Решение № 13114 от 03.07.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 13114 гр. София, 03.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 81 СЪСТАВ, в публично заседание на девети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: СВЕТЛАНА ХР. П.А при участието на секретаря НАТАША П. МЕРЕВА като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА ХР. П.А Гражданско дело № 20221110171204 по описа за 2022 година

Предявени са от ищеца „Топлофикация София“ ЕАД срещу ответника С. И. З. обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422 от ГПК, вр. чл.

415 от ГПК, вр. чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД за признаване за установено по отношение на С. И. З., че дължи на „Топлофикация София“ ЕАД следните суми: сумата от 445,73 лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2018г. до 30.04.2020г., ведно със законната лихва от 08.06.2021г. до изплащане на вземането, сума в размер на 54,30 лева, представляваща обезщетение за забавено плащане върху горната главница за периода за периода 16.07.2019г. до 28.05.2021г., цена на извършена услуга за дялово разпределение в размер на 29,50 лева за периода 01.05.2018 до 30.04.2020г., ведно със законната лихва от 08.06.2021г. до изплащане на вземането сума в размер от 6,05 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за дялово разпределение за забавено плащане за периода от 01.07.2018г. до 28.05.2021г., които суми касаят топлоснабден имот – апартамент № 48, находящ се в гр. София, жк. ..., блок 315В, вх.

В, ет. 1, аб. № 171657, за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение от 29.06.2021г. по ч.гр.д. № 32544/2021г. по описа на СРС, 81 състав.

Ищецът твърди да е налице облигационно отношение, възникнало с ответника въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период топлинна енергия, като купувачът не е престирал насрещно – не е заплатил дължимата цена. Иска се от съда да постанови решение, с което да признае за 1 установено, че предявените суми са дължими от ответника. Претендира разноски.

Ответникът С. И. З., чрез назначения по реда на чл.47, ал.6 ГПК особен представител, е депозирал отговор на исковата молба в законоустановения срок по чл.131, ал.1 ГПК, с който оспорва исковете по основание и размер. Оспорва процесуалната легитимация на ответника по иска като твърди, че същият, предвид представените по делото писмени доказателства, не е единствен собственик на процесния имот, съответно не е и единствено задължено лице за потребената в имота топлинна енергия.

Третото лице помагач на страната на ищеца "Термокомплект" ООД не изразява становище за основателността на исковата претенция.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на доказателствата по делото, намира следното:

По подадено от ищеца заявление е образувано ч.гр.д. № 32544/2021г. по описа на СРС, 81 състав, по което на 29.06.2021г. е издадена заповед за изпълнение по чл.

410 ГПК срещу С. И. З. да заплати на заявителя следните суми: сумата от 445,73 лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2018г. до 30.04.2020г., ведно със законната лихва от 08.06.2021г. до изплащане на вземането, сума в размер на 54,30 лева, представляваща обезщетение за забавено плащане върху горната главница за периода за периода 16.07.2019г. до 28.05.2021г., цена на извършена услуга за дялово разпределение в размер на 29,50 лева за периода 01.05.2018 до 30.04.2020г., ведно със законната лихва от 08.06.2021г. до изплащане на вземането сума в размер от 6,05 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за дялово разпределение за забавено плащане за периода от 01.07.2018г. до 28.05.2021г., които суми касаят топлоснабден имот – апартамент № 48, находящ се в гр. София, жк. ..., блок 315В, вх. В, ет. 1, аб. № 171657.

Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК, , съответно в указания му срок ищецът е предявил настоящия иск за установяване на вземанията си спрямо него в посочените размери, за които е издадена заповедта.

По иска по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение между него и ответника по силата на което е престирал и за него е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер.

По иска по чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже възникването на главен дълг, изпадането на длъжника в забава и размера на обезщетението за забава.

При установяване на горните предпоставки, в тежест на ответника е да докаже погасяване на възникналите задължения.

2

Възникването и прекратяването на правоотношението по доставка и продажба на топлоенергия за битови нужди в сгради – етажна собственост и по отменения Закон за енергетиката и енергийната ефективност чл. 106а, вр. § 1, 13 ДР на ЗЕЕЕ(отм.) и съгласно чл. 150 и чл. 153 от Закона за енергетиката, обн. ДВ, бр. 107 от 2003 г., е свързано с придобиване/изгубване на вещното право на собственост/ползване върху имот, находящ се в сграда–етажна собственост и присъединяването на сграда-етажна собственост към топлопреносната мрежа, съответно прекратяване на топлоснабдяването в същата сграда. Откриването или не на партида на конкретно лице не води до промяна на страната на купувача по правоотношението, освен ако не е налице промяна в правото на собственост/ползване.

Съгласно чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката /редакция в сила от 17.07.2012 г. /, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3. Съгласно чл. 150, ал. 1 продажбата на топлинна енергия от топлопреносно предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от комисията, като по силата на ал. 2 одобрените общи условия се публикуват от предприятието най-малко в един централен и в един местен всекидневник и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от клиентите. В допълнение следва да бъде посочено и че съгласно чл. 153, ал. 6 ЗЕ клиентите в сграда – етажна собственост, които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, остават клиенти на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата.

