Определение № 371 от 01.07.2024, Окръжен съд - Пазарджик

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 371 гр. Пазарджик, 30.06.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в закрито заседание на тридесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Красимир Г. Ненчев

Членове:

Мариана Ил. Димитрова

ИВАНИНА ИГН. ИВАНОВА като разгледа докладваното от ИВАНИНА ИГН. ИВАНОВА Въззивно частно гражданско дело № 20245200500345 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2 и сл., вр. чл. 121 ГПК.

Образувано е по частна жалба от “У.-С” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. С., ул. “М." №**, чрез адв. Х. Л., срещу Определение № 276 от 29.03.2024г., постановено по гр.д. № 1329/2023г. по описа на Районен съд - В., в частта, с която е оставено без уважение възражение на ответното дружество “У.-С” АД за липса на местна подсъдност на делото.

Оплакването в жалбата е за незаконосъобразност на обжалваното определение, с искане за неговата отмяна и за изпращане на делото на местнокомпетентния съд по седалището на ответника - Софийски районен съд, съгласно правилото на чл. 108, ал. 1 ГПК. Аргументите, изложени от жалбоподателя в тази насока са, че доколкото и двете страни по спора са юридически лица, то отговорността на ответника не можело да бъде ангажирана на основание чл. 45 ЗЗД, поради което и предвид обстоятелството, че исковата претенция била с правно основание чл. 49 ЗЗД, в случая регламентираната в чл. 115, ал. 1 ГПК изборна местна подсъдност била неприложима.

От ответната по жалбата страна не е постъпил отговор в законоустановения срок.

Съдът, като взе предвид събраните доказателства и обсъди доводите в частната жалба, намира за установено следното:

Частната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок, от легитимирана страна и срещу подлежащ на самостоятелен контрол съдебен акт, поради което следва да бъде разгледана по същество.

Производството пред Районен съд - В. е образувано по предявен от “Б. - В.” ЕООД иск с правна квалификация чл. 49 във връзка с чл. 45, ал. 1 ЗЗД за осъждане на “У.-С” АД да заплати на ищеца сумата от 1 250 лева, предявен като частичен иск от сумата от 6 000 лв., представляваща обезщетение за причинени от ответника имуществени вреди в поземлен имот, собственост на ищеца, с идентификатор *****.*.*** по КККР на гр. В., одобрени със 1

Заповед РД-18-1214/06.06.2024г. на Районен съд-В., с адрес на имота гр. В., ул. „У.“/“М. к." №***, изразяващи се в унищожена тревна площ от 300 квадратни метра и 15 броя храсти с рози сорт „Карина“, засадени през 1999г.-2000г., както и разрушени стълби 3 на брой, площадка пред сграда с идентификатор *****.*.***.* по КККР на гр. В. и плочки на алеята пред нея с площ от около 15 квадратни метра.

С отговора на исковата молба ответникът “У.-С” АД е направил възражение за местна неподсъдност на спора пред РС - В. и е заявил искане производството по делото да бъде прекратено пред сезирания съд, като делото бъде изпратено за разглеждане на Софийски районен съд по седалището и адреса на управление на този ответник.

С обжалваното определение, РС - В. е оставил без уважение възражението на ответното дружество за липса на местна подсъдност на делото, като е приел, че той е местнокомпетентният съд, който да разгледа повдигнатия правен спор по смисъла на чл.

115, ал. 1 ГПК, с оглед твърденията в исковата молба за местоизвършване на деянието в имота на ищеца, находящ се в гр. В..

При така изложеното от фактическа страна, настоящият състав намира от правна страна, че обжалваното определение е валидно и допустимо. Същото е и правилно, като настоящата инстанция изцяло споделя решаващия извод на първоинстанционния съд, че в случая при определяне на местнокомпетентния съд, който да разгледа повдигнатия правен спор, приложима е специалната разпоредба на чл. 115, ал. 1 от ГПК.

За разлика от регламентираната обща местна подсъдност по чл. 105 ГПК, относно спорове с ответник физическо лице, респ. по чл. 108, ал. 1 ГПК относно спорове с ответник юридическо лице или негов клон, която установява компетентност на съда, в чийто район се намира постоянният адрес или седалището на ответника, респ. местонахождението на клона, процесуалният закон установява и особени правила за местна подсъдност, едното от които е подсъдността при искове за непозволено увреждане. Така, разпоредбата на чл. 115, ал. 1 ГПК предвижда възможност такъв иск да се предяви и по местоизвършване на деянието.

Противно на изложеното в частната жалба, тази особена подсъдност по местоизвършване на непозволеното увреждане, уредена в чл. 115, ал. 1 ГПК, е приложима за всички искове, произтичащи от непозволено увреждане (чл. 45 - чл. 54 ЗЗД), а не само за иска по чл. 45 ЗЗД, както и се прилага независимо от това дали искът е предявен срещу непосредствения извършител или срещу лицата, които отговарят за вредите, причинени от неговите действия (чл. 49 ЗЗД).

Подсъдността на исковете за непозволено увреждане е уредена като изборна, като изборът на съд е предоставен на ищеца и се упражнява чрез предявяване на иска било пред съда по постоянния адрес или седалището на ответника по общото правило (чл. 105, респ. чл. 108, ал. 1 ГПК), било пред съда по местоизвършване на деянието, съгласно специалната разпоредба (чл. 115, ал. 1 ГПК). След като ищецът по иска за непозволено увреждане веднъж е направил избор относно подсъдността, сезирайки някой от съдилищата по чл. 105, респ. чл. 108, ал. 1 ГПК или по чл. 115, ал. 1 ГПК, какъвто е настоящият случай, избраната местна подсъдност обвързва съда и той не може да препраща делото на другия алтернативно компетентен съд, макар и такова искане да е отправено от ответната страна.

2

В настоящия случай, предявеният иск е с правно основание чл. 49 ЗЗД, като от изложеното в обстоятелствената част и петитума на исковата молба, се извежда, че местоизвършването на деянието е в гр. В.. Ищецът е депозирал исковата си молба именно пред районния съд в гр. В. по правилото на чл. 115, ал. 1 ГПК, като по силата на тази разпоредба, това сезиране обвързва както съда, така и ответника по спора. Поради това и възражението на последния за местна неподсъдност на делото, съгласно общото правило на чл. 105, респ. чл. 108, ал. 1 ГПК - по седалището на ответника в гр. С., се явява неоснователно, доколкото приложима е специалната разпоредба на чл. 115, ал. 1 ГПК, избрана от ищеца и компетентен да разгледа спора се явява сезираният В.ски районен съд.

Като е достигнал до същите правни изводи, първоинстанционният съд е постановил правилен съдебен акт, който следва да бъде потвърден, а частната жалба следва да бъде оставена без уважение, като неоснователна.

С оглед изложеното и на основание чл. 278 ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 276 от 29.03.2024г., постановено по гр.д. № 1329/2023г. по описа на Районен съд - В., в частта, с която е оставено без уважение възражение на ответното дружество “У.-С” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.

С., ул. “М." №**, за липса на местна подсъдност на делото пред Районен съд - В..

Определението е окончателно на основание чл. 274, ал. 4 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3