражданско дело № 20244100100522 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 2б ал. 1 ЗОДОВ.

Ищецът основава исковата си претенция на твърдения, че е предявил иск за морална обезвреда срещу Комисията за защита от дискриминация /КЗД/ като е подал искова молба с вх. № 4647/10.10.2023г. до Административен съд – В. Търново. Сочи, че по нея е образувано адм. дело № 587/2023г., но поради отстраняване на всички съдии от състава на втория ответник, ВАС на основание чл. 133 ал. 6 т. 2 АПК е изпратил производството за разглеждане в Административен съд – Габрово, в който е образувано адм. дело № 300/2023г. Ищецът допълва, че поради отвод на всички съдии от състава и на този съд делото е изпратено за разглеждане в Административен съд – Ловеч, където е образувано под № 180 по описа на 2024г. Ищецът твърди, че с определение от 08.05.2024г. Адм. съд – Ловеч е изпратил делото за разглеждане пред първия ответник, където било образувано под № 221/2024г., както и че по реда на чл.

23 ал. 3 ГПК ОС – В. Търново, след отвод на съдиите от състава на първия ответник, е изпратил делото за разглеждане в ГОРС. Ищецът уточнява, че образуваното там гр.д.

№ 1367/2024г., поради изменение цената на иска по чл. 214 ал. 1 ГПК, е изпратено по подсъдност на ВТОС, където е все още висящо. Ищецът подчертава, че повече от девет месеца от подаване на исковата молба по делото не е проведено нито едно открито съдебно заседание и смята, че това бездействие е форма на отказ от правосъдие и води до нарушаване на правото му на разглеждане и решаване на същото в разумен срок по § 6 ал. 1 ЕКЗПЧОС. Твърди, че вследствие на това бездействие на 1 съдилищата е претърпял обичайните и типични неимуществени вреди, които възникват, когато продължителността на съдебното производство надхвърли рамките на разумния срок. Уточнява, че те се свеждат до притеснения и безпокойство за развитието на делото и евентуално неблагоприятния му изход, накърняване чувството за справедливост и на доверието в държавността, житейски дискомфорт от погазване на основните му права. По тези съображения ищецът отправя искане до съда да осъди двамата ответници да му заплатят солидарно сумата от 33 000 лв., представляваща обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди, поради нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото му в разумен срок съгласно § 6 ал. 1 ЕКЗПЧОС, ведно със законната лихва от 10.10.2023г. до окончателното й изплащане.

С отговора на исковата молба първият ответник заема становище за неоснователност на иска. Признава, че на 31.05.2024г., след изпращането на делото по подсъдност от Адм.съд – Ловеч, е образувал по исковата молба на ищеца срещу КЗД гр.д. № 221/2024г., което след отвод на всички съдии е прекратено на 06.06.2024г. и изпратено на ВТОС по реда на чл. 23 ГПК. В тази връзка възразява, че в периода от 31.05.2024г. до 06.06.2024г., когато делото е било висящо пред него, не е допуснал нарушения, които са забавили разглеждането му. По тези съображения моли за отхвърляне на иска.

С отговора на исковата молба вторият ответник също заема становище за неоснователност на иска. Изтъква, че в периода 26.09.2023г. – 30.10.2023г. ищецът е завел срещу него три дела за заплащане на обезщетение по реда на чл. 2б и чл. 2в ЗОДОВ, поради което определения по адм. дело № 587/2023г. съдия – докладчик се е отвел от разглеждането му. Ответникът уточнява, че е образувал делото в деня на постъпване на исковата молба и че за периода 10.10.2023г. – 23.10.2023г. съдията – докладчик е бил в отпуск, поради което се е самоотвел в първия за него работен ден – 24.10.2023г. Допълва, че след това в периода до 06.11.2023г. на същото основание са се отвели и останалите членове от състава на ответния съд, поради което с разпореждане от 07.11.2023г. делото е прекратено и е изпратено на ВАС за определяне на друг равен по степен съд, който да разгледа спора. Проследявайки понатъшния ход на делото, вторият ответник намира предявения иск за недоказан и за неоснователен, тъй като твърденията за забавено правосъдие по гр.д. № 221/2024г. на ЕРС не предполагат обсъждане на общата продължителност на процеса и висящността му пред други съдилища, както и поради липсата на твърдения за допуснато от Адм. съд В. Търново нарушение на правото на ищеца за разглеждане и решаване на делото в разумен срок.