С оглед на гореизложената нормативна уредба е видно, че възникването на облигационно отношение, съответно и качеството клиент на топлинна енергия, е обусловено единствено от това кой е титуляр на правото на собственост или вещно право на ползване върху съответния топлоснабден имот, явяващ се част от сграда – етажна собственост, т. е. облигационното отношение между топлопреносното предприятие и титуляра на това право възниква с придобиването на правото на собственост или вещно право на ползване и се прекратява със загубването на същите.

Съгласно дадените задължителни разяснения с Тълкувателно решение № 2/17.05.2018 г., постановено по т. д. № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС собствениците, 3 респективно бившите съпрузи като съсобственици, или титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот, дължат цената на доставената топлинна енергия за битови нужди съгласно разпоредбите на Закона за енергетиката в хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение, освен ако между ползвателя на договорно основание и топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през времетраенето на който ползвателят като клиент на топлинна енергия за битови нужди дължи цената й. В мотивите към тълкувателното решение е прието, че в тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството "клиент" на топлинна енергия за битови нужди ("битов клиент" по смисъла на т. 2а пар. 1 ДР ЗЕ) и като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното предприятие. Договорът между това трето ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например с откриването на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество.

По настоящото дело съдът намира, че следва да се приеме за установено, че през исковия период именно ответникът се явява собственик на процесния имот. От приетия като писмено доказателство нотариален акт за продажба на недвижим имот /лист 17/ се установява, че на 27.04.2001г. Михаил Величков Станишев и Блага Спасова Станишева са прехвърлили на С. И. З. своя собствен недвижим имот, представляващ апартамент № 48, находящ се в гр.София, жк. „Света троица” /стар „Вълчо И.“/, блок 3151В, вх. В, ет. 1. С оглед на изложеното, доколкото въз основа на описаната възмездната сделка ответникът е станал едноличен собственик на имота, той има и качеството потребител на топлинна енергия, респективно страна по облигационно отношение с ищеца във връзка с предоставянето й. В допълнение към горното по делото е приета молба-декларация от 26.09.2003г., от съдържанието на която се установява, че по силата на изричното искане на ответника З. за сключване на договор, чрез откриване на партида за доставка на топлинна енергия до имота, между страните е възникнало облигационно правоотношение. В конкретния случай ответникът е заявил писмено волята си пред ищеца, че иска партидата относно топлоснабдения имот да бъде на негово име. Последното по мнение на настоящия състав представлява индивидуално писмено предложение, отправено от купувача до търговеца, за сключване на договор за продажба на топлинна енергия за собствения на ответника имот. Ищецът, откривайки партида за имота на името на ответника, е приел отправеното му предложение, като по делото няма данни за прекратяване на това правоотношение. За пълнота на изложението следва да се посочи, че горните изводи на съда не се разколебават от представеното по делото постановление за налагане на възбрана върху 3/4/ ид.ч. от процесния имот по искане на взискателя „Софийска вода“ АД, доколкото същото не е документ удостоверяващ правото на собственост, поради 4 което следва да се приеме, че ответникът не е доказал твърдението си, че не е единствен собственик на имота, опроверагвайки анализираната по делото доказателствена съвкупност.

При наличието на облигационно отношение, в тежест на потребителите е да заплащат консумираната топлинна енергия, а установяването на точното количество топлинна енергия, което е доставено в сградата и в процесния имот е от значение за доказване размера на иска. Ето защо и следва да се обобщи, че пълно и главно ищецът е доказал материалната си легитимация на кредитор по договора за продажба на топлинна енергия за битови нужди за адреса на процесния недвижим имот и нему ответникът дължи цената на потребената през процесния период в имота топлинна енергия.

Сградата, в която се намира имотът на ответника е топлоснабдена и в нея е въведена система за дялово разпределение. Оспорването на решение на етажната собственост за сключване на договор с дружество за дялово разпределение следва да бъде проведено в отделно специално съдебно производство, а ответникът не твърди провеждането на такова оспорване по съответния ред на същото, следователно е обвързан от него и от сключения в изпълнението му договор.

По делото е прието заключение по изготвена съдебно-техническа експертиза, от което се изяснява, че за процесния период по отношение на сградата, в която се намира имотът, въз основа на ежемесечни отчети на общия топломер е начислена топлоенергия, намалена с технологичните загуби в абонатната станция. Изяснено е и това, че в процесния имот не е имало отоплителни тела, а само един водомер за топла вода. Вещото лице дава заключение, че топлата вода е начислявана по реален отчет, като при отчета са съставени протоколи за главен отчет с подпис на абоната /лицето подсигурило достъп/, показанията от които са нанесени правилно в подробните изравнителни сметки. От същото се изяснява, че дължимата от ответника сума за процесния период за доставена топлинна енергия, изчислена съобразно приложимата методика е общо 435,68 лева. Съдът намира, че заключението на вещото лице по изготвената експертиза следва да бъде изцяло кредитирано, тъй като от една страна е достатъчно задълбочено и се базира на документи за отчет, които са съставени при извършването на периодични отчети по отношение на топлоснабдения имот и сградата, в която той се намира, а от друга страна липсват обективни факти и доказателства, които да разколебават направените от него изводи. С оглед на изложеното искът за главница за топлинна енергия за процесния период от 01.05.2018г. до 30.04.2020г. е основателен до размера 435,68 лева, а за разликата над тази сума до пълния предявен размер от 445,73 лева следва да се отхвърли.