Допълва, че времето през което делото е бил при втория ответник е по – малко от месец /28 календарни дни респ. 20 работни дни/, през който периода са извършени редица действия по администриране на искова молба, образуване на делото, определяне на съдия – докладчик, отводи на всички съдии, обективирани в съответните съдебни актове, прекратяване на производството, поради изчерпване на 2 съставите и изпращането му във ВАС. Подчертава, че липсва каквото и да е необосновано забавяне на процеса, тъй като са извършени процесуални действия насочени към отстраняване на всякакви съмнения в обективното и безпристрастно произнасяне по предявения иск. Вторият ответник смята, че процесуалните действия по движение на делото са извършени в кратки срокове и ритмично, както и че твърденията на ищеца за претърпени неимуществени вреди са хипотетични и недоказани. Отделно от това се възразява срещу размера на претенцията за морална обезвреда като прекомерно по своя размер. С тези доводи се иска от съда да отхвърли иска евентуално да присъди минимално обезщетение.

В съдебно заседание ищецът и ответникът не се явяват и не се представляват.

Представителят на ВТОП, участващ в процеса на основание чл. 10 ал. 1 ЗОДОВ, заема становище за неоснователност на исковата претенция.

Съдът, като прецени събраните доказателства и доводите на страните, намира за установено следното:

На 10.10.2023г. ищецът е подал пред вторият ответник /Административен съд – Велико Търново – ВТАдмС./ искова молба срещу Комисията за защита от дискриминация /КЗД/ за осъждането й да му заплати сумата от 3000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени от нарушаване правото му на разглеждане и решаване в разумен срок на адм. преписка № 44-001/03.01.2023г. В деня на постъпване на исковата молба сезираният с нея съд е образувал адм. дело № 587/2023г., по което е постановен отвод на всички съдии от състава му. Всеки от съдиите е обосновал отстраняването си от разглеждане на спора, с доводи, че ищецът е завел срещу органа на съдебната власт, в който работи, няколко дела за присъждане на обезщетение по чл. 2б и чл. 2в ЗОДОВ. Предвид на това с разпореждане от 07.11.2023г. делото е изпратено на ВАС за определяне на друг равен по степен съд, който да го разгледа. С определение от 07.12.2023г. на ВАС делото е изпратено на Адм. съд – Габрово, където е образувано на 11.12.2023г. под № 300 по описа за 2023г. С определение от 23.02.2024г. съдията – докладчик е насрочил делото в открито съдебно заседание за 18.03.2024г., в което се е отвел от разглеждането му, доколкото ищецът е завел срещу този съд иск за обезщетение по чл. 2б ал. 1 ЗОДОВ, поради забавено правосъдие по това дело - № 300/2023г. С идентични съображения от разглеждане на делото са се отвели и останалите съдии от състава на съда и същото е изпратено на ВАС с определение от 22.03.2024г. С определение от 10.04.2024г. дело е изпратено по компетентност на Адм. съд – Ловеч, където на 12.04.2024г. е образувано под № 180 по описа на 2024г. След като е приел, че не е компетентен да разгледа спора, съдията – докладчик с определение от 08.05.2024г. го е изпратил по подсъдност на РС – Елена, където делото е образувано на 31.05.2024г. под № 221 по описа на съда за 2024г. Поради отвод на съдиите от състава на първия ответник, мотивиран с 3 влошени личностни и служебни отношения с ищеца, с определение от 06.06.2024г. делото е изпратено на ВТОС за изпълнение на процедурата по чл. 23 ал. 3 ГПК. С определение от 12.06.2024г. делото е изпратено за разглеждане на ГОРС, където е образувано под № 1367 по описа за 2024г. С определение от 24.06.2024г. съдията – докладчик, поради предприето от ищеца увеличаване размера на исковата претенция на 33 000 лв., е прекратил делото пред ГОРС и го е изпратил на ВТОС като родовокомпетентен съд да разгледа спора при тази цена на иска. С определение от 11.07.2024г. по гр.д. № 576/2024г. на ВТОС делото е насрочено в открито съдебно заседание за 30.09.2024г.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Предявеният иск с правно основание чл. 2б ал. 1 ЗОДОВ е процесуално допустим. Същият е изрично уреден в закона като вътрешноправно средство за защита на гражданите и юридическите лица претърпели вреди от нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок съгласно чл. 6 § 1 от ЕКЗПЧОС.

Отговорността за репарирането на тези вреди е на държавата, която се реализира по реда на специалния закон, а не на общо основание /арг. чл. 8 ал. 1 ЗОДОВ/.

Допустимостта на иска по чл. 2б ал. 1 ЗОДОВ при приключено дело е обусловена от проведена административна процедура по чл. 60а ЗСВ и липсата на постигнато споразумение т.е. същата е положителна процесуална предпоставка за надлежно упражняване правото на иск. По аргумент на противното, ако към момента на завеждане на спора по чл. 2б ал. 1 ЗОДОВ делото е все още висящо, изчерпването на административния ред не е предпоставка за надлежно упражняване правото на иск.

Висящността на делото, за което се твърди, че е налице необосновано забавяне е релевантна към датата на предявяване на иска по чл. 2б ал. 1 ЗОДОВ и последващото му приключване не засяга допустимостта на иска. В този смисъл решение № 153/13.06.2018г. по гр.д. № 4658/2017г. на IV г.о., на ВКС и цитираните в него актове.

В случая към 05.06.2024г., когато е предявен настоящият иск, делото с КЗД е било висящо пред първия ответник под № 221 по описа му за 2024г., поради което неговата допустимост не е обусловена от провеждането на административната процедура пред ИВСС.

Исковете по чл. 2б ал. 1 ЗОДОВ се разглеждат по реда на ГПК, като съдът взема предвид общата продължителност и предмета на производството, неговата фактическа и правна сложност, поведението на страните и на техните процесуални или законни представители, поведението на останалите участници в процеса и на компетентните органи, както и други факти, които имат значение за правилното решаване на спора. За да се ангажира отговорността на държавата по чл. 2б ал. 1 ЗОДОВ, е необходимо да се установи по делото, че ищецът е претърпял твърдените в исковата молба 4 неимуществени вреди, както и че тяхното настъпване е в причинна връзка с поведението на ответника, действащ като процесуален субституент на държавата, изразяващо се в нарушаване правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок, съгласно чл. 6 § 1 от Конвенцията. Отговорността по чл. 2б ал. 1 ЗОДОВ е обективна и не е обусловена от това дали лицата от състава на съответния съдебен орган са действали респ. бездействали виновно. От значение е дали тяхното поведение или това на другите участници в процеса обективно е довело до забавяне в разглеждане на делото, без разбира се да се вземат предвид забавянията, дължащи се на поведението на претендиращата обезщетение страна. Релевантна е общата продължителност на делото, с оглед на неговата фактическа и правна сложност и дали същата обуславя извод за нарушаване на разумния срок за разглеждането му.

При предявен иск по чл. 2б ал. 1 ЗОДОВ за репариране на вреди от бавно правосъдие по все още неприключило съдебно гражданско производство за критерия обща продължителност на същото е релевантен периода от образуването му до датата на предявяване на иска иск по чл. 2б ал. 1 ЗОДОВ. Настъпилите след това факти, които са от значение за спорното право, се вземат предвид от съда в съответствие с 235 ал. 3 ГПК, ако са наведени от страните и за тяхното установяване са представени съответните доказателства. С оглед принципа на диспозитивното начало и при липсата на изключение от него в производството по иск по чл. 2б ал. 1 ЗОДОВ, съдът нито има задължение служебно да издирва факти и да следи дали висящността на считаното за забавено дело продължава, нито служебно да събира доказателства в тази насока